Р Е Ш Е Н И
Е № 261751
гр. Пловдив, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3624 по
описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.А. Ч., ЕГН **********, действащ лично и в качеството на ЕТ „М.Ч. – В. 94” с ЕИК ********** против Р.Д.Д., ЕГН **********,*** , с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 642,52 лв. – лихва за забава на главница в размер от 15020 лева за периода от 02.05.2019 г. до 02.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата в размер от 15020 лева, считано от 02.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15900/2019 г. на ПРС. Претендират се и разноски по делото.
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по т.д. № 497/2017 г. по описа на ПОС е отхвърлен предявения от ответника против ищеца положителен установителен иск. Така постановеният акт е потвърден от ПАС и не е допуснат до касационно обжалване от ВКС. Общият размер на сумите, които ответникът е осъден да заплати на ищеца в трите производства е 15 020 лв., за което е издаден и изпълнителен лист от 03.04.2019 г. За събиране на дължимото въз основа на изпълнителния лист се сочи, че е образувано изпълнително дело № 527/ 2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № ***на КЧСИ. На 02.05.2019 г. на ответника се сочи, че е връчена покана за доброволно изпълнение. С оглед липсата на плащане се сочи, че ищецът е пристъпил към реализиране на правото си да получи обезщетение за забавено плащане по съдебен ред. Сочи се, че вземането за разноски е без определен падеж, поради и което претендира обезщетение за забава от датата на връчване на покана за плащане. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в който се излагат доводи за неоснователност на иска и недължимост на претендираната сума. Твърди се, че вземането за главница в размер от 15020 лв. не представлява лихвоносно вземане. Оспорва да е налице редовно връчена покана за доброволно изпълнение, тъй като не е изискано удостоверяване на самоличността на адресата и не са направени опити за връчване на ПДИ по някой от предвидените в чл. 44 и /или чл. 46 ГПК начини, включително и не е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Твърди се, че не е дадена възможност за доброволно изпълнение на задълженията от ответника, което обуславя и неоснователност на претенцията за признаване на дължимост на акцесорната претенция за лихва за забава. Моли се искът да се отхвърли.
Съдът, въз основа на доказателствата и
фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване твърденията си за
положителни факти, а именно: наличие на влязло в сила съдебно решение, с което
е уважен искът за главница, настъпване на падежа на задължението за плащане от
страна на ответника, както и че
ответникът е изпаднал в забава относно дължимата към ищеца сума и размера на
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на
покана за плащане на главницата.
При
установяване на гореизложеното ответникът следва да докаже, че е платил поетите
към ответника задължения в срок и съответно не дължи обезщетение за забавено
плащане на същите, както и че е платил всички дължими суми.
Не
се оспорва и от приетия по делото изпълнителен лист от 03.04.2019 г. се
установява, че ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от
15020 лв. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ **** *****с рег. № ***и район
на действие ОС – Пловдив. По така образуваното изпълнително дело на 02.05.2019
г. на ответника е връчена при отказ покана за доброволно изпълнение.
Особеният
представител на ответника е оспорил верността на отразеното в разписката към
поканата за доброволно изпълнение, поради и което е открито производство по чл.
193 ГПК. При разпределената доказателствена тежест за това ответникът не успя
да обори доказателствената стойност на отразеното от връчителя. Съгласно чл.
43. от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител
може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки,
съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския
процесуален кодекс.
Според
чл. 44, ал. 1 от ГПК, връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на
връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и
качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него
удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност.
Отбелязванията, направени от призовкаря
като служебно лице се ползват със законна презумпция за достоверност.
Призовката/ разписка за връчването е
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Той се
съставя от длъжностно лице - връчител, в
кръга на службата му и при упражняване на възложената му удостоверителна компетентност
по реда на чл. 43 ЗЧСИ във връзка с чл.
44, ал. 1 ГПК. Съставя се по установените форма и ред. Като официален
свидетелстващ документ призовката (разписка за връчване) съставлява
доказателство за изявленията пред връчителя и за извършените от него и пред
него действия и е такова, с което съдът е длъжен да се съобрази и да зачете.
Това значи, че за съда удостоверените в призовката (разписка за връчване)
факти, в т.ч. вписването, че ответникът
е отказал да получи съобщението, имат задължителна сила. Още повече, че от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че срещу ответника има
и други образувани дела при същия съдебен изпълнител. С оглед на така изложеното съдът счита, че не
се обори доказателствената стойност на отразеното от връчителя в разписката към
връчената покана за доброволно изпълнение и верността на същото.
След
връчване на покана за доброволно изпълнение на 07.05.2019 г. ответникът е
депозирал по изпълнително дело № ***/**** г. молба за разсрочване на вземането
и вдигане на запор на дружествени дялове.
На 29.08.2019 г. отново е депозирана молба за разсрочване на
задължението.
Съдът
счита за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че с
оглед акцесорния характер на претенцията по чл. 86 ЗЗД, то искането за присъждане на тази акцесорна
претенция в отделно производство е недопустимо.
Искът по чл.86 от ЗЗД е самостоятелен иск и след наличие на присъдена
главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата,
няма пречка за претенцията в отделно производство, независимо от акцесорния и
характер /В т.см. Р-е по чл.290 от ГПК №50/12.03.2010г. по т.д. №485/2009г ІІ
т.о на ВКС/.
Неоснователни съдът намира и въраженията за
особения представител, че не се дължи лихва върху присъдените разноски. Вземането
за присъдени разноски по водено гражданско дело има облигационен,
извъндоговорен характер, като то произтича от възникнало и приключило
процесуално правоотношение въз основа на конкретна законова норма, определяща
механизма за възлагане на разноските. И тъй като става дума за парично
задължение, приложима е регламентацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относима към
всеки юридически факт, който поражда неизпълнението на паричното задължение.
Кредиторът на едно парично задължение има право на законна /мораторна/ лихва,
тъй като от деня на забавата до момента на плащането е лишен от облагата на
паричната сума, която му се дължи и не е получил. В случая
изискуемостта настъпва с постановяване на крайния съдебен акт, който не
подлежи на обжалване, но ответникът в качеството му на длъжник изпада в забава
след покана за заплащане на присъдените в полза на ищеца суми. / В този смисъл Решение №45/18.05.2010 по дело
№532/2009 на ВКС, ТК, I т.о., както и цитираното от особения представител на
ответника Решение № 217 от 08.10.2013 г. по гр.д. № 1290/2013 на ВКС/
Предвид
изложеното съдът счита, че се установява при условията на пълно и главно
доказване наличието на парично задължение, установено с влязъл в сила съдебен
акт, както и изпадането в забава на длъжника, поради и което искът се явява
доказан по основание. Не се твърди, нито
се представят доказателства за заплащане на претенцията за разноски в периода,
за който се претендира обезщетение за забава. Депозирани са молби за
разсрочване на задълженията, но липсват доказателства да е извършено плащане.
Относно размера на предявения иск, то същият съдът на основание чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн калкулатор установи, че съответства изцяло на заявения такъв
от 642,52 лв.
Доколкото не се установява ответникът да е
заплатил задължението за разноски, то следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху същата, считано от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното и исковото производство в общ размер от 950 лв., включващи сумата
от 625 лв.- разноски в настоящото исково производство, от които сумата от 300
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 300 лв.- депозит за особен
представител и сумата от 25 лв.- държавна такса и обща сума от 325 лв.- разноски
в заповедното производство, от които сумата от 25 лв.- държавна такси 300 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.Д., ЕГН **********,*** дължи на М.А. Ч., ЕГН **********, действащ лично и в качеството на ЕТ „М.Ч. – В. 94” с ЕИК ********** сума в размер от 642,52 лв. – лихва за забава на главница в размер от 15020 лева за периода от 02.05.2019 г. до 02.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата в размер от 15020 лева, считано от 02.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15900/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на М.А. Ч., ЕГН **********, действащ лично и в качеството на ЕТ „М.Ч. – В. 94” с ЕИК ********** сумата от общо 625 лв. – разноски по гр. д. № 3624/2020 г. по описа на ПРС и сумата от 325 лв. – разноски по ч.гр.д. № 15900/2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД