№ 55
гр. Кюстендил, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора В. Д. П.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20221500200183 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
На 25.03.2021 г. в Окръжен съд- Кюстендил е постъпило искане, придружено с
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадени от Централно
инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на
българския гражданин В.А. В. от гр. ***, ж.к. “***“ № **, вх.***, ет.***, ап.***, с ЕГН ****.
На В. В. е наложена финансовата санкция от 150€ за нарушение по чл.2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата. В писмото се моли да бъдат упражнени правомощията по споменатия закон, т. е. да се
допусне признаване изпълнението на решението.
Санкционираното лице В., редовно призован, не се явява пред окръжния съд, но
участва в съдебното производство, като представя писмено доказателство за платената дължима
сума.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на страните
и условията на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него, визираща факултативни
основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и
1
правна страна следното:
Постъпилото удостоверение е по чл.4 от посочения закон за признаване и
изпълнение по дело EGS – *********, постановено от Централно инкасаторско бюро (CJIB) към
Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия с адрес Postbus 185 8900 AD Леуварден,
Кралство Нидерландия (издаваща държава по смисъла на закона) за налагане на финансови
санкции - задължение за заплащане на 150 € за извършено на 04.08.2021 г. в 18:54 часа нарушение,
изразяващо се в липса на дистанция при управление на автомобил в Maarsbergen Rykswg А12. По
този начин той е нарушил чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Издалият решението орган е Централно инкасаторско бюро (CJIB) към
Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия и представлява решение на несъдебен
орган в издаващата държава. В. В. е български гражданин и има постоянен адрес в изпълняващата
държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на 13.08.2021 г., а е
влязло в сила на 24.09. 2021 г. Паричната сума, наложена с решението, е 150 € и това е общият
размер на финансовата санкция. Нарушението, свързано със управление на МПс при липса на
дистанциа, представлява нарушение на разпоредбите за движение по пътищата. Потвърдено е, че в
изпълняващата държава не могат да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако
решението за плащане на финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде
изпълнено само частично.
Според т.2, б”б” от удостоверението производството по налагане на парична санкция е
било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава
относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е
постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния
национален закон.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения закон,
компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е
окръжният съд по местоживеенето на лицето, т. е Кюстендилският окръжен съд. Решението за
изпълнение на наложената финансова санкция е изпратено директно до компетентния орган на
осн. чл.6, ал. 1 от закона от изпълняващата държава.
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл. 32 от Закона, който
препраща към чл. 16 ал.1-8 от него. И двете посочени норми препращат към субсидиарно
приложение на НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от Закона и на преведеното надлежно
на български език съд решение безспорно се установява, че българският гражданин В. В. е
санкциониран с влязъл в сила в Кралство Нидерландия акт на несъдебен орган за плащане на
глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по пътищата. Т.е. в случая
безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е
издаден от съдебен орган на страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е
постановена по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че
лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си
да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват
2
основанията на чл.3, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с
което е наложена финансова санкция.
Актът на съдебния орган по чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е придружен с
удостоверението, което се изисква по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното преследване,
във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае административно
нарушение по чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за отказ от признаване
и изпълнение на процесното решение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона. Удостоверението
по чл. 4 съответства на постановеното решение по съдържание. Не са налице данни за постановено
и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата
държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по
българското законодателство и административното нарушение, извършено в Кралство
Нидерландия, не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са
пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния. Наложената финансова
санкция не е по-малка от 70 €. Деянието съставлява административно нарушение и по българското
законодателство – по Закона за движение по пътищата. Решението е постановено срещу
пълнолетен български гражданин, който носи наказателна отговорност. От съдържанието на
удостоверението и на решението е видно, че производството е било писмено и е потвърдено, че
лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си
да обжалва решението и следователно факултативното основание за отказ по чл.35, т.9 от Закона
не е налице. Не е налице и основание за отказ по т.10 от същия закон– засегнатото лице не се е
явило лично, но в удостоверението изрично е посочено, че е било уведомено за правото на
обжалване, т.е. изпълнено е от издаващата държава условието на чл.35, т.10, б.”в” от Закона, а
наличието на едно от трите условия води до отпадане на основанието за отказ по т.10.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 от
Закона за признаване на процесното решение. Не са налице основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за
намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 8 от Закона
съдът определи размера на паричното задължение в левова равностойност според съотношението
паунд- български лев към момента на извършване на извършване на нарушението. Размерът на
наложената с решението парична санкция от 95 евро, чиято левова равностойност е 186 лева.
Посочената равностойност е съобразена с фиксирания курс на евро- лев към датата на
постановяване на решението.
Същевременно окръжният съд констатира, че са представени доказателства от В. В.
по чл.33 от закона за пълно изпълнение на наложената санкция. Видно от приложеното писмено
извлечение от Интернешънъл „Асет Банк“- Кюстендил е, че на датата 15.04.2022г. В. В. е внесъл
дължимата сума по сметка на ТД на НАП- Кюстендил. Задължението му следователно е
изпълнено, поради което на осн.17 от същия закон съдът следва да направи пълно приспадане на
равностойността изпълненото общо задължение.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32 във вр. с чл.17 от ЗаПИИРКОРНФС,
Кюстендилският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за прилагане на финансови санкции от 13.08.2021 г. по дело
EGS - *********, постановено от Централно инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на
правосъдието на Кралство Нидерландия с адрес Postbus 185 8900 AD Леуварден, Кралство
Нидерландия (издаваща държава по смисъла на закона), в сила от 24.09.2021 г. за налагане на
финансови санкции по отношение на българския гражданин В.А. В. от гр. ***, ж.к. “***“ № **,
вх.***, ет.***, ап.***, с ЕГН **** - задължение за заплащане на 1505 €, чиято левова
равностойност е в размер на 292, 50 лева за нарушение по чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата- за
извършено на 04.08.2021 г. в 18:54 часа нарушение, изразяващо се в управление на МПС при
липса на дистанция при управление на автомобил в Maarsbergen Rykswg А12.
ПРИСПАДА изцяло равностойността на изпълнената част от общото задължение в
размер на 150 €, в левова равностойност 292, 50 лева.
Решението ДА НЕ СЕ ИЗПРАЩА на Национална агенция за приходите за
изпълнение с оглед на пълното изпълнение.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът постанови незабавно да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за признаването на финансовата санкция, както и на
посочения имейл- адрес на посочения имейл в б. „в” на Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
Издаващият орган следва да се уведоми и за приключване на изпълнението на
решението.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати
незабавно на Министерство на правосъдието на Република България.
На осн. чл.42, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС ПОСТАНОВЯВА сумата, представляваща
наложената глоба, да остане в приход на бюджета на Република България като изпълняваща
държава.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок, считано от днес, като
обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4