№ 13997
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20241110117004 по описа за 2024 година
Ищцата Н. К. Б. твърди, че по силата на трудов договор от 22.07.2021 г. заела при
ответника „............“ ЕООД, длъжността „продавач-консултант“. Посочва, че от 12.10.2021 г.
е с констатирана с решение на ТЕЛК намалена работоспособност. Твърди, че когато на
11.12.2023 г. отишла на работа, всичко в магазина било изнесено. На 12.12.2023 г. подала
жалба до Инспекцията по труда. На 05.01.2024 г. от страна на работодателя на ищцата било
предоставено предизвестие, което тя отказала да подпише, тъй като било антидатирано. На
08.01.2024 г. ищцата отново подала жалба в Инспекцията по труда, като на 25.01.2024 г.
получила отговор, в който била цитирана заповед с № 41.1/02.01.2024 г. На 24.01.2024 г.
ищцата получила молба от работодателя да предостави трудовата си книжка за попълване,
но не я изпратила, тъй като не била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор.
На 29.01.2024 г. ищцата получила пратка, съдържаща предизвестие и заповед за
прекратяване, които документи не подписала, тъй като заповедта била с различен номер от
този, който бил отразен в заповедта, получена от Инспекцията по труда. На 06.02.2024 г.
ищцата изпратила книжката си за попълване, а на 13.02.2024 г., отново сезирала
Инспекцията по труда с твърдения, че предписанията не са спазени. Нa 22.02.2024 г.
поканила работодателя на среща с цел изясняване на ситуацията, като на същата дата
отново сигнализирала Инспекцията по труда. На 08.03.2024 г. работодателят оформил
/неправилно според ищцата/ трудовата книжка. Излага, че при уволнението не е спазен
редът за вземане на решение за закриване на предприятието и за връчване на заповедта за
уволнение, не е издадена редовна заповед за уволнение и не е извършено редовно връчване
на заповедта. Посочва, че решението на ТЕЛК е издадено преди прекратяване на трудовото
правоотношение, т.е. работодателят е следвало да поиска разрешение за уволнението от
Инспекцията по труда. Твърди, че не е спазена процедурата по закриване на предприятието.
1
Моли за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяната му.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Твърди, че уволнението е законосъобразно извършено. Сочи, че ищцата не го е уведомила,
че има издадено експертно решение на ТЕЛК и е с намалена работоспособност. Поддържа,
че със Заповед от 02.01.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, както и че предизвестието и заповедта за прекратяване на
трудовия договор са получени от ищцата на 29.01.2024 г., от която дата следва да се счита
прекратено правоотношението. Твърди, че при закриване на предприятието заповедта за
уволнение не се мотивира. Посочва, че на извънредно общо събрание на „............“ ЕООД,
проведено на 1.12.2023 г., едноличният собственик на капитала взел решение за
прекратяване на дейността на дружеството, считано от 1.1.2024 г. С оглед изложеното,
ответникът счита, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е
съществувало посоченото уволнително основание – закриване на предприятието. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Безспорно е по делото, че по силата на трудов договор № 3 от 22.7.2021 г. ищцата заела при
ответника длъжността „продавач-консултант“ с място на работа обект в гр. София,
представляващ павилион № 7 в ................
С решение на ТЕЛК от 2.9.21 г. на ищцата е определена пожизнено 66% намалена
работоспособност поради общо заболяване.
На 1.12.23 г. работодателят издал предизвестие за прекратяване на трудовия договор с
ищцата поради закриване на предприятието считано от 1.1.24 г. Ищцата го получила на
5.1.24 г.
На 29.01.24 г. на ищцата е връчена заповед № 1/02.01.2024 г., издадена от В. К., управител на
ответното дружество, за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ
поради закриване на предприятието.
Ответникът е представил протокол от 1.12.23 г. за взето решение от управителя и едноличен
собственик на капитала на дружеството за прекратяване на дейността му поради изтичане
срока на договор за наем на павилион в ................
При така събраните по делото доказателства се установява съществувало между страните
трудово правоотношение, прекратено поради закриване на предприятието, считано от
29.01.2024 г., с връчване на заповедта съгласно чл. 335, ал.2, т.3 КТ, доколкото
предизвестието е било връчено след изтичане на срока му.
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест е върху работодателя, който като носител на субективното
преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, следва да установи, че законосъобразно го е
упражнил. Съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното
уволнение по направените от ищеца възражения и доводи за незаконосъобразност на
2
уволнението му, с оглед диспозитивното начало в процеса.
Основанието по чл. 328, ал.1, т.1 КТ е налице при пълно закриване на предприятието и
преустановяване за в бъдеще на цялостната му дейност, в резултат на което престава да
съществува като работодател /ТР № 5/26.10.21 г. на ВКС по т.д.№ 5/2019 г. на ОСГК/. Т.е.
следва да се установи пълно преустановяване за в бъдеще на цялата производствена и друга
дейност, което налага освобождаването на работниците и служителите, заети в
осъществявянето й, и следва да е извършено по съответния ред и от компетентния орган,
преди датата на прекратяване на трудовия договор. В тази връзка необходимо и достатъчно
е, когато работодателят е юридическото лице, да е взето решение за прекратяване на
дружеството и да е започнала процедура по ликвидация или несъстоятелност на
дружеството, без да е нужно то да е заличено. Основанието е безвиновно и законът не
изисква мотивиране на заповедта за уволнение.
В случая по делото не се установи да е взето решение от едноличния собственик на
капитала за прекратяване на дружеството, което да е вписано в Търговския регистър /чл. 140
ТЗ/, от който момент влиза в сила.
Представеното решение за преустановяване на посочената дейност не е равнозначно на
преустановяване на цялостната дейност на дружеството, първо, и второ и по-важно, не е
произвело действие по прекратяване на дружеството.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че в случая не е налице закриване на
предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, поради което трудовото правоотношение
е прекратено незаконосъобразно и уволнителната заповед следва да се отмени.
Относно разноските:
Ищцата не претендира разноски.
Съгласно чл. 78, ал.6 ГПК, следва да се осъди ответникът да заплати по сметка на СРС
държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. К. Б., ЕГН **********, гр.
................, извършено със заповед № 1/02.01.2024 г., издадена от В. К., управител на
ответното дружество „............“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
................, на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ поради закриване на предприятието.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ................,
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50.00 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от 17.07.2024 г.
Да се изпрати препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3