Мотиви към присъда по НОХД № 151 по
описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Подсъдимият Н.Т.Т. е предаден на съд по обвинение по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК за това, че на 26.05.2018г.
в гр. Варна, без
надлежно разрешително съобразно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество- метамфетамин с нетно тегло 0,11 грама, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент метамфетамин 80,1% на стойност 2,75 лв. и метамфетамин с нетно тегло 0,12 грама, със съдържание
на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 80,1% на стойност 3,00 лв., всичко на
обща стойност 5,75 лв., като случаят
е маловажен.
При проведеното разпоредително заседание не са
направени възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано
и е влязло в сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание
желание на подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на
гл.27 от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени,
че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно
определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда, предвид наличието на
предпоставките по чл.78а от НК, да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание.
Защитникът- адв.И. също счита, че са налице условията за приложение на
чл.78а от НК и моли подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Подсъдимият
заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
След преценка на самопризнанията
на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на чл.371,
т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.05.2018г. обвиняемият управлявал в ж.к.“Младост“ в гр.Варна лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ В8994ВВ, придружен от св.Г. В. Ж. .
Около 15,00ч. автомобилът и водачът му били забелязани от свидетелите Г. Е. К. и Н. Ж. П.- служители в Трето РУ при ОД на МВР-Варна,
които в предходен случай били извършвали проверка на подсъдимия във връзка с
деяния по чл.354а и чл.343в от НК. Поради това двамата решили да последват
автомобила и да извършат нова проверка на Т.. Първоначално при проверката била
извършена справка, от която било установено, че подсъдимият няма издадено
свидетелство за управление на МПС, поради което бил извикан екип на сектор
„Пътна полиция“ за съдействие. На подсъдимия бил извършен личен обиск, при
който у него била намерена кутия от цигари, съдържаща полиетиленово
пликче, в което били поставени две специфично сгънати хартии с намиращо се в
тях бяло кристално вещество. Подсъдимият съобщил, че посоченото вещество
представлява т. нар.“кристали“, като заявил, че го е закупил за лична употреба.
Същият предал посоченото вещество на полицейските служители с протокол за
доброволно предаване, след което бил задържан за срок от 24 часа и бил отведен
в Трето РУ-Варна за изясняване на случая.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода
на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в хода на досъдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на
свидетелите Г. Е. К., Н. Ж. П. и Г. В. Ж. , от заключението по назначената
физико-химическа експертиза,
протокол за оценка на наркотични
вещества, както и от писмените доказателства,
приложени към ДП. Доказателствата
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в своята съвкупност
кореспондират на самопризнанието на подсъдимия и установяват по безспорен начин описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка. Същевременно по
делото липсват доказателства, които да разколебават фактическите
изводи на съда относно съответствието на направеното самопризнание със
събраните на досъдебното производство доказателства.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-химическа експертиза се установява, че иззетото от
обвиняемия бяло кристално вещество представлява метамфетамин
с нетно тегло съответно 0,11 гр. и 0,12гр. грама и съдържание на активен
компонент метамфетамин-80,1%. Касае се за вещество, което има наркотично
действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставено под контрол
в Списък на Приложение №1- „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, поради което се явява
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.354а от НК.
От приложения протокол за оценка на наркотични вещества се установява,
че приобщеното като веществено доказателство наркотично вещество е на обща стойност
5,75 лв.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан
както при извършването на деянието, така и понастоящем (бил е осъден за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, но е реабилитиран на основание чл.86, ал.1,
т.1 от НК, считано от 11.05.2016г.). Бил е освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание с Присъда №302/13.10.2014г. по
НОХД№2065/14г. по описа на ВРС, влязла в законна сила на 10.02.2015, като му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. От служебно
събраните от съда доказателства се установява, че за събирането на наложената
глоба на 25.04.2014г. е било образувано изпълнително дело №**********/2014г. На
07.07.2020г. са наложени обезпечителни мерки –запор върху
2бр. МПС, а на 22.03.2021г. е изпратено искане до ОД на МВР-Варна с молба за
оказване на съдействие за издирване на Н.Т. с цел предоставяне на информация за
запорираните МПС.
Съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2/2017 г., ОСНК, институтът на чл. 78а от
НК е приложим повторно по отношение
на лице, което вече е било
освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този случай, освен давностния срок, следва да
е изтекъл и срок, равен на този
по чл. 86, ал.
1, т. 3 от НК
, т.е.- една година. Доколкото
глобата, налагана на основание чл. 78а от
НК, представлява административно наказание, давностните срокове, с изтичане на които
се погасява възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН. По силата на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН административното наказание не се изпълнява,
ако са изтекли
две години, когато наложеното наказание е глоба. Поради това съдът следва да прецени налице ли е погасяване на
вземането поради изтекла обикновена давност, като се има предвид, че образуването на изпълнително производство по своята същност
е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече
нов 2 годишен срок. Ако в този срок не се предприемат
никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо
по принудителен ред. В случая след образуването на изпълнителното
дело на 25.04.2014г. в продължение на повече от две години- до 07.07.2020г. не са извършвани действия по
изпълнението, които да прекъснат обикновената давност за изпълнение на наказанието
и същата е изтекла на 25.04.2016г. Следователно с изтичането на едногодишен
срок от посочената дата, на 25.04.2017г. приложението на института по чл.78а от НК е станало отново допустимо по отношение обвиняемия.
Предвид
така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от
НК, тъй като без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично
вещество, а именно- метамфетамин на обща стойност 5,75
лева. От доказателствата по делото безспорно
се установи, че обвиняемият е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние визирана в състава на чл. 354а,
ал. 3 от НК- държал е високорисково наркотичнно вещество. Предвид невисокото количество държано
наркотично вещество и минималната му стойност, както и с оглед личността на
извършителя, който се счита за неосъждан към момента на извършване на деянието,
съдът приема, че случаят действително е маловажен, като деянието правилно е
квалифицирано като такова по чл.354а, ал.5, вр. с
ал.3 от НК.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
В същото време съдът намира, че в
случая са налице предпоставките по чл.78а от НК, а именно:
- за престъпление по чл.354а,
ал.5, вр. с ал.3 от НК законът предвижда наказание глоба до 1000,00 лева;
-обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер (реабилитиран е) и
са отпаднали пречките за приложението на чл.78 а от НК;
-от престъплението не са причинени имуществени вреди
- не са налице отрицателните
предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК, изключващи приложението на
алинеи 1-6.
Предвид изложеното съдът прие, че
подсъдимият Т. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК. При определяне на
наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства направените самопризнания в хода на досъдебното производство, както и
значителния период от време, през който обвиняемият не е извършвал
противообществени прояви. Като отчете и обстоятелството, че обвиняемият е
безработен и няма данни да реализира доходи, доколкото глобата следва да бъде
съобразена с имущественото положение на дееца, съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено в размер на законоустановения
минимум, а именно 1000 лева. Така определеното наказание не надвишава размера
на наказанието глоба, предвидено за извършеното престъпление и съответства на
разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия да заплати в
полза на държавата сумата от 127,51 лева,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, които следва
да бъдат заплатени по сметка на ОДМВР-Варна.
На осн. чл.
301 ал. 1
т. 11 от НПК съдът отне в полза на
държавата вещественото доказателство по делото- 1бр. запечатан прозрачен плик, съдържащ опаковки от наркотични
вещества, като прие, че след влизане в сила на присъдата същите следва да бъдат унищожени, като вещи на незначителна
стойност.
На основание чл. 354 А, ал. 6 от
НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство – метамфетамин- остатък след анализ, което след
влизане на присъдата в сила следва да бъде унищожено, на основание
чл. 112, ал.
2 от НПК
.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: