Решение по дело №13928/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1601
Дата: 6 май 2022 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20211110213928
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1601
гр. София, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110213928 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ЦВ. ЕВТ. ЦВ., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление №21-4332-014221/13.07.2021 г., издадено от
началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания – „глоба“ в
размер на 600 /шестстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че
жалбоподателят не е управлявал посоченият в АУАН и НП автомобил на
процесната дата. Бланкетно се твърди, че не е спазен реда за установяване и
нарушението и налагане на административното наказание, както и че
1
скоростта не е измерена с годно техническо средство. Отделно от това
посочената в НП скорост най-вероятно била на съседнодвижещ се автомобил.
В съдебно заседание нередовно призованият жалбоподател не се явява. Ход
на делото е даден при условията на чл. 61, ал.4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – началникът на сектор Административно
обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – редовно призован не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства,
като обсъди възраженията прие за установено следното от фактическа
страна:
На 24.02.2010г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, воден при Български институт по метрология под № 4835 била
вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020 г. На
08.07.2020 г. устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен
номер 619 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 2-39-
20/08.07.2020 г.
На 17.02.2021 г. около 12:30 часа жалбоподателят ЦВ. ЕВТ. ЦВ. управлявал
собствения си лек автомобил марка „*****“, модел Е********“ с рег. №
********, движейки се по Околовръстния път на гр. София с посока на
движение от бул. „Ботевградско шосе” към бул. „Цариградско шосе“. До
бензиностанция „Шел“ – с. Казичене мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата тип TFR1- M с фабричен
номер 619 заснела посоченото моторно превозно средство, като отчела
скоростта на движение на същото - 88 км/ч. при ограничение на максимално
разрешената скорост на движение от 50 км/ч., въведено с пътен знак. При
заснемането бил изготвен клип № 17769.
На 17.03.2021 г. жалбоподателят депозирал декларация по чл. 188 от ЗДвП
в която вписал, че на 17.02.2021 г. около 12:30 часа той е управлявал
собствения си автомобил с рег. № В*********. На датата на депозиране на
декларацията на Ц. била връчена покана за явяване в двуседмичен срок в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР във връзка с преписка № ПК – 8/16-836-21
г.
2
На 07.04.2021 г. И. Г.Л., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ към
ОПП - СДВР, съставил в отсъствие на жалбоподателя ЦВ. ЕВТ. ЦВ. акт за
установяване на административно нарушение, в обстоятелствената част на
който било посочено, че водачът Ц. е управлявал МПС в гр. София, по
Околовръстен път, като е превишил въведено ограничение на скоростта от 50
км./час, въведено с пътен знак В 26 извън населено място. На 28.05.2021 г.
АУАН бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без
възражения. Такива не постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 13.07.2021 г. началник сектор
„Административно обслужване“ при ОПП - СДВР издал обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 182,
ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания – „глоба“ в размер на 600 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на
08.09.2021 г. и на същата дата била депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събрания в хода на производството доказателствен материал, а именно:
декларация по чл. 188 ЗДвП от ЦВ. ЕВТ. ЦВ., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, протокол за последваща проверка № 2-
39-20/08.07.2020 г., протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта от 17.02.2021 г., фотоснимки, приложени на
л. 13-16, справка „Картон на водача“, копие от заповед № 8121к-
13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, писмо от АПИ, ОПУ –
София, ведно с проект за организацията на движението на бул.
„Околовръстен път” до бензиностанция „Шел“ – с. Казичене, копия на три
броя електронен фиш без данни за връчване, покана за явяване в ОПП-СДВР.
При анализа на приложените по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 и протокол за последваща проверка № 2-
39-20/08.07.2020 г., настоящият състав взе предвид факта, че същите се
отнасят именно до техническото средство, използвано при установяване на
процесното нарушение. Видно от посочените писмени доказателства
използваната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение е била вписана в регистъра на одобрените за използване средства
3
за измерване съгласно Закона за измерванията под № 4835, като срокът на
валидност на одобряването е бил до 24.02.2020 г., а съгласно чл. 30, а. 5 от
Закона за измерванията когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Видно от протокола за последваща
проверка към 17.02.2021 г. мобилната система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства тип TFR-M1 с фабричен номер на устройството
619 е била технически изправна, поради което е неоснователно възражението
на жалбоподателя срещу годността на техническото средство да установи
процесното нарушение. При преглед на протокола за последваща проверка №
2-39-20/08.07.2020 г., е видно, че допустимата грешка при отчитане на
скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100
км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. При анализа на
изложените дотук данни в посочените писмени доказателства, отнасящи се до
годността на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата тип TFR1- M съдът намери същите за
пълни, ясни и обективни, поради което счита, че липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност.
Идентични са изводите на съда относно доказателствената стойност на
приложения по делото снимков материал – клип № 17769. При анализа на
посоченото веществено доказателствено средство настоящият състав взе
предвид факта, че същото е съставено чрез използването на одобрен тип
измервателно средство по смисъл на Закона за измерванията. В този смисъл
съдът се позова на обсъждания снимков материал по отношение на времето и
мястото на извършване на нарушението, вида и регистрационния номер на
процесното МПС, както и относно отчетената от радара скорост на движение
от 88 км/ч. /преди отчитане на възможната грешка/. На снимките не се
визуализира друго МПС, поради което съдът намери, че безспорно
отчетената скорост е била скоростта на движение именно на лекия автомобил
марка „*****“, модел Е********“ с рег. № ********, а не на друго,
съседнодвижещо се МПС, както твърди жалбоподателят.
От протокола за използване на автоматизираното техническо средство или
система е видно, че в участъка на контрол е имало поставен пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на максимално разрешената скорост на движение от
50 км./час, което се потвърждава и от приетия по делото проект на движение
4
на бул. „Околовръстен път“ в района на бензиностанция „Шел“ – с.
Казичене.
Съдът кредитира представените по делото заповеди на министъра на
вътрешните работи, от които се установява компетентността на
актосъставителя и АНО.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314,
ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Този извод на съда следва от приложената по
делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи. Видно от т. 1.3 от приложената заповед актосъставителят, заемащ
длъжността „младши автоконтрольор” е бил оправомощен да съставя АУАН
на ЗДвП. По силата на чл.189, ал.12 от ЗДвП министърът на вътрешните
работи има правото за делегира правомощието си по издаване на наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП на определени от посочения орган
длъжностни лица, което е било извършено с цитираната заповед, съгласно
която компетентен да издаде обжалвания акт е и началник – сектор при ОПП
при СДВР /т.2.6/, като от представената заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г.
на министъра на вътрешните работи е видно, че към 13.07.2021 г. издателят
на НП е заемал именно тази длъжност.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се
допуснати нарушения на сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които съществено са ограничили
правото на защита на жалбоподателя ЦВ. ЕВТ. ЦВ.. На първо място това е
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя без преди това той да е бил
5
надлежно поканен за явяване за съставяне на АУАН.
По делото се установи, че АУАН е съставен в гр. София на 07.04.2021 г. в
отсъствие на Ц.Ц., като АУАН е бил предявен и връчен на нарушителя на
28.05.2021 г. чрез началника на ОД-МВР гр. Видин. Принципно, процедиране
по гореописания начин от страна на контролните органи е възможно и би
било законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН т.е. когато
нарушителят е известен, но не може са бъде открит или ако последният е бил
поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Текстът на разпоредбата
означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере
данни, които да навеждат на извода за извършеното административно
нарушение от страна на конкретно лице е длъжен да покани нарушителя за
съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана,
ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в
негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно. В
процесния случай съдът намира, че жалбоподателят не е бил надлежно
поканен за явяване с цел съставяне на АУАН срещу него. По делото е
приобщена покана, видно от която ЦВ. ЕВТ. ЦВ. е бил поканен да се яви в
двуседмичен срок от получаването й в ОПП- СДВР /с посочен адрес/ във
връзка с преписка № ПК-8/16-836-21г. От така формулирания текст по
никакъв начин не става ясно, че лицето ЦВ. ЕВТ. ЦВ. е поканено за явяване за
съставяне на АУАН срещу него, а единствено, че същият следва да се яви във
връзка с конкретна преписка. С каква цел обаче същият е поканен да се яви не
става ясно – дали за снемане на сведение, дали за справка, дали за съставяне
на АУАН, дали за връчване на НП. Посочването в края на поканата, че при
неявяване ще се приложи чл. 40, ал.2 и ал. 4 от ЗАНН /които касаят съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушител и свидетели/ не могат да заместят
необходимостта от ясно посочване на причината, поради която лицето се
кани да се яви в ОПП – СДВР, за да може същият да вземе решение дали да
упражни правата си и какви биха били последиците от взетото решение.
Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя има за
цел едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата
по съставяне на акта с участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица,
както при неговото съставяне, така и при подписването му, което е с цел
гарантиране правото на защита на нарушителя. Последният винаги следва
6
непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените
свидетели, включително дали същите действително са присъствали при
съставянето на акта, както и верността на посочените в акта обстоятелства от
друга страна в т.ч. и относно датата на съставяне на АУАН. Както вече беше
посочено, съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, извън хипотезата
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, води до нарушаване на правото му да направи
възражения при съставяне на акта и да организира и осъществи защитата си в
образуваното против него административнонаказателно производство.
Обстоятелството, че препис от АУАН е връчен на нарушителя след
съставянето му не може да санира допуснатото нарушение. Смисълът на
изпращането на покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН е да
се извести лицето за започването на административнонаказателно
производство срещу него и да му се предостави и гарантира възможност да
участва в него и да упражни правото си на защита още в този най-ранен етап
от производството. Като не е поканил надлежно нарушителя да се яви за
съставяне на АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му
актосъставителят е лишил от правото на защита на нарушителя в този етап от
производството, което е опорочило изцяло административнонаказателното
производство (в този смисъл са и решение № 389/12.06.2014г. на АССГ по
адм.д. № 12042/2013г., решение № 7925/20.12.2017г. по кнад № 11175/2017г.
по описа на АССГ, VII касационен състав).
Установените от чл. 40, ал.2 от ЗАНН правила за съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя са гаранция за обезпечаване правото му на защита в
административнонаказателното производство и неспазването им
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което
обосновава отмяна на наказателното постановление на самостоятелно
основание.
На следващо място съдът намира, че нарушението, в извършването на което
Ц. е обвинен и за което е наказан, е формулирано неясно от фактическа
страна в АУАН и НП, като е налице противоречие относно обстоятелството
дали се твърди нарушението да е извършено в или извън населено място.
Това обстоятелство ограничава възможността на лицето да разбере в пълнота
фактическите предели на вмененото му нарушение и адекватно да организира
защитата си. И в двата документа е посочено, че Ц. е управлявал МПС „в гр.
София, на ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул.
7
„Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, а същевременно е
вписано и че „при ограничение на скоростта до 50 км./час въведено с пътен
знак В 26 в извън населено място същият управлява с наказуема превишена
скорост от 88 км. час“. Това противоречие от своя страна е съществено и по
отношение правилното квалифициране на нарушението и определяне размера
на административно наказание, тъй като за едно и също превишение на
скоростта /в случая 35 км./час/ предвиденото административно наказание в
чл. 182 от ЗДвП е различно, в зависимост от това дали нарушението е
извършено в /ал. 1/ или извън населено място /ал. 2/. Допуснатите нарушения
на чл. 42, т.4 ЗДвП и чл. 57, ал.1 т. 5 /ред. в сила към датата на съставяне на
АУАН и НП/ са съществени, същите са ограничили правото на защита на
наказаното лице и представляват основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното дотук и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал. 3 т.2
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-014221/13.07.2021 г.,
издадено от началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП
на жалбоподателя ЦВ. ЕВТ. ЦВ., ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания – „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

8