Присъда по дело №1895/2011 на Окръжен съд - Пловдив

                                                               Мотиви по НОХД № 1895/11 год. по описа на ПОС

 

 

Срещу подсъдимия Р.С.Б. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б” във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а на подсъдимия Е.С.Б. – по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, затова, че в периода 03.05.2011г. - 22.06.2011г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършители, подсъдимият Р.Б. и при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, подсъдимият Е.Б. - като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, са отнели чужди движими вещи, както следва:

- на 03.05.2011г. - 1 бр. мобилен телефон „***” на стойност 145 /сто четиридесет и пет/ лева; 1 бр. фотоапарат марка „***”  на стойност 140 / сто и четиридесет /лева; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 10 грама на стойност 520 /петстотин и двадесет/лева; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 6 грама на стойност 312 /триста и дванадесет/лева, на обща стойност 1 117 /хиляда сто и седемнадесет/ лева от владението на Г.Б.Б. ***6.06.2011г. - 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 10 /десет/ лева; 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 3 /три/ лева; 1 бр. мобилен телефон „*** ” модел ***I на стойност 45 /четиридесет и пет/ лева; 4 бр. ключове на стойност 6 /шест/ лева и сумата от 60 /шестдесет/ лева на обща стойност 124 /сто двадесет и четири/ лева от владението на Б.М.Б. ***8.06.2011г. - 1 бр. мобилен телефон „***” модел ****на стойност 170 /сто и седемдесет/ лева и сумата от 25 лева  - от владението на М.Ч.Е. ***, а от владението на М.Р.А. *** - 1 бр. мобилен телефон „**** на стойност 150 /сто и петдесет/ лева, 1 бр. мобилен телефон „*** на стойност 100 /сто/ лева и сумата от 12 лева, като общата стойност на отнетите вещи е 457 /четиристотин петдесет и седем/ лева;

- на 20.06.2011г. - 1 бр. спортни маратонки „***” № 4 на стойност 68 /шестдесет и осем/ лева; 1 бр. чанта „***” на стойност 26 /двадесет и шест/ лева; 1 бр. мобилен телефон „***” на стойност 260 /двеста и шестдесет/ лева и сумата от 90 /деветдесет/ лева на обща стойност 444  /четиристотин четиридесет и четири/ лева от владението на Б.Е.Х. ***;

- на 22.06.2011г. - 1 бр. мобилен телефон марка „***” модел „***” на стойност 100 /сто/ лева - от владението на Е.В.И. ***, а от владението на А.А. *** - 1 бр. мобилен телефон „***” на стойност 70 /седемдесет/ лева; 1 бр. мобилен телефон марка „***” на стойност 30 /тридесет/ лева и сумата от 3 /три/ лева, като общата стойност на отнетите вещи е 203 /двеста и три/ лева;

                а всички отнети вещи са на обща стойност 2 345 / две хиляди триста четиридесет и пет/ лева, с намерение противозаконно да ги присвоят като са употребили за това сила и заплашване.

Пострадалите не се възползваха от правото да се конституират като страни в наказателното производство – граждански ищци и частни обвинители и да претендират обезщетение за причинените им вреди от инкриминираните деяния включени в състава на общото продължавано престъпление.

               

                Съдебното следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК по искане на подсъдимите и представляващите ги служебни защитници, поради наличието на основанията, визирани в разпоредбата на чл. 370 ал. 2 от НПК.

 

                Представителят на Окръжна прокуратура – П. е на становище, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства, преценени в контекста на направените от подсъдимите признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, по категоричен и несъмнен начин подкрепят повдигнатото обвинение. Счита, че и двамата подсъдими следва да бъдат признати за ВИНОВНИ и да им се определят наказания при условията на чл. 373 ал. 2 от НПК, съобразени с изискванията на чл. 58а ал. 1 от НК - при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Прави искане на подсъдимия Р.Б. да се наложи наказание в близък до максималния предвиден в закона размер – ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ Лишаване от свобода, което да се редуцира по чл. 58а ал. 1 от НК, а на подсъдимия Е.Б. - съобразно нормата на чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК – ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което също да бъде намалено с 1/3, като се постанови ефективното им изтърпяване. При първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип по отношение на подсъдимия Р.Б. и при първоначален „ОБЩ” режим в Затворническо общежитие от открит тип - за подсъдимия Е.Б.. Счита, че съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 59 от НК и да приспадне от определеното на всеки от подсъдимите наказание Лишаване от свобода периода на предварителното им задържане по ЗМВР и НПК. Предлага приложените като веществени доказателства по делото вещи - предмет на инкриминираните деяния – да бъдат върнати на пострадалите, а останалите – да бъдат унищожени.

                Подсъдимите Р.Б. и Е.Б. признават вината си по повдигнатото им обвинение, както и всички описани в обстоятелствената част на обвинителния акт релевантни факти. Молят съда за снизхождение, а именно – за налагане на наказания под или в близък до предвидения в закона минимален размер за този вид престъпления.

                Защитата на подсъдимите също е на становище, че с оглед направените от доверителите им признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, анализът на събраните в досъдебната фаза доказателства дава основание за категоричен извод както относно авторството, а така също и досежно начина на осъществяване на включените в състава на инкриминираното продължавано престъпление отделни престъпни деяния, включително и за вида и равностойността на отнетите вещи от съответните пострадали лица. Прави се искане, съдът да отчете направените от подсъдимите признания като изключително смекчаващо отговорността им обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 55 от НК, с оглед и на оказаното от тях съдействие след предприемане на процесуалните действия в хода на разследването.

 

                П.ският окръжен съд, след като обсъди по отделно и в съвкупност приложените в хода на досъдебното производство доказателства, в контекста на направеното и от двамата подсъдими признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

 

                Подсъдимият Р.С.Б. е роден на *** ***. Жител и живущ ***. Той е български гражданин от турски произход. Има завършено начално образование, като към инкриминирания момент не е бил трудово ангажиран. Не е женен. Осъждан е многократно за извършени престъпления, както следва:

                1. с протоколно определение от 01.03.2002г. постановено по НОХД №980/2001год. по описа на ПРС, влязло в законна сила на 01.03.2002г., е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което, се е признал за ВИНОВЕН за извършено на 29.12.2001 г. в гр. П. престъпление по чл.198 ал. 1 пр. второ във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за което му е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, чието изтърпяване е ОТЛОЖЕНО на основание чл. 66 ал. 1 във вр. с чл. 69 ал. 1 от НК – с изпитателен срок от ЕДНА ГОДИНА;

                2. с присъда от 15.01.2003 г. постановена по НОХД № 320/2002г. по описа на ПРС, влязла в законна сила на 17.02.2003год., е признат за ВИНОВЕН за извършено на 11.10.2011год. престъпление по чл. 198 ал. 1 пр. второ във вр. с чл.63 ал. 1 т. 3 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е определено наказание ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода;

                3. с протоколно определение от 12.12.2003 год. постановено по НОХД №2049/2003год. по описа на ПРС, влязло в законна сила на 12.12.2003 год., е одобрено споразумение за решаване на делото по силата на което, се е признал за ВИНОВЕН за извършено на 08.12.2003 г. престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55 ал. 1 от НК му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода;

                4. с присъда от 28.03.2003год. постановена по НОХД № 555/2000г. по описа на ПРС, влязла в законна сила на 16.06.2005г., е признат за ВИНОВЕН за извършено в периода 17/18.05.1999г. – 25.10.1999г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 предложение първо, т. 4 предложение второ и т. 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за което на основание чл. 54 във вр. с чл. 2 ал. 2 от НК му е наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, чието изтърпяване е ОТЛОЖЕНО на основание чл. 66 ал. 1 във вр. с чл.69 ал. 1 от НК с изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ;

                5. с присъда № 371/15.11.2006год. постановена по НОХД № 1475/2006г. по описа на ПОС, влязла в законна сила на 16.03.2007г., е признат за ВИНОВЕН за извършено в периода 05.12.2005 г. – 03.01.2006 г. престъпление по чл. 199 ал.1 т. 4 във вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за което на основание чл. 55 от НК му е определено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ” режим;

                6. с присъда № 153/29.06.2007г. постановена по НОХД № 1120/2007г. по описа на ПОС, влязла в законна сила на 17.07.2007г., е признат за ВИНОВЕН за извършено на 30.12.2005 год. престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за което на основание чл. 55 от НК му е наложено наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода.

                Извършени са две групирания на наложените наказания на подсъдимия Р.Б. по тези осъждания, като последното е с влязлото в законна сила на 10.10.2007год. протоколно определение от 24.09.2007год. постановено по ЧНД № 1760/2007год. по описа на ПОС. С него на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК са групирани наказанията по първите 3 осъждания като за изтърпяване е определено най – тежкото от тях – ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „ОБЩ” режим. Общо наказание е определено и по последните две осъждания на подс. Р.Б. – с влезлите в законна сила съдебни актове по НОХД № 1475/2006г. по описа на ПОС и НОХД № 1120/2007год. по описа на ПОС – ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, чийто размер е УВЕЛИЧЕН на основание чл. 24 от НК с ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода – ПЕТ ГОДИНИ И ПЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, като е определен първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяването му. Постановено е подсъдимият Р.Б. да изтърпи изцяло и отделно така наложените му общи най – тежки наказания, както и наказанието по НОХД № 2049/2003г. по описа на ПРС;

                7. с протоколно определение № 579/14.06.2011г. постановено по НОХД №3837/2011г. по описа на ПРС, ХХІІ н. с., влязло в законна сила на 14.06.2011г., е одобрено споразумение за решаване на делото по силата на което подсъдимият Р.Б. се е признал за ВИНОВЕН за извършено на 07.06.2011г. в гр. П. престъпление по чл. 196 ал. 1т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл.29 ал. 1 б. „А” във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

                Това последно осъждане на подсъдимия Р.Б., както и наложеното му общо най - тежко наказание по постановените от ПОС съдебни актове по НОХД № 1475/2006г. и НОХД № 1120/2007г. обуславят правната квалификация на инкриминираното престъпление по чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б” от НК като извършено при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на Лишаване от свобода не по – малко от една година изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 ал. 1 от НК и след като е бил осъждан два пъти на Лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.

               

                Подсъдимият Е.С.Б. е роден на *** ***. Жител и живущ ***. Той е български гражданин от турски произход, със завършено начално образование. Не е женен. Не учи и не работи. Санкциониран е по административен ред по ЗБППМН по образувано възпитателно дело в МКБППМН – район „Източен” като му е наложена административна мярка по чл. 13 ал. 1 т. 5 ЗБППМН – Поставяне под надзор на обществен възпитател за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Осъждан е с влязлото в сила на 14.06.2011год. протоколно определение №579/14.06.2011год. постановено по НОХД № 3837/2011год. по описа на ПРС, ХХІІ н. с., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което се е признал за ВИНОВЕН за извършено на 07.06.2011год. в гр. П. престъпление в съучастие като съизвършител с брат си – подс. Р.Б. – по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, за което на основание чл. 55 от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, включващо единствено двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК при периодичност на Задължителната регистрация по настоящ адрес – 3 пъти седмично.

                Това осъждане не се отразява на правната квалификация на вмененото във вина на подсъдимия Е.Б. престъпление в настоящото производство.      

 

                Подсъдимите Р.Б. и Е.Б. са братя и живеят заедно в едно домакинство. Два месеца след осъществяване на последното от деянията включени в състава на инкриминираното продължавано престъпление – на 22.08.2011год. подсъдимият Е.Б. е навършил 18 години.

                Подсъдимият Р.Б. ***2.2011год. след като изтърпял определеното му от ПОС общо най – тежко наказание – ПЕТ ГОДИНИ И ПЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. Завърнал се в дома на родителите си където живее и по – малкия му брат – подс. Е.Б.. Само два месеца по – късно придобитите престъпни навици на подс. Р.Б. намерили проявление като за реализирането им той потърсил подкрепата на по – малкия си брат Е.Б.. Двамата решили да обикалят из района на Небет тепе в Стария град където обичайно пешеходците се движат поединично и това създава по – лесна възможност за нападението им.   

 

                І. Така на 03.05.2011г. подсъдимите Р. и Е. Б. се намирали в района на църквата „***.”***. Там забелязали св. Г.Б. /л. 109 и л. 118, том  І от дос. пр./, която решили да ограбят. Насочили се към нея, застанали от двете й страни, след което я хванали за ръцете в областта на лактите и по този начин я повалили на земята. Подсъдимият Р.Б., стоящ от дясната страна на пострадалата запушил с ръка устата й, за да не вика, а едновременно с това й извикал да мълчи, защото има нож. Първо отнели падналия от ръката на свид. Б. фотоапарат „***”, след което подс. Е.Б. взел дамската й чанта от ръката и започнал да проверява съдържанието й. По искане на подсъдимите, пострадалата силно уплашена от случващото се и невъзможността да се противопостави на нападателите си, свалила от ръцете си и им дала двата си златни пръстена, единият от които с тегло 10 грама, а другият – 6 грама, както и мобилният си телефон – „***”. В този момент към мястото на престъплението се приближавали други хора, което мотивирало подсъдимите да накарат свид. Б. да се изправи от земята и да седне на един от близко разположените камъни, а двамата с телата си прикрили местоположението й. Едновременно с това, подс. Р.Б. я заплашил, че с ножа си ще я заколи, ако се опита да вика за помощ преди да се отдалечат. След това двамата напуснали мястото на грабежа. Пострадалата изпълнила разпорежданията им и напуснала местопрестъплението едва след като се уверила, че е изминало достатъчно време. Уведомила своевременно органите на полицията, а едновременно с това предприела действия да бъде деактивирана картата на мобилния й телефон.

                Отнетите вещи от св. Б. златни пръстени подсъдимите продали в златарски магазин в кв.”С.” като си поделили средствата.

В резултат на упражненото насилие от подсъдимите при събарянето на земята, свид. Б. получила кръвонасядания и охлузвания по кожата на лицето и ръцете установени като местоположение при извършеното й освидетелстване в хода на изготвяне на заключението на назначената по делото Съдебно медицинска експертиза /л.15 том ІІ от дос. пр./. Според експертното становище, констатираните травматични увреждания съответстват по вид и характер на описания от пострадалата начин на причиняването им и са довели до болки и страдания.   

                 От заключението на назначената в хода на разследването Стоково – оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице П.К. /л. 12, том ІІ от дос. пр./, неоспорено от страните по делото, приобщено към доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК, се установява, че стойността на отнетите от пострадалата Г.Б. златни накити е както следва: златен пръстен 14 карата, с тегло от 10 грама - 520 лева; златен пръстен 14 карата, с тегло от 6 грама - 312 лева, мобилният й телефон марка „*** – е оценен на 145 лева, а фотоапаратът марка „***” съответно на 140 лева. В заключението е посочено, че стойността на 1 грам злато 14 карата, към момента на извършване на деянието, по пазарна цена на вторичния пазар - възлиза на 52 лева, съобразно която е определена стойността на отнетите вещи, предмет на престъплението, респ. общия размер - 1 117 /хиляда сто и седемнадесет / лева.

                В хода на разследването, пострадалата Б. категорично е разпознала именно двамата подсъдими като нападателите извършили й грабежа на 03.05.2011год. /л. 119 и л. 121, том І от дос. пр./ възпроизвеждайки повторно и конкретните предприети от всеки един от тях действия при осъществяване на престъплението, въпреки, че на свид. Б. е била предоставена най – напред възможност да разпознае първоначално сочения от подсъдимия Р.Б. в хода на проведената беседа /виж показанията на свид. В.З. – л. 130 - 131, том І от дос. пр./ за негов съучастник при извършване на деянието – А. И. /л. 120, том І от дос. пр./ и това процесуално действие е предшествало разпознаването на подс.Е.Б.. 

 

                ІІ. На 16.06.2011г. около 14,00 часа свид. Б.Б. /л. 73-74 и л. 78, том І от дос. пр./ заедно с приятеля си свид. О.М. /л. 76 и л. 77, том І от дос. пр./ се разхождали по скалите на *** в района на Стария град в П.. По това време и подсъдимите Р. и Е. Б. също били в този район. Те забелязали свидетелите Б. и М. и решили да ги ограбят тъй като в близост нямало други граждани. Приближили се до тях и поискали цигара от свид. М.. Той им отговорил, че не пуши. Тогава подс. Р.Б. извадил носения от него кухненски нож, предаден доброволно в хода на разследването и приложен като веществено доказателство по делото /л. 111 том ІІ от дос. пр./, насочил го към свид. М. с думите: „Тогава дай 50 стотинки да си вземем цигари, боклук.” и замахнал срещу него с острието. Свид. М. уплашен от случващото се, скочил и побягнал, викайки и на приятелката си да го последва. Агресивният тон, с който двамата подсъдими опитали да проведат разговор със свид. М. притеснил свид. Б. и до момента, в който приятелят й хукнал да бяга, тя единствено се стараела да не среща погледа на подсъдимите, гледайки в земята. Когато обаче свид. М. скочил и побягнал, пострадалата Б. го последвала. След тях тръгнал и подс.Р.Б., който успял да хване за дръжките дамската й чанта и да ги среже с ножа си. Така чантата на свид. Б. заедно с намиращите се в нея вещи – дамско портмоне, мобилен телефон „***”, 4 бр. ключове, сумата от 60 лв. и лични документи й била отнета от подсъдимите, които побързали да се отдалечат от местопрестъплението. Когато си осигурили възможност да проверят наличността в дамската чанта, подсъдимите я изхвърлили заедно с портмонето, от което преди това взели сумата от 60 лева. Впоследствие продали телефона и си разделили парите.

                От своя страна, пострадалата и свид. М. сезирали органите на ІV РУП за случилото се. При извършения оглед на местопроизшествие, документиран с приложения на л. 68 – 69 том І от дос. пр. Протокол, в близост до северните стълби на „***” до ул. „***” № *** в храстите била открита отнетата от свид. Б. дамска чанта с отразяни презрамки, приложена като веществено доказателство по делото.

                В заключението на назначената в хода на разследването Дактилоскопна експертиза /л. 5, том ІІ от дос. пр./ е отразено, че при извършената обработка чрез химичен способ  и с дактилоскопен прах на иззетите при огледа вещи, не са открити годни дактилоскопни следи.

                В хода на разследването, пострадалата свид. Б., както и приятелят й – свид. М. разпознали двамата подсъдими като лицата, които са ги нападнали на 16.06.2011год., видно от приложените Протоколи, с които са документирани извършените процесуални действия /л.80 и л. 82; л. 79 и л. 81, том І от дос. пр./. 

                От заключението на назначената в хода на разследването Стоково – оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице П.К. /л. 2, том ІІ от дос. пр./, неоспорено от страните по делото, приобщено към доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК, се установява, че стойността на отнетите от пострадалата Б.Б. вещи, по средни пазарни цени към инкриминирания момент е както следва: дамска чанта от изкуствена кожа - 10 лв., дамско портмоне от изкуствена кожа - 3 лв., мобилен телефон „***” - 45 лв., 4 бр. ключове на обща стойност 6 лв., като общата стойност на отнетите вещи заедно със сумата от 60 лв., възлиза на  124 лв..

 

                ІІІ. На 18.06.2011г., около 13,15 часа петнадесетгодишните непълнолетни свидетели М.Е. /л. 85, л. 89 и л. 103, том І от дос. пр./ и М.А. /л. 87, л. 91 и л. 99, том І от дос. пр./ се изкачвали по стълбите на ***, намиращи се точно над автобусната спирка срещу Семинарията в гр. П.. В този момент срещу тях се задали двамата подсъдими Р. и Е. Б., които ги забелязали и решили да ги ограбят. Застанали пред тях и им поискали цигари. След като получили отрицателен отговор, подсъдимият Р.Б. извадил кухненския нож и им наредил да седнат на камъните. Уплашени от случващото им се и невъзможността да се противопоставят на нападателите си, двамата свидетели изпълнили разпореждането на подсъдимия Р.Б., като в този момент подс. Е.Б. взел дамската чанта на свид.Е. и започнал да проверява съдържанието й. Отнел мобилен телефон „Нокиа експрес-мюзик 5530” и сумата от 25 лева, която извадил от портмонето й. При последващото пребъркване на джобовете на дрехите, с които бил облечен свид. А. подс. Е.Б. взел два мобилни телефона – „***” и „***”, както и сумата от 12 лева. При опита на свид. М.А. да каже нещо, подс. Р.Б. опрял до тялото му ножа и му казал да мълчи. След това двамата подсъдими заповядали на пострадалите да не викат и побързали да се отдалечат от мястото на грабежа. Парите си поделили веднага, а телефоните продали, като за единия от телефоните на свид. А. -„***” получили 60 лева от свид. И.К. /л. 165, том І от дос. пр./. Същият е предаден от свид. К. на органите на разследването с Протокол от 17.08.2011год. /л. 130, том ІІ от дос. пр./ и е приложен като веществено доказателство по делото.

                В хода на досъдебното производство двамата пострадали - свид.М.Е. и свид. М.А. разпознали подсъдимите Р. и Е. Б. като лицата, които са ги нападнали на 18.06.2011год., видно от приложените Протоколи и фото- албуми, с които са документирани извършените процесуални действия /л. 100 и л. 107; л. 104 и л.108; л.101-102 и л. 105 – 106, том І от дос. пр./. 

От заключението на назначената в хода на разследването Стоково – оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице П.К. /л. 9, том ІІ от дос. пр./, неоспорено от страните по делото, приобщено към доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК, се установява, че стойността на отнетите от пострадалите М.Е. и М.А. вещи по средни пазарни цени към инкриминирания момент е както следва: мобилен телефон „***” на свид. Е. - 170 лв., а на свид. А. – мобилен телефон „***” – 150 лв. и мобилен телефон „***” - 100 лв., общата стойност на отнетите вещи заедно със сумите от 25 лева и 12 лева, възлиза на  457 лева.

 

                ІV. На 20.06.2011г. около 13,45 часа свид. Б.Х. /л.153 – 155 и л. 157, том І от дос. пр./ отишла да тича в парк „***” в гр. П.. В близост до паметника на А. забелязала двамата подсъдими да слизат по стълбите. Те също я видели, че е сама и при разминаването им я попитали за часа. След като получили отговор, че няма часовник, подсъдимите продължили да се движат по първоначалното си направление, а от своя страна свид. Х., за да избегне последваща среща с тях решила да мине от другата страна на паметника. В този момент обаче, видяла че подсъдимите се връщат и се движат към нея. Уплашила се, побягнала и започнала да вика за помощ, но наблизо нямало други хора. Подсъдимите я подгонили и след като я настигнали я притиснали в парапета на пешеходната алея като се опитали да й запушат устата с ръка, така че да не вика. Подсъдимият Е.Б. започнал да дърпа чантата, която била закачена на дясната ръка на свид. Х., а в този момент подс. Р.Б. извадил ножа от джоба на панталона си и я заплашил, че ще й се случи нещо много лошо, ако не спре да вика. След като отнел ръчната чанта „***” на пострадалата с намиращи се в нея вещи – мобилен телефон „***”, сумата от 90 лв., дебитна карта и карти за пазаруване, подсъдимият Е.Б. започнал да й дърпа крака с намерение да свали маратонките й. Уплашена от случващото се и невъзможността да се защити, както и да получи помощ, свид. Х. сама събула и дала на подсъдимите маратонките си „***”. След това двамата подсъдими бягайки се отдалечили от местопрестъплението.

                Отнетата парична сума, подсъдимите поделили веднага, а телефона и маратонките продали. В хода на разследването е установено, че маратонките на свид. Х. са закупени от свид. В.Я. /л. 150, том І от дос. пр./, който ги предал доброволно /л. 119, том ІІ от дос. пр./. Същите са приложени като веществени доказателства по делото.

                Пострадалата уведомила органите на полицията за случилото се, като предала доброволно слънчевите си очила /л. 118, том ІІ от дос. пр./, за да улесни разследващите при разкриване самоличността на нападателите й, тъй като единият от подсъдимите ги пробвал.

                Свидетелката Б.Х. участвала в проведените по реда на НПК разпознавания, документирани с приложените на л. 158 и л. 159 том І от дос. пр. Протоколи, като успяла да разпознае единствено нападателя си с ножа – подс. Р.Б..

                От заключението на назначената в хода на разследването Стоково – оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице С.С. /л. 18, том ІІ от дос. пр./, неоспорено от страните по делото, приобщено към доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК, се установява, че стойността на отнетите от пострадалата Б.Х. вещи по средни пазарни цени към инкриминирания момент е както следва: спортни маратонки „***” – 68 лв., чанта „***” – 26 лв., мобилен телефон „***” - 260 лв., като общата стойност на отнетите вещи заедно с отнетата сума от 90 лева възлиза на 444 лева.

 

 

                V. На 22.06.2011г. около 10,30 часа непълнолетните свидетели Е.И. /14 год./ и А.М. /15 год./ отишли да се поразходят в района на *** в  Стария град П.. Седнали на камъните гледащи към Семинарията и си говорели. В близост до тях наоколо нямало други хора. Малко по – късно свидетелите забелязали подсъдимия Е.Б., облечен с бяла тениска, с тъмно черни очила, който изненадващо се появил зад гърба на пострадалата И. /л. 127 – 128 и л. 137, том І от дос. пр./ и я попитал колко е часа. След като получил отговор, подс. Е.Б. й поискал 50 стотинки. В този момент, от страната на свид. М. /л. 124 – 125, 139 – 140, том І от дос. пр./ се появил подсъдимият Р.Б. облечен с черно дебело горнище с черна качулка поставена на главата му, който заповядал на пострадалите да извадят всичко от джобовете си. В опита си да изпълни разпореждането, свид. М. се изправил. В този момент подсъдимият Р.Б. извадил кухненския нож и насочил острието му към корема на пострадалия, хващайки го за лявата ръка и казвайки му да мълчи. Силно уплашен, свид. М. дал на подсъдимия Р.Б. двата си мобилни телефона – „***” и „ ***”, както и 3 лева на монети. В това време подсъдимият Е.Б. взел от ръката на свид. И. нейния мобилен телефон „***” и опипал джобовете на дънките й за пари, но не открил такива. След това двамата обвиняеми наредили на свидетелите И. и М. да мълчат и напуснали района на местопрестъплението.

                Отнетите телефони от свидетелите И. и М. обвиняемите разпродали още същия ден. Телефонът „***” - на свид. И.У. /л. 136, том І от дос. пр./ продали за 15 лева, а телефонът „***” заложили в заложната къща на свид. А. Б. А. срещу 10 лева /л. 135, том І от дос. пр./. С Протоколи за доброволно предаване /л. 120 и л. 129, том ІІ от дос. пр./ мобилните апарати са предадени на водещия разследването и по разпореждане на наблюдаващия прокурор – върнати срещу Разписка /л. 105, том І от дос. пр./ на бащата на пострадалия М..

                Малко по – късно пострадалите успели да уведомят родителите си и с тяхно съдействие – органите на полицията. В хода на предприетото разследване при извършените, според изискванията на НПК, разпознавания /л. 141 – 142 и л. 149 – 150, том І от дос. пр.; л. 145 – 146 и л. 151 – 152, том  І от дос. пр./ двамата пострадали разпознали подсъдимите като лицата извършили им грабежа.

                От заключението на назначената в хода на разследването Стоково – оценъчна експертиза, изготвено от вещото лице П.К. /л. 21, том ІІ от дос. пр./, неоспорено от страните по делото, приобщено към доказателствата по делото на основание чл. 283 от НПК, се установява, че стойността на отнетия от пострадалата Е.И. мобилен телефон „*** по средни пазарни цени към инкриминирания момент е 100 лева, а отнетите от пострадалия А.М. вещи са на стойност съответно мобилен телефон „***” - 70 лева, мобилен телефон „***” - 30 лева, а общата стойност на отнетите вещи и от двамата пострадали заедно със сумата от 3 лева, възлиза на 203 лева. 

                Общата стойност на всички вещи отнети при грабежите, възлиза на 2345 /две хиляди триста четиридесет и пет/ лева.

                На 23.06.2011г. при проведена специализирана полицейска операция за разкриване на извършителите на множество грабежи в района на Стария П., в която взели участие свидетелите П.Д. /л. 134 – 135, том І от дос. пр./, Б.Г. /л. 33 – 34 и л. 132 – 133, том І от дос. пр./ и свид.В.З. /л. 130 – 131, том І от дос. пр./,  подсъдимите Р. и Е. Б. били задържани в района на местопрестъпленията като лица отговарящи на описанието дадено от пострадалите. При задържането си подсъдимият Р.Б. предал доброволно ножът, който използвал като средство за отправяне на заплахите към пострадалите и 4 броя заложни билети за заложени вещи /л. 111 том ІІ от дос. пр./ - приложени към делото, а от показанията на свидетелите Д. и З. е видно, че подсъдимият е носел в найлонова торба и черен плътен суетчър с качулка, който обличал при извършване на престъпленията.

                В хода на разследването е назначена Съдебно психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия Е.Б., с оглед обстоятелството, че към инкриминирания период не е бил навършил 18 години. В заключението /л. 24 – 26, том ІІ от дос. пр./, неоспорено от страните, е отразено, че същият не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет към Центъра за психично здраве – П.. С оглед възрастовите особености на подсъдимия, експертът е направил извод за наличие на незавършена личностова структура – в процес на изграждане, податливост на чуждо въздействие и поведенчески отклонения с асоциални прояви, намален самоконтрол, възрастова и ситуативна обусловеност.

                Подсъдимите Р.С.Б. и Е.С.Б. са задържани на 23.06.2011 г. със Заповеди издадени по реда, определен в ЗМВР /л. 33 и л. 59, том І от дос. пр./. С Постановления от 24.06.2011год. на прокурор от ОП – П. е удължен срока на задържането им на основание чл. 64 ал. 2 от НПК /л. 20 – 21, л. 44 – 45, том І от дос. пр./, а от 27.06.2011г. спрямо подсъдимия Е.Б. е взета и се изпълнява мярка за неотклонение „Задържане под стража”. По отношение на подсъдимия Р.Б. такава мярка не е вземана, тъй като е приведено в изпълнение наложеното му по НОХД № 3837/2011год. по описа на ПРС наказание – ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА Лишаване от свобода /л. 61 и л.62-63, том  І от дос. пр./.

                Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от направените от подсъдимите Р.Б. и Е.Б. признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт релевантни за повдигнатото им обвинение факти, не се оспорва от страните и се подкрепа напълно от събраните в хода на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства.

                Съдът кредитира при постановяване на съдебния си акт изготвените в хода на разследването заключения на назначените стоково – оценъчни, дактилоскопна и съдебно - психиатрична експертизи като обстойни, след използване на необходимите професионални знания и опит в съответната област, съобразени с приложените към делото доказателства.

                При анализа на събраните гласни доказателства, съдът не констатира противоречия и несъответствия относно релевантните факти включени в предмета на доказване, поради което не счита за необходимо да ги подлага на допълнителен самостоятелен анализ. Обективността на депозираните от пострадалите показания, логическата връзка помежду им, обусловена от последователното и хронологично излагане на обстоятелствата, имащи значение за изясняване предмета на доказване, което се установява и от връзката им с информацията, съдържаща се в приложените към делото писмени и веществени доказателства, в контекста на направените от подсъдимите признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК даде основание на състава на съда да ги кредитира изцяло при постановяване на съдебния си акт.

                 Въз основа на така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът счете, че анализът на събраните по делото доказателства дава възможност за категоричен извод, че подсъдимите Р.С.Б. и Е.С.Б. са осъществили съставомерните елементи на вменените им във вина престъпления - по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. с чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б.”А” и  б.”Б” вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК – за подсъдимия Р.Б., а подсъдимия Е.Б. – по чл. 198 ал. 1 вр. с чл.63 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, затова, че в периода 03.05.2011г. - 22.06.2011г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършители, подсъдимият Р.Б. и при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер, за които изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а подсъдимият Е.Б. – като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, са отнели чужди движими вещи, както следва:

- на 03.05.2011г. - 1 бр. мобилен телефон „***” на стойност 145  лева; 1 бр. фотоапарат марка „***” на стойност 140 лева, 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 10 грама на стойност 520 лева, 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 6 грама, на стойност 312 лева, на обща стойност 1 117 лева от владението на Г.Б.Б. ***6.06.2011г. - 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 10 лева; 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 3  лева; 1бр. мобилен телефон „***” модел **на стойност 45 лева, 4 бр. ключове на стойност 6 лева и сумата от 60  лева, на обща стойност 124  лева от владението на Б.М.Б. ***8.06.2011г. - 1 бр. мобилен телефон „***” модел***, на стойност 170 лева и сумата от 25 лева - от владението на М.Ч.Е. *** и 1 бр. мобилен телефон „*** на стойност 150 лева и 1 бр. мобилен телефон „*** модел N** на стойност 100 лева и сумата от 12 лева - от владението на М.Р.А. ***, като общата стойност на отнетите вещи при грабежа е 457 лева;

                  - на 20.06.2011г. - 1 бр. спортни маратонки „**” на стойност 68 лева, 1 бр. чанта „**” на стойност 26  лева, 1 бр. мобилен телефон „***” на стойност 260 лева и сумата от 90 лева, на обща стойност 444 лева от владението на Б.Е.Х. ***;

- на 22.06.2011г. - 1 бр. мобилен телефон марка „***” на стойност 100 лева - от владението на Е.В.И. *** и 1 бр. мобилен телефон „***” на стойност 70  лева, 1 бр. мобилен телефон марка „***” на стойност 30 лева и сумата от 3  лева – от владението на А.А. ***, като общата стойност на отнетите вещи при грабежа е 203 лева;

                всички отнети вещи са на обща стойност 2 345 лева, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и заплашване.

От субективна страна престъплението е извършено и от двамата подсъдими с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. При сложно съставно престъпление каквото е грабежът, изразената чрез сила или заплашване принуда е своеобразно средство за постигане на преследваната цел – кражбата, въпреки че не се касае за механичен сбор от две престъпни прояви „кражба” и „принуда”, а до нова по характер общественоопасна проява, което определя и качествено новото отношение на дееца към преследваната цел – той цели пряко отнемането от владението на другиго без негово съгласие на определено имущество, за да установи своя фактическа власт и възможност за разпореждане с отнетото, като използва сила или заплаха. В конкретния казус събраните по делото доказателства установяват ясно осъзнатата и от двамата подсъдими цел – да въздействат най – напред със заплаха, а при необходимост и със сила – както са действали спрямо свидетелкитеГ. Б. и Б.Х., внезапно и неочаквано за пострадалите, осигуряващи по този начин условия за безпрепятствено установяване и запазване на тяхната фактическа власт върху вещите предмет на престъплението, включително и възможността за последващо разпореждане с тях в личен интерес. Изключително показателен в този аспект е фактът, че обект на посегателствата на подсъдимите са съзнателно подбрани непълнолетни и млади хора, което препятства от една страна възможността за адекватна реакция срещу изненадващото нападение, а наред с това изключва съответно на оказаната принуда противодействие.

Законосъобразно престъпната дейност на подсъдимите е квалифицирана по чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като отделните посегателства насочени срещу собствеността и личността на седемте пострадали са осъществени в изключително кратък времеви период – в рамките на около 1 месец, последните 4 деяния – през ден при сходна фактическа обстановка и еднородност на вината, като последващите се явяват продължение на предшестващите и са категорично доказателство за трайния престъпен умисъл на подсъдимите – да задоволят по неправомерен начин личните си материални потребности.

Както бе посочено и по – горе, изтърпяното от подсъдимия Р.Б. общо най – тежко наказание ПЕТ ГОДИНИ И ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му след групиране на наказанията по НОХД № 1475/06г. по описа на ПОС и НОХД № 1120/07год. по описа на ПОС, както и наказанието, което към момента на постановяване на настоящата присъда изтърпява – наложено му с влезлия в сила съдебен акт по НОХД № 3837/11год. по описа на ПРС, са предпоставка за приложение на квалифициращите елементи на чл. 29 ал. 1 б. „А” и б.”Б” от НК. В този аспект, съдът възприе за съответстваща на материалния закон правната квалификация посочена във внесения обвинителен акт – по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „А” и б. „Б” във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.

Категорично установен е и фактът, че към инкриминирания период подсъдимият Е.Б. все още не е бил навършил пълнолетие. Характеровите и възрастовите му особености, констатирани и при изготвяне на психиатричната експертиза, дават основание на съда да приеме, че вмененото му във вина поведение довело до осъществяване на престъплението е било мотивирано именно от по – големия му брат – подсъдимия Р.Б..  

Съобразно правната квалификация на извършените от двамата подсъдими престъпления, след като отчете високата степен на обществена опасност на конкретно деяние, както и данните за личността на подсъдимите, съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373 ал.2 от НПК, съдът счете, че на подс. Р.Б. следва да бъде определено наказание при условията на чл. 58а ал. 1 от НК при незначителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като единствени смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид сравнително младата му възраст, както и оказаното съдействие на органите на полицията за установяване на местонахождението на отнетите вещи. В този аспект, неоснователно е искането на защитата за отчитане като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство направеното от него признание по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, тъй като по категоричен начин от събраните в досъдебното производство доказателства се установява, че разкриването на престъплението и неговите извършители е станало единствено в резултат на активните действия на органите на полицията, като съдействието от страна на подсъдимите е оказано едва след първоначалното им привличане към наказателна отговорност. В противовес на така отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия Р.Б. обстоятелства, съдът взе предвид като отегчаващи – данните за предходните му осъждания, които не рефлектират върху правната квалификация на вмененото му във вина престъпление и са категорично доказателство за трайно установените престъпни навици по отношение на които предходно наложените и изтърпени в условията на пенитенциарни заведения наказания - Лишаване от свобода не са изиграли предвидената в чл. 36 от НК поправително – възпираща роля. Изключително показателен в този аспект е краткият период от момента на освобождаване на подсъдимия от Затвора и последващото извършване на престъпления, каквито са данните за настоящото престъпление – осъществено само 3 месеца след последното му освобождаване през м. 02.2011год.. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът взе предвид и начинът на осъществяване на инкриминираното престъпление – проявената изключителна престъпна упоритост за реализиране на поставените цели – противозаконното отнемане на чужди движими вещи и то след употреба на сила и заплашване, спрямо млади хора – преобладаващата част от които непълнолетни, които с оглед на физическото си състояние не могат да окажат ефективна съпротива, за да предотвратят настъпването на вредоносните последици; както и значителният размер на общата стойност на причинените невъзстановени имуществени вреди - доход, който подсъдимите са реализирали в своя полза с неправомерното си поведение само в рамките на около един месец. Не по – маловажно е и оказаното въздействие и демонстрираният модел на поведение пред по – малкия му брат – подс. Е.Б.. Въз основа на така отчетения незначителен превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът счете, че най – справедливо и съответно на данните за високата му лична степен на обществена опасност, както и на обществената опасност на извършеното престъпление, е на подсъдимия Р.Б. да бъде определено наказание в размер на ДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което намали с 1/3 - съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК, т. е. с ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, като наказанието, което подсъдимият Р.Б. следва да изтърпи е в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Именно с наказание в такъв размер, според състава на съда, може да се въздейства от една страна поправително – възпиращо върху бъдещото поведение на подсъдимия, включително и на останалите граждани на обществото, а от друга – би се осигурила възможност и за последващата му социална адаптация.

По отношение на подсъдимия Е.Б. съдът отчете баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи взе предвид младата му възраст и характеровите му особености – лесно внушаем и податлив на чуждо въздействие, в конкретния казус – на модела на поведение демонстриран от по – големия му брат по отношение начина на осигуряване на необходимите му средства за препитание. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе предвид – данните за предходното осъждане на подсъдимия Е.Б. отново за извършено престъпление против собствеността, в периода на изтърпяване на наложеното му по – леко наказание – „Пробация”, активната му роля при осъществяване на инкриминираните деяния не само при отнемането на вещите предмет на престъплението, но и впоследствие при реализацията им. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът счете за справедливо на подсъдимия Е.Б. да бъде определено наказание по реда на чл. 58а ал. 1 от НК след редукцията по чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което намали с 1/3, а именно – с ШЕСТ МЕСЕЦА, като наказанието, което подсъдимият Е.Б. следва да изтърпи е в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съобразно разпоредбата на чл. 61 т. 2 във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на така наложеното при условията на чл. 54 във вр. с чл. 58а ал. 1 от НК наказание СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия Р.С.Б., като постанови същото да се изтърпи в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 59 ал. 2 от НК ПРИСПАДНА периода на предварителното му задържане по ЗМВР, считано от 23.06.2011год. до 27.06.2011г., като 1 ден задържане в този период се счита за 1 ден Лишаване от свобода.

В конкретния казус, според състава на съда, целите на индивидуалната превенция спрямо подсъдимия Е.Б. могат да бъдат реализирани единствено с ефективното изтърпяване на наложеното му редуцирано по реда на чл. 63 ал. 1 т. 3 и чл. 58а ал. 1 от НК наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Продължителният период в рамките на който същият системно заедно с по – големия си брат е извършвал престъпления насочени не само срещу собствеността, но засягащи и телесния интегритет на гражданите, е показателен за трайно установени престъпни навици, независимо от младата възраст, за преодоляването на които е необходима по – активна наказателна репресия. Ето защо, съдът съобразно разпоредбата на чл. 61 т.3 във вр. с чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС определи първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия Е.Б. наказание ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода в Затворническо общежитие от открит тип. От същото на основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от НК следва да бъде приспаднат периода на предварителното му задържане по ЗМВР и НПК, считано от 23.06.2011г. до влизане на присъдата в законна сила.

Приложените към делото веществени доказателства – сива кожена дамска чанта; нож с черна пластмасова дръжка; напукана прозрачна плочка 4 х 6 см.; напукана прозрачна плочка 4 х 6 см. и номер написан на черна лента, свързана с плочка – 08822 и Apple 821-0621-D, пластмасова част от джойстик, като вещи без стойност съдът постанови да бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила.

Останалите приложени по делото като веществени доказателства – вещи – мобилен телефон „***” с ИМЕЙ ***, собственост на К. Г. М.; мобилен телефон „***”, собственост на М.Р.А. и чифт маратонки „***” и светлокафяви очила „***” – собственост на Б.Е.Х., съдът разпореди да бъдат върнати на собствениците им след влизане на присъдата в законна сила.

Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимите Р.С.Б. и Е.С.Б. заплащането на направените по делото разноски - 316 /триста и шестнадесет/ лева, като определи всеки от тях да внесе в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 158 /сто петдесет и осем/лева.

Причините за извършване на престъплението са в желанието на подсъдимите да осигурят необходимите им средства за издръжка по незаконен начин, трайно установените им престъпни навици, свързани с незачитане на чуждата собственост, включително и на телесната неприкосновеност на останалите граждани на обществото.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: