№ 5008
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20251100102077 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. К. Д. против
Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми:
- сумата от 300 000 лева, представляваща справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2021 г. /датата на
прекратяване на наказателното производство/ до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 6763 лева, пропуснати ползи от неизползването на сумата от 50 000 лева в
периода от 27.12.2019 г. до 26.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2021 г.
/датата на прекратяване на наказателното производство/ до окончателното изплащане на
сумата;
- сумата от 6000 лева, обезщетение за причинените имуществени вреди - заплатен
адвокатски хонорар за защита в наказателното производство в полза на Адвокатско
дружеството Д.,А. и съдружници с вкл. ДДС, ведно със законната лихва, считано от
31.05.2021 г. /датата на прекратяване на наказателното производство/ до окончателното
изплащане на сумата;
Ищецът твърди, че е бивш общински съветник и кмет на Община Несебър. По време
на кметските избори през 2019 г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл. 321, ал. 3, пр. посл. НК за това, че в периода август 2019 г. – 19.10.2019 г. е участвал в
организирана престъпна група с цел да се вършат престъпления по чл. 167, ал. 3 НК и чл.
167, ал. 2 НК. Бил задържан с постановление на прокурор за 72 часа. С определение на
СпНС, потвърдено по ВНЧХД № 554/2019 г. на АСпНС ищецът бил задържан под стража.
Мярката за неотклонение задържане под стража била изменена в парична гаранция от 50 000
1
лв. с определение по ЧНД № 4735/2019 г. на СпНС, като след влизането му в сила и
внасянето на парична гаранция на 27.12.2019 г. бил освободен от ареста. На 22.10.2019 г. с
постановление на СП му е наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на страната“. Мерките забрана за напускане на пределите на страната и парична
гаранция били отменени с постановление на СП от 26.04.2021 г., поради изтичане на
максималния срок за съществуването им. Твърди, че задържането на сумата от 50 000 лв.
довело до имуществена вреда – пропусната полза от невъзможността да ползва сумата и да
реализира доход за срока на задържането й. С постановление от 26.04.2022 г. на СП
наказателното производство е частична прекратено за извършено престъпление по чл. 321
НК и е продължило производството по обвинение по чл. 169г НК и по чл. 167, ал. 2, пр. 1
вр. чл. 20, ал. 2 НК. С постановление от 31.05.2023 г. на СГП наказателното производство е
изцяло прекратено. Постановлението е обжалвано от ищеца, като с влязло в сила на
03.12.2024 г. определение на СГС основанието за прекратяване на производство е изменено
от чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК на чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК. Наказателното производство
продължило повече от 5 години. Ищецът бил подложен на стрес. Наказателното
производство било широко отразено в медиите. Злепоставен бил в обществото, животът му
се променил. Бил притеснен как наказателното преследване се отразявало на близките му.
Влошило се здравословното му състояние. Като кмет трябвало да обяснява на граждани,
колеги, партньори, приятели, че е невинен. Накърнени били честта и достойнството му. Бил
подтиснат и подложен на неимоверен стрес. Заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 6000 лв. по договор от 25.10.2019 г. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Намира претенциите за нередовни. Оспорва исковете по основание и по размер.
Липсвала причинна връзка между претърпените вреди и предявеното обвинение.
Ответникът не следвало да носи отговорност за начина на отразяване на делото в медиите.
Липсвали доказателства за влошено здравословно състояние. Оспорва вредите поради
лошите битови условия в ареста, легитимиран за тези вреди бил ГДИН. Твърди, че
претенциите на ищеца за неимуществени вреди са прекомерни по размер и не съответстват
на твърдените с исковата молба вреди. Не се доказвало лицето да е търпяло сериозни
неимуществени вреди. Липсвали доказателства за интензивността на наказателното
производство. От датата на прекратяване на наказателното производство – 31.05.2023 г.
липсвали вреди за ищеца. Само той бил обжалвал постановлението, поради което липсвала
възможност за влошаване на положението му. Срещу ищеца били водени и други
наказателни производства, по едно от които е признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност с наложено административно наказание, което обуславяло по-нисък
размер на вредите. Оспорва претенциите за имуществени вреди. Липсвали доказателства, че
той е внесъл сумата от 50 000 лв. на твърдЯ.та дата. Относно претендираните пропуснати
ползи оспорва да е доказано сигурно увеличаване на имуществото. Относно претърпените
загуби сочи, че не били представени доказателства за обема на адвокатската защита.
Липсвали доказателства за плащането на сумата. Хонорарът бил прекомерен и не
съответствал на реално положения адвокатски труд. Оспорва претенцията за лихва и
2
началната дата ,от която се претендира лихва, лихва се дължала от дата на влизане в сила на
определението по ЧНД № 3635/2024 г. на СГС. Моли за отхвърляне на претенциите. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 29.04.2025 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, че:
- срещу ищеца е образувано ДП № 185/2009 г. по описа на СО на СП, пр. пр. №
2119/2019 г. на СП за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. последно НК; по чл. 169г, ал. 2, вр.
ал. 1 НК, по чл. 167, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; по чл. 167, ал.
1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 167, ал. 2, пр. 1 НК, наказателното
производство, по които било прекратено – за обвинението по чл. 321 НК - с постановление
от 18.04.2022г. по пр. пр. № 2112/2019г. на СП и по обвиненията по чл. 167 НК с
постановление от 31.05.2023 г. по пр. пр. № 18021/2022 г. на СГП, изменено от СГС и влязло
в сила на 03.12.2024 г.;
- ищецът е избран за кмет на Община Несебър на кметски избори през 2019 г.;
- на ищеца била наложена мярка за неотклонение задържане под стража, която била
изменена в парична гаранция от 50 000 лв. с определение по ЧНД № 4735/2019 г. на СпНС,
сумата била задържана в периода от 27.12.2019 г. до 26.04.2021 г.;
- на 22.10.2019 г. с постановление на СП му е наложена и мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на страната“. Мерките забрана за напускане на
пределите на страната и парична гаранция били отменени с постановление на СП от
26.04.2021 г.
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
Установява се от постановление за привличане на обвиняем, че на 22.10.2019 г. г. по
ДП № 185/2019 г. по описа на СО-СП, пo пр. пр. № 2112/2019 г. на СП е привлечен като
обвиняем Н. К. Д. като обвиняем ръководител на организирана престъпна група, създадена с
цел да върши в страната престъпления против политическите права на гражданите –
престъпление по 321, ал. 3, пр. последно вр. ал. 1 НК, извършено в качеството му на
длъжностно лице кандидат за кмет на Община Несебър.
С постановление от 22.10.2019 г. по ДП № 185/2019 г. по описа на СО-СП, пo пр. пр.
№ 2112/2019 г. на СП ищецът е задържан за срок до 72 часа, на основание чл. 64, ал. 2 НПК.
С протоколно определение от 25.10.2019 г. по НЧД № 4026/2019 г. на СпНС спрямо
ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С решение № 160 от 28.10.2019 г. на ОИК Несебър е обявено, че Н. К. Д. е избран за
кмет на Община Несебър. Представено е и удостоверение № 547 от 04.11.2019 г. за избран
кмет. Със заповед № РД-09-48 от 04.11.2019 г. на Областния управител на област Бургас
3
свикано първо заседание на общински съвет Несебър на 11.11.2019 г.
Установява се от постановление от 07.11.2019 г. по ДП № 185/2019 г. по описа на СО-
СП, пo пр. пр. № 2112/2019 г. на прокурор СП, че не е уважено искането за отмЯ./изменение
на мярката за неотклонение „задържане под стража“, както и за отмЯ. постановлението за
привличане на ищеца в качеството му на обвиняем. Уважена е молбата за осигуряване на
възможност на ищеца да положи клетва пред новоизбрания общински съвет Несебър и е
разпоредено ищецът да се проведе за полагане на клетва.
С постановление от 19.11.2019 г. по пр. пр. № 822/2019 г. на АСпП е потвърдено
постановлението от 07.11.2019 г. по ДП № 185/2019 г. по описа на СО-СП, пo пр. пр. №
2112/2019 г. на прокурор СП.
С постановление от 27.11.2019 г. по пр. пр. № 822/2019 г. на АСпП е потвърдено
постановлението от 07.11.2019 г. по ДП № 185/2019 г. по описа на СО-СП, пo пр. пр. №
2112/2019 г. на прокурор СП не е уважено искането за отмЯ./изменение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“, както и за отмЯ. постановлението за привличане на
ищеца в качеството му на обвиняем.
Установява се, че с определение по НЧД № 4550/2019 г. по описа на СпНС мярката за
неотклонение е изменена от задържане под стража в парична гаранция в размер на 40 000
лв., като определението е отменено по ВНЧД № 636/2019 г. на АСпНС и искането е оставено
без уважение.
С протоколно определение от 23.12.2019 г. по НЧД № 4735/2019 г. на СпНС е
изменена мярката за неотклонение на Н. К. Д. от задържане под стража в парична гаранция
в размер на 50 000 лв.
Не е спорно по делото, че определението по НЧД № 4735/2019 г. на СпНС не е
протестирано и е влязло в сила. Определената гаранция е внесена от Н.Ф. Д.а с касова
бележка на 27.12.2019 г. /виж л. 123 от делото/.
От представено искане на прокурор при СП от 03.01.2020 г. се установява, че е
поискано да бъде взета мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност – кмет на
Община Несебър“. Искането е оставено без уважение с протоколно определение от
05.01.2020 г. по НЧД № 9/2020 г. на СпНС, което е потвърдено с протоколно определение от
14.01.2020 г. по ВНЧД № 4/2020 г. на АСпНС.
Мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република
България“ спрямо ищеца е взета с постановление от 22.10.2019 г. по пр. пр. № 2112.2019 г.
на СП. С постановления от 14.09.2020 г., потвърдено с определение по НЧД № 2732/2020 г.
на СпНС е оставено без уважение искането за отмЯ. на мярката.
С постановление от 22.04.2021 г. по ДП № 185/2019 г. по описа на СО-СП, пo пр. пр.
№ 2112/2019 г. на прокурор СП е отменена мярката за процесуална принуда „забрана за
напускане на пределите на Република България“ и мярката за неотклонение „парична
гаранция“.
4
С постановление от 26.04.2022 г. на СП наказателното производство е прекратено
частично и е разпоредено производството да продължи по обвинение за престъпление по чл.
169г НК и по чл. 167, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като делото бъде изпратено на ОП
Бургас, след което делото е изпратено на СГП по компетентност.
С постановление от 31.05.2023 г. по ДП № 572/2022 г. по описа на СО-СГП, пo пр. пр.
№ 18021/2022 г. на прокурор на СГП производството по отношение на ищеца е прекратено
на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НК.
С определение № 3690 от 13.11.2024 г. по НЧД № 3635/2024 г. на СГС е изменено
постановлението за прекратяване, като е прието, че деянието не съставлява престъпление –
основание за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, пр. 1 НПК. Определението е
влязло в сила на 03.12.2024 г.
Видно от представения по делото договор от 25.10.2019 г. между Н. К. Д. и
„Адвокатско дружество Д.,А. и съдружници“ за процесуално представителство по пр. пр. №
2112/2019 г. на СП /ДП № 185/2019 г./ е уговорено възнаграждение в размер на 6000 лв. с
ДДС. За заплащането на сумата е представен приходен касов ордер от 04.11.2019 г. /л. 207/.
Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на
медийни публикации и журналистически репортажи, отразяващи образуването и
провеждането на наказателното производство, в следните електронни и печатни издания:
„24chasa.bg“, “svobodnaevropa.bg”, “tribune.bg”, “btvnovinite.bg”, “flagman.bg”,
“gramofona.com”, “dariknews.bg”, “clubz.bg”, „offnews.bg“, “168chasa.bg”, “chernomorie-
bg.com”, “mediapool.bg”,“news.bg”,”svobodnaevropa.bg”. Съдържанието на представените
материали не е оспорено от ответника.
От представено свидетелство за съдимост се установява, че лицето има наложено
административно наказание глоба на основание чл. 192а, ал. 2 вр. с чл. 78а НК по НАХД №
65/2006 г. на РС Несебър. От справка в ЕИСПП се установява, че срещу ищеца е образувано
пр. пр. с вх. № 299/2010 г. на ОП Бургас, която е прекратена поради отделяне, пр. пр. с вх. №
4913/2011 г. на ОП Бургас, прекратена на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и пр. пр. с вх. №
422/2013 г. на ОП Бургас, прекратена на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Няма данни
лицето да е задържано и да е пребивавало в следствените арести извън задържането по
процесното обвинение.
По делото са разпитани свидетелите И.Н.Л. и Ю.Г.К..
От разпита на свидетеля И.Н.Л. се установява, че познава Н. Д. от 2019 г. по повод
образуваното ДП през м. октомври 2019 г. и задържането му от специализирания съд, като
била негов процесуален представител и поела защитата му. Впоследствие възникнали
приятелски отношения, които поддържали и към момента. Задържането през октомври 2019
г. била една седмица преди местните избори в България, за които той се кандидатирал за
кмет на гр. Несебър за пореден мандат. Бил абсолютен шок, в дома му нахлули полицаи пред
детето, което тогава било малко. Искало се задържане, арест без никакви основания и за него
било ясно, че се цели по някакъв начин изолацията му от изборите. Считали, че
5
специализираният съд не е компетентен по повдигнатото обвинение, което още повече го
потискало. Това продължило два месеца и половина или три до навечерието на Нова година,
след като до тогава се обяснявало, че е много опасен, изведнъж както съда приел, че може да
го освободи, така и прокуратурата не протестирала. Той казал: „Това е хубаво, че ме
освобождават, но на какво мога да разчитам за в бъдеще, след като няма прогнозируемост?“.
Свидетелят твърди, че ищецът бил по всички медии, водили го с белезници на сесия,
молили се да не е с всичките атрибути на задържането на сесията, на която да се закълне, но
не разрешили. След това нищо не се случвало по делото, не се извършвали действия. Цялата
активност приключила януари 2020 г. След затварянето на специализирания съд делото
изчезнало след като го намерили се оказало, че има постановление за прекратяване. Съдът
приел, че делото следва да се прекрати на основание, че никога не е имало престъпление.
През годините били в много добри отношения, приятелски с него и със съпругата му. Той
изключително силно се притеснявал. Малкото дете на ищеца било десетгодишно, като в
града се говорило, че баща му е престъпник. По една от мерките, които били за
неотклонение в заседанията се твърдяло, че съпругата на ищеца била казала на две от
представителите на прокуратурата, че нещо лошо и на тях може да им се случи, като и на
нея й повдигнали обвинение. Това напълно го сринало, защото намирал, че той е причина и
нея да я тормозят. В ареста ищецът рязко отслабнал. Казвал, че не може да спи, казвал, че е
притеснен. Според свидетеля имал тежка депресия и непрекъснато напрежение. Широко
било отразено по медиите производството. При всяка негова активност, негови
недоброжелатели го сочели, че той е престъпник, никой не се интересувал, че е оправдан.
Свидетелят не смята, че описаните негативни последици върху него от наказателното
преследване са отшумели.
От разпита на свидетеля Ю.Г.К. /доведена дъщеря на ищеца/ се установява, че майка
й се казва Н.Ф. Д.а. Всичко започнало м. октомври 2019 г. една седмица преди местните
избори, тя живеела в гр. София, ищецът й се обадил да се прибере, защото ще го арестуват и
няма на кого да оставят грижите за 10 годишната й сестра. Когато вечерта пристигнала в 22
ч. заварила къща пълна с полицаи, като ищецът се молил да изчакат още няколко минути, за
да може да има на кого да оставят сестра й преди да го отведат в полицейското управление.
Бил много разстроен, сестра й се била вкопчила в него и му се молила да не тръгва.
Ситуацията била унизителна. Бил задържан в следствен арест. Свалил почти 20 килограма,
бил в окаяно състояние. Обстановката била тежка, били в много тясна килия 4 човека, без
въздух отвън, имало хлебарки, той бил много депресиран, много разстроен. Тоалетната била
в средата на стаята непокрита от нищо. Косата му окапала, той преди е имал такъв проблем
по време на стрес му стават петна без коса по главата, но тогава му окапала почти цялата
коса. Водили го с вериги на краката, компрометирало се името му. Eдин от най-тежките
моменти за ищеца било воденето под конвой от София до Несебър, които било продължило
два дни с преспиване в затвори или арести в различни градове, накрая му позволиха, но с
много уговорки поне да се облече с костюм и да положи клетва. При полагането на клетвата
имало хиляди хора, които гледали навън. Това било унизително и той не можел да го
преживее. Освободили го преди Нова година, но той се прибрал коренно различен човек.
6
Мълчал като първата седмица почти не казал нито една дума, само гледал в една точка,
продължавал да страда, въпреки че вече е на свобода. След това получил нова атака за
отстраняване от длъжност, което още повече го сринало и той се чувствал в безнадеждност и
загубил вяра в правосъдието, в справедливостта. Притеснявал се, когато сестрата на
свидетеля ходила на училище, защото постоянно й се подигравали, че баща й е затворник.
Той бил с депресивно чувство за вина и постоянно повтарял, че съжалява, че трябвало да
преминат през всичко това заради него. Изпитвал вина, че това, което се случва с него
пречило на работата на майката на свидетеля. Притеснявал докато бил задържан под стража,
че вкъщи били три жени сами, а той е в ареста и не можел да ги защити. Притеснявал се за
безопасността им. Мнението на някаква част от хората се променило, те се отдръпнали от
тях, а неговите политически опоненти използвали този случай и до ден днешен, за да го
нападат и да го изкарват престъпник, за който не трябва да се гласува. Той много страдал от
това нещо, защото чувствал, че каквото и да направи това петно няма как да бъде измито от
него. Бил много по-затворен, неразговорлив, притеснявал се на следващите избори да не се
повтори същото нещо. При подобни случаи с други кметове му се връщали тревожните
мисли и се страхувал сценарият да не се повтори.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2/. наказателното производство да е приключило. Тази отговорност е следствие от
задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както
и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към
наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по
какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на
прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда
на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Това сочи на
извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените
в разпоредбата предпоставки.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране
или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото
необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от
доказателствата по делото и пр. Когато намери, че обвинението е доказано, прокурорът
съставя обвинителен акт, обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното
производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното, той не е длъжен да
доказва, че е невинен.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е предвидено
7
между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 10 НПК –
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано
от обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното юридическо
лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а
когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 подлежат на проверка
по реда на глава тридесет и трета „възобновяване на наказателни дела” /чл. 419, ал. 1 НПК/.
От цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното
постановление, не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243,
ал. 4 НПК, защото може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е
обжалвано. В случая постановлението е обжалвано и е изменено с определение по ЧНД №
3635/2024 г. в сила от 03.12.2024 г.
При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ. Повдигнато е обвинение за извършено престъпление от
общ характер, като с постановление на прокурор /изменено с определение на съда/
наказателното производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.
1, т. 1, пр. 1 НК – деянието не е извършено. Без значение за тази отговорност е това дали на
определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването
им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било
вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие.
Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура
и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането.
Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се
освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е
причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение
дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица –
решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.
Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
Относно неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по
8
част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
вида на взетата мярка за неотклонение; другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и др. Обезщетението, отчитайки установените
по безспорен начин релевантни обстоятелства, следва в най-пълен смисъл да обезщети
претърпените болки и страдания, явявайки се своеобразен паричен еквивалент на същите.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. №
2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства – решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене
и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка – виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение
от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и, когато съдът е съобразил всички
доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки
и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.
Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
Наказателното производство е продължило общо 5 години 1 месец и 10 дни. Когато в
9
обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не е включен довод, че и правото
по чл. 6, § 1 КЗПЧОС е било нарушено, дългата продължителност на наказателното
производство се преценява наред с другите конкретно проявени обективни обстоятелства
във връзка с незаконното обвинение, които налагат по-висок размер на обезщетението /виж
решение № 448 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 2342/2024 г. на IV г. о. на ВКС/. Относно
обстоятелството, че следва да се вземе предвид и периода от прекратяване на наказателното
производството до влизане в сила на определение, с което е изменено основанието за
прекратяване, съдът взе предвид решение № 105 от 11.10.2023 г. по гр. д. № 4940/2022 г. на
IV г. о. За този период не се носи отговорност само когато ищецът сам се е поставил в
невъзможност да му бъде връчен препис от постановлението и респ. то да влезе в сила по
отношение на него, каквато хипотеза нито се твърди, нито се доказва да е настоящия случай.
Несъмнено обаче за периода от датата на постановлението 31.05.2023 г. до 03.12.2024 г. или
за периода от 1 година и 6 месеца /почти 1/3 от целия период/ ищецът е търпял значително
по-ниски като интензитет неимуществени вреди.
Наложена е мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от 3 месеца и 5
дни, след което мярка за неотклонение „Парична гаранция“ за периода 27.12.2019 г. до
26.04.2021 г., както и мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на
Република България за период от 1 години и 5 месеца. Макар и периодът на задържане под
стража да се е отразил тежко на ищеца, то съдът намира, че битовите условия в ареста не са
относими към отговорността по чл. 2, ал. 1, пр. 3 ЗОДОВ /решение № 597 от 17.10.2024 г. по
гр. д. № 362/2024 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 333 от 31.10.2014 г. по гр. д. № 445 за
2014 г. на IV г. о. на ВКС/. Липсва причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и неподдържането на добри битови условия в ареста, поради което и в тази им
част показанията на свидетелите като неотносими не следва да се обсъждат. За лоши
хигиенно-битови условия в ареста Прокуратурата не носи отговорност, същата е за ГДИН.
Такива вреди произтичат от административна дейност на административен орган и могат да
бъдат репарирани по реда на чл. 1 ЗОДОВ.
Повдигнато е било обвинение за тежко престъпление, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от три до десет години. Възрастта на ищеца към датата на
повдигане ма обвинението е 54 г., а към дата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване е 59 г. Ищецът е бивш общински съветник, а след това и дългогодишен кмет
на Община Несебър, вкл. към момента на повдигане на обвинението е бил кмет и е участвал
в изборите през 2019 г. Съдът отчете, че след като е спечелил кметските избори през 2019 г. е
бил конвоиран за полагане на клетва пред общинските съветници, което същият е изживял
тежко и същото му е причинило значителни неудобства.
Обвинението срещу ищеца е било публично обявено в медиите, в който случай
вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като неговото добро
име, авторитет и достойнство е злепоставено пред неограничен кръг граждани. Причинната
връзка между необоснованото наказателно преследване и вредите от широкото му
разгласяване в общественото пространство е несъмнена и тези вреди подлежат на
10
обезщетяване. Все пак, съдът съобрази и, че образуваното наказателно производство срещу
ищеца е от категорията „дела с висок обществен интерес”, за които органите на съдебната
власт са длъжни да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да
бъдат информирани по въпроси с обществено значение /чл. 39 – 41 от Конституцията на РБ,
чл. 10 ЕКЗПЧОС/. Липсват данни прокуратурата да е предоставяла невярна информация за
хода на разследването, поради което на медийното разгласяване на повдигнатото обвинение
срещу ищеца не следва да бъде отдавано прекомерно значение.
Отражението върху психоемоционалното състояние на ищеца, освен обичайното
притеснение от несправедливо осъждане, се изразило и в типично затваряне в себе си, като
изолацията от околните е била двупосочна, доколкото и част от познатите и приятелите му
също се дистанцирали от него – виж свидетелските показания. Притесненията и реакцията
са се отразили негативно и на семейния живот. Ищецът е изпитвал безпокойство за
причинените неудобства на семейството си.
Ищецът не е бил отстранен от длъжност и е продължил да изпълнява функциите си.
Ищецът и към настоящия момент е кмет на Община Несебър, поради което не може да
приеме, че обвинението е засегнало значително бъдещата му кариера, но несъмнено същият
е търпял и продължава да търпи репутационни вреди – в тази насока и свидетелските
показания, че неговите политически опоненти използвали този случай и до ден днешен, за да
го нападат и да го изкарват престъпник. Все пак обстоятелството, че ищецът продължава да
е кмет на Община Несебър означава, че наказателното производство не се е отразило в
значителна степен на доброто име, а също така на обществения и професионалния му живот
– виж решение № 39 от 29.01.2025 г. по гр. д. № 3546/2022 г., IV г. о. на ВКС.
Обстоятелството, дали на ищеца при подобни задържания на други кметове и
публични фигури му се връщат тревожните мисли и се страхува сценарият да не се повтори,
не води до завишаване на търпените неимуществени вреди. Последващи събития с трети
лица са неотносими към повдигнатото срещу ищеца незаконна обвинение и търпените от
същия неимуществени вреди.
Следва да се посочи, че не са събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и
необратими увреждания на психиката на ищеца, липсват и твърдения и доказателства за
увреждане на физическото здраве на ищеца в причинна връзка с процесната наказателна
репресия. Независимо, че не е установено настъпило психическо или физическо заболяване с
траен характер, е безспорно, че отражението на воденото производство негативно спрямо
ищеца, който се променил, станал много по-затворен, неразговорлив.
Съдът съобрази и воденото НАХД № 65/2006 г. на РС Несебър, с което е освободен от
наказателна отговорност ищецът и му е наложена глоба по чл. 78а НК /виж решение №
50193 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 2477/2021 г. на IV г. о. на ВКС/.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към датата на прекратяване на наказателното
преследване. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди,
11
респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта,
който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. От
статистическа гледна точка /публикуваните данни в интернет страницата на НСИ/ в
последните години се наблюдават тенденции относно увеличаване средногодишния доход и
разход на лице от домакинството, както и тенденции за увеличаване на минималната
работна заплата и същевременно спадане на покупателната способност. Тези критерии
следва да бъдат съобразени от съда, като израз на конкретните обществено-икономически
отношения при определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази
съдебна практика относно размера на обезщетенията при незаконни обвинения срещу лица,
заемали позицията на кмет и зам.-кмет – решение № 44 от 3.02.2025 г. по гр. д. № 4237/2023
г. на III г. о. на ВКС, определение № 2705 от 28.05.2025 г. по гр. д. № 936/2025 г. на IV г. о. на
ВКС, решение № 50072 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 1502 от 27.03.2025 г. по гр. д. № 3915/2024 г. на IV г. о. на ВКС, определение
№ 409 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 2611/2024 г. на III г. о. на ВКС, решение № 39 от
29.01.2025 г. по гр. д. № 3546/2022 г., IV г. о. на ВКС, определение № 2068 от 25.04.2024 г. по
гр. д. № 483/2023 г., IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 9.08.2023 г. по гр. д. № 3564/2022 г., IV
г. о. на ВКС, решение № 154 от 18.08.2022 г. по гр. д. № 2893/2021 г., IV г. о. на ВКС,
решение № 300 от 5.06.2025 г. по гр. д. № 4312/2023 г., IV г. о. на ВКС, определение № 526
от 10.07.2020 г. по гр. д. № 1169/2020 г., IV г. о. на ВКС.
Обезщетенията в посочените съдебни актове варират, като са съобразени и
останалите критерии свързани с продължителност на наказателно преследване, мерки за
неотклонение, мерки за процесуална принуда вкл. отстраняването или не от длъжност,
проведени процесуални действия, здравословно състояние, обществено-икономически
отношения и др. Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи, че посочените съдебни
актове, се сочат като сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто са фактите и
обстоятелствата по конкретния казус.
При съобразяване на всичко изложено по-горе, съдът намира, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди за ищеца следва да бъде в размер на 33 000 лв.
Подобен размер на обезщетението съдът намира, че е съобразен с изискванията на
справедливостта, като за разликата над 33 000 лв. до претендирания размер 300 000 лв.
претенцията ще се отхвърли. При определянето на този размер съдът взема предвид и факта,
че самото осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати това обезщетение
има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на
процесните вреди.
Ответникът в отговора на исковата молба следва да въведе твърдения за действия на
пострадалия, с които е допринесъл за настъпване на вредите, т. е. да въведе конкретни факти
12
за съпричиняване, като правната квалификация на възражението е дейност на съда, по която
се произнася с доклада по делото – виж решение № 170 от 04.02.2020 г. по гр. д. №
4835/2018 г. на III г. о. на ВКС. В отговора на исковата молба не се съдържа възражение за
съпричиняване, поради което и възможността за въвеждането му в процеса, на основание
проведените действия по ДП, е изключена. Следва да се посочи и, че Прокуратурата е
единна и централизирана като ръководи разследването и упражнява надзор за
законосъобразното му провеждане. Следователно евентуалното прилагане за послужване на
ДП и пр. пр. /на повече от 50 тома/ може да послужи за събиране на доказателства по
делото във връзка с наведените от страните доводи и възражение, но в никакъв случай
подобно прилагане не би могло да даде възможност за навеждане на възражение по чл.
5, ал. 2 ЗОДОВ, което не е направено в срока по чл. 131 ГПК /както се сочи в становище с
вх. № от 27.06.2025 г./. Едномесечният срок за отговор на исковата молба е повече от
достатъчен Прокуратурата като единен орган да се организира и да се запознае със
собствените преписки, респ. да ангажира адекватни и навременни възражения, произтичащи
от тях.
Относно имуществените вреди за адвокатски възнаграждения:
Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски
хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 4
ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения
ред в чл. 8 ЗОДОВ - решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на IV г. о. на ВКС.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че
направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с
оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи
обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ - решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на
IV г. о. ВКС.
Ищецът претендира разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на
6000 лв. с ДДС. За да е налице един имуществен разход – в случая твърденията са за
претърпени загуби, то следва да са налице доказателства за направата на сочените
имуществени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства както за уговарянето на размера на разноските за процесуално
представителство по ДП, така и за заплащането им на АД „Д.,А. и съдружници“ в брой, за
което е представен приходен касов ордер. Относно доказателства, че разноските са относими
към посочените две производство и заплащането им виж л. 205-207 от делото. АД „Д.,А. и
съдружници“ е регистрирано по ЗДДС, което се установява както от договорите за правна
защита и съдействие, така и от служебна справка в публичния регистър на НАП от съда.
Заплатеното възнаграждение е 6000 лв. с ДДС. В тази насока възраженията в отговора на
исковата молба относно заплащането на сумата са неоснователни, доколкото представеният
приходен касов ордер не е оспорен. Обстоятелството, че ищецът е бил представляван от
13
адвокати от горепосоченото Адвокатско дружество, се установява от представените към
исковата молба множество искания, жалби и сигнали от адв. Лулчева до съответните органи
с вх. №. Оттук и съдът намира за установено, че АД „Д.,А. и съдружници“ са
осъществявали задълженията си по договорите за правна защита и съдействие, а и липсват
възражения в отговора на исковата молба за противното.
С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК се
приема, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от
платения в наказателния процес. В мотивите на ТР е посочено, че: „делинквентът дължи
обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно
деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от
пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното
обезщетяване… Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е
да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение… Когато по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-нисък от платения в наказателния
процес, той не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета
на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на
дължимото обезщетение.“
В случая заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. с ДДС
отговаря на положения труд. Действително възнаграждението заплатено за процесуално
представителство по ДП е по-високо от минималното. Съдът обаче не извършва в случая
проверка за прекомерност, а и размерите по Наредба № 1 предвид решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, не са обвързващи за съда.
Уговарянето на адвокатско възнаграждение в разумни граници не прекъсва наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и претърпЯ.та имуществена
загуба, а наличието на причинна връзка изключва възможността на съда в производството
на деликтно основание да намалява размера на направения разход. Сумата заплатена от
ищеца не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Касае се до
14
обвинение за тежко престъпление, като ДП е продължило значителен период от време, което
е налагало процесуално представителство, защита и съдействие през целия период.
Договорът е сключен на 25.10.2019 г., а сумата е заплатена на 04.11.2019 г. Предметът на
договора е ясно посочен както в него, така и е в издадената фактура процесуално
представителства и защита по досъдебно производство № 185/2019 г. на СО-СП, пр. пр. №
2112/2019 г. на СП. Възражението, че договорът не е представен по ДП освен че е
несвоевременно, тъй като подобно не се съдържа в отговора на исковата молба, то и от
представеното пълномощно за друг адвокат, за който не се оспорва, че също е бил
процесуален представител на ищеца, не се установяват твърденията на ответника. Следва
да се посочи, че след срока по чл. 131 ГПК се преклудира възможността за възражения,
които ответникът е следвало да ангажира с отговора на исковата молба, особено и предвид
възможността на Прокуратурата служебно да осъществи достъп до съответната пр. пр.
Сумата, заплатена от ищеца не надвишава разумния размер на дължимото възнаграждение.
Вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което искът относно
доказаните имуществени разходи е основателен в пълен размер за сумата от 6000 лв.
Относно имуществените вреди за законна лихва:
Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на
вредата се заключава в заплащане на законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД – виж решение
281/04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение 117/31.05.2013 г. по гр.
д. № 1105/12 г. на III г. о. на ВКС. Мярката за неотклонение „парична гаранция” е незаконна
поради последвалото прекратяване на наказателното производство и задържането на
внесената въз основа на нея сума е без правно основание. През периода на нейното
задържане ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да
реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което
представлява вреда, подлежаща на обезщетяване. Установена е причинна връзка между
пропускането на ползата и незаконното обвинение – сумата е била блокирана по мярка за
неотклонение във връзка с обвинение, за което производството с прокурорско постановление
е било прекратено.
По делото не се спори, а и от представената касова бележка за плащане Нурдживан
Д.а /съпруга на ищеца/ е внесла в негова полза на 27.12.2019 г. сумата от 50 000 лева –
парична гаранция /което се установява и от молба с вх. № от 27.12.2019 г. до СпНС,
съобразно определението по ЧНД № 4735/2019 г. на СпНС, с което мярката за неотклонение
е изменена. Мярката за неотклонение „парична гаранция“ е отменена с постановление от
22.04.2021 г. на СП /с изх. № от 26.04.2021 г. – виж л. 153/, поради което и ищецът при
всички положения за периода от 27.12.2019 г. до 26.04.2021 г. е бил лишен от възможността
да получава /плодове/ лихви от същите.
Без значение е кой е фактическият вносител на паричната сума. Няма спор, а и се
установява, че сумата е внесена именно като парична гаранция във връзка с определената
парична гаранция на ищеца. Съгласно чл. 73, ал.1 ЗЗД паричното задължение може да бъде
изпълнено от всяко трето лице. Сумата е внесена за сметка на ищеца, поради което и
15
поради задържането й, същият е лишен от възможността да ползва паричната сума и да
получава плодове от същата, като вътрешните отношение между ищеца и вносителя са без
значение за основателността на претенцията за пропуснати ползи, още повече че вносителят
е съпруга на ищеца.
Вземането на ищеца за вреди под формата на пропуснати ползи в размер на законната
лихва е станало изискуемо от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на производството. Предмет на иска са имуществени вреди, изразяващи се в пропусната
полза в размер на законната лихва върху внесена като мярка за неотклонение „парична
гаранция” сума, не е вземане за лихва, а за претърпени вреди от пропуснати ползи поради
незаконно обвинение. Законната лихва служи само за определяне на размера на вредата
съгласно правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която е претърпяло лицето, лишено от паричните
средства за определен период поради незаконната мярка за неотклонение, поради което
погасителната давност за предявяване на иск за присъждане на обезщетение е петгодишна –
решение № 117/31.05.2013 г. по гр. д. № 1105/2012г. на III г. о. на ВКС.
При използването на електронния калкулатор на електронната страница на НАП, на
основание чл. 162 ГПК, съдът определи законната лихва върху сумата в размер на 50000 лв.
за периода 27.12.2019 г. до 26.04.2021 г. в размер на 6764.43 лв. Оттук и съобразно
диспозитивното начало искът е основателен в пълния претендиран размер от 6763 лв.
Относно законната лихва:
Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в
смисъла на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи,
изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите. В случая обаче
постановлението е обжалвано и основанието за прекратяване на наказателното производство
е изменено. Т. е. фактическият състав на отговорността на държавата за незаконното
обвинение е завършен от влизане в сила на определение по ЧНД № 3635/204 г. на СГС –
03.12.2024 г. Именно за това и при определянето размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът съобразява целия период до влизане в сила прекратяване на
наказателното производство, а не само периодът до датата на постановлението за
прекратяване. Отделно и с решение № 168 от 19.03.2025 г. по гр. д. № 605/2024 г. на III г. о.
на ВКС, се приема, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи при прекратяване на наказателно производство възниква от момента
на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. От
този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата. Съгласно т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г.,
ОСГК на ВКС, държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение от момента на влизане в сила на съответния акт, а не от деня
следващ деня на влизане в сила на акта. Ето защо, законна лихва върху присъдените суми се
дължи от 03.12.2024 г.
16
Оттук и като законна последица върху уважените размери на главните претенции в
размер на 33 000 лв. /за неимуществени вреди/, 6 000 лв. /за имуществени вреди за
адвокатски възнаграждение/ и 6763 лв. /за пропуснати ползи/ ще се присъди и законната
лихва от 03.12.2024 г. до окончателното изплащане, а за периода от 31.05.2023 г. до
02.12.2024 г. претенцията за законна лихва ще се отхвърли.
По разноските:
Единствено ищецът претендира разноски и доказва направата на разноски в размер
на 10 лв. за заплатена държавна такса /ищецът не претендира адвокатско възнаграждение/.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Прокуратурата на Република България следва да заплати на ищеца сума в
размер на 10 лв. – държавна такса, тъй като отговорността за разноски за държавна такса на
ответника не е обусловена от уважената част от претенцията.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Несебър, ул.
„********, следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 33 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение първоначално за извършено престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. последно вр. ал. 1 НК /след това за престъпление по чл. 169г НК и чл.
167, ал. 2 НК/, за което е водено наказателно производство /ДП № 185/2019 г. по описа на
СО-СП, пo пр. пр. № 2112/2019 г./, което производство е прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 НК с постановление от 31.05.2023 г. на прокурор на СГП, което постановление е
изменено с определение № 3690 от 13.11.2024 г. по НЧД № 3635/2024 г. на СГС, като е
прието, че деянието не съставлява престъпление – основание за прекратяване по чл. 243, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, пр. 1 НПК, ведно със законната лихва от 03.12.2024 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 33
000 лв. до пълния претендиран размер от 300 000 лв., както и претенцията за законна лихва
върху главницата за периода от 31.05.2023 г. до 02.12.2024 г.;
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 6000 лева обезщетение за
причинени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорари за процесуално
представителство по пр. пр. № 2112/2019 г. на СП /ДП № 185/2019 г./, заплатени в полза на
Адвокатско дружеството Д.,А. и съдружници, ведно със законната лихва от 03.12.2024 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху главницата
за периода от 31.05.2023 г. до 02.12.2024 г.;
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер 6763 лева – обезщетение за
17
причинени имуществени вреди – пропуснати ползи в периода от 27.12.2019 г. до 26.04.2021
г. от неизползването на сумата от 50 000 лева поради наложена мярка за неотклонение
парична гаранция на Н. К. Д. по наказателното производство, ведно със законната лихва от
03.12.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва
върху главницата за периода от 31.05.2023 г. до 02.12.2024 г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лв. разноски по делото.
Ищецът Н. К. Д. е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN
BG04UBB******** в Обединена българска банка АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18