№ 6195
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513640 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 11110 от 13.10.2022 г., постановено по гражданско дело
№ 20211110169490 по описа за 2021 година на СРС, 50 състав, са отхвърлени
предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *******,
против „Г.“ АД, ЕИК *********, в качеството на съдружник в Консорциум Г.
ДЗЗД, искове по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79 ал.
1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
„Г.“ АД, че за „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД съществува правото
на парично вземане за сумата 740,19 лв. за главница, представляваща
стойност на доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за обект в гр.
Сливен, ИТН: *******, за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането, с 19,63 лв. за
мораторна лихва за периода от 16.02.2021г. до 05.07.2021 г., удостоверено в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. дело № 41224/2021 г. на СРС като е осъден ищеца да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 400 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Министерство
на регионалното развитие и благоустройството на страната на ответника „Г.“
АД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *******. В жалбата се излагат доводи за
1
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за
отмяна на решението и уважаване на предявените искове, както и присъждане
на сторените разноски.
Въззиваемият „Г.“ АД е подал отговор на въззивната жалба, в който
оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението за правилно и
обосновано и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ответника Министерство на
регионалното развитие и благоустройството е подало отговор на въззивната
жалба, в който моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. Същото обаче е неправилно, като съображенията на въззивния съд
да достигне до този извод са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ищеца „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД против ответника „Г.“ АД, в качеството на
съдружник в Консорциум Г. ДЗЗД, с която са предявени обективно съединени
искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД за признаване установено, че за ищеца
съществува правото на парично вземане за сумата 740,19 лв. за главница,
представляваща стойност на начислена цена за достъп до разпределителната
мрежа за обект в гр. Сливен, ИТН: ******* за периода от 01.01.2021 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на
вземането, за сумата 19,63 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 16.02.2021г. до 05.07.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41224/2021г. на СРС.
Посочва се, че паричното вземане за главница представлява незаплатена
стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за процесния
период, съобразно договор за продажба на електрическа енергия при ОУ.
Поради неплащане в срок е начислена лихва за забава.
Ответникът – „Г.“ АД, в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове с твърдение, че не е
пасивно материално легитимиран, доколкото процесния обект не се
стопанисва от него, а от собственика – Министерство на регионалното
развитие и благоустройството. Пояснява, че се касае за обект –
пречиствателна станция за питейни води гр. Сливен, относно който е бил
сключен Договор №179/10.09.2008 г. с предмет изпълнение на СМР между
Консорциум Г. ДЗЗД и Министерството. В Консорциум Г. ДЗЗД участвали
2
две дружества, а именно „Г.“ АД и „С.“ ЕООД, които били постигнали
съгласие за обединение в консорциум „Г.“ ДЗЗД с цел изпълнение на проект
„Изпълнение на строително-монтажни работи на обект:пречиствателна
станция за питейни води гр. Сливен“ с възложител МРРБ, при дялово участие
съответно 65% за ответника и 35% за „С.“ ЕООД. В чл. 4.8 от споразумението
било уговорено, че всеки от контрагентите носи отговорност за задълженията,
произтичащи от договора, сключен с възложителя, съобразно така
определеното им дяловото им участие.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане по чл. 219,
ал. 1 ГПК за привличане на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството като трето лице помагач, като обосновава правния си
интерес с оглед договорните отношения за процесния обект, като излага, че
съгласно договора след спиране на строителството и предаване на обекта на
възложителя, в тежест на последния е заплащането на разходите за
електроенергия, като отговорен за стопанисването на обекта.
Поддържа, че според чл. 9, ал. 3 от договора разходите за
електроенергия, необходими за изграждане на обекта, са за сметка на
изпълнителя, предвид което обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа на 30.10.2008 г. Излага, че строителството е
започнало на 17.10.2008 г., когато е подписан Акт – Образец 2 за определяне
на строителна линия и ниво, а на 8.9.2009 г. е спряно, като между
възложителя, изпълнителя, проектанта и строителния надзор е подписан Акт
– Образец 10 за установяване на състоянието на строежа при спиране на
строителството, като е записано, че „за времето на спиране на работите до
подписване на акт – образец 11 и тяхното възобновяване, обектът остава на
съхранение на възложителя“. На 3.10.2018 г. е подписан приемо-предавателен
протокол между строителя, възложителя и изпълнителя на охранителна
дейност на обекта за предаване на обекта от строителя на възложителя.
Строителството не е било възобновено, а обектът за времето на спиране на
работите остава на съхранение от възложителя, съответно ответникът
отговаря само за разходите, необходими за изграждане на обекта през време
на извършване на възложените дейности.
С оглед на изложеното, в случай, че съдът намери главните искове за
основателни, е предявил евентуален обратен осъдителен иск срещу
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, уточнен с
молба от 09.03.2022 г. и в проведеното по делото съдебно заседание на
13.06.2022 г., за осъждане на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството да заплати на „Г.“ АД сумите по главните искове на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, при условията на евентуалност по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД при условие, че „Г.“ АД от своя страна плати същите суми на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
В срока по чл. 131 от ГПК Министерство на регионалното развитие и
благоустройството е подало отговор на искова молба, с който оспорва иска
като недопустим респ. неоснователен. Поддържа, че ако „Г.“ АД счита, че
няма задължение да заплаща разноските за обекта, то е можело да закрие
партидата или да поиска прекратяване на достъпа до
3
електроразпределителната мрежа. Счита, че не е осъществен фактическия
състав на 59, ал. 1 ЗЗД.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът
не е установил наличието на валидно облигационно правоотношение, по
силата на което ответникът е поел задължение за плащане на претендираната
сума. С атакуваното решение СРС е разгледал и отхвърлил главните
искове,поради което не е било изпълнено условието за произнасяне по
евентуалния обратен иск и произнасяне по последния не е налице.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
От писмените доказателства - фактури № **********/31.01.2021, №
**********/28.02.2021, №**********/31.03.2021, №**********/30.04.2021 и
препис – извлечение от сметка, се установява, че ищецът е начислил по
партида с кл. №**********, открита за Консорциум „Г.“ ДЗЗД, за периода
01.01.2021 г. – 30.04.2021 г. такси за предоставен достъп до
електроразпределителната мрежа на процесния обект в общ размер на 1138,75
лв. с ДДС и лихва за периода 16.02.2021 г. – 05.07.2021 г. в размер 30,20 лв.
От Споразумение за създаване на сдружение от 04.07.2008 г., изменено
с анекс №1/29.09.2015 г. с нотариално заверени подписи рег. №
9019/25.09.2015 г. на Нотариус №053 на НК и рег. №6005/29.09.2015 на
Нотариус №515 на НК, сключен между ответника и „С.“ ЕООД, се
установява, че същите са постигнали съгласие за обединение в Консорциум
„Г.“ ДЗЗД с цел изпълнение на проект „Изпълнение на строително-монтажни
работи на обект:пречиствателна станция за питейни води гр. Сливен“ с
възложител МРРБ, при дялово участие съответно 65% за ответника и 35% за
„С.“ ЕООД. В чл. 4.8 от споразумението е уговорено, че всеки от
контрагентите носи отговорност за задълженията, произтичащи от договора,
сключен с възложителя, съобразно така определеното им дяловото им
участие.
От договор №179/10.09.2008 г., сключен между третото-лице помагач –
МРРБ, в качеството на възложител, и Консорциум „Г.“ ДЗЗД, в качеството на
изпълнител, се установява, че последният се задължил да извърши СМР на
обект „пречиствателна станция за питейни води - гр. Сливен“ със срок 371
календарни дни, считано от датата на откриване на строителната площадка с
протокол образец 2, като при спиране на строителството при неосигурено
финансиране, срокът се удължава с периода на спирането след подписване на
акт образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството. В чл. 9, ал. 3 от договора е уговорено, че разходите за
електроенергия, необходими за изграждане на обекта, са за сметка на
изпълнителя. На 08.09.2009 г. е съставен Акт за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството поради неосигурено финансиране,
като видно от чл. 4.4.1., б. „д“ от същия, ответникът и третото лице-помагач
са постигнали съгласие за времето на спиране на работите до подписване на
акт 11 и възобновяването им обектът да остане на съхранение на
възложителя. С приемо-предавателен протокол за предаване на строителния
4
обект ПСПВ – Сливен от възложителя на изпълнителя от 03.10.2018 г. е
констатирано състоянието на обекта и наличното в него оборудване.
Според заключението на ССчЕ, процесните фактури не са осчетоводени
нито в счетоводството на ответника, нито в счетоводството на консорциума,
като същите не са включени в дневниците им за покупки и в Справките –
декларации по ДДС и за тях не е ползван данъчен кредит. Установява се, че в
счетоводството на ответника са осчетоводени фактури, издадени от ищеца
извън процесните фактури.
По делото не е спорно, че в Консорциум Г. ДЗЗД участвали две
дружества, а именно „Г.“ АД и „С.“ ЕООД, които били постигнали съгласие
за обединение с цел изпълнение на проект „Изпълнение на строително-
монтажни работи на обект:пречиствателна станция за питейни води гр.
Сливен“ с възложител МРРБ, при дялово участие съответно 65% за ответника
и 35% за „С.“ ЕООД.
Ответникът „Г.“ АД признава, че обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа и изрично посочва, че съгласно чл. 9, ал. 3
от договора от 10.9.2008 г., разходите за електроенергия, необходими за
изграждане на обекта, са за сметка на изпълнителя, предвид което обектът е
присъединен към електроразпределителната мрежа на 30.10.2008 г.
МРРБ не оспорва, че между Консорциум Г. ДЗЗД (изпълнител) и МРРБ
(възложител) е сключен договор от 10.9.2008 г. с предмет „Изпълнение на
строително-монтажни работи на обект:пречиствателна станция за питейни
води гр. Сливен“, че строителството е започнало на 17.10.2008г. (подписан е
акт-образец 2 за определяне на строителна линия и ниво), а на 8.9.2009г. е
спряно, като между възложителя, изпълнителя, проектанта и строителния
надзор е подписан акт-образец 10 за установяване на състоянието на строежа
при спиране на строителството, като е записано, че „за времето на спиране на
работите до подписване на акт – образец 11 и тяхното възобновяване, обектът
остава на съхранение на възложителя“, че на 3.10.2018 г. е подписан приемо-
предавателен протокол между консорциума, възложителя и изпълнителя на
охранителна дейност на обекта, че строителството не е било възобновено.
Спорно по делото е дали „Г.“ АД дължи претендираните от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД суми или това е задължения на ответника
по обратния иск – Министерство на регионалното развитие и
благоустройство, предвид спирането на строителните работи и предаването
на обекта на последния преди исковия период или задължението е на
изпълнителя по договора.
Относно исковете на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
срещу „Г.“ АД:
Предвид, че ответникът „Г.“ АД по иска на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД не оспорва, че обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа, както и предоставянето на мощност,
извършената доставка на мрежови услуги в исковия период и издадените
фактури, които не е заплатил и не е осчетоводил, размера на предявените
искове, за ответника „Г.“ АД, като участник в консорциума, е възникнало
5
задължение за плащане на 740,19 лв. за главница, представляваща стойност на
доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за обект в гр. Сливен,
ИТН: *******, за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането, което представлява 65% от
цялото задължение, съобразно дела му в консорциума. Предвид неплащането
в срок и на основание чл. 86 ЗЗД, за него е възникнало и задължение за
плащане на обезщетение за забава, чийто размер не е спорен – 19,63 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2021г. до 05.07.2021 г.
Ищецът е изпълнил задължението си да достави мрежови услуги, а
ответникът е в забава за плащането на тяхната стойност, поради което
първоначалните искове срещу „Г.“ АД, като участник в консорциума, са
основателни. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не е страна по
договора между консорциума и МРРБ, поради което не може да му се
противопостави възражение, че е насочил исковете си срещу ненадлежен
ответник. Това е така, защото облигационните отношения имат относително
действие и обвързват само страните, между които договорът е сключен.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено
изцяло, включително в частта за разноските, а предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД установителни искове – уважени в пълен размер
като основателни.
Относно разноските по иска на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД: ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД е направил разноски в заповедното производство в размер 75 лв. (25 лв.
за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение), в
първоинстанционното производство в размер 175 лв. (75 лв. за държавна
такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение), във въззивното
производство в размер 125 лв. (25 лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение) или в общ размер 375 лв., за които следва
да бъде осъден ответникът по исковете – „Г.“ АД.
Относно обратните искове на „Г.“ АД срещу МРРБ:
При уважаване на главните искове въззивният съд дължи произнасяне и
по евентуалния обратен иск на „Г.“ АД срещу МРРБ. Искът е с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, при условията на евентуалност по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Обратният иск има за предмет регресно притезание, което значи, че
съдът го разглежда само и до размера, до който е уважил главния иск срещу
ответника - ищец по обратния иск. Той е винаги евентуален на главния, като
при уважаването му се създава условно изпълнително основание - едва след
като главното задължение към ищеца-кредитор по главния иск е погасено
чрез изпълнение от привличащия ответник, той може да бъде удовлетворен
от привлеченото трето лице - ответник по обратния иск.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от договора за СМР между консорциума и МРББ
от 10.9.2008 г., разходите за електроенергия, необходими за изграждане на
обекта, са за сметка на изпълнителя. От представения Акт за установяване
6
състоянието на строежа при спиране на строителството от 8.9.2009 г. се
установява, че е спряно строителството на обекта, в т. 4.4.1, б. „д“ и б. „е“ е
предвидено,че до възобновяване на работата обектът остава на съхранение на
възложителя и той осигурява охраната на обекта. Не е спорно, че към
процесния период, а и към настоящия не е възобновена работата, не е
подписан акт – образец 11.
Извършване на СМР по договора е спряно и обектът е предаден от
изпълнителя на възложителя преди началото на исковия период.
Изпълнителят е дължал разходите за електроенергия, необходими за
изграждане на обекта, докато е извършвал СМР. След спирането на
строителството не съществува задължение за изпълнителя по договора да
заплаща разходите за електроенергия. Това обстоятелство не може да бъде
противопоставено на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, поради което
и исковете на последния срещу „Г.“ АД са уважени. Това възражение обаче
„Г.“ АД е противопоставило на възложителя по договора, съобразно който
изпълнителят е дължал заплащане на разходите за електроенергия на обекта,
докато е извършвал СМР в същия. Действително консорциумът е можел да
поиска спиране на доставката на електричество и мрежови услуги след
спиране на работата по обекта, каквото възражение е направил ответникът по
обратните искове – МРРБ, но подобно спиране, направено преди исковия
период, би направило неоснователни исковете на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД срещу „Г.“ АД, а не обратният иск на последния
срещу МРРБ, отношенията между които се регулират от сключения между
тях договор. В отношенията между тях при заплащане от страна на „Г.“ АД на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на процесните разходи за
електроенергия, те ще са платени без основание в отношенията между „Г.“
АД и МРРБ – чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, тъй като за процесния период
не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от договора за СМР, както беше
изяснено по-горе. Правилно е твърдението на МРРБ, че последният не е
обвързан в облигационно отношение с „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, но неправилно е становището му, че изпълнителят по договора за СМР
продължава да дължи разходите за електроенергия по силата на последния
след спиране на работата по изграждането на обекта. Неоснователни са
твърденията, че електроенергия не е доставяна, респ. достъп до
разпределителната мрежа, след като видно от Акт за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството от 8.9.2009г. се
установява, че страните по договора са посочили в т.4.1.2. от акта, че следва
да се изготви проект за временно районно осветление за нуждите на охраната,
както и че редица СМР, за които се изисква електричество, са извършени.
Предвид изложеното съдът намира, че задължението за плащане на
разходите за електроенергия за процесния период в отношенията между
възложителя и изпълнителя по договора между консорциума и МРББ от
10.9.2008 г. не е възникнало за изпълнителя, респ. за „Г.“ АД, поради което
обратният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо също е
основателен и ответникът по него следва да бъде осъден да заплати
процесните суми при условие, че те бъдат заплатени от ищеца по обратния
7
иск.
Относно разноските по обратния иск: „Г.“ АД е направил разноски в
първоинстанционното производство по обратния иск в размер на 50 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за чието
заплащане следва да бъде осъден ответникът по обратните искове – МРРБ.
„Г.“ АД е направил разноски в първоинстанционното производство в размер
на 300 лв. и за назначената по негово искане ССчЕ, но тя е поискана с оглед
защитата му по исковете на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу
него, които са уважени, а не по обратните искове срещу МРРБ, поради което
не се дължи от последния. „Г.“ АД има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство в размер на 100 лв. С оглед на
изложеното МРРБ следва да бъде осъдено да заплати на „Г.“ АД разноски по
делото по обратния иск в общ размер 250 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 11110 от 13.10.2022 г., постановено по
гражданско дело № 20211110169490 по описа за 2021 година на СРС, 50
състав, включително в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *******, против „Г.“ АД, ЕИК *********, в
качеството на съдружник в Консорциум Г. ДЗЗД, искове по реда на чл.422 от
ГПК, във вр. с чл. 318 от ТЗ, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, че
„Г.“ АД дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сума в размер
740,19 лв. за главница, представляваща стойност на доставка на електрическа
енергия и мрежови услуги за обект в гр. Сливен, ИТН: *******, за периода от
01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 14.07.2021г. до
изплащане на вземането, сума в размер 19,63 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 16.02.2021г. до 05.07.2021 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
41224/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Г.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство в размер на 375 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач –
Министерство на регионалното развитие и благоустройството на страната на
ответника „Г.“ АД.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и
благоустройството по предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск да
заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД на „Г.“ АД, ЕИК
********* сума в размер 740,19 лв. за главница, представляваща стойност на
доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за обект в гр. Сливен,
8
ИТН: *******, за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 14.07.2021г. до изплащане на вземането, сума в размер 19,63 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2021г. до 05.07.2021 г.,
след като „Г.“ АД, ЕИК ********* изпълни постановеното срещу него
решение по първоначалния иск и плати същите суми на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *******, както и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 250 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9