№ 16
гр. Бургас, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20242001000200 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 285/14.11.2024 година, постановено по търг. дело № 45/2024 година по
описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдено „Агро БГ” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: с. М., п. к. 8327, община Средец, област Бургас, представлявано от
управителя Св. П. К. да заплати на „Агроринг инвест“ ООД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: с. В., п. к. 8118, Стопански двор, представлявано от управителя Ст.
П. Д. сумата от 133 745.44 лева, представляваща сбор от неплатени задължения по десет
фактури за доставени горива, а именно фактура № 19389/20.01.2023 година, фактура №
19424/15.02.2023 година, фактура № 19456/03.03.2023 година, фактура № 19514/29.03.2024
година, фактура № 19603/11.05.2023 година, фактура № 19693/16.06.2023 година, фактура №
19711/23.06.2023 година, фактура № 19762/06.07.2023 година, фактура № 19781/13.07.2023
година и фактура № 19805/ 20.07.2023 година, както и сумата от 13 172.89 лева,
представляваща лихва за забава за периода от падежа на задължението по всяка фактура до
14.02.2024 година, които вземания ищецът е придобил с договор за прехвърляне на вземане
от 18.12.2023 година, сключен между „Д.С.П.“ ООД и „Агроринг инвест“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане на
сумата, а също така и съдебно-деловодни разноски в размер на 16 910.40 лева.
Постъпила е въззивна жалба от „Агро БГ” ЕООД, ЕИК ********, чрез адв. М. К. -
БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, ет. 1 - адв. М. К. - БАК, срещу
горепосоченото съдебно решение в частта, в която дружеството е осъдено да заплати сумата
от 13 172.89 лева, представляваща лихва за забава за периода от падежа на задължението по
1
всяка фактура до 14.02.2024 година. Навеждат се оплаквания за неправилност на съдебния
акт и липса на мотиви по отношение доводите на страната. Поддържа се липсата на договор
между страните, който да съдържа взаимната им воля по отношение на срок и начин на
плащане на доставките, както и се оспорват като неверни твърденията на насрещната страна
досежно наличието на договорки за датите на плащания. Изразява се позиция, че
отразяването на една фактура за продажба на стоки в счетоводството, включването й в
дневниците за покупки/продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата са
обстоятелства, представляващи косвено признание на възникването и размера на
задължението, т. е. възникването и съществуването на облигационното правоотношение, но
не и признание на допълнителните условия по сключването на сделката, в т. ч. падеж за
плащане. Навеждат се аргументи, че по делото не е установено условията по сделката,
конкретно падежът за плащане, да се отразяват счетоводно, както и че не са събрани
доказателства за счетоводното отчитане на лихви за забава. Сочи се, доказателствената
тежест на падежа за плащане като положителен факт носи ищецът, който не е представил
преки или косвени доказателства в тази насока. Поддържа се липсата на съгласие между
страните за конкретен момент на изпълнение. Аргументира се липсата на покана за плащане
и съответно недължимостта на законова лихва до момента на подаване на исковата молба.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете на
„Агроринг инвест“ ООД за заплащане на сумата от 13 172.89 лева, представляваща лихва за
забава за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 14.02.2024 година.
Претендират се разноски пред двете инстанции съобразно уважената и отхвърлена
част на исковете.
Не са ангажирани доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Агроринг
инвест“ ООД, ЕИК **********, чрез адв. Г. Н. - БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис № 318, в който се поддържа, че същата е неоснователна.
Сочи се, че макар действително да не е налице писмен договор с уговорка за лихва, такъв не
е необходим поради наличието на законова разпоредба, заместваща волята на страните.
Според въззиваемия, не е било налице изрично оспорване на фактурите пред
първоинстанционния съд, като аргументите на въззивника били надлежно обсъдени от съда.
Изтъква се, че не е необходимо подписване на фактурата. Наличието на посочена във
фактурите конкретна дата на падеж, тяхното приемане и осчетоводяване, според
въззиваемия, доказват постигнато съгласие между страните за сключване на сделката при
посочените условия. Сочи се още, че начинът, по който една страна отчита сделката е
косвено доказателство. Аргументира се също, че в случая няма допълнителна договорка
досежно лихвите, поради което приложима е нормата на чл. 294 от ТЗ. Поддържа се, че
купувачът следва да заплати цената при предаване на стоката или в конкретния случай -
датата на самите фактури, която е дори в по-ранен период от претендирания от „Агроринг
инвест“ ООД падеж.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.
2
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
Преди всичко следва да се отбележи отново, че решението по отношение
дължимостта на търсените от ищеца суми за главници, произходящи от десет фактури - №№
19389/20.01.2023 година, 19424/15.02.2023 година, 19456/03.03.2023 година,
19514/29.03.2024 година, 19603/11.05.2023 година, 19693/16.06.2023 година,
19711/23.06.2023 година, 19762/06.07.2023 година, 19781/13.07.2023 година и
19805/20.07.2023 година за доставени горива е влязло в сила като необжалвано. Пред
настоящата инстанция е пренесен единствено спора относно дължимостта на обезщетението
за забавено изпълнение на паричното задължение в размер на законната лихва за периода от
падежа на задължението по всяка фактури до 14.02.2024 година - датата на депозиране на
исковата молба в съда.
Сделката, от която произтича прехвърленото вземане е такава за покупко-продажба,
по отношение на която приложение намират, като сключена между търговци и имаща
характера на търговска поради това, правилата на чл. 318 и сл. от Търговския закон.
Момента на възникване на задължението за плащане на дължимата продажна цена е предмет
на регламентация в чл. 327 от цитирания по-горе нормативен акт. Съгласно тази норма,
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документа, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, с което е дерогирано диспозитивното
законово правило, въведено със сочената законова разпоредба. Следователно, началният
момент на длъжниковата забава и неговото определяне, когато между съконтрахентите е
постигнато съгласие, изключващо приложението на чл. 327, ал. 1 от Търговския закон
всякога е свързан с конкретни факти и доказателства по делото, подлежащи на преценка от
решаващия съд.
В конкретния случай не се спори, че ответното дружество като купувач и
прехвърлителят „Д. С. П.“ООД като продавач не са обвързани от нарочно съставено писмено
съглашение, т. е. не е съставен от тях нарочен писмен договор за покупко-продажба.
Възникналото между тях облигационно правоотношение е обективирано в съставените и
представени по делото процесни общо десет фактури. Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза, същите са текущо
осчетоводени в счетоводството на цесионера „Д. С. П.“ ООД по счетоводна сметка 411
„Клиенти в лева“, по кредита на сметка 702 “Приходи от продажби на стоки“ и сметка 4532
3
„Начислен данък за продажбите. Те са описани в дневниците за продажби и декларирани в
справка-декларация по ДДС. В счетоводството на ответника процесните фактури са
осчетоводени текущо по дебита на счетоводна сметка 302/1 „Дизелово гориво“ и сметка
4531 „Начислен данък за покупките“ и по кредита на сметка 401/1 „Доставчици“,
аналитична партида „Д. С. П.“ ООД, като салдото по нея е 133 745.44 лева, т.е. няма
извършени плащания по тях. Фактурите са включени в дневниците за покупки, декларирани
в справка-декларация по ЗДДС и по тях е ползван данъчен кредит. Според информацията от
материалния аналитичен регистър на сметка 302/1 „Дизелово гориво“ за периода от
01.01.2023 година до 31.07.2023 година, заприходеното гориво е изписано, като са съставени
и съответните счетоводни операции, описани изчерпателно от експерта. От извършената
проверка в информационната система на НАП се установява, че документите са открити в
дневника за покупки на получателя със съответен идентификационен номер по ЗДДС, с
право на данъчен кредит. Видно от съдържанието им, всяка една от тях е издадена на датата,
посочена в същата, а именно: 20.01.2023 година, 15.02.2023 година, 13.03.2023 година,
07.04.2023 година, 19.05.2023 година, 26.06.2023 година, 03.07.2023 година, 14.07.2023
година, 21.07.2023 година, 28.07.2023 година. В тях се съдържа изричен запис - дата на
падеж: 30.01.2023 година, съответно 24.02.2023 година, 13.03.2023 година, 07.04.2023
година, 19.05.2023 година, 26.06.2023 година, 03.07.2023 година, 14.07.2023 година,
21.07.2023 година, 28.07.2023 година.
При съобразяване на всичко така казано, съдът намира, че поддържаните във
въззивната жалба доводи за недължимост на мораторна лихва върху присъдените размери
главница за посочения в исковата молба период от време са неоснователни. В общия случай
и по горните доводи е безспорно възникването на задължението за плащане на продажната
цена при доставката на стоката по силата на цитираната норма на чл. 327 от Търговския
закон, каквато доставка в случая несъмнено е осъществена на горните дати. В конкретния
случай, обаче следва да се приеме, че между страните по сделката е уговорено друго и по-
специално, че по всяка една от фактурите плащането следва да бъде направено на вторите
изброени по-горе дати, а именно: 30.01.2023 година, съответно 24.02.2023 година,
13.03.2023 година, 07.04.2023 година, 19.05.2023 година, 26.06.2023 година, 03.07.2023
година, 14.07.2023 година, 21.07.2023 година, 28.07.2023 година. Тези дати фигурират в
процесните приети и неоспорени фактури като дати на падеж на задължението за плащане
на цената. Записът в тази насока е ясен и недвусмислен и не оставя никакво съмнение, че
употребения израз „дата на падеж“ е свързан и касае срока за изпълнение на основното
задължение на купувача да плати продажната цена. Този извод се налага при съобразяване и
на задължителните и незадължителните реквизити на една фактура. Задължителните
реквизити са: фактура; гриф „оригинал” на първия екземпляр, който е за получателя
/купувача/ по фактурата; номер на документа; дата на издаване на документа; издател на
документа; получател на документа, основание за сделката; данъчната ставка в %, а когато
ставката е нулева или данъкът се дължи от получателя - основанието за прилагането на
нулева ставка или не начисляването на данъка; сума на сделката, в т. ч. данъчна основа и
ДДС; датата, на която е възникнало данъчното събитие. Незадължителните са: начин на
4
плащане; срок на плащане; имената на предал и получил /стоката или услугата/, заедно с
подписите на лицата; мястото на предаването на стоката или услугата; номер и дата на
стоковата разписка, товарителницата или друг съпътстващ доставката документ.
Използваният и разглеждан по-горе израз, намерил изрично място в съдържанието на
фактурата не би могъл да бъде свързан с нито един от другите посочени реквизити с
изключение на незадължителния такъв, а именно срок на плащане. Наличието на фиксиран
срок за изпълнение съставлява обстоятелство, което само по себе си изключва
необходимостта от нарочна покана до ответника да плати, защото установения срок кани
длъжника без да е необходимо друго нарочно уведомление в тази насока. След изтичането
му и последвало неизпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи поради това
обезщетение, което в случая е в размер на законната лихва за времето на забавата.
С оглед на горното, тъй като се касае за лихвоносно задължение, като на основание
чл. 294 от Търговския закон лихви между търговци се дължат и след като не е установено
между страните по сделката да е уговорено друго в тази насока, то ответникът дължи
обезщетение за забава върху стойността на главницата за претендирания от ищеца период от
време, а именно от изпадането му в забава до датата на исковата молба, а този момент е
денят, следващ уговорения срок за изпълнение. Същият не е доказал в рамките на
настоящото производство да е получил доставката на друга дата и съответно задължение да
плати в този момент по общото правило на чл. 327 от Търговския закон, докато ищецът е
установил в процеса наличието на уговорен падеж - разгледаните по-горе дати по всяка една
от фактурите - за плащане на дължимата за газьола цена.
По така изложените по-горе доводи и съображения, решението на окръжния съд в
обжалваната част, което като краен резултат е правилно, следва да бъде потвърдено.
На ищеца - въззиваем, с оглед изхода на настоящото производство, следва да бъдат
присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 1 500
лева, представляваща възнаграждение за ангажирания по делото един адвокат. Налице са
доказателства за тяхната реална направа, поради което и същите следва да бъдат възложени
в тежест на „Агро БГ“ ЕООД.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285 от 14.11.2024 година, постановено по търговско
дело № 45/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Агро БГ” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: с.
М., п. к. 8327, община Средец, област Бургас, представлявано от управителя Св. П. К. да
заплати на „Агроринг инвест“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
с. В., п. к. 8118, Стопански двор, представлявано от управителя Ст. П. Д. сумата от 1 500
/хиляда и петстотин лева/, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски
за въззивното обжалване на делото пред Бургаския апелативен съд.
5
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6