№ ....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР Д.
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Д. в.
гр. д. № 9273 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 86813/08.04.2019г., постановено по гр. д. № 30883/2017г.,
Софийски районен съд (СРС) е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Ч.Е.Б.“
АД *** клийн“ ООД сумата от 1173,54лв., представляваща извършено плащане при
липса на основание по фактура № **********/20.06.2016г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу постановеното решение. В
жалбата се поддържа, че в общите условия на ответното дружество е предвиден ред
за уведомяване на потребителите за извършената корекция. Посочва се, че
отговорността за заплащане на дължимата сума по извършената корекция е
обективна и не е необходимо да се установява виновно поведение на клиента на
ел. енергия. Излагат се доводи, че е предвидено законово основание за
извършване на корекция при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия. Твърди се, че представената по делото разписка не установява извършено
плащане от страна на ищеца на сумата по издадената фактура. Оспорва се
сключения договор за прехвърляне на вземането между потребителя и ищеца. Съобразно
изложеното се моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноски.
Извън срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявен е
за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да уважи предявения иск, районния съд е приел, че в тежест на ответника
е да докаже по делото извършено неправомерно въздействие върху средството за
отчитане на потребената ел. енергия, каквото не е сторено. Приел е, че извършването
на корекция от страна на доставчика на сметките за вече доставена и потребена
ел. енергия е лишено от законово основание. Счел е, че в общите условия на
дружеството не е предвиден ред за уведомяване на потребителите за извършената
корекция, като чл. 18, ал. 2 от същите не отговаря на изискването по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ. Приел е, че от представената разписка от 23.06.2016г. по делото
е доказано плащане на процесната сума в полза на ответното дружество, с което е
настъпило имуществено разместване лишено от основание и заплатената сума
подлежи на връщане. Счел е, че вземането е надлежно прехвърлено от платеца -
клиент на ищцовото дружество, поради което е уважил предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е неправилно по следните съображения:
По делото не е спорно, че Д.С.и „Ч.Е.Б.“ АД са били обвързани от
облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на ел. енергия,
сключен при Общи условия (ОУ), поради което физическото лице има правата и
задълженията на потребител на ел. енергия, а ответникът – на продавач.
По делото е установено, че на 14.06.2016г. е извършена проверка от
служители на отдел „НТЗ“ към „ЧЕЗ Р.Б.“ АД на електромер с фабричен № 131762,
отчитащ електроенергията за процесния имот, за което е съставен констативен
протокол № 1014653/14.06.2016г. От съдържанието на приложения по делото
констативен протокол се установява, че проверката е извършена от двама
служители на ответното дружество, като са присъствали и двама свидетели –
представители на Федерацията на потребителите. Потребителят – Д.С.е отсъствала
при проверката. От съдържанието на протокола се установява, че проверяващите са
констатирали, че пломбата на щита /вратата/ на ел. таблото и на капачката на
клемния блок на електромера са нарушени; клемният блок на електромера е
разпробит и е поставен допълнителен проводник – мост /шунт/ между входяща и
изходяща фазови клеми на клемния блок. С еталонен уред EMSYST с фабричен № 0507225 и свидетелство за калибриране е измерена грешката,
с която електромерът отчита консумираната през него ел. енергия в момента на
проверката, която е минус 93,01%. Установена е промяна в схемата на свързване
на измервателната система на ел. енергия. Протоколът е подписан от служителите
на ЧЕЗ, от двамата свидетели – представители на Федерацията на потребителите, и
от полицай при 09 РУ-СДВР.
В съдебно заседание е разпитан като свидетел Г.М.– техник при ответното
дружество, който е присъствал при извършването на проверката и съставянето на
протокола. Същият потвърждава извършените действия и направените в протокола от
14.06.2016г. констатации. Посочва, че след установяване наличието на
допълнителен проводник между двете клеми е подаден сигнал на тел. 112, след
което в присъствието на служителя на МВР и двамата свидетели от Федерацията на
потребителите е демонстрирано наличието на неточно отчитане на електромера.
След това е премахнат допълнителният проводник и електромерът е отчитал в клас
на точност.
Въз основа на съставения констативен протокол е извършена корекция на
сметката на потребителя С., за което е издадена фактура № **********/20.06.2016г.
за процесната сума 1173,54лв. с включен ДДС. До същата е изпратено уведомително
съобщение за извършената проверка и за предстоящата корекция, като същото е
получено лично от лицето, видно от обратната разписка на л. 61. До потребителя
е изпратено и съобщение, с което е уведомен за извършената корекция и дължимата
сума по нея в размер на 1173,54лв.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно –
техническа експертиза (СТЕ) се установява, че отбелязаните в констативния
протокол нарушения създават условия за нерегламентират достъп до средството за
търговско измерване (СТИ) и представляват промяна в схемата на свързване на
електромера, водеща до непълно отчитане на потребената ел. енергия. Вещото лице
е посочило, че не е установило данни за техническа проверка за изправността на
СТИ от ответното дружество за период 90 дни преди проверката на 14.06.2016г.
От представената разписка от 23.06.2016г. се установява, че сумата по
фактурата е заплатена на ответното дружество, а видно от представения на л. 20
договор за цесия от 07.07.2016г., вземането е прехвърлено от потребителя Д.С.на
ищеца – „С.к.“ ООД, като ответникът е уведомен за това с нотариална покана,
връчена му на 31.10.2016г.
По въпроса за правото на въззиваемото дружество да извършва едностранна
корекция е налице съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия
съдебен състав, съгласно която след приемането на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ е налице законово основание за доставчика на ел. енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена ел. енергия – Решение №
118/18.09.2017г. по т. д. № 961/2016г., II TO на ВКС. Както е разяснено в Решение № 150/26.06.2019г. по гр. д. №
4160/2018г. и Решение № 124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на III ГО на ВКС, допустимо е електроразпределителното дружество да
преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период, когато
действително доставената енергия е погрешно отчетена и заплатена в по-малък
размер, тъй като правоотношенията между електроразпределителните дружества и
крайните потребители на ел. енергия възникват по силата на договор за продажба
на ел. енергия, за който са приложими и общите правила на ЗЗД. Следователно,
когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е
отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, то купувачът дължи доплащане на разликата. Специалната
регламентация на ЗЕ не изключва за неуредените случаи приложение да намерят
общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на
доставената ел. енергия. Този извод следва и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователното обогатяване.
В случая е налице корекционна процедура по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“
ПИКЕЕ, която е приложима именно когато при метрологична проверка се установи,
че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. С изменението на ЗЕ
(обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и приетите въз основа на
законовата делегация ПИКЕЕ, е предвидена възможност за доставчика на ел.
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена ел. енергия, като с оглед конкретната
причина за неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на
извършване на корекцията. Съгласно мотивите на горецитираното решение на ВКС,
тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена или неточно измерена ел. енергия, като освобождава доставчика от
задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното
количество ел. енергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на
установените по този ред данни, както е в настоящия случай, да ангажира
доказателства за установяване на потребеното количество ел. енергия с оглед
намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена ел. енергия обаче правото
на доставчика на ел. енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено
от доказването на виновното поведение на потребителя, довело до неизмерването
или неточното измерване на доставената ел. енергия, тъй като корекционната
процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение.
В случая е спазено и правилото на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, тъй като при
проверката е установена промяна на схемата на свързване. Констативният протокол
е съставен при спазване на цитираната норма в присъствието на служител от МВР и
подписан от него, като ищецът не е оспорил това обстоятелство.
Неправилни са изводите на районния съд за липса на основание за корекция
с оглед неизпълненото от ответника задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ за
приемане на ОУ, в които да е установен ред за уведомяване на потребителя за
извършената корекция. По отношение на този въпрос мнозинството от съдебния
състав отстъпва от разбирането, което е възприемал в предишни свои решения. В
приложимите към исковия период ОУ, които са приложени по делото, е предвидено
изрично връчване на констативния протокол за корекцията на потребителя с
клаузите на чл. 17 вр. чл. 49, ал. 2 от
същите. Цитираната норма от ЗЕ в конкретния случай реално е обезпечена от
ответника, тъй като до потребителя е изпратено писмо за извършената проверка и
предстояща корекция, изпратено чрез куриер с обратна разписка на адреса на
потребителя и получено от същия. Не е нужно дружеството подробно да разписва
правила, чрез които да се случва уведомяването на потребителя, тъй като за
последния е важно единствено да бъде известен за констатациите при извършената
проверка и корекцията. Нещо повече, дори и при липса на уведомяване, съдебната
процедура по ГПК гарантира равни права на страните по спорове за грешно
отчитане на изразходваната ел. енергия и тези гаранции са достатъчни, за да
защитят добросъвестните потребители. Допълнително следва да се посочи, че ако в
общите условия не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията, но то не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред, в който смисъл е Решение № 124/18.06.2019г. по гр.
д. № 2991/2018г., III ГО на ВКС.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият ищецът е оспорил и
дължимостта на включените във фактурата такси задължение към обществото, пренос
и достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, доколкото начисленото
количество ел. енергия не е реално доставено. Съдът намира това оспорване за
неоснователно. Проведената от ответното дружество процедура е по чл. 48, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ПИККЕ - при наличие на точен измерител, количеството преминала
електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита
класа на точност на средството за търговско измерване. В случая корекцията е
извършена при съобразяване на отчетената от уреда за търговско измерване грешка
от минус 93,01% за период от 90 дни назад и потребената ел. енергия е
преизчислена съответно на този процент. Предвидената в ПИКЕЕ методика дава
заместваща формула за изчисление на потребената ел. енергия поради неточно
измерване вследствие на извършената манипулация, като приложимата нормативна уредба
- ЗЕ, ПИКЕЕ, ПТЕЕ, не изключва посочените такси при преизчисляване на
потребената ел. енергия по този ред, тъй като същите са компоненти на цената на
електрическата енергия и се дължат от крайните клиенти – чл. 104, ал. 2 ЗЕ и
чл. 28, 29 ПТЕЕ. В отговора на въззивната жалба не се поддържа извършеното от
ответника преизчисление да е математически неправилно и несъобразено с
действащите към процесния период цени, поради което съдът не дължи служебно
произнасяне по тези въпроси, доколкото е ограничен от направените от страните
оплаквания – чл. 269 ГПК.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че за ответника
– доставчик на ел. енергия е възникнало правото да извърши едностранна корекция
на сметката на потребителя. Извършеното от страна на потребителя плащане по
издадената фактура е дължимо, поради което между страните не е настъпило
имуществено разместване лишено от правно основание и предявеният иск е
неоснователен. Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат, което налага
първоинстанционното решение да бъде отменено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответникът. Пред районния съд са направени разноски в размер на 350лв., от
които 250лв. депозит за СТЕ и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. За въззивната инстанция следва да му се присъди
сумата от 125лв., от които 25лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
86813/08.04.2019г., постановено по гр. д. № 30883/2017г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 43-ти състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.К.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ж. к. „*******, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Младост“, бул. „*******, БенчМарк Бизнес Център, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1173,54лв. /хиляда сто седемдесет и три
лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща извършено без основание плащане
на 23.06.2016г. по фактура № **********/20.06.2016г., което вземане е
прехвърлено на ищеца от Д.А.С. с договор за цесия от 07.07.2016г.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж. к. „*******, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бул. „*******,
БенчМарк Бизнес Център, сумата от 475лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева/, от които 350лв. /триста и петдесет
лева/ сторени разноски пред първата инстанция и 125лв. /сто двадесет и пет
лева/ направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.