№ 20816
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110112234 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
15.12.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №12234 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е по повод на постъпила в законен срок искова молба от ....., ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......- Изп. директор, срещу А. Д.
Ц. и Г. Д. Ц., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира да
се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на всеки от
ответниците при условията на разделност, на следните суми: сума от 1 360,35 лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в
гр......, аб. №....., за отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 280,27 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 26.10.2022г., сума от
24,40 лв., представляваща цена на дялово разпределение, за периода от 01.10.2019г. до
30.04.2021г. и сума от 5,22 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
01.12.2019г. до 26.10.2022г., съобразно издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №61370/2022 г. по описа на СРС, 165 състав.
В законен срок ответниците подават отговори на исковата молба, чрез адв.Б. Х. от
САК, с които оспорват предявените искове по основание и по размер. Поддържат, че в
исковата молба не е конкретизирано каква част от главницата за ТЕ е за отопление, за БГВ и
за сградна инсталация. Прави се възражение за погасителна давност. Оспорва сумите по
извлеченията от сметки да отговарят по размер на реално потребеното количество ТЕ.
Претендират се разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение .......
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на НА за продажба на недвижим имот
№133/21.04.2021г., том I, н.д. №99/2021г. на Нотариус ...., рег. №..... в НК, район на
действие: СРС, с който ответниците по делото, като съсобственици от по ½ ид.ч. прехвърлят
правото на собственост върху процесния имот, като партидата е сменена на името на един
от новите собственици с подадено на 10.06.2021г. заявление- декларация.
На името на Невенка Г.а Илиева са фактурирани количествата ТЕ за имота, видно от
представените от ищеца и от третото лице- помагач писмени доказателства.
Представен е констативен протокол за отчет от м.06.2020г., за неосигурен достъп и
справка от м.06.2021г., която е подписана от абоната, с отчетени нулеви показания на 4 бр.
уреди, /стр.77/.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което през процесния период в имота е имало 4 бр. отоплителни тела, с поставени
уреди за отчет, щранг- лира и 1 бр. водомер за топла вода, като ТЕ за отоплителния сезон
2019/2020г. е начислена по максимален специфичен разход на сградата, поради неосигурен
достъп, при база от 1 човек, като ТЕ за БГВ е начислявана по 140 л./ денонощие +
допълнително 4,2 куб.м., представляващи разлика между отчетено количество вода по
водомера пред подгревателя за БГВ и сбора от отчетените количества по индивидуални
водомери. За отоплителен сезон 2020/2021г. ТЕ за отопление е начислена на база реален
отчет при нулеви показания на уредите за отчет. ТЕ за сградна инсталация е начислявана на
база отопляем обем от 160 куб.м. Дава се заключение, че размерът на исковите претенции по
данни на ФДР е общо 2 737,41 лв., за двата отоплителни сезона.
Съгласно изготвена съдебно- счетоводна експертиза стойността на потребената ТЕ за
процесния период е общо 1 233,86 лв., с вкл. изравнителни сметки. Установени са
извършени плащания за процесния период от общо 126,31 лв. Посочени са размерите на
погасените по давност задължения за периода.
Съдът достигна до следните правни изводи:
2
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. Традиционно партидата посочва клиента на ищеца. Видно
от представените писмени доказателства партидата се води на името на Невенка Илиева-
неустановено по делото лице. В случая претенцията е насочена срещу ответниците, като
собственици на процесния имот, разпоредили се с правото на собственост, видно от
представения НА и заявлението- декларация от новия собственик за откриване на партида за
имота. С оглед на горното настоящият съдебен състав приема за установено качеството
„потребител на ТЕ“ на ответниците по делото към минал момент, с оглед на представените
по делото доказателства, към момента на разпореждане с правото на собственост в полза на
трето лице за делото. След 21.04.2021г. ответниците не са обвързани с правоотношение с
ищеца, като исковият период е до 30.04.2021г. Не се установява основанието, въз основа на
което ответниците се явяват собственици на имота при равни квоти и началният момент, от
който е настъпило.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период
подзаконови нормативни актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до
имота с определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на
имота. Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи
заплащане на цената за доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение
на потребителя се извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба.
Отчетената от средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя
между отделните имоти на база предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни
данни въз основа на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ,
отдадена от сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез
предвидени в съответната методика математически формули.
При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати
се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда на т. 7.3.1,
като потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 70, ал. 5. Екстраполация по
максимален специфичен разход се определя съобразно инсталираната мощност на
отоплителните тела на всички имоти и/или обемите на имотите в сградата- етажна
собственост, като при липса на данни се приемат данните на подобен имот, например на
друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се определя отношението между отчетената
му и инсталираната мощност в имота и/или обема на имота и най- голямото отношение за
имот с топломер се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС).
Екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като инсталираната мощност на
имота и/или обемът му се умножи с МСРС. Начисляването на сметки за ТЕ по
екстраполиран отчет следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба,
тъй като подобен ред за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява
наказателен механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в
топлоснабден имот. В настоящия случай от ангажираните доказателства се установява, че
служебно е начислена ТЕ за имота. За следващия отоплителен сезон показанията на уредите
за отчет са нулеви. За БГВ са начислени допълнително 4,2 куб.м., неотчетена разлика, като
не се изяснява доколко начисленото е в рамките на горната граница от 280 л./ денонощие.
ТЕ за щранг- лира в мокрото помещение е начислена чрез екстраполация по максимален
специфичен разход, като отоплително тяло без монтиран уред за отчет. Не се установява
3
възможността въобще да се монтира подобен уред за отчет, за да се приложи наказателния
механизъм. За следващия отоплителен сезон е налице извършен реален отчет, който е за
липса на потребление на ТЕ за отопление в имота. За БГВ за втория отопл. сезон е вписано
стойност от 29, като не се установява предходни отчет, при вписано показания на база от 28.
Налице е сериозно разминаване и в стойностите на начислената ТЕ за обекта по двете
заключения. С оглед на горното прилагането на наказателен механизъм по максимален
специфичен разход за първия отоплителен сезон не може да се приеме за оправдано и в
съответствие с духа на закона и подзаконовата нормативна уредба. Законът възлага в тежест
на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с допустимите
доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана през процесния
период и надлежното й ценообразуване. Задължение на потребителя на услугата е да
заплаща стойността на реално потребената от него ТЕ. Реално потребление на ТЕ за
отопление в случая не се установява. С оглед на това исковите претенции следва да се
приемат за неоснователни, както и за недоказани по размер и подлежат на цялостно
отхвърляне. При този изход не следва да се обсъжда направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в тежест на ищеца разноски на ответниците от по 820 лв., представляващи заплатени адв.
възнаграждения по делото, /стр.84 и 87/, съобразно представени договори за правна защита
и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ...... и ....- Изп. директори, срещу А. Д. Ц., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 1 360,35
/хиляда триста и шестдесет лева и тридесет и пет стотинки/ лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр......, аб. №....., за
отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 280,27 /двеста и осемдесет лева и
двадесет и седем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2020г.- 26.10.2022г., сума от 24,40 /двадесет и четири лева и четиридесет стотинки/
лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.10.2019г.- 30.04.2021г. и
сума от 5,22 /пет лева и двадесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава,
за периода: 01.12.2019г.- 26.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №61370/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ...... и ....- Изп. директори, срещу Г. Д. Ц., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 1 360,35
/хиляда триста и шестдесет лева и тридесет и пет стотинки/ лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр......, аб. №....., за
отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 280,27 /двеста и осемдесет лева и
двадесет и седем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.09.2020г.- 26.10.2022г., сума от 24,40 /двадесет и четири лева и четиридесет стотинки/
лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода: 01.10.2019г.- 30.04.2021г. и
сума от 5,22 /пет лева и двадесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава,
за периода: 01.12.2019г.- 26.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
4
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №61370/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
...... и ....- Изп. директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на А. Д. Ц.,
ЕГН:**********, сума в размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лв., представляваща
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
...... и ....- Изп. директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Г. Д. Ц.,
ЕГН:**********, сума в размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лв., представляваща
деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на ......, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5