Р Е Ш Е Н И Е
Номер 87 17.01.2020 година
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на осемнадесети декември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов адм.
дело № 2256 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба,
подадена от А.С.А., с адрес: ***,
против заповед № 8-Z-861 от 16.08.2019г. на и.д.Кмет на Община
Созопол, с която е наредено жалбоподателят да премахване
незаконен строеж „едноетажна пристройка и надстройка на съществуваща пристройка”,
находящ се в поземлен имот- УПИ ІІ-385, кв.27, по плана на с.Зидарово, община Созопол.
Жалбоподателят твърди, че оспореният административен
акт е незаконосъобразен, като издадена в нарушение на административно-производствените
правила. Сочи се, че в заповедта липсва необходимото по обем съдържание, с
оглед указаното в чл.59, ал.2 от АПК. В този адм. акт, като фактически
основания се описвали само Констативен акт № 15 от 16.03.2017г., писмо с вх.№
5-94-00-23/4/ от 14.03.2017г. и искане № 94-00-2291 от 09.08.2019г. Според
жалбоподателя, органът-издател на заповедта неправилно кредитирал последните
два източника на информация, тъй като съставлявали частни документи с
неизвестен автор. Оспорва се изложеното в тях по отношение времето на
извършване на строежа. Според оспорващия, ответникът необосновано се позовава
на тези частни документи, а същевременно не приел описаните във възражението на
жалбоподателя факти и обстоятелства и документите, приложени от него.
Констатира се, че в заповедта не е посочен документ, с изх.№ 5-24-00-23/2-001
от 31.05.2018г. на Община Созопол, изпратен до РОНСК-Бургас, в който общинската
администрация удостоверила, че за процесния поземлен имот имало издадено
разрешение за строеж № 7 от 26.09.1980г. за изграждане на „лятна кухня с тоалетна“. Навежда се довод за наличие и на други
допуснати съществени нарушения на производствените правила, като липса на
индивидуализация на обекта, подлежащ на премахване, съгласно разпоредителната
част на заповедта. Тази индивидуализация на конкретния строеж подлежащ на
премахване имал съществено значение за законосъобразността на акта, т.е. за
неговото правилно изпълнение, след евентуалното влизане в сила на този
административен акт. Несъответното на действителността описание на подлежащия
за премахване обект водел до невъзможност за определяне предмета на незаконното
строителство. Описва се, че тази констатация обуславя извод за наличие на
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съгласно чл.35
от АПК. На следващо място, твърди се наличие и на друг съществен порок на
оспорения акт, а именно липсата на мотиви, тъй като неяснотата на съображенията
/мотивите/ на органа при издаване на заповедта се приравнявало на липса на
мотиви. В подкрепа на този свой аргумент, жалбоподателят се позовава на
съдържанието на писмото на общинската администрация, изпратено до друг орган-
РОНСК.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, но чрез
процесуален представител, поддържа жалбата и пледира за цялостна отмяна на
обжалваният административен акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Кмет на Община Созопол, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Изтъква, че по делото са приложени писмени доказателства, цитираните писма от
14.03.2017г. и от 09.08.2019г., с които са събрани данни за извършване на
строежа след месец март 2012г., което практически опровергавало твърдението на
жалбоподателя за време на извършване на строежа /преди 1991г./, респективно
заповедта била постановена изцяло в съответствие със закона и следва да бъде
потвърдена. Пледира се за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по
делото разноски, за платено адвокатско възнаграждение.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
намира следното:
Не се спори по делото, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че процесният УПИ ІІ-385, кв.27 по плана на
с.Зидарово, община Созопол е собственост на лицата, както следва: жалбоподателя
А.А., Д.. А. П., Траян А., Р. А.- С., съгласно нотариален акт № 49, том ІІІ,
дело № 1402 от 1985г.; нотариален акт № 82, том ХІІІ, дело № 4170 от 1990г.,
удостоверение за наследници.
На 20.12.2016г. в РДНСК-Бургас постъпило писмо, с
характер на жалба от Д. А. /л.56 от делото/, в което се сочи, че подателката е
съсобственик на процесния УПИ ІІ-385, кв.27 по плана на с.Зидарово,
общ.Созопол, като придобила собственост по наследство. Сочи се, че в този общ
имат, друг наследник и съсобственик- жалбоподателя, през 2012г. извършил
събаряне на стара съществуваща в имота сграда и на нейно място построил нова
сграда с многократно увеличен обем. Твърди се, че строителството е извършено от
А.А. без каквито и да било строителни книжа и се заявява, че от страна на
другите съсобственици не е дадено нотариално заверено съгласие. Иска се органът
да предприеме необходимите законови мерки за премахване на незаконното
строителство.
Въз основа на това оплакване, началникът на
РОНСК-Бургас изпратил писмо до Община Созопол, с оглед правомощията на
общинските администрации за строежите от четвърта до шеста категория, съгласно
нормите на ЗУТ, съответно на основание чл.31, ал.1 от АПК жалбата е изпратена
по компетентност до общината./л. 55 от делото/.
При последващо изискване на информация за предприетите
по жалбата действия, община Созопол изпратила писмо до РОНСК-Бургас /л.23- 25
от делото/, в което се сочи, че „за гореописания имот е издадено разрешение
за строеж № 7 от 26.09.1980г. на А.А., за изграждане на „лятна кухня с тоалетна“. Сочи се, че при
извършена на място проверка било установено изграждане на пристройка южно от
двуетажната жилищна сграда, която пристройка е с приблизително застроена площ
от 35 кв.м.Сочи се, че към момента на проверката тази пристройка е в напълно
завършен вид и се използва. А.А. бил известен за започнатото от страна на
Община Созопол производство по реда на чл.225а от ЗУТ, като му било изпратено
уведомление, с изх.№ 5-24-00-23 от 06.02.2017г., на основание чл.26, ал.1 от АПК. В отговор на това, А. подал писмено възражение, с вх.№ 5-24-00-23/2/ от
14.02.2017г., като от негова страна били приложени копия на документи. Описва
се, че информация от значение за настоящото административно производство била
изискана и от лицето Р. А.С.. От нейна страна бил изпратен отговор, в който се
сочело, че извършител на строежа е А.А..
Съставен е Констативен акт № 15 от 16.03.2017г.,
съобщен на адресата, с изх.№ 5-24-00-23/5/ от 17.03.2017г., като бил връчен на
Ал.А. на 21.03.2017г. Видно от неговото съдържание, била извършена проверка на
строеж: „едноетажна пристройка и
надстройка на съществуваща пристройка“, в УПИ ІІ-**Описано е, че строежът е
от пета категория, а негов извършител е жалбоподателя Ал.А.. Не са цитирани
представени строителни книжа и документи, като срещу всеки конкретен вид
документ, описан в констативния акт е отбелязано „няма“. В раздел ІІІ
„Изпълнение на строежа“ се сочи следното: „В
урегулиран поземлен имот е извършено строителство на „едноетажна пристройка
и надстройка на съществуваща пристройка“, в УПИ ІІ-**Строежът е разположен
по южната страна на сградата в имота. Едноетажната пристройка е с дървен
покрив, от източната й страна са изградени тухлени зидове, южната и западната
фасада са изцяло остъклени чрез монтиране на пластмасова дограма. Приблизителната
площ на пристройката е 35 кв.м., същата е в напълно завършен вид и се
ползва.Надстройката на съществуващата пристройка е изградена от тухлени зидове
и дървен покрив. Има приблизителни размери в план 5 м / 3 м. Надстройката е в
завършен вид.“. Обективирана е и окомерна скица на направените констатации.
В законоустановеният срок, на 28.03.2017г. Ал.А.
депозирал възражение срещу акта. В него жалбоподателят заявил, че строежът
описан в констативния акт е извършен преди 1991г., а действията извършени от
него по отношение на строежа в съсобствения имот се изразявали само в укрепване
на покрива и подмяна на дограма.
В писмото на общинската администрация също така се
сочи, че от събраните до момента данни в хода на производството „не е установен
обема на извършените строително- монтажни работи от страна на А.А. и периодът
на изграждане на постройката в обема, какъвто е към момента. Цитирано е и
заявеното от Д. А., че строежът се извършва от 2012г., но към момента е напълно
завършен и се ползва.
След анализа на установените факти и обстоятелства, в
заключителната част на писмото/ л.24 от делото /, кметът на общината обосновал
извода, че „не може да се определи по
безспорен начин строеж „едноетажна пристройка и надстройка на съществуваща
пристройка“, в УПИ ІІ-385, кв.27 по плана на с.Зидарово, общ.Созопол, като
извършен без строителни книжа, от А.С.А., след 31.03.2001г., за да бъде
издадена законосъобразна заповед за премахване, по реда на чл.225а от ЗУТ.“ Това
писмо е изпратено до РОНСК-Бургас, с копия до Д. Т. А. и А.С.А..*** е получено
ново заявление от Д. А., с приложения. По повод на постъпилите допълнително
доказателства било изпратено до Община
Созопол последващо писмо /л.14-15 от делото/., което постъпило в общинската
администрация, с рег.№ 24-00-478 от 07.08.2019г. Видно от текста на това писмо,
началникът на РДНСК сочи, че цитираното разрешение за строеж № 7 от
26.09.1980г. е за „лятна кухня с тоалетна“,
с площ от 6 кв.м., за разлика от
описания от служителите при проверката изпълнен строеж /пристройка/, с приблизителна застроена площ от 35 кв.м. При
обсъждане на данните от приложените нотариални актове и другите представени
документи, подателят на писмото обосновал извод, че „строежът не попада в хипотезата на Параграф 127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, тъй като не са налице условията на чл.183 от ЗУТ. Сочи се, че
изградената пристройка е в отклонение от издаденото разрешение за строеж, респективно
за тази постройка не се представят
строителни книжа, по реда на чл.148 и чл.183 от ЗУТ. Указано е да се
предприемат действия, в съответствие със законовите правомощия на кметовете на
общини за строежи от четвърта, пета и шеста категория и е изискана обратна
информация за предприетите действия в десетдневен срок от съобщението.
Със Заповед № 8-Z-861 от
16.08.2019г. и.д. Кмет на Община Созопол наредил да бъде премахнат незаконния
строеж „едноетажна пристройка и
надстройка на съществуваща пристройка“, в УПИ ІІ-385, кв.27 по плана на
с.Зидарово, общ.Созопол, като са дадени указания за освобождаване на строежа от хора, механизация, изделия,
продукти, материали и други, след влизане в сила на заповедта да се отправи до
адресата Ал.А. покана за доброволно изпълнение на заповедта, т.е. на
разпореденото премахване по реда на чл.277 от АПК, като са указани последиците
от това неизпълнение.
Издателят на заповедта е определена да изпълнява длъжността
„Кмет на Община Созопол“, считано от 22.04.2019г. с Решение на Общински съвет-
Созопол, съгласно Протокол № 50 от 22.04.2019г., за което са приложени надлежни
доказателства /л.86-87 от делото/.
В хода на производството, по искане на жалбоподателя
бяха изслушани в качеството на свидетели лицата Иван Дуков и Тодорка Сунгова, с
оглед установяване на времето, когато е извършен строежа в процесния имот.
Видно от показанията на свидетеля Д. познавал
жалбоподателя отдавна, тъй като са съседи от близо 60 години и познава добре
къщата в процесния имот. Описва я като „една
основна голяма къща“, а до нея от едно време откакто се помня аз има една
пристройка на два етажа и една пристройка на един етаж. То е масивно.Наредени
са трите постройки една до друга, масивни и от тухли. Така бяха може би до
преди 5-6 години, не мога да кажа точно. Той /жалбоподателя/ събори тези тухли-
външната стена на последната постройка, която е на един етаж и ги направи
стъклена стена с прозорци и направи покрива. Направи нов покрив на мястото на
стария покрив. Старият беше едноскатен и този е едноскатен, само че с нови
керемиди…“ Според свидетеля „тези
постройки съществуваха, защото майка му и баща му живяха там в пристройките, а
не в къщата. Не мога да кажа кога са правени. Аз откакто се помня са там. Аз в
момента съм на 58 години.“
В показанията си свидетелят С. сочи, че „къщата е голяма, на два етажа. Аз като съм
ходила това беше построено, беше си направено, никой не знае от кога е, може би
още дядо му я е правил. Това, което е пристроено е малка стая. Едното ниво е
по-ниско, другото е по-високо. Стаята е на две нива…беше зидано и с дървени
прозорци. Сега той направи ремонт, сложи дограма и покрива направи, защото щеше
да падне. Преди две години почна ремонта…не е сторено нищо допълнително, нито е
разширявано.Откакто го помня си е така разположението на помещението.“
При така изяснената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Относно съобщаването и срочността на оспорването:
В процесната заповед като извършител на незаконния
строеж /строител/ е посочен жалбоподателя А.А.. От представените по делото доказателства
се установява, че в хода на издаване на заповедта, административният орган
отправил до жалбоподателя съобщение,
както за започване на производството, така и за изготвяне на констативния акт,
който както вече бе отбелязано му бил връчен надлежно. При положение, че административният орган посочил
като адресат на заповедта именно жалбоподателя, а издаденият административен
акт е неблагоприятен по своя характер за това лице и жалбата е подадена в
законния 14-дневен срок от уведомяването /на
23.08.2019г. с известие за доставяне- л.11 от делото/, като постъпила в
общинската администрация на 03.09.2019г., видно от отбелязания входящ номер и
дата, оспорването изхожда от активно легитимиран субект имащ правен интерес, в
преклузивния срок и е процесуално ДОПУСТИМО.
Относно
компетентността на издателя, формата на акта, спазване на
административнопроизводствените правила, изискванията на материалния закон и
съответствието с целта на закона, съдът съобрази следното:
Обжалваната заповед била издадена в предвидената от
закона писмена форма.
Преценката относно компетентността на издателя на
оспорената заповед е обусловена от определяне категорията на процесния строеж.
В Констативен акт от 16.03.2017г., изготвен при проверка на място от общински
служители (л.35-37 от делото) строежът е описан като такъв от ПЕТА категория,
съгласно номенклатурата на видовете строежи., за което обстоятелство по делото
не се и спори. Както вече бе отбелязано, от приетите писмени доказателства се
установява, че издателят на заповедта изпълнявала длъжността „Кмет на Община Созопол“, считано от
22.04.2019г., поради което издаденият на 16.08.2019г. административен акт е постановен
от компетентен административен орган.
В
конкретният случай, производството по издаване на оспорената заповед започнато
от кмета на община Созопол по препратена от страна на началника на РО „НСК“ –
Бургас жалба, подадена от Д. Ах., съгласно описаното по-горе в
обстоятелствената част.
Кметът на община Созопол, след като бил сигнализиран с
писмена жалба действително следвало да изпълни вмененото му задължение да
осъществи проверка и да предприеме действия за започване на административно производство, съгласно предоставената от
нормативната уредба компетентност на отделните административни органи да
издадат заповед, с правно основание
чл.225а от ЗУТ.
Производството е започнато законосъобразно със
съставяне на констативен акт от 16.03.2017г., надлежно връчен на адресата-
извършителя на строежа описан в този акт. Противно на изложеното в жалбата,
строежът в констативния акт и в издадената заповед е описан подробно и е
достатъчно ясно индивидуализиран. Текста и на акта и на заповедта е пресъздаден
по-горе и от изложените факти и обстоятелства не може да се обоснове извод за
противоречие в описанието на процесния строеж или до невъзможност за
индивидуализирането на обекта, при евентуално влизане в сила на оспорената
заповед. Констатацията, че строежът е незаконен по смисъла на приложимото
законодателство е направена въз основа на обоснована и коректна оценка на
доказател-ствените материали, тъй като за изграждане на така описаната
пристройка и надстройка не са налице строителни книжа.
Строителното разрешение от 1980г. на което се позовава
жалбоподателя очевидно не кореспондира на заварения изпълнен строеж, доколкото
определената според документа площ на „лятна
кухня с тоалетна“, е с площ от 6
кв.м, а както бе отбелязано по-горе, проверяващите общински служители
констатирали строеж с приблизител-на площ от 35 кв.м. или площ пет пъти по-голяма от разрешеното, поради което
не би могло констатирания строеж да се основе на предоставените права по този
документ.
Представената
от жалбоподателя Скица от 24.09.1991г. също не би могла да установи извършване
на строежа към този момент, защото приложеното заверено копие на скицата не съдържа
данни за площта на застроената част, поради което не би могло да се направи
съпоставка със заварения и завършен строеж при изготвяне на Констативния акт от
общинската администрация и обективираното в скицата.
Свидетелските показания ангажирани от жалбоподателя в
процеса също са твърде общи по отношение на времето на изграждане на
постройките в имота и не могат да послужат като конкретизация на времевия
интервал, когато са построени тези сгради. Всъщност, възприятията на
свидетелите за съборени тухлени зидове /стени/ и изграждане на нови зидове,
поставяне на прозорци и изграждане на нов покрив по-скоро подкрепят тезата на
ответния орган, че е извършено строителство след 2012г. Съвкупният анализ на
тези гласни доказателства и на приетите по делото писмени доказателства са в
унисон с твърденията и на подателя на сигнала, според която е съборена стара
постройка и е построена нова след 2012г., които доводи на съсобствениците също
бяха обсъдени по-горе в изложението. При липсата на конкретни данни за площта
на постройките съществували във времето, каквито точни данни и възприятия
свидетелите не посочиха, не би могло да се приеме с доверие изтъкнатото от
свидетеля С., че не е правено „нищо
допълнително, нито е разширявано“, поради което и съдът не би могъл да
кредитира тези показания и посредством тях да установи времето на извършване на
строителството в имота и изграждане на постройките, респективно да приеме за
меродавни твърденията на жалбоподателя.
На основание чл.171, ал.4 от АПК съдът указа на
жалбоподателя, че не сочи доказателства, установяващи твърдението му за
извършване на строежа през 1991г., за установяването на които съдът допусна
служебно съдебно- техническа експертиза / протокол
от съдебно заседание на 13.11.2019г./. Видно и от изявленията на
жалбоподателя в негова писмена молба, постъпила с вх.№ 11992 от 19.11.2019г. /л.93
от делото/ и от констатациите на съда в протокола от последното по делото
съдебно заседание проведено на 18.12.2019г., определението за допускане на
такава експертиза бе отменено, поради изричният отказ на оспорващия да внесе
депозит за възнаграждение на вещо лице. В случаят, жалбоподателят носи
доказателствена тежест да установи благоприятните за него факти, на които
основава своите искания и възражения /чл.154, ал.1 от ГПК, субсидиарно
прпиложим, съгласно чл.144 от АПК/, защото именно с тезата че процесният строеж
е извършен преди 1991г. се обосновава тезата на оспорващия за липса на законови
предпоставки за издаване въобще на заповед с такова правно основание. При
положение, че не бе внесен определеният депозит за извършване на такава
експертиза и изследване на вещо лице не бе извършено, тази теза на оспорващия
остана недоказана в процеса, но на страната бяха указани последиците от това
процесуално бездействие, а при направения изричен отказ да се изпълни указаното
страната се е съгласила с тези последици, т.е. делото да бъде решено на база
наличните до момента доказателства.
Обобщено, издадената заповед е постановена при
съблюдаване на административнопроизводствените правила, въз основа на
приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона,
поради което е законосъобразен административен акт. Жалбата срещу този акт е
НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, в полза на ответната страна следва да се
присъдят направените по делото разноски, а именно платен адвокатски хонорар на
процесуалния му представител, който видно от доказателствата по делото възлиза
на сумата от 500 лева. Не са налице данни за други разноски извършени от
ответника в производството. Своевременно искане за присъждане на разноски е
направено от процесуалния представител на ответника, поради което искането
следва да бъде уважено.
По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас, първи състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.А., с адрес: ***, против Заповед № 8-Z-861 от 16.08.2019г. на и.д.Кмет на Община Созопол, с
правно основание чл.225а от ЗУТ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.С.А., с адрес: ***, да заплати на Община
Созопол направените разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева, за
платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, в 14
/четиринадесетдневен/ срок от съобщаването му, пред Върховния административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: