№ 238
гр. Кърджали, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20245140101666 по описа за 2024 година
Ищецът Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ********************* чрез
адв. Е. И. – АК П. е предявил иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес па управление гр. София, бул. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за прогласяване на нищожността
на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между
страните Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. и иск срещу
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за
прогласяване на нищожността на на Договор за предоставяне на
поръчителство от 05.03.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/
05.03.2021г. По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна
сделка, счита същия за недействителен поради нищожност на договора за
кредит, като главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за
поръчителство е нищожен и на самостоятелно основание, тъй като
договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19
ЗПК.
Предявени са и два осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* за
сумата от 20 лева платена възнаградителна лихва по Договор за
потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. за периода от 05.03.2021 -
30.10.2024г„ ведно със законната лихва от датата па подаване на исковата
молба до окончателното плащане, както и за осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК ********* за сумата от 50 лева заплатени в периода от 05.03.2021 -
30.10.2024г. без правно основание в изпълнение па непородилия правно
действие договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит №
*****/ 05.03.2021г.
1
С молба вх. № 13517 от 27.12.2024 г. (п.к. 23.12.2024 г.) процесуалният
представител на ищеца е заявил, че доверителят й е извършил недължими
плащания в размер на 20 лева за възнаградителна лихва и 50 лева по нищожни
договор за кредит и поръчителство. Заявил е, че претендираните недължимо
платени суми не са заявени, като частични, като след изготвяне и приемане на
ССЕ, на основание чл. 214 от ГПК ще изменят предявените осъдителни
искове.
С молба вх. № 1419 от 06.02.2025 г. (п.к. 05.02.2025 г.) процесуалният
представител на ищеца е заявил, че доверителят й е извършил недължими
плащания в размер на 20 лева за възнаградителна лихва по нищожен Договор
за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. сключен с „КРЕДИСИМО“
ЕАД, ЕИК ********* и 50 лева по нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство от 05.03.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/
05.03.2021г. сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********.
Ищецът заявява, че Договор за потребителски кредит № *****/
05.03.2021г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* е нищожен на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПК, тъй като в посочения ГПР не е включено възнаграждението по
представеното с Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2021г.
към Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. сключен с „Ай
Тръст“ ЕООД, възнаграждение. Договор за потребителски кредит № *****/
05.03.2021г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* е за сума в
размер на 850 лева, която е изцяло усвоена от ищеца кредитополучател.
Приложимият по договора ГПР е в размер на 49,00%, а ГЛП е 40%., като
общият размер на всички плащания е в размер на 878,33 лева. Към датата на
подаване на исковата молба задължението по процесния договор е изцяло
доброволно погасено.
По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка,
счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като
главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е
нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че
кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* чрез юрисконсулт А. И. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че
между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* бил сключен Договор
за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. за сумата от 850 лева при ГЛП
40 % и ГПР в размер на 49,00%, като общият размер на всички плащания е в
размер на 878,33 лева, както и че към датата на подаване на исковата молба
задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено. Не
оспорва, че по негова сметка е постъпила сумата от 20 лв., с която са били
погасени задължения различни от главница. Не оспорва твърдението на
ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като
разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19
ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна
лихва. Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по
кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по
2
кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и
разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са
задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита
не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД. Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с другия ответник съгласно разпоредбите
на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, тъй като двете
клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при
кандидатстване за кредит, като съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит
потребителят може да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има
избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. По тези
съображения, считайки договорът за предоставяне на поръчителство за
незадължителен, той не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на
чл. 19 от ЗПК. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит и
формирането на ГПР „Кредисимо“ ЕАД е знаело, имало информация какъв е
размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство,
тъй като то се сключва след сключването на Договора за кредит с
„Кредисимо“ ЕАД, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР
по чл. 19 от ЗПК. Претендира разноски. Оспорва ищецът да е материално
затруднен.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********
чрез юрисконсулт С. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения.
Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става
след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните
параметри на кредита вече са договорени между страните, в рамките на
независимата електронна среда на „Ай Тръст” ЕООД, до която „Кредисимо”
ЕАД няма достъп. Впоследствие се предоставят на „Кредисимо” ЕАД данни
относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по
който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на
улесняване на плащането от страна на потребителя. Заявява, че
кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен
или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за
разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно
вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо” ЕАД, като обезпечението,
в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст” ЕООД, е
единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, поради
което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй
като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно
на Член 3, б. „ж” от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че договорът за
предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва
след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо”
ЕАД, който не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение
ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай
Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо” ЕАД не е страна, респективно
възнаграждението не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Претендира разноски. Оспорва наличието на предпоставките за чл. 38, ал. 1, т.
3
2 от Закона за адвокатурата.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение № 453 от 01.04.2025 г., в което е обективиран проект за
доклад по делото, приет за окончателен поради липса на възражение от
страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
сключването между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* на
Договор за потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. за сумата от 850 лева
при ГЛП 40 % и ГПР в размер на 49,00%, че общият размер на всички
плащания е в размер на 878,33 лева, че към датата на подаване на исковата
молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено, че
по негова сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД е постъпила сумата от 20 лв., с
която са били погасени задължения различни от главница, че при изчисляване
на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19
ЗПК; сключването между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* на
Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2021г. към Договор за
потребителски кредит № *****/ 05.03.2021г. с посоченото в него съдържание,
че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като
разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
С протоколно определение от 02.05.2025 г. съдът се е произнесъл и по
искането на ищеца за ревизиране на определение, с което не е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, като е оставил същата без уважение, с
аргументите, че ищецът е наясно, както с размера на платените суми за
главница и възнаградителна лихва по процесния договор за потребителски
кредит, така и с размера на изплатеното възнаграждение по Договор за
поръчителство, като това е видно, както от отговорите на исковите молби на
ответниците, така и от приложения към тях Договор за предоставяне на
поръчителство и Приложение № 1 към него, Общи условия за предоставяне на
кредит от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, Договор за потребителски кредит № *****/
05.03.2021г. и Приложение № 1 към него, в които безспорно е посочен
размерът на главницата по договора, срокът за връщане на същия, ГЛП, ГПР и
общият размер на плащанията по договора, включително и възнаграждението
по Договор за поръчителство, поради което ищецът е имал възможност да
конкретизира точно размера на исковите си претенции. Отделно от това, с
молба вх.№ 13517/27.12.2024 г., процесуалният представител на ищеца е
заявил, че претендираните недължимо платени суми в посочените размери не
са заявени като частични. Съдът е приел, че не са нужни специални знания и
умения, за да се установи размерът на ГПР, при включване на
възнаграждението по Договор за поръчителство, като аргументи в тази връзка,
съдът е изложил и в Определение № 453/01.04.2025 г., по което ищецът е
посочил с докладваната по-горе молба, че няма възражения.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв - не е включен
изплатеното възнаграждение по договор за поръчителство към договора за
кредит. Посоченото възнаграждение в размер на 252,93 лева следва да бъде
включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл.
4
19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерски
съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК.
В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно,
ако в ГПР се включи размерът на възнаграждението по договор за
поръчителство към договора за кредит, размерът би надхвърлил значително
посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по
процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи,
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е
включил възнаграждението по договор за поръчителство към договора за
кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване
на финансовата тежест на кредита за длъжника. От служебно извършена
справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като двете дружества са с
един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
5
В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор
за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на възнаграждението
по договор за поръчителство към договора за кредит в размер на 252,93 лева,
би променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по
дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен
правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен.
Нищожността на договора за потребителски кредит влече и нищожност на
акцесорния договор за предоставяне на поръчителство към него, поради което
не следва да бъдат излагани аргументи за нищожността на договора за
поръчителство на заявеното от ищеца собствено основание.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая е приет за
безспорен факт, че ищецът е платил по сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД
претендираната сумата от 20 лв., с която са били погасени задължения
различни от главница, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* за сумата от 20 лева
платена възнаградителна лихва по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № *****/ 05.03.2021г. за периода от 05.03.2021 - 30.10.2024г. е
основателен. Основателен е и искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 50 лева
заплатени в периода от 05.03.2021 - 30.10.2024г. без правно основание в
изпълнение па непородилия правно действие договор за поръчителство към
договор за кредит № *****/ 05.03.2021г.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в общ размер на
200 лева, както и адвокатско възнаграждение /за всеки един от предявените
искове/ - 1920 лева с ДДС. Представено е доказателство за регистрация по
ДДС, както Договор от 02.12.2024 г. за правна защита и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Ответните дружества молят да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение под минималното съгласно наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения предвид ниската фактическата и
правна сложност на делото. Настоящият състав намира, че действително
делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което
съгласно установената съдебна практика /формирана след постановяване на
решение по дело С-438/2022на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г.
размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при
служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда,
като определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и действително извършената работа. В случая по делото, извън
уточняващите молби от процесуалния представител на ищеца, е депозирана
една молба, в която не са изложени и съображения по същество на спора.
Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за
потребителски кредит, водещ до нищожност и на договора за поръчителство
към него, признанието на осъдителния иск от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД
и предявеният осъдителен иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД настоящият състав
намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение възлиза на по
400 лева срещу всеки един ответник за предявените установителни и
6
осъдителни искове, към който следва да бъде прибавен и ДДС в размер на 80
лева или общо по 480 лева с ДДС. Настоящият състав приема, че този вид
съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на
съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата,
като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. Делото не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една
бланкетна искова молба и една молба по хода на делото. Настоящият състав
счита, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на
принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително
извършения обем на работа от процесуалния представител. Следва да се
отбележи, че претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение /за
всеки един от предявените искове/- 1920 лева с ДДС по искове с цена 873,33
лв. по Договор за потребителски кредит, 252,93 по Договор за поръчителство
и 20 и съответно 50 лв. осъдителни искове по същите представлява
злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се
нарушават установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства,
а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Следва да бъде
посочено, че ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е признал осъдителния иск в
размер на 20 лева, но е дал повод за завеждане на делото, поради което не
следва да разноските в тази част на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК да се
възлагат върху ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Я. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес ********************* чрез адв. ЕАД Е. И. гр. П. иск
срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център
„България“, че сключените между страните Договор за потребителски кредит
№ № *****/ 05.03.2021г. е нищожен на основание 26, ал. 1 предл. l от ЗЗД вр. с
чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Я. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес ********************* чрез адв. ЕАД Е. И. гр. П. иск
срещу „ АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център
„България“, че сключените между страните Договор за предоставяне на
поръчителство от 05.03.2021г. към Договор за потребителски кредит № *****/
05.03.2021г. е нищожен поради нищожността на последния.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „КРЕДИСИМО“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на
Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ********************* чрез адв. ЕАД Е.
И. гр. П. сумата в размер на 20 лева платена възнаградителна лихва по
нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/
05.03.2021г. за периода от 05.03.2021 - 30.10.2024г„ ведно със законната лихва
7
от датата па подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „ АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на
Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ********************* чрез адв. ЕАД Е.
И. гр. П. сумата в размер на 50 лева заплатени в периода от 05.03.2021 -
30.10.2024г. без правно основание в изпълнение на нищожния Договор за
поръчителство към признатия за нищожен договор за кредит № № *****/
05.03.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на Я. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес ********************* чрез адв. ЕАД Е. И. гр. П.
направените по делото разноски в размер на 100 лв. за заплатена държавна
такса и 480 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение по иска, по
който е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № №
*****/ 05.03.2021г. и по осъдителния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на Я. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес ********************* чрез адв. ЕАД Е. И. гр. П.
направените по делото разноски в размер на 100 лв. за заплатена държавна
такса и 480 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение по иска, по
който е прогласена нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 05.03.2021г. към Договор за потребителски кредит № № №
*****/ 05.03.2021г. и по осъдителния иск.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8