№ 193
гр. гр. Червен бряг, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Силвия Г. Лилова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20254440100689 по описа за 2025 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие
Образувано е по молба от Л. П. А. от с. Чомаковци, общ. Червен бряг, обл. Плевен,
**********, с ЕГН ********** против С. Т. Б. от гр.Червен Бряг, общ. Червен бряг, обл.
Плевен, **********, с ЕГН ********** за издаване на заповед за защита от домашно
насилие по ЗЗДН. Образувано е гр.д. № 689/2025 г. по описа на съда. С първоначалната
молба е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита, включваща мярката
по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване
на домашно насилие, забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и
за срок, определени от съда;“, а именно жилището където живее в с.Чомаковци обл.Плевен,
********** , апартамента в гр.Червен бряг ********** местоработата ми в МБАЛ Червен
бряг както и на по малко от 200 метра от мен и децата ми в училище СУ **********, Детска
ясла ********** гр.Червен бряг, където учат децата,магазин „Лайф" в центъра на града и
пазара. Иска се и налагане на глоба, „както предвижда закона“. Последното поискано
наказание не намира своята правна обосновка в нито една от разпоредбите на Закона за
защита от домашно насилие. В молбата се твърди, за проведен телефонен разговор между
молителката и ответника на 10.05.2025г. , в който той я е заплашил с думите ."Ще Ви убия и
запаля и теб и майка ти и да останеш сирак като мен." , и „постоянни и периодични такива“
като единствено се посочва конкретно горната дата. Молителката твърди, че я е страх от
1
ответника, който употребява алкохол и се дрогира. Тези заплахи са постоянни и
периодически. От молбата се установява още и че, на 23.05.2025 година и е била преведена
заплатата в Банка ДСК, а на 27.05.2025 година при проверка в банката парите не са били в
наличност по банковата сметка. Молителката твърди, че ответника С. Б. е злоупотребил с
наличността по банковата сметка, защото е имал достъп до картата й.
Молителката счита, че това е изпълнило състава на разпоредбата на чл.18, ал.1 от с.з. и това
представляват „данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или
здравето на пострадалото лице“. Твърди се за многократни случаи на психически и
физически тормоз, без да се сочат конкретни периоди, или се сочат разбъркани такива. Не се
съдържат никакви доказателства за актове, които могат да бъдат квалифицирани като такива
по Закона за защита от домашното насилие, които евентуално да обосноват основателен
извод за наличието на пряка, непосредствена или последваща опасност за живота и здравето
на пострадалото лице.
С определение № 300/30.05.2025г. по описа на Районен съд-Червен бряг, настоящият състав
е оставил без уважение молбата на Л. П. А., с ЕГН ********** с правно основание чл.18,
ал.1 ЗЗДН като неоснователна и е отказал да издаде Заповед за незабавна защита срещу
ответника.
МОЛИТЕЛКАТА – редовно призована се явява лично и с адв. Цветан Атанасов от ПлАК,
който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Л. П. А. твърди,
че срещу нея е извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в постоянен психически
тормоз, закани и заплахи от С. Т. Б.. В проведеното открито заседание изразява становище,
че не комуникира със С..
ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично и с адв. Серьожа Николов - АК Плевен.
Адв. Серьожа Николов оспорва изцяло молбата, както по допустимост, така и по
основателност на същата. Претендира разноски. С. Т. Б. изразява становище, че от години не
комуникира с молителката и не е извършил, каквото и да е деяние спрямо ищцата, което да
бъде прието като акт на домашно насилие.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Искът е допустим. Безспорно по делото, като неоспорено от страните е, че молителката
живяла на съпружески начала.с ответника С. Т. Б.. Делото се води между надлежни страни и
при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно насилие на лице от
кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и
следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният
спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото с молбата са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН;
2
По делото като свидетел е разпитан: С. Т. Б., бивш съжителстващ на семейни начала с
молителката Л. П. А.. Разпитан в о.с.з. свидетеля дава показания, че иска да си вижда
децата, не я заплашвал. Няма връзка за това, което казва за банката. На Великден я водил на
пицария с децата, имал снимки от това, снимали се и в парка. След смъртта на баща й Л.
останала наследница на имотите му и тези проблеми станали веднага след това.
Молителят Л. П. А., в о.с.з. иска от ответника да не я заплашва и да я остави на спокойствие
с децата.
И********** – Разказва пред съда, че положението на Л. е много лошо. Същият заявява, че
живее с майка й от 10 години. Л. идвала при тях с децата и плачела. Разказвала им, че била
зал**********а с бира и обиждана от С.. В момента от три месеца Л. живеела при тях с
децата в с. Чомаковци. Последните заплахи били, че ще я уби, да стане и тя сирак.
С********** не бил пряк свидетел на заплахите по телефона. Ходили до полицията, като от
там им казали да си съдействат с адвокат.
С показанията си свидетелят Г**********, твърди, че познава Л. отдавна, и че И**********
живее с брата на С.. Детето голямото го отгледала свекърва й. Твърди, че Свидетеля
********** живее с майка й, тя не се сещаха за децата. ********** живее с майка и иска да
им завземе имотите, защото тя е наследница на имоти откакто почина баща й. Присъствала е
И********** на скандали, като Л. е обиждала С., плювала го е, псувала го е на майка.
Свидетелят И********** лично не е виждала С. да бие Л.. Знае, че двамата имали къща в с.
Чомаковци, като С. изтеглил заем, купил апартамент в град Червен бряг, в **********. От
както починал бащата на Л. А. през месец януари 2025г. започнали тези разправии. Л.
казвала, че ще го закопае. С. се грижел за децата, за това могло да се пита в детската
градина. Децата в момента били при майката.
От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на
свидетелите не се установи, че ответника е причинил насилие на молителката в описания в
молбата случай. Установените от показанията на свидетелите факти опровергават изцяло
твърденията на молителката изнесени в молбата. Преследваната от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие,
като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие
лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Физическото домашно насилие от своя страна се
изразява в неслучайно физическо посегателство, което може да има множество проявни
форми включително и нанасянето на телесни травми. Гореописаните форми на насилие
представляват домашно насилие, спрямо което ЗЗДН е в състояние да предостави закрила на
пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че не е налице акт на домашно насилие
по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо, трето и четвърто от ЗЗДН – физическо, психическо
3
или емоционално домашно насилие, извършен от ответника С. Т. Б. на 10.05.2025г. В
процесния случай съдът намира, че не са налице основания да бъде ангажирана
отговорността на ответника по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и
направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че не се
доказа по несъмнен начин твърденият от молителката случай на домашно насилие
причинено й от ответника по молбата, поради което същата се явява недоказана, а от там и
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.11, ал.3 от
Закона за защита срещу домашното насилие, молителката следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Районен съд – Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв. и на ответника
направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на Л. П. А. от с. Чомаковци, общ. Червен бряг, обл. Плевен,
**********, с ЕГН **********, срещу С. Т. Б. от гр.Червен Бряг, общ. Червен бряг, обл.
Плевен, **********, с ЕГН ********** за издаване на заповед за защита от домашно
насилие по ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН Л. П. А., с ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС – Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Л. П. А., с ЕГН ********** да заплати на С. Т.
Б., с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред
Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4