№ 115
гр. С., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Андон Г. Миталов
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора М. Ил. М.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600555 по описа за 2022 година
С присъда № 15 от 22.11.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 470/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият Д. М. Й., с ЕГН
**********, с адрес в гр. С., е признат за виновен в това, че от неустановена
дата до 01.03.2019 г. в двора на частен имот, находящ се в с. К., общ. Д., обл.
С., ул. „*****“ № 1 и в лек автомобил „Джип“, модел „Чероки“ без
регистрационни номера, при условията на продължавано престъпление – чрез
извършване на две деяния, осъществяващи поотделно един и същ състав на
едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, без редовно писмено позволително, транспортирал и
съхранявал незаконно придобит от другиго дървен материал - дърва от горски
фонд, както следва:
- от неустановена дата до 01.03.2019 г. в двора на частен имот, находящ
1
се в с. К., общ. Д., обл. С., ул. „*****“ № 1, без редовно писмено
позволително съхранявал 9.5 (девет цяло и пет) пространствени кубични
метра дърва от вида „цер“ на стойност за един кубичен метър 90.00
(деветдесет) лева или на обща стойност 855.00 (осемстотин петдесет и пет)
лева от горския фонд, незаконно придобити от другиго (неустановено лице) и
- на 01.03.2019 г. в с. К., общ. Д., обл. С., на ул. „*****“ в джип
„Чероки“, червен на цвят, без регистрационни номера, без редовно писмено
позволително, транспортирал 1.5 пространствени кубични метра дърва от
вида „цер“, на стойност за един кубичен метър 90.00 (деветдесет) лева или на
обща стойност 135.00 (сто тридесет и пет) лева, от горския фонд, незаконно
придобити от другиго (неустановено лице), поради което и на основание чл.
235, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК
му е наложено наказание „пробация“ за срок от 6 (шест) месеца, при следните
пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от 6 (шест) месеца, която на основание чл. 42б, ал. 1 НК да се изпълни чрез
явяване и подписване два пъти седмично пред пробационен служител при
Пробационен съвет – С. област и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца, която на основание чл.
42б, ал. 2 НК да се изпълни в Областна пробационна служба – С. област.
С горепосочената присъда подсъдимият Д. М. Й. е осъден да заплати по
сметка на Районен съд – гр. С. сумата от 284 (двеста осемдесет и четири) лева,
представляваща направени разноски в първоинстанционното съдебно
производство.
Със същата присъда са отнети в полза на държавата на основание чл.
235, ал. 7 НК, иззетите по делото като веществени доказателства - 9,5
пространствени кубични метра дърва вида „цер“ и 1,5 пространствени
кубични метра дърва от вида „цер“.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Д. М.
Й., който чрез защитника си – адвокат Х. Б., е депозирал въззивна жалба
срещу същата. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че неправилно
районния съд е приел, че от събраните в хода на съдебното следствие,
доказателствени материали се установява подсъдимия Й. да е осъществил от
субективна страна състава на инкриминираното му престъпление. В частност
2
се сочи от защитата, че по делото не се доказва подсъдимия да е съзнавал
какъв е статута на превозвания и съхраняван от него дървен материал, тъй
като последния е „случайно открит на неустановена дата, а впоследствие
предоставен на нуждаещи се лица за огрев”. В тази насока защитникът сочи,
че първостепенния съд е извършил неправилна доказателствена оценка на
свидетелските показания на К., А., З., И., С. и Н.. Иска се от въззивната
инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която
да оправдае изцяло подсъдимия Д. Й..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният
защитник на подсъдимия Д. Й. – адвокат Х. Б., поддържа жалбата срещу
осъдителната присъда на районния съд, с искане последната да бъде изцяло
отменена и подсъдимия оправдан. Твърди се, че оспореният съдебен акт е
постановен при неправилно приложение на материалния закон. В тази насока,
аргументацията на защитата е свързана с твърдения за несъставомерност на
деянията, включени в състава инкриминираното на подсъдимия
продължавано престъпление. Подчертава се, че както от обясненията на
подсъдимия, така и от показанията на свидетелката П. Н. несъмнено се
установява, че за държането и транспортирането на процесния дървен
материал, не е било необходимо издаването на писмено позволително на
подсъдимия, тъй като дървата са били намерени на черен път, изсъхнали.
Искането, което се прави в съответствие с релевираните оплаквания, е за
отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, изцяло
оправдателна за подсъдимия.
В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимия Д. М. Й. моли
жалбата му да бъде уважена, тъй като не е извършил престъплението.
Представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като
обоснована и законосъобразна. Излагат се доводи за несъстоятелност на
възражението на защитата срещу оценъчната дейност на първостепенния съд.
В тази връзка се изтъква от прокурорът, че първостепенния съд е изградил
изводите си по фактите и правото, въз основа на направена от него обективна
оценка на наличната доказателствена съвкупност и при правилно приложение
на материалния закон. Също така, според прокурорът от СОП наложеното на
подсъдимия наказание е напълно справедливо и правилно определено при
3
условията на чл.55 от НК.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в
хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира
за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
На 01.03.2019 г. свидетелите В. А. и С. З., заемащи длъжността
„инспектори” в Държавно горско стопанство – гр.С., се намирали в
местността „К.” в землището на с.К., област С., където изпълнявали
служебните си задължения по установяване на нарушения по Закона за
горите, на територията на община Д., С. област. През месец февруари 2019 г.,
при обход в посочената местност, служителите на ДГС установили, че там се
извършвала незаконно сеч и затова предприели наблюдение на района, за
установяване на извършителя.
Така, около обяд на посочената дата, свидетелят А. забелязал по черния
път, на който бил разположен, да приближава джип марка „Чероки”, червен
на цвят, без поставени регистрационни номера, с прикачено към него
ремарке. Свидетелят А. застанал на пътя на автомобила и го спрял за
проверка. Същият уведомил и свидетеля З., както и служителите на РДГ – С. –
свидетелите Р. К. и В. Н., който също пристигнали на място. Там били
повикани за съдействие и служителите на РУ на МВР С. – свидетелите Б. А. и
В. М.. При извършената проверка на джипа било установено, че задните му
седалки били премахнати и купето било пълно с дърва от вида „цер”, които
били нарязани на трупчета с размери около 30 см., без поставена контролна
горска марка. Свидетелите К. и Н. измерили ролетка дървения материал, в
резултат на което констатирали, че същия възлиза на 1,5 пространствени куб.
м. Полицейските служители поискали документите за самоличност на водача
на посочения автомобил и установили самоличността на същия - подсъдимия
Д. М. Й.. Същият не представил превозен билет за транспортираните от него
дърва. За така установеното нарушение, служителите на ДГС – С. съставили
4
на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение и
констативен протокол, като с разписка № 024572 описания дървен материал
бил оставен на отговорно пазене в РДГ.
След това служителите на ДГС – С. се отправили към извършването на
проверка в дома на подсъдимия, намиращ се на ул.”*****” № 1 в с.К.. В двора
на недвижимия имот, свидетелите А. и К. открили дървен материал от вида
„цер”, който също не бил маркиран с контролна горска марка. При
измерването му било установено, че същия възлиза на 9,5 пространствени
куб.м. За това нарушение служителите на ДГС – С. също съставили на
подсъдимия акт за установяване на административно нарушение и
констативен протокол.
От двора на подсъдимия, горските инспектори забелязали, че в
съседния недвижим имот също се съхраняват нарязани дърва за огрев. При
посещението им били посрещнати от свидетелката Т. А.а И., която им
обяснила, че закупила дървата от подсъдимия Й.. Установено било, че същата
съхранява в имота си 1 простр. куб. м. дърва за огрев, без съответна горска
марка и документ за произход. В следващите дни горските служители
установили незаконно държан дървен материал и в къщите на свидетелите И.
С. и К. Х., които също признали, че са го закупили от подсъдимия.
Видно от приобщената по делото справка № 14-3329/08.04.2019 г.,
изходяща от РДГ – С., Изпълнителна агенция по горите /л.44 от ДП/, на
подсъдимия Д. М. Й. не е издавано удостоверение за частна лесовъдска
практика, при условията и по реда на наредбата по чл.101 ал.3 от Закона за
горите, от което следва и, че на същия не са били издавани позволителни за
сеч.
От заключението на назначената в хода на образуваното досъдебно
производство, оценителна експертиза се установява, че така иззетото
количество дърва за огрев са от дървесен вид „цер” и са преработени на 0,30
м. /нарязани и готови за използване за отопление в печка за твърдо гориво/.
Посочено е още, че дървата са били правилно съхранявани, годни за
използване по предназначение и имат 100% остатъчна стойност. Според
вещото лице, стойността на 9,5 пространствени куб.м. дърва от вида „цер”
към момента на деянието, възлиза на сумата от 855 лева, а тази на 1,5 простр.
куб.м. дърва от същия вид – на сумата от 135 лева.
5
Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани
по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд
фактически констатации, като само ги допълват и детайлизират. В пълно
съответствие със законовите изисквания, първостепенният съд е обсъдил
доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на
разпитаните по делото свидетели, експертното заключение, както и
писмените доказателствени средства, поради което е приел за несъмнено
установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече
посочено по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция.
За да обоснове тези си изводи по фактите, правилно първостепенният
съд е кредитирал показанията на свидетелите В. А., С. З., Р. К., В. Н., Б. А. и
В. М., включително и тези, дадени от тях в *****та фаза на процеса и
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК.
Въз основа на показанията на тези свидетели, първостепенният съд
обосновано е приел за установени по несъмнен начин фактите относно
осъществяваната от тях, в качеството им на контролни органи, проверка в
горския фонд в землището на с.К., при която същите констатирали
управляван от подсъдимия джип без регистрационни номера, движещ се по
черен път от гората; че в същия този джип установили дърва от вида „цер”,
които били нарязани на трупчета от 30 см.; че така транспортираният от
подсъдимия дървен материал възлизал на 1,5 пространствени куб.м. и не бил
маркиран с контролна горска марка, като подсъдимия не представил и
превозен билет за него; че в двора на обитаваният от подсъдимия недвижим
имот горските инспектори открили още 9,5 простр. куб.м. нарязани на
трупчета дърва, които също не били маркирани с контролна горска марка.
Правилно първият съд е съзрял и съответно отбелязал пълното
съответствие относно тези обстоятелства, между показанията на отделните
свидетели А., З., К., Н., А. и М., от една страна и от друга – корелацията им с
доказателствената информация, изведена от съставените писмени документи
във връзка с извършената на място проверка на лекия автомобил и съответно
на недвижимия имот на подсъдимия, и намерените в тях дърва за огрев, както
и с данните, съдържащи се в експертното заключение, относно количеството
на последните и вида им. Основателно е прието от *****та инстанция, че
въпреки констатираните противоречия и заявената липса на спомен при
6
възпроизвеждането на някои детайли от събитията, развили се на въпросната
дата, то относно главните факти по делото – за авторството на деянията /че
именно подсъдимия е управлявал на тази дата процесния автомобил и
съответно е упражнявал фактическа власт върху дървения материал, намерен
в дома му/, за времето и мястото на извършването им, както и за техния
предмет, горепосочените свидетели са последователни и еднопосочни в
показанията си.
Правилно контролираната инстанция е дала вяра и на показанията на
свидетелите Т. И. и И. С., като е приела, че с оглед въведената от тях
доказателствена информация в процеса, същите напълно съответстват на
показанията на свидетелите К., Н., А. и М.. Именно това съответствие на
обсъжданите свидетелски показания с останалия доказателствен материал по
делото, тяхната последователност, детайлност и непротиворечивост, е дало
основание на районният съд да ги приеме с доверие. Така направената от
първият съд оценка на тези доказателствени източници, напълно се споделя и
от въззивната инстанция.
В продължение на извършеният собствен доказателствен анализ, СОС
следва да посочи, че не споделя решението на районния съд да се довери на
показанията на свидетелката П. Н., относно твърденията й, че на въпросната
дата е придружавала подсъдимия в гората, натоварила е заедно с него в
автомобила му, изоставени на пътя нарязани дървета, след което е
присъствала на извършената им проверка от контролните органи. Тези
свидетелски показания се оборват по несъмнен и категоричен начин от
всички останали доказателствени материали, които са източници на преки
доказателства за обстоятелствата на извършената на подсъдимия проверка на
пътя. Така, в показанията си свидетелите А. и З., които са констатирали
управлявания от подсъдимия автомобил още от момента, в който същия
излизал по пътя от гората, а след това и пристигналите на място свидетели К.,
Н., А. и М., в нито един момент не са заявили, че в автомобила е пътувал и
съответно при проверката е присъствал и друг човек.
Отделно от това, твърдението на свидетелката Н. в показанията й, че
транспортираните от подсъдимия дърва са били предназначени за нейно
ползване, противостоят и на обясненията на самия подсъдим, съгласно които
„бил тръгнал да ги кара на сестра му”. Всъщност въззивният съд не отрича
7
правдивостта на обсъжданата част от показания на свидетелката Н. /за
разлика от районния съд/, но констатира, че същите с оглед съдържанието на
информацията, която носят, не могат да опровергаят обвинителната теза за
транспортиране от страна на подсъдимия на дървен материал без редовно
писмено позволително.
Въззивната инстанция, в пълно съгласие с първостепенния съд, не
възприема и съответно не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта
им, в която същия твърди, че установените в автомобила и в двора на къщата
му дърва, представляват „суха дървесна маса”, за чието събиране, държане и
превозване не е необходимо писмено позволително. В тази им част,
обясненията на подсъдимия категорично се оборват от показанията на
свидетелите А., З., К. и Н., които заявяват, че както установените в
автомобила на подсъдимия дърва, така и тези, открити в двора на къщата му,
били от вида „цер”, нарязани на трупчета от 30 см. В същият смисъл е и
заключението на приобщената по делото оценителна експертиза, съгласно
която порцесните дърва са били предварително преработени – нарязани на
0,30 м., правилно съхранявани и годни за използване по предназначение – за
отопление в печка за твърдо гориво. Ето защо, правилно първостепенният съд
е приел тези обяснения на подсъдимия за защитна версия, която впрочем
същия е продължил да поддържа без доказателствена подкрепа и пред
настоящата инстанция.
Предвид възприетото от фактическа страна, основано на
съществуващата доказателствена съвкупност, съставът на СОС споделя
правните изводи на първоинстанционния съд касателно оценката на
престъпната деятелност на подсъдимия Д. Й.. Напълно обосновано и в
съответствие със закона, решаващият съд е приел, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.235 ал.2, вр. ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Правилно районният съд е приел за безспорно установено от обективна
страна, че подсъдимият Й. на датата 01.03.2019 г., в с.К., област С., в джип
„Чероки” без регистрационни номера, без редовно писмено позволително
транспортирал 1,5 простр. куб.м. дърва от горския фонд, незаконно
придобити от неустановено лице. Също от обективна страна се установи и, че
на същата тази дата, в двора на обитавания от подсъдимия недвижим имот,
8
находящ се на ул.”*****” №1 в с.К., също без редовно писмено позволително,
съхранявал 9,5 простр. куб.м. дърва от горския фонд, незаконно придобити от
неустановено лице. Изпълнението на първото деяние от цялостната престъпна
дейност, в случая е осъществено от подсъдимия с действията му по
управлението на процесния автомобил, чрез който се е осъществявало
пренасянето на товара /дървения материал/ в пространството. Изпълнението
на второто деяние от инкриминираната на подсъдимия Й. престъпна дейност,
същият е реализирал чрез упражняването на фактическа власт на въпросната
дата по отношение на намиращия се в обитавания от него недвижим имот
дървен материал. Правилно е прието и, че за транспортирането и
съхраняването на процесната дървесина, подсъдимия не е имал документ,
позволяващ тези действия /позволително за сеч, превозен билет/.
Относно второто от така описаните деяния от състава на
инкриминираното на подсъдимия продължавано престъпление по чл.235 ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, СОС намери, че недопустимо с присъдата
решаващия съд е маркирал широки времеви рамки на извършването му, като е
възприел изцяло обвинителната теза за съхраняване на попадащите в обхвата
на забраната по чл.235 ал.2, вр. ал.1 от НК дърва - от неустановена дата до
01.03.2019 г. По делото липсват каквито и да е доказателства, които да могат
да обосноват авторството и вината на подсъдимия по така повдигнатото му
обвинение, относно посочените времеви рамки. Доказателства, съдържащи
конкретни данни относно това от кога подсъдимия Й. неправомерно
съхранява процесния дървен материал в обитавания от него недвижим имот,
изобщо по делото не са събрани. Съобразно това незаконосъобразно и
необосновано от първия съд, подсъдимия е признат за виновен в тази част по
повдигнатото му обвинение.
По изложените съображения, въззивният съд намери, че контролирания
съдебен акт на *****та инстанция следва да бъде коригиран, като се отмени в
частта, с която подсъдимия е признат за виновен да е извършил първото
деяние от състава на престъплението по чл.235 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от
НК, от неустановена дата до 28.02.2019 вкл. и съответно оправдан по тази
част от обвинението му.
На свой ред, верни са и изводите на районния съд, че инкриминираната
му престъпна деятелност, подсъдимия Й. е извършил при условията на
9
продължавано престъпление – с две отделни деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината /пряк умисъл/, като второто деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото го.
Обосновани са и изводите на *****та инстанция относно субективната
страна на така извършеното от подсъдимия Й. престъпление. Правилно е
прието, че същият е действал при осъществяването му с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на престъплението, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване. В подкрепа на този извод на първо място е
обстоятелството, че по твърдения на подсъдимия, същия е бил дългогодишен
полицейски служител, което предполага знание у него за това, на какви
нормативни правила и изисквания се подчинява добива, сечта, събирането и
извозването на дървен материал от ДГФ; че подсъдимия не е притежавал
позволително за сеч, което да удостовери законността на сечта, както и
превозен билет за дървесината; че откритите в автомобила и имота му
дървета са били нарязани на трупи от 0,30 см., което е изключвало
вероятността същия да се е заблудил относно статута им.
Този съдебен състав на СОС счита също така, че атакуваната присъда е
напълно справедлива и в частта й относно наложеното на подсъдимия Д. Й.
наказание, като не намери основания да внесе промяна в неговия вид и размер
– пробация, при двете пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за същия срок. При индивдуализацията на това
наказание, първият съд правилно е отчел наличието на многобройни
смекчаващи вината и отговорността на този подсъдим обстоятелства –
чистото му съдебно минало, влошеното му здравословно състояние,
материалното му положение /същия е пенсионер/, изразеното в съдебно
заседание съжаление за извършеното. Отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, първостепенният съд не е намерил, но настоящата
инстанция следва да посочи това, че подсъдимия е осъществил процесното
престъпление с две деяния /извършване на усложнена престъпна дейност/.
След съвкупната преценка на посочените обстоятелства, с оглед на които е
направена преценка от районния съд, че и най-лекото предвидено в закона за
10
конкретното престъпление наказание, е несъразмерно тежко, правилно
наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.55 ал.1, т.2,
бук.”б” от НК. При всички гореизброени смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, първоинстанционният съд законосъобразно е
приел, че на подсъдимия следва да бъде отмерено наказание пробация при
двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1 от
НК, с минималната предвидена в закона /чл.42а ал.3, т.1 от НК/
продължителност от 6 /шест/ месеца. Този състав на СОС намира, че така
наложеното на подсъдимия по вид и размер наказание е напълно справедливо
и изцяло съобразено с целите по чл. 36 от НК, и в оптимална степен ще
въздейства поправително и възпиращо спрямо него.
В съответствие със закона е и решението на първия съд относно
разпореждането му с иззетите по делото веществени доказателства.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и предвид
разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, правилно районния съд е възложил в
тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Предвид всичко гореизложено и след извършената на основание чл. 314
от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт,
при която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде
изменен в посочения по-горе смисъл.
По тези съображения и на основание чл. 334 т.3 и т.6 от НПК, С.
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 15 от 22.11.2021 г. на Районен съд – гр.С.,
постановена по н.о.х.д. № 470/2020 г. по описа на същия съд, като отменя
същата В ЧАСТТА, с която подсъдимия Д. М. Й. е бил признат за виновен за
това да е съхранявал от неустановена дата до 28.02.2019 г. вкл., в двора на
частен имот, находящ се в с.К., С. област, ул.“*****“ № 1, без редовно
писмено позволително, 9,5 простр куб.м. дърва от горския фонд, от вида
„цер” на стойност 855 лева, незаконно придобити от другиго, и на основание
11
чл.304 от НПК го оправдава по тази част от повдигнатото му обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по
касационен ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12