Р Е Ш Е Н И Е
№ 260037
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на осми януари две хиляди двадесет и първа година,
след публично съдебно заседание на десети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно
гр. дело № 2376 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство Н.Р.В.,
чрез служебен защитник адв. А.Ц., с която се обжалва изцяло решение № 2845 от 06.08.2020 г. на Районен
съд Пловдив, ХХІІ гр.с., постановено по
гр. дело № 14682/2019 г., в производство по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е признато за установено, че
ответникът Н.Р.В., дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, гр.Пловдив, сумата
в размер на 182.69 лева – главница, представляваща стойността на неплатената
топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на
длъжника за обект на потребление: гр. *************, и сумата от 21.58 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 03.01.2018 г. до 25.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 26.06.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 10628/2019 г. по описа на ПРС, Ібр.с.,като е осъден
ответникът да заплати на ищеца разноски, с оглед изхода от спора.
Заявява се във въззивната жалба,
че решението, което се обжалва е незаконосъобразно и необосновано,
поради непълнота на доказателствата,
както и, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, като подробно се излагат аргументи за това.
Заявява се, че съгласно чл. 154 от ГПК ответникът носи насрещно доказване по определените от съда правно
релевантни факти, като съдът указва, че
ищецът носи доказателствена тежест да установи, че ответникът е клиент и
между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение на доставена
топлинна енергия за процесния период, като се
заявява, че такива доказателства не са
представени от ищеца. Заявява се, че ответникът, видно от решението и от представените доказателства
не е поставил личен подпис при избора на фирмата извършваща топлинно счетоводство, а това е „Бруната България“
ООД. Заявява се, че видно от
списъка на лицата, запознати с този договор – л. 70 – гръб, като запознал се с
него е посочено лицето Р. В., който е
баща на ответника Н.В., Твърди се, че
липсата на личен подпис на ответника Н.В. под този договор доказвала, че той не
е клиент и, че не може подписът на баща му да бъде негов личен и да изразява
неговата лична воля. Заявява се, че по делото било безспорно, че в имота на
ответника за процесния период 01.11.2017 г. до
30.09.2018 г. е начислявана единствено ТЕ отдадена от сградната
инсталация общо 1.50153 МWh, на стойност 182.69 лв. Заявява се, че още се явява спорен въпрос
по делото дали е следвало да бъде
начислявана такава, както и дали дяловото разпределение е извършено коректно от
нарочно избран за целта търговец. Заявява се, че ищецът не доказва, че
ответникът Н.Р.В., е клиент и потребител
на топлинна енергия и при тези обстоятелства се заявява, че не се дължи от
ответника претендираната
сума от 182.69 лв. В тази насока се
моли да бъде отхвърлен предявения иск, изцяло. Моли всички разноски поделото,
да бъдат заплатени от въззиваемото дружество; при
наличие на прекомерен хонорар на юрисконсулта моли за намаляването до законоустановения за това размер.Не се сочат нови
доказателства по въззивното дело.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.Д., в който изразява становище
по направените, във въззивната жалба на ответника, оплаквания. Съгласно
съображенията, изложени в отговора, реципрочни на оплакванията във въззивната жалба, въззиваемата
страна счита, че въззивната жалба е неоснователна и
моли да се остави без уважение.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение, за
настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК.
В с.з. пред въззивния
съд от страна на адв. Ц. се поддържа въззивната
жалба; оспорва се писмения отговор на ищеца; не се сочат нови доказателства;
депозира се писмено становище по същество на спора. С постъпила на 19.11.2020г.
по въззивното дело молба от юрисконсулт Д.,
пълномощник на въззиваемото дружество, се поддържа
подадения отговор на въззивната жалба; претендира се юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Въззивният състав на ПдОС
след като констатира, че въззивната жалба е допустима
–подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което уважава
изцяло предявените обективно съединени искове в производство по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр.
с чл. 79 ал. 1 пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 150 ал. 1 от
ЗЕ, както и във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, районният
съд излага съображения:
Обстоятелството, че в имота на ответника
липсват монтирани отоплителни тела, не го освобождава от задължението му да
заплаща топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация и такса дялово разпределение, по силата на разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от ЗЕ, както и на чл.33, ал.1 от ОУ. Приема и че след като по делото е
безспорно, че в имота на ответника за процесния
период 01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. е начислявана единствено ТЕ отдадена от сградната
инсталация общо 1.50153 МWh на стойност 182.69 лева,
както и поради обстоятелството, че
ответникът, чрез процесуалният си представител, изрично заявява пред съда, че
не оспорва количеството начислена топлоенергия и нейната стойност, /отразено
в от о.с.з. от 07.07.2020
г. /, то приема, че размерът на задължението на ищеца за заплащане на
отоплението, отдадено от сградната инсталация,
възлиза на сумата от 182.69 лева, за която искът за главница се явява доказан по основание и
размер. В т.н., няма данни по делото, че ответникът е заплатил сумата на това
свое задължение.
При приемане на периода на
забава за претендирания период 03.01.2018г. до
25.06.2019г., като забавата е след изтичане на тридесетдневния срок за плащане
на доставената през м. ноември 2017г. топлоенергия/чл.153ал.1от ЗЕ/, съгласно
чл. 162 от ГПК и съгласно справка на ищеца, /приложена лист 9 от делото/,
неоспорена от ответника, е изчислен и размерът на претендираното
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, възлизащо на исковата сума
от 21.58 лева, за която е уважен и акцесорният иск
като основателен и доказан в предявения размер.
Въззивният състав на ПдОС приема за правилен крайния извод на районния съд за
основателност на предявените положителни установителни
искове, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272
от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, съгласно правомощието си по
чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата
страна, както и след преценка на приложените по делото и относими
към предмета на спора доказателства, приема следното:
Страните не спорят относно
приети в първоинстанционното производство като
безспорни обстоятелства, както следва:
С Определение
от з.з. на 21.04.2020 г. като безспорно между
страните е отделено, че ответникът е
собственик на имот, находящ се в ***********,
както и че в имота на същия няма действащи отоплителни тела, не е начислявана
енергия за отопление, както и за БГВ.
По делото е безспорно, че в
имота на ответника за процесния период 01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. е
начислявана единствено ТЕ отдадена от сградната
инсталация общо 1.50153 МWh на стойност 182.69 лева.
Спорен по делото е останал
въпросът, въведен и в оплакванията във въззивната
жалба, дали е следвало да бъде начислявана ТЕ отдадена от сгадната
инсталация за имота на ответника за процесния период,
както и дали дяловото разпределение е извършено коректно от нарочно избран за
целта търговец.
В случая, ответникът Н.В.
се явява клиент на топлинна енергия, поради качеството си на собственик на топлоснабдения процесен имот, находящ се в ***********. Като между него и дружеството на
ищеца, доставчик на ТЕ, за процесния недвижим имот,
са налице възникнали облигационни отношения по продажба на ТЕ, съгласно
законната норма на чл. 150 от ЗЕ, и публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие, които имат силата на договор
между топлопреносното предпирятие
и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
клиентите. Т.е. между дружеството на ищеца и ответника Н.В. са налице договорни
отношения по доставка на ТЕ, по силата на закона и влезлите в сила ОУ на
дружеството, /в тридесетдневен срок след публикуването им в един централен и
един местен всекидневник/, като индивидуален договор между дружеството и всеки
клиент на ТЕ не се изисква да бъде сключен.
Предвид гореизложените
обстоятелства, след като ответникът като собственик на процесния
имот, по силата на закона се явява и клиент на ТЕ, неоснователно е оплакването
в жалбата, че това обстоятелство не било доказано от страна на ищеца, носещ доказателствена тежест съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК.
От друга страна, след като
по делото, безспорно, е прието, че за процесния исков
период в недвижимия имот, собственост на ответника, е била начислявана,
единствено, ТЕ отдадена от сградната инсталация
-/общо 1.50153 МWh на
стойност 182.69 лева/, то следва да се приеме и изводът, че се касае до
безспорно прието за установено количество ТЕ като доставена топлоенергия в
имота на ответника, клиент, за което същият има задължение да заплаща месечни
дължими суми, съгласно чл. 34 ал. 1 от ОУ, тъй като съгласно чл. 142 ал. 2 от
ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, се явява компонент от цялата ТЕ за отопление на сграда, етажна
собственост, в каквато се намира процесният недвижим
имот, собственост на ответника. Т.е. при доказателствена
тежест за ищеца съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, по делото са налице
доказателства, че ответникът се явява клиент на ТЕ, доставена от топлопреносното дружество на ответника за процесния период, за която доставка се дължи от клиента
съответна сума за заплащане, в случая от 182.69 лева, /като размерът на
изчисляване на главницата не е оспорен, като е налице и признание от ответната
страна относно наличното топлоснабдяване на сградата
за процесния имот, както и относно размера на
количеството топлоенергия и размера на начислената сума за ТЕ, за процесния имот./.
В т.н. безпредметно се
явява разглеждането на оплакването в жалбата, дали дяловото разпределение е
извършено коректно от нарочно избран за целта търговец. От една страна, след
като от ответника чрез служебния защитник още в о.с.з. на седми юли 2020г.
пред районния съд се изрично заявява, че
не се оспорва обстоятелството, че „сградата при ЕС, в която се намира процесният имот е топлоснабдена,
както и не оспорва и по размера начислената сума и количествата топлинна
енергия“, то това изявление означава, че
от ответника се признава, именно, коректното,
точното извършено дялово разпределение на ТЕ, така, че за имота на ответника да
бъде начислена, единствено, ТЕ отдадена от сградната
инсталация -/общо 1.50153 МWh на
стойност 182.69 лева/. При което и след като това изчисляване е коректно, то
без значение за настоящия случай е кое точно дружество-топлинен счетоводител го
е извършило?!Още повече, че изборът на дружеството, в случая „Бруната България“ ООД, освен, че е законосъобразно
извършен, сам по себе си, не е част от облигационните отношения на доставка на
ТЕ, вече, възникнали между дружеството на ищеца като топлопреносно
предприятие /чл.126 ал.1, чл.129
от ЗЕ/ и ответника, като клиент на ТЕ, /чл.153ал.1от ЗЕ/.
Само за пълнота на
изложението, в случая между ЕС, като възложител, и „Бруната
България“ ООД като изпълнител, и с участието на топлопреносното
предприятие, е сключен Договор от 19.03.2002г., съгласно ЗЗД, по който договор
изпълнителят приема да извърши за възложителя услугата „Топлинно счетоводство“,
относно сграда с абонатна станция, с ЕС на адрес: *********“, към който
неразделна част е съставеният на 02.03.2002г. Протокол на собствениците/възложители/ на адрес
**********, от проведено Общо събрание, в т.ч. и за сключване на договор с
фирма“Бруната България“ ООД, като в списъка на
собствениците, желаещи да се сключи договор за топлинно счетоводство с „Бруната България“ ООД и запознати с този договор е посочено
и лицето Р. В.-/номер 11-ти от списъка/, който се явява баща
на ответника, в т.ч. и по признание на последния. В случая, не са налице
изисквания на закона за полагане на нов подпис, например, този на ответника,
тъй като договорът, вече, е възникнал и последиците са и за правоприемниците по
отношение на недвижимите имоти в сградата, ЕС, какъвто правоприемник се явява и
ответникът, като настоящ собственик на процесния
имот.
Предвид гореизложените
съображения въззивният съд намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради което и обжалваното
с нея решение на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло като обосновано
и правилно, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. отчл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата
страна има право на претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се присъжда в
минимален размер от 100/сто/ лева, съгласно НПП, вр.
чл. 78 ал. 8 от ГПК, платимо от жалбоподателя.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280 ал.3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло, постановеното на 06.08.2020г. Решение № 2845 на Пловдивски районен съд,
ХХІІ състав, по гражданско дело № 14682 по описа за 2019 година, с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Р.В., ЕГН
**********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С.
и С. Г. С. сумата в размер на 182.69
лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия
за периода от 01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект
на потребление *********** и сумата от 21.58
лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 03.01.2018 г. до
25.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 26.06.2019 г. до окончателното й погасяване,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10628/2019 г. по описа на ПРС; и се ОСЪЖДА Н.Р.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 175 лева –
разноски в исковото производство и 75
лева – разноски по ч.гр.д. № 10628/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Н.Р.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 100 /сто/ лева, деловодни разноски за юрисконсутско възнаграждение по въззивното
производство.
Решението
на въззивния съд е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/