№ 143
гр. В. Т. , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на осемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20204100100476 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от С. М. Н., ЕГН **********, с адрес град В. Т. кв. „Б.“,
ул.“К. П.“ № 2, бл.3, чрез пълномощник - адвокат Х. К., срещу „Б. И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление град С., район Т., ул.“Д. Б.“ № 78. Ищецът твърди, че на
21.07.2017г., около 19.40 ч., в село О., ул.“Ч.“, пред дом № 11, водачът Т. К. Т. при
управление на МПС – л.а. „М. 323“ с рег. № ВТ **** АМ, допуснал ПТП – при извършване
на маневра на заден ход блъснал пешеходката С. С. П., и по непредпазливост причинил
смъртта й. Твърди, че водачът на автомобила е бил признат за виновен в това, че на
посочената дата и място нарушил правилата за движение по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на посоченото по-горе лице,
като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата –
престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, с влязла в
сила присъда по НОХД № 276/2019г. на Окръжен съд-В. Т.. Ищецът сочи, че пострадалата
при произшествието е негова баба, от загубата на която той е претърпял неимуществени
вреди. Излага, че между тях е съществувала особена и специална емоционална връзка.
Твърди, че в един от най-важните моменти от живота му – по време на лечение на
онкологично заболяване, тя е била най-близкия му човек, който се е грижил за него и има
изключително значение за преодоляване на заболяването му. Смъртта й предизвикала
емоционален срив у него поради това, че тя е човекът, на който дължи живота си. Твърди, че
към момента на възникване на деликта за процесния автомобил е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Излага, че е претендирал
заплащането на претърпените от него неимуществени вреди от ответника, но получил отказ
от последния. Поради това прави искане за осъждане на ответното дружество да му заплати
обезщетение за претърпените вследствие смъртта на неговата баба неимуществени вреди в
размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното
1
изплащане. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищците фактически обстоятелства, на които
основават претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.432 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност“ е отговорен, както и акцесорна претенция за законна лихва.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Б. И.“ АД е подал писмен отговор на ИМ, в който
оспорва иска по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата – нарушение на нормативно установени правила за
движение на пешеходците, изразяващо се в несъобразено излизане на пътното платно зад
автомобила, управляван от водача Т.. Оспорва ищцовите твърдения за претърпени
неимуществени вреди от загубата на близък, както и че приживе между ищеца и неговата
баба са били налице отношения на близост, обуславящи твърдените вреди. Твърди, че към
датата на произшествието отношенията между двамата са били прекъснати. Моли за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа ИМ и
предявения с нея иск. Моли последният да бъде уважен по съображения, изложени в
писмена защита. Поддържа искането за присъждане на възнаграждение на един адвокат за
оказаната безплатна правна помощ. Представя списък на разноските по чл.80 ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение и моли за намаляването му до законоустановения минимален размер.
Ответното дружество, представлявано от процесуалния представител по пълномощие,
поддържа направените с писмения отговор на ИМ възражения и моли за отхвърляне на
предявения иск. Излага фактически и правни доводи в писмена защита. Претендира
разноски по делото съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че на 21.07.2017г., около 19.40 часа, в село О., ул.“Ч.“, пред дом
№ 11 настъпил пътен инцидент, при който водачът на л.а. „М. 323“ с рег. № ВТ **** АМ,
при управление на същия, ударил пешеходката С. С. П., вследствие на което настъпила
смъртта й. С присъда № 97/31.10.2019г. по НОХД № 276/2019г. по описа на Окръжен съд-В.
Т. влязла в законна сила от 18.11.2019г., водачът на процесния автомобил Т. К. Т. бил
признат за виновен в това, че на 21.07.2017г. в село О., при управление на автомобила,
негова собственост, нарушил правилата за движение – чл.40 ал.1 от ЗДвП - преди да започне
движение назад, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, и чл.40 ал.2 от
ЗДвП – по време на движението си назад не е наблюдавал пътя зад превозното средство, а в
случай, че е било невъзможно, не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, и
по непредпазливост причинил смъртта на С. С. П., като след деянието направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а ал.1 б.“б“
вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Видно от справка от Информационния
център на ГФ, управляваният от Т. К. Т. л.а. „М. 323“ с рег. № ВТ **** АМ е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, към датата на събитието.
От представения по делото заверен препис от удостоверение за родствени връзки с изх.
№ 94СС-9685-1/06.01.2020г., издадено от община В. Т. се установява, че ищецът е внук на
починалата при процесното ПТП С. С. П..
По делото са събрани допуснатите гласни доказателства на ищеца. От показанията на
2
св. И. Д., съученик на ищеца от гимназиалния етап на обучение, се установява, че още
когато ищецът бил ученик в осми-девети клас родителите му имали финансови и семейни
проблеми и заминали в чужбина, където трайно се установили. От тогава до настоящия
момент майката на ищеца постоянно пребивава в Гърция, а неговият баща – в различни
европейски страни, като си идвал за кратко и отново заминавал. От напускането на страната
на родителите на С.Н., за него се грижела единствено баба му Снежанка /по майчина линия/,
която поела ролята на родител. От тогава ищецът живеел изцяло при нея в дома й до
настъпване на смъртта й, като нейният дом бил и негов дом. Двамата били винаги в много
добри и близки отношения. През цялото това време ищецът разчитал основно на нея,
включително и за финанси. При завършване на средното си образование, тъй като били
финансово затруднени, а и родителите му не му осигурявали парични средства, баба му
продала един недвижим имот, който притежавала и му предоставила средства, за да учи в
град С.. Ищецът бил приет за студент специалност „молекулярна биология“, заедно със св.
Д., а след това учил медицина в град П.. По време на студентството си се прибирал
ежемесечно при баба си, помагал й в ежедневните дейности. Докато Стоян бил студент
нещата никак не били лесни за него, но баба му винаги му предоставяла материална
подкрепа, когато се прибирал в дома им му приготвяла храна за следващата учебна седмица,
перяла дрехите му, полагала изцяло родителски грижи за него. Свидетелят установява, че
много често посещавал дома им в град В. Т. и докато били ученици, а след това и студенти,
където бабата на ищеца ги гощавала, като има непосредствени впечатления от близките
отношения между двамата. Свидетелят установява, че през 2012г., докато учили в С., Стоян
се разболял от тежко онкологично заболяване, което наложило да прекъсне обучението си.
Тогава той се прибрал при баба си в дома им във В. Т.. По време на лечението и
възстановяването му, в продължение на около година и половина, баба му му оказала
ежедневно огромна физическа и морална подкрепа, особено след химиотерапевтични
процедури. И тогава родителите му не му осигурили каквито и да било грижи, а това
сторила единствено баба му. След като се възстановил, ищецът бил приет медицина в град
П. и станал студент, но продължил да поддържа връзка с баба си, като се прибирал при нея
през месец-два. Свидетелят установява, че ищецът приел много тежко загубата на баба си.
Личало си, че страда и споделял за това. След смъртта й, Стоян рядко се прибирал във В. Т..
Според свидетеля Д., ищецът бил в по-близки отношения с баба си отколкото със своята
майка.
Св. К. П., също съученик на ищеца от гимназията, установява, че още преди да
завършат училище, родителите на Стоян се разделили и напуснали страната. От тогава той
останал на грижите на баба си до смъртта на последната. Баба му го издържала и финансово
с получаваната от нея пенсия и получените средства от продажбата на свой имот. С
последните тя му помогнала да учи в С., където ищецът бил приет за студент. Тя се грижела
за него и при прибиранията му в дома им във В. Т. вършела цялото домакинство, готвела,
перяла му дрехите, двамата били много близки, тя му била като майка. Когато приятели на
Стоян ходели в дома им, баба му ги посрещала и им приготвяла храна. Освен с тези си
грижи и финансови такива, тя му била и морална подкрепа. Когато през 2012г. се разболял
тежко от онкологично заболяване, баба му била постоянно при него в болницата във В. Т. –
хранела го, обгрижвала го и го окуражавала. Свидетелят установява, че родителите му и
тогава не се върнали от чужбина, а разчитали на грижите на баба му. След като оздравял,
ищецът започнал да учи медицина, но постоянно се прибирал във В. Т. при баба си. Тя му
помагала, изпращала му пари, за да учи, хранела го и постоянно му изпращала домашно
приготвена храна. Тя се грижела за домакинството и той се прибирал ежемесечно при нея.
Когато се случил инцидента с баба му, ищецът бил шокиран, споделил, че му е много тежко.
Телефонирал му, за да потърси неговата подкрепа, тъй като това бил най-близкия човек до
него. Споделил, че се чувства сам. Успели да се съберат заедно с техни приятели на 40-я ден
от смъртта й и да направят помен.
3
От представената медицинска документация на ищеца се установява, че през 2012г.
същият е диагностициран с онкологично заболяване – злокачествено образувание на тестиса
и е било провеждано лечение. С ЕР на комисия при болничното заведение му е била
определена 91 % трайно намалена работоспособност.
Видно от представените от страните документи, ищецът е предявил застрахователна
претенция пред ответника за присъждане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди от смъртта на неговата баба, настъпила при процесното
произшествие, въз основа на която е бил образувана щета № **********/22.01.2020г. С
писмо с изх. № НЩ-1007/12.02.2020г. ищецът бил уведомен, че застрахователят отказва да
удовлетвори претенцията му поради липсата на установени особено близки отношения с
починалата и действително претърпени от смъртта й вреди.
От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по иск, квалифициран по чл.432 ал.1 от КЗ.
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. В настоящия случай исковата претенция е
допустима доколкото ищецът е предявил извънсъдебна претенция към застрахователя-
ответник, който е отказал заплащане на претендираното от него застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. Поради това и с оглед наличието на всички
абсолютни процесуални предпоставки, предявеният иск е допустим и подлежи на
разглеждане.
За основателното провеждане на същия в тежест на ищецът е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди –
техния, вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното
събитие.
Не се спори между страните и се установява от представената справка от
Информационния център на ГФ наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застрахователна полица № BG/02/117000449729 по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Т. К. Т. л.а. „М. 323“ с
рег. № ВТ **** АМ към датата на събитието, със срок на валидност от 08.02.2017г. до
07.02.2018г. Безспорно е, че при настъпилото на 21.07.2017г. произшествие със
застрахования при ответника автомобил л.а. „М. 323“ с рег. № ВТ **** АМ, управляван от
Т., настъпила смъртта на С. С. П., баба на ищеца. Налице са елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от
ГПК постановената по НОХД № 276/2019г. по описа на ВТОС влязла в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по
отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца.
С ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС се конкретизира
кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази
разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума
на ВС, че това са лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с
4
починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. Това са деца,
включително и отглеждани, родители, съпруг, както и фактически съжител. ВКС прие, че по
изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особена близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Предпоставките да се присъди обезщетение са да е установено по
несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка
и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка, поради която със
смъртта търпи „изключителни“ по интензитета си болки и страдания. Липсва дефиниция на
критерия „изключителни“, но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва
да се приеме, че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко
негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с
продължителни негативни и сериозни като интензитет емоции именно поради липсата на
изключително значим близък. Всички обстоятелства на трайна и силна привързаност в
живота и сериозност на вредите подлежат на сигурно доказване и не се предполагат само
поради факта на родство между лицето и починалия. Разбираемо е, че в обхвата на това
изключение, допълващо очертания с Постановление № 4/1961г. и Постановление №
5/1969г. на Пленума на ВС кръг от правоимащи лица, може да попаднат и внуците.
Принципно функцията на обезщетението е да овъзмезди по справедливост душевни
страдания и състояния от загубата на морална опора и подкрепа, получавана от починалия
близък. Особено близката, трайна и дълбока житейска и емоционално връзка с починалия
изключва проявите на отношения от време на време при разделно живеене, дори те да са
много добри, емоционално топли, на уважение и взаимна подкрепа. При родство по
низходяща линия от втора степен /баба и внук/ това понятие предполага най-вече съвместен
живот в едно общо домакинство и то характеризиращо се с трайност и продължителност във
времето, отношения на взаимна или едностранна безвъзмездна грижа, подпомагане при
всяка нужда до степен на невъзможност един без друг, силна емоционална привързаност,
сравнима с тази между родител и дете. Такава особено близката, трайна и дълбока житейска
и емоционално връзка между баба и внук би съществувала, когато напр. първият е
изпълнявал продължително време заместваща роля на родител или преживяна съвместно
житейска драма или наличието на някаква обективна предпоставка, довела до силна духовна
привързаност между тях.
Предвид изложеното, ищецът, като внук на починалата, не е изключен от кръга на
лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо, но при доказана особена близка
връзка с починалата, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между
такъв тип родственици. Именно такава връзка е съществувала между ищеца и починалата
приживе. По категоричен начин се установява по делото от ангажираните от страна на
ищеца гласни доказателства, че още когато е бил ученик в осми клас ищецът е останал
изцяло и единствено на грижите на своята баба С. П. поради раздялата между родителите му
и напускането на страната от тяхна страна. Разпитаните свидетели установяват по несъмнен
начин, че това е било така и поради факта, че родителите на ищеца са се установили трайно
извън страната, като не са се завръщали при сина си, с изключение на бащата, който
понякога се прибирал за кратко. Ищецът живеел в дома на своята баба и разчитал на нея не
само за ежедневните домакински грижи, но и финансово, а и на моралната й подкрепа. От
своя страна, ищецът също й помагал, двамата разчитали един на друг, на взаимната си
грижа, помощ и подкрепа. Починалата е била грижовна, всеотдайна към внука си и
безспорен авторитет за него. И двамата свидетели установяват, че тя му е била като майка.
Вследствие нейната грижовност и всеотдайност и поради поетата изцяло от нейна страна
финансова грижа е било възможно учението на ищеца във висше учебно заведение. През
2012г. двамата заедно преживяли поставената на ищеца диагноза и провеждането на
5
продължително и тежко лечение. И двамата свидетели сочат, че в този период от време
починалата е тази, която е била неотлъчно до внука си и го е подкрепяла и окуражавала,
както и че вследствие на нейната подкрепа той е успял психически да се пребори с болестта.
И в този период от време родителите на ищеца не са се прибрали в страната, като той
отново е разчитал единствено и само на грижите на своята баба. Събраните по делото
доказателства еднопосочно установяват наличие не на обичайни отношения между баба и
внук, а на такава дълбока емоционална връзка, която обосновава прилагането по отношение
на тях на изключението, предвидено за лица, имащи право на обезщетение за вреди съгласно
цитираното тълкувателно решение. По категоричен начин се установява по делото, че те са
разчитали помежду си на взаимна грижа, помощ и подкрепа, надхвърляща обема на
обичайните отношения между такъв вид близки роднини. Установените от гласните
доказателства прояви на взаимопомощ, взаимна грижа и подкрепа във всичките й проявни
форми обосновават извода, че връзката между тях е била „специална“ до степен да се
приближава по интензитет като отношенията между родител и дете. Доказано, при
условията на пълно и главно доказване, е интензивното присъствие на всеки от тях в живота
на другия, от внезапното прекъсване на което са налице законовите предпоставки за
присъждане на обезщетение. Разпитаните по делото свидетели установяват, че след смъртта
на баба си ищецът бил в шок. Същият тежко понесъл и преживял загубата на толкова близък
за него човек. Споделял, че му е тежко и се чувства сам. Предвид изложеното,
емоционалните страдания на същия от загубата на този негов родственик подлежат на
възмездяване с парично обезщетение.
Ответната страна не ангажира по делото доказателства, установяващи поведение на
починалата, като пешеходец, допринесло за настъпване на вредоносния резултат,
включително и нарушение на нормативно установени правила за движение на пешеходците,
поради което съдът намира, че направеното своевременно възражение за съпричиняване на
резултата от страна на С. П. се явява неоснователно.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита силното отрицателно
въздействие върху емоционално-психическото състояние на ищеца поради особено близките
и емоционални отношения, които е имал със своята баба докато е била жива, помощта и
подкрепата, от която се е лишил вследствие нейната смърт. Следва да се вземе предвид
безспорния факт, че той е изгубил изключително значим за него родственик, възрастен,
който е замествал изцяло в продължителен период от живота му неговите родители, което
безспорно е засилило и изострило емоционалната и психична травма на ищеца. С оглед на
всичко изложено, справедливият размер на обезщетението, съответстващо на принципа за
справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД, съдът намира, че е в размер на 20 000 лв. В останалата
част предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По претенцията за заплащане на лихва за забава:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е предявил
застрахователната си претенция на 22.01.2020г., когато е била образувана процесната щета.
Поради това забавата на застрахователя в настоящия случай настъпва съгласно чл.497 ал.1
т.2 от КЗ с изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне по
претенцията. Ето защо, ответникът е изпаднал в забава на 23.04.2020г., след изтичане на
22.04.2020г. на тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.496 ал.1 от КЗ. С оглед на това
акцесорната претенция на ищеца за заплащане на лихва за забава върху присъденото
застрахователно обезщетение за периода от 21.07.2017г. до 22.04.2020г. следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
По претенциите за разноски:
6
При този изход на процеса следва да бъде уважена претенцията на процесуалния
представител по пълномощие на ищеца за присъждане сторените от последния разноски по
делото за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че ищецът не е
заплатил възнаграждение на упълномощения от него адвокат и че последният е осъществил
безплатно процесуално представителство по делото. Поради това ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Х. К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лв.,
определено съобразно разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е направил разноски в размер на 3 600 лева с вкл. ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и съдействие и
удостоверение за регистрация по ЗДДС. Предвид материалния интерес и съобразно
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г., договореното и реално заплатено от
ответника на неговия пълномощник адвокатско възнаграждение е в размер, много близък до
минималния – 3 516 лв., поради което съдът намира, че то не се явява прекомерно. Предвид
отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответната страна има право на
разноски в общ размер от 2 700 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление град С.,
район Т., ул.“Д. Б.“ № 78 ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Н., ЕГН **********, с адрес град В. Т. кв.
„Б.“, ул.“К. П.“ № 2, бл.3, сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди вследствие смъртта на
неговата баба С. С. П., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП на
21.07.2017г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 23.04.2020г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
претърпени неимуществени вреди в останалата му част - до пълния предявен размер от
80 000 /осемдесет хиляди/ лв., за разликата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. и акцесорната
претенция за лихва за забава за периода от 21.07.2017г. до 22.04.2020г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Б. И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление град С.,
район Т., ул.“Д. Б.“ № 78 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х. Р. К., ВТАК, с личен № **********,
сумата от 1 130 /хиляда сто и тридесет/ лв., представляваща възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатско помощ на ищеца.
ОСЪЖДА С. М. Н., ЕГН **********, с адрес град В. Т. кв. „Б.“, ул.“К. П.“ № 2, бл.3
ДА ЗАПЛАТИ на „Б. И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление град С.,
район Т., ул.“Д. Б.“ № 78, сумата от 2 700 /две хиляди и седемстотин/лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-В. Т..
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
7
Съдия при Окръжен съд – В. Т.: _______________________
8