№ 691
гр. К., 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., *** ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20245510102506 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове за издръжка и намира
правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс СК/, като
производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл.
146 ал. 2 СК.
В исковата молба ищцата заявява, че в резултат на съвместното й
съжителство с ответника се родили малолетните им дъщери - С. М. П., ЕГН
********** и П. М. П., ЕГН **********.
Сочи, че през месец май две хиляди и двадесет и трета година се
разделили и за децата се грижи единствено и само тя. До момента не
поддържа никаква връзка с бащата и същият не е заинтересован за децата си.
Чуват се много рядко, като не изпраща никакви средства за издръжката им. В
момента ищцата е в отпуск по майчинство за по-малкото им дете и въпреки
помощта на родителите й, е в невъзможност да осигурява всички необходими
средства за децата. Необходими са повече П.и за нормално обучение и
развитие на голямата им дъщеря, която е ученичка във *** клас, които тя не
може да си позволи. Счита, че е ноторно известно колко средства отиват за
отглеждането на един ученик във *** клас, за учебници, дрехи, обувки,
пособия и т.н.
Заявява, че в момента живее на квартира с децата на посочения в
молбата адрес и въпреки съдействието на майка си, трудно се оправя.
Твърди, че ответникът работи като строител и получава много добри
доходи. Той няма задължения за издръжка на други деца и също би следвало
да участва без усилия със средства за отглеждането на дъщерите им. Той
1
живее с друга жена и изобщо не се интересува за децата си.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решене, с което да
осъди ответника М. Ю. П., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка в
размер на и триста лева за дъщеря им С. М. П., ЕГН ********** и двеста и
осемдесет лева за П. М. П., ЕГН **********, чрез нея М. Н. П., ЕГН
**********, като тяхна майка, считано от предявяване на настоящата искова
молба, ведно предвидената от закона лихва за всяка закъсняла вноска.
Плащането следва да се извършва от двадесет и пето до тридесето число на
месеца по банков път на сметка IBAN: ***, BIC ***.
Моли съда да осъди ответника М. Ю. П., ЕГН **********, гр. К., да
заплати издръжка за една година назад, считано от месец септември 2023 г. до
завеждане на настоящото производство в размер на двеста и петдесет лева за
дъщеря им С. М. П., ЕГН ********** и двеста и четиридесет лева за П. М. П.,
ЕГН ********** по посочената по горе сметка. Претендира присъждането на
разноски. В съдебно заседание ищцата се явява лично и моли съда да присъди
издръжка на двете й непълнолетни деца в минимален размер според закона,
тъй като нямала доказателства за получаваните от ответника доходи.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, за
съдебно заседание същият е редовно призован, не се явява, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по предявените искове.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – К.,
редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е
представен социален доклад, относно защита правата и интересите на децата
С. М. П. и П. М. П..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените удостоверения за раждане, издадени въз основа
акт за раждане № *** г. и акт за раждане № *** г. на община К. ответникът е
баща на децата С. М. П. и П. М. П. и следователно е сред кръга на лицата
дължащи издръжка.
По делото е представена декларация за семейно положение и имотно
състояние на М. Н. П. от 02.10.2024 г., от която се установява, че има две
дъщери; не получава възнаграждения от свободни професии, наеми и
хонорари; не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (лист
7 от делото).
Представено е и удостоверение № *** г., издадено от директора на
Основно училище „Ч.“, град К.. От същото се установява, че С. М. П. е
а
записана за учебната 2023/2024 г. във ** клас и редовно посещава учебните
занятия. (лист 5 от делото).
От представения по делото социален доклад се установява, че
непосредствените грижи за децата С. и П. са поети изцяло от тяхната майка, с
подкрепата на съжителя й и нейните родители. За децата е осигурен дом,
жилищно пространство, обувки, дрехи, храна, играчки. По данни на майката,
след раздялата между двамата родители М. П. не изплаща месечна издръжка
за дъщерите си и не се включва финансово в задоволяване на техните базисни
2
потребност. Направени са няколко опита от страна на социалните работници
за провеждане на разговор с бащата М. П., но същият не се е отзовал. Майката
на децата е заявила, че бащата не изплаща издръжка за двете си деца и не
предоставя средства за тяхното отглеждане. Между тях няма изградена
родителска връзка и двамата не контактуват. Комуникира единствено с
родителите на П. по отношение на осъществяване на режим на лични
контакти с тях и бащата, като децата се срещата редовно с него. М. П. е
завършила средно образование. Работи на трудов договор в завод „Б.“ на
длъжност *** и получава заплащане в размер на 750 лева. Заплаща наем за
наетото жилище, в което живее с децата и новия й съжител в размер на 380
лева, както и разходи по домакинството. П. П. посещава ДЯ „П.“ в град К., а С.
е ученичка във *** клас при ОУ „Ч.“, град К.. В заключителната част на
социалния доклад е посочено, че преките и непосредствени грижи за децата С.
и П. са поети изцяло от тяхната майка, с подкрепата на съжителя й и нейните
родители. Майката не е възпирала контактите между децата и техния баща и
те се срещат редовно. Становището на отдел „Закрила на детето“ при
Дирекция „Социално подпомагане“ е, че в интерес на малолетните децата е да
бъде определена издръжка в размер, реално покриващ месечните им разходи,
както и в съответствие с жизнения стандарт за страната.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс СК/
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК предвижда, че размера
на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ал. 2 на
горецитираната разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната,
определена с Постановление № 193 на МС 12.10.2023 г., чийто размер е 933
лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 233,25
лева.
Към момента на приключване на съдебното дирене детето С. е на ***,
т.е. малолетна по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛС, а детето П. е на *** -
малолетна. Следователно баща им М. Ю. П. е сред кръга на лицата,
дължащи издръжка. Техните нужди се установяват от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално.
По отношение размера на издръжките, съдът съобрази следното:
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
възпитанието и отглеждането на децата С. и П. се полагат изцяло от тяхната
майка М. П.. По делото се установи, че децата имат нужда от обичайните
средства за разходи, за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, обувки,
учебни пособия и др.).
По делото няма обаче данни за доходите на ответника, материално
3
състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона
задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори
и липсата на доходи не освобождава ответника М. Ю. П. от задължението му
да дава издръжка на децата С. и П., съобразена с възрастта и нуждите им. Още
повече, че ответникът П. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да
има здравословни проблеми.
От изложеното по-горе се установи, че на основание чл. 142, ал. 2 от СК
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна
заплата за страната е 933 лева., т.е. размерът на минималната месечна
издръжка за едно дете е 233,25 лева.
По правната си същност издръжката представлява задължение за
доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето
защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Издръжката
на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им,
независимо от трудоспособността и дохода им /арг. чл. 143, ал. 2 от СК/, като
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от работната
заплата за страната, без да е определен максимален размер /арг. 142, ал. 2 от
СК/. Предвид характера на задължението, предвидената с чл. 142, ал. 2 от СК
минимална по размер издръжка се присъжда в случаите, когато задълженият
родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без
доходи. При определяне размера на издръжката съдът взе предвид
установеното от съдебната практика принципно положение, че не следва да се
присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за
цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.
В настоящия случай майката получава месечно възнаграждение в размер
на 750,00 лева, живее под наем и няма други доходи. Разчита на подкрепата на
съжителя си и на родителите си. Обстоятелството, че няма данни за доходите
на ответника не го освобождава от задължението да издържа ненавършилите
пълнолетие деца /арг.143, ал.2 от СК, но изключва възможността да заплащане
на издръжка в по-висок размер от минималния съгласно чл.143, ал.2 от СК/.
При определяне размера на издръжката съдът съобрази и липсата на
представени от ищеца доказателства, че ответникът има финансовата
възможност да заплаща ежемесечна издръжка в по-голям размер.
Следователно предявения иск се явява основателен за сумата 233.25 лева.
Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на
издръжката, за минал период считано от 02.10.2023 г. до предявяването на
иска, а именно от 02.10.2024 г., тъй като грижите за децата, след като
родителите им са се разделили, са били полагани единствено от тяхната майка.
Издръжка за минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в
недостатъчен размер. По делото липсват доказателства, от които да се
установява, че за миналия период от фактическата раздяла между страните до
датата на завеждане на иска ответникът да е давал издръжка на децата си.
Съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г., размерът на минималната работна заплата
за страната за 2023 г. е бил 780 лева, т.е. размерът на минималната месечна
издръжка за едно дете е 195 лева, а съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г.,
4
размерът на минималната работна заплата за страната за 2024 г. е 933,00 лева,
т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 233,25 лева.
Следва на основание чл. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден
да заплати да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – К. върху присъдените размери на издръжките в
размер общо на 671,76 лева.
Предвид вида на присъжданото вземане съобразно чл. 242, ал. 1 от ГПК
следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви
решението си на 23.12.2024 г., от която дата тече и срокът за обжалването му
/чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК,
следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ю. П., ЕГН **********, с адрес: град К., ж.к. ***, да
заплати на малолетното си дете С. М. П., с ЕГН **********, чрез своята майка
и законен представител М. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: град К., ***
издръжка в общ размер на 2684,25 лева за периода 02.10.2023 г. до 02.10.2024
г. Издръжката да бъде заплатена по банкова сметка: IBAN ***, BIC ***.
ОСЪЖДА М. Ю. П., ЕГН **********, с адрес: град К., ж.к. ***, да
заплати на малолетното си дете П. М. П., с ЕГН **********, чрез своята
майка и законен представител М. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: град К.,
ж.к. *** издръжка в общ размер на 2684,25 лева за периода 02.10.2023 г. до
02.10.2024 г. Издръжката да бъде заплатена по банкова сметка: IBAN ***, BIC
***.
ОСЪЖДА М. Ю. П., ЕГН **********, с адрес: град К., ж.к. ***, да
заплаща на малолетното си дете С. М. П., с ЕГН **********, чрез своята
майка и законен представител М. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: град К.,
*** ежемесечна издръжка в размер на 233,25 лева, считано от 02.10.2024 г.,
платима от 25-то до 30-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване
на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане. Издръжката да бъде заплащана по банкова сметка: IBAN ***, BIC
***.
ОСЪЖДА М. Ю. П., ЕГН **********, с адрес: град К., ж.к. ***, да
заплаща на малолетното си дете П. М. П., с ЕГН **********, чрез своята
майка и законен представител М. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: град К.,
*** ежемесечна издръжка в размер на 233,25 лева, считано от 02.10.2024 г.,
платима от 25-то до 30-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване
5
на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане. Издръжката да бъде заплащана по банкова сметка: IBAN ***, BIC
***.
ОСЪЖДА М. Ю. П., ЕГН **********, с адрес: град К., ж.к. *** заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К., сумата
в размер на 671,76 лева, съставляваща половината от дължимата държавна
такса, изчислена върху размера на присъдените издръжки.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжките.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С.
в двуседмичен срок, считано от 23.12.2024 г.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6