№ 4288
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита А.а
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Маргарита А.а Гражданско дело №
20231100107677 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявени от „Банка ДСК“ЕАД обективно съединени искове, с които
се претендира осъждане на Й. В. А. за сумата от 45000,00лв., представляваща главница по
договор за кредит овърдрафт от 28,07,2021год., ведно със законната лихва от датата на
заявлението до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 941,07лв., за периода
от 11,08,2022год. до 26,01,2023год., неустойка в размер на 784,45лв., начислена на
осн.чл.21, б.а от договора върху падежирала и просрочена главница/молба вх.
№47494/22,04,2024год./, за периода от 11,08,2022год. до 26,01,2023год., законна лихва в
размер на 185,51лв., за периода от 05,10,2022год. до 07,10,2022год..
Твърди се, че между ищеца и „Е.“ ЕООД е сключен договор за кредит овърдрафт с №
РА-МР 10312 от 28.07.2021 г., по силата на който „Банка ДСК“ е предоставила на „Е.“
ЕООД, в качеството на кредитополучател кредит-овърдрафт в размер на 45 000 лева, със
срок за ползване до 28.07.2022 г. Съдлъжник по договора е Й. В. А.. Към датата на
сключване на договора за кредит, кредитът се олихвява с годишна лихва, формирана от 1 м
EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 3,2% процентни пункта. В т. 21 от
договора са регламентирани санкциите при договорно неизпълнение. Съгласно т. 21 б. „а“,
при неиздължаване на главницата на кредита в уговорените срокове, се дължи наказателна
лихва върху размера на просрочената главница, включваща договорената по т. 11.1. лихва и
наказателна надбавка от 7 процентни пункта. Съгласно т. 21 б. „б“, при забава в плащането
на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове, се дължи наказателна
лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената по т. 11.1. лихва и
наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Съгласно т. 21 б. „в“, от датата на предсрочна
изискуемост на кредита или от датата на изискуемост на краен падеж, кредиторът начислява
законна лихва върху размера на неиздължената главница по кредита, до окончателното й
погасяване, вкл. и по принудителен ред. Поддържа да е изправна страна по договора, но
поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя - неплащане в срок на
уговорените погашения по лихви и/или главница — 6 броя вноски по лихва и главница към
1
датата на изискуемостта, в общ размер на 9642,84 лева, както следва: 10.08.22-1607,14 лева,
10.09.22-1607,14 лева, 10.10.22-1607,14 лева, 10.11.22 -1607,14 лева, 10.12.22- 1607,14 лева,
10.01.23- 1607,14 лева, на основание т. 22, б. „б“ от договора, кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем на 26.01.2023год, чрез връчване на Покана-уведомление за предсрочна
изискуемост до кредитополучателя и съдлъжника.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на иска. Претендира
разноски.
Ответникът- Й. В. А. в указания законоустановен едномесечен срок по реда на
чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва
наличието на договорно правоотношение между ответника и „Банка ДСК“ЕАД, оспорва
подписа на ответника в договор за кредит. Оспорва усвояването на сумата по главницата,
както и размер на същата. Не са посочени погасените вноски от кредитополучателя/
съдлъжника, поради което не може да бъде установен размер на дължими към датата на
предявяване на иска вземания за главница и лихви. Оспорва дължимостта на лихвите,
поради противоречие с добрите нрави, тъй като не е посочен краен срок за начисляването
им. Клаузите на чл.21, б.а и б.б не са ясни и разбираеми. В случай, че е налице начисление
на лихва върху лихва поддържа да е недействително спрямо ответника. Налице е
заобикаляне на закона с чл.21, б.“б“ от договора, а именно забраната да се начислява лихва
върху лихва за договореното да се начислява върху главницата за непогасяване на дължимата
договорна лихва. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираните
вземания. Оспорва дължимостта на разноски сторени по гр.д.№ 7062/2023год. на СРС.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от доказателства се установява наличието на сключен договор за кредит-
овърдрафт
На 28.07.2021г. между „Банка ДСК” АД, в качеството на кредитор и „Е.“ ЕООД, в
качеството на кредитополучател и Й. В. А., като съдлъжник е сключен Договор за кредит
овърдрафт с №РА-МР 10312, по силата на който кредиторът предоставя на
кредитополучателя кредит-овърдрафт с погасителен план за покриване на временен
недостиг на оборотни средства с максимален размер 45000.00лв., за срок на ползване от 12
месеца, до 28.07.2022г./р.2, чл.5,1/; Средствата от кредита се усвояват от разплащателна
сметка на кредитополучателя-чл.4;
Съгласно т. 6 от договора, след изтичане срока на ползване на кредита по т.5,1 и т.5,2,
както при прекратяване на револвирането по решение на банката или по искане на клиента,
кредитът се погасява за срок от 28 месеца, съгласно договорен погасителен план, неразделна
част от договора.
Съгласно т.9 от договора, усвояване на средства по кредита се извършва автоматично
от разплащателната сметка на кредитополучателя, въз основа на надлежно попълнени
стандартни платежни документи.
Съгласно т.10,1 погашения по кредита в срока за ползване по т.5,1 и т.5,2 се
извършват автоматично при всяко постъпление на средства по разплащателната сметка на
кредитополучателя по т.4, като с постъпилите средства се намалява размерът на усвоените
суми.
За предоставения кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва, формирана от
референтен лихвен процент 1М EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 3.2%, като
размерът на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 3,2%-т.11,1 от договора.
От изслушаното заключението на допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза /л.98/,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебен акт, се установява, че заема по кредита е усвоен в общ размер от
2
47419,29лв./ таблица 1, колона 3 от ССчЕ/, която сума представлява плащания към
доставчици от разплащателна сметка на дружеството, теглене от банкомати и плащане на
ПОС с карта към сметката. Начислени са такси в размер на 783,00лв., начислени са лихва
общо в размер на 1337,46лв. или общо разходи в размер на 49539,75лв.
Извършени са плащания от кредитополучателя общо в размер на 4539,75лв.
Последното погасяване на суми по кредита е на 10,05,2022год. Съгласно приложение №1
към договора за кредит погасяването се извършва по погасителен план с намаляващи
вноски, като месечната вноска за главница е в размер на 1607,14лв. и последна вноска с
размер на 1607,22лв.
Към дата 07,02,2023год. е настъпил падежа на шест погасителни вноски главница в
размер на общо 9642,84лв., договорната лихва към 07,02,2023год., начислена до
26,01,2023год. е общо 784,00лв., за периода от 10,08,2022год. до 26,01,2023год.
Наказателната лихва към 07,02,2023год. е в размер на 249,84лв. /таблица 4 от заключение на
ССчЕ/. Към датата на изготвяне на заключението по ССчЕ всички вноски са с настъпил
падеж и е дължима главница в размер на 45000,00лв., договорна лихва в размер на
1139,15лв., наказателна лихва в размер на 880,20лв. и 27321,46лв.-главница с ненастъпил
падеж.
От констативен протокол от 20,12,2022год. на ЧСИ С.Я. е видно, че ищецът „Банка
ДСК“ЕАД е представил покана за връчване на кредитополучателя „Е.“ЕООД за обявяване
на предсрочна изискуемост поради забава в погасяване на задълженията. Поканата е с вх.
№61937/29,11,2022год. по описа на ЧСИ Я., връчена, чрез залепване на уведомление до
длъжника по чл.50 от ГПК. /съдът намира, че посочването на вх.№60935/24,11,2022год. е
техническа грешка, тъй като видно от приложените съобщения е връчена именно покана вх.
№61937/29,11,2022год./. Тъй като дружеството не е открито на адреса поканата е връчена по
реда на чл.50 от ГПК.
Представена е и покана уведомление вх.№7203/28,11,2022год. по описа на ЧСИ А.
А., адресирана до Й. В. А. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради забава
в погасяване на задълженията. Поканата е връчена при условията на чл.47 от ГПК, с
удостоверени посещения в рамките на един месец на 30,11,2022год.,18,12,2022 и
03,01,2023год. Удостоверено е залепване на уведомление на вратата на ап.8 и на таблото за
обяви и съобщения на адрес ул.“*******
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
За установено между страните следва да се приеме възникнало облигационно
правоотношение на 28,07,2021год. между „Банка ДСК“ ЕАД и Й. В. А. по договор за
кредит овърдрафт с №РА-МР 10312. По силата на договора банката е предоставила на „Е.“
ЕООД, в качеството на кредитополучател кредит-овърдрафт за покриване на временен
недостиг на средства при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес оборота,
както и за други оборотни средства касаещи финансиране на текущи разходи, свързани с
обичайната основна дейност на кредитополучателя. Ответникът физическо лице А. е
подписал договора в качеството на съдлъжник, който съгласно чл.15,2 от договора отговаря
с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на неговите
задължения по договора. В този смисъл възникналото между банката и солидарния
длъжник правоотношение има характер на договор за встъпване в дълг съобразно чл.101 от
ЗЗД или постигнато съглашение между кредитора, кредитополучателя и третото лице не би
могло да бъде отменено или изменено без съгласие на кредитора. Ответникът на
самостоятелно основание поема задължение към кредитора за задължението по договора за
кредит при договорените условия и дължи наред с него погасяването на задълженията,
3
конкретизирани по размер, срок и условия. Неоснователни са възраженията на ответника за
липса на възникнало правоотношение между страните, тъй като договорът не е подписан от
солидарния длъжник. Доказателства в тази насока, въпреки указаната доказателствена
тежест не са ангажирани.
Видно от чл.5,1 от договора, кредитът се предоставя със срок на ползване от 12
месеца до 28,07,2022год., като няма данни този срок да е продължен при условията на
чл.5,2 и следващите от договора. Ето защо съдът приема, че след изтичане на срока на
договора и съобразно чл.6 задълженията подлежат на възстановяване съобразно
погасителен план, неразделна част от договора за срок от 28 месеца. Съобразно приложения
погасителен план след изтичане на срока на договора задължението е дължимо в срок до
10,11,2024год.
Неоснователно е възражението на ответника досежно липсата на усвояване на
кредита. Видно от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява сумата по кредита до максималния размер да е усвоена от кредитополучателя в
периода от сключване на договора до 10,05,2022год.
В конкретната хипотеза в изпълнение на задължението на съда съгласно чл.7, ал.3 от
ГПК е дължима преценка, доколко солидарният длъжник има качеството потребител.
Досежно потребителските кредити са приложими нормите на Закона за потребителски
кредит, Закон за защита на потребителите и ЗКИ. В конкретната хипотеза ЗПК, доколкото не
е налице изключението по чл.4, ал.1, т.15 от закона към датата на сключване на договора -
28,07,2021год. изключва от приложното си поле договор за кредит овърдрафт. От друга
страна по смисъла на ЗПК „потребител“ като страна по договор за потребителски кредит е
физическо лице-чл.9, ал.3 от ЗПК, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а в
процесната хипотеза кредитополучател е търговско дружество.горното налага извод да не се
прилага ЗПК.
Предвид горното е дължима преценка за качеството потребител за ответника
съобразно ЗЗП, съгласно § 13, т. 1 ЗЗП. "Потребител" по смисъла на нормата е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Макар и принципно солидарният длъжник да би могъл да има
качеството потребител, то преценка е дължима за всеки конкретен случай. Следва да бъде
съобразена практиката на ВКС, обективиран в решение № 38/23.06.2017 г. по т. дело №
2754/2015 г. по описа на ВКС, І ТО, с която е даден отговор на въпроса: "Физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за
защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за
кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото с оглед установяване на качеството "потребител".
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато
последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или
мажоритарно участие в същото. " В този смисъл, доколкото се установява, че ответникът е
управител на кредитополучателя, а с оглед извършената служебна справка в ТР е видно и
едноличен собственик на дружеството, усвоило кредита за оборотни средства, то съдът
обосновава извод Й. А. да не се ползва от потребителска защита.
По изискуемостта:
4
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването
й. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника.
В конкретната хипотеза с оглед твърденията на ищеца се твърди да е настъпила
предсрочна изискуемост преди датата на исковата молба. За възникване на правните
последици на едностранната промяна на договора, чрез обявяване на предсрочната
изискуемост е относимо обявяването й на солидарния длъжник, независимо от това
извършено спрямо кредитополучателя. От приложената покана уведомление до длъжника е
видно, че е връчена при условията на чл.47 от ГПК, което връчване съдът намира за
редовно съобразно чл.43 от ЗЧСИ, вр.чл.47 от ГПК, ал.1 -5 от ГПК. Удостоверено е
посещение на адреса на длъжника в рамките на 1 месец, с интервал от една седмица,
включително в неработен ден, като търсеното лице не е намерено. Ето защо предсрочната
изискуемост е обявена на 17,01,2023год., към който момент съгласно ССчЕ е налице
просрочие на задълженията по кредита в размер на 6 погасителни вноски, поради което
кредиторът е упражнил правата по чл.22, б.“б“ от договора.
По определяне размера на задължението:
Размерът на задължението по договора за кредит за главница предвид установеното
по ССчЕ е в размер на 45000лв., като към датата на приключване на съдебното дирене -
24,06,2024год. не са ангажирани доказателства за плащане, поради което исковата
претенция е основателна в пълен размер. Законна лихва върху главницата се дължи от
датата на исковата молба-03,07,2023год., а не от датата на заявление вх.
№35788/09,02,2023год., тъй като заповед за изпълнение не е издадена.
По иска за възнаградителна лихва в размер на 941,07лв.
На осн.чл.430, ал.2 от ТЗ кредитополучателят дължи договорна лихва за ползване на
паричния ресурс.
Ищецът претендира заплащането на възнаградителна лихва за периода от
11,08,2022год. до 26,01,2023год. Исковата претенция за възнаградителна лихва за периода от
обявяване на предсрочната изискуемост -17,01,2023год. до 26,01,2023год. е неоснователна.
Възнаградителната лихва представлява „цената“ по договора за кредит, заплащана срещу
престацията на банката – да предостави за ползване кредитните суми за определен период от
време. При обявяване на предсрочната изискуемост, банката се освобождава от
задължението си да предоставя за ползване заемните средства и може да иска връщането им
незабавно и в цялост. Ето защо и доколкото възнаградителната лихва няма санкционен
характер, за периода след обявяване на предсрочната изискуемост, кредиторът би могъл да
претендира законна лихва или мораторна неустойка, ако такава е уговорена. Дължимата
възнаградителна лихва определена от съда по чл.162 от ГПК, за периода от 11,08,2022год.
до 17,01,2023год. е 655,71лева, като за разликата до предявения размер и период исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенцията за неустойка по чл.21, б.“а“ от договора:
Исковата претенция за начисляване на неустойка за забава съгласно чл.21,б.“а“ от
договора /уточнение по вх.№47494/22,04,2024год./, дава възможност на кредитора да
претендира неустойка за забава, формирана от договорената по чл.11,1 лихва и
наказателна надбавка от 7 %, която се начислява върху падежиралата и просрочена
главница /вноска по главница/ за времето на забавата до изплащане на вземането или до
предсрочната изискуемост. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
нищожност на клаузата поради непосочен краен срок за начисляване на неустойката.
Съгласно т.3 от ТР № 1/2009 г. от 15 юни 2010год. на ОС на ТК на ВКС, не е нищожна
5
неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да
се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради
свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора.
Релевирания период от ищеца е 11,08,2022год. до 26,01,2023год. За този период
върху просрочената главница- 9642,84лв., така определената неустойка съгласно ССчЕ в
размер на 10,20% е в размер на 249,84лв., в който размер исковата претенция е основателна,
а за разликата подлежи на отхвърляне.
По претенцията за законна лихва върху главницата в размер на 185,51лв., за периода
от 05,10,2022год. до 07,10,2022год. /уточнение по молба вх.№ 89146/03,10,2023год./:
Съдът намира исковата претенция за законна лихва за забава да е недължима, тъй
като този период е част от периода, за който кредиторът претендира неустойка за забава
върху просрочената главница и би се стигнало до кумулиране на двете обезщетения. Не се
твърди от ищеца претендираната законна лихва да надвишава вредите от забавеното
изпълнение над договорената мораторна неустойка и не са ангажирани доказателства в
този смисъл, поради което вземането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 3627,76лв. от общо 3739,96лв., от
които 938,22лв.-д.т., 500.00лв.-в.л., 100.00лв.-юрк.възнаграждение и 2201,74лв.-
възнаграждение за особен представител. /Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК
е неоснователно, тъй като на ищцовата страна е определено юрк. възнаграждение от СГС/.
Съдът констатира, че ищецът е останал задължен за половината от дължимата
държавна такса в размер на 938,22лв. Въпреки дадените двукратно указания за представяне
на доказателства за внесената държавна такса в заповедното производство или
допълнително държавна такса в размер на 938,22лв., по делото трикратно е представена
една вносна за сумата от 938,22лв./стр.6,30 и 40 от делото/. При служебна справка съдът е
установил, че по делото е внесена само сума в размер на 938,22лв. държавна такса /без
данни за внесената в заповедното д.т./, поради което и на осн.чл.77 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати дължимата сума 938,22лв. /общата д.т. е 1876,44лв./.
Предвид горните мотиви и доколкото не са представени доказателства за разноски в
заповедно гр.д.№ 7062/2023год. по описа на СРС, 28състав., разноски съобразно т.12 от ТР
№ 4/2013, ВКС не се присъждат.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. В. А., с ЕГН **********, с адрес гр.Пловдив, ул.******* да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София, район Оборище,
ул.”******* на осн. чл. 430, ал.1, ал.2 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на
45000.00лева - главница по договор за кредит-овърдрафт № РА-МР 10312 от 28,07,2021год.,
655,71лева - възнаградителна лихва, начислена по чл.11,1 от договора, за периода от
11,08,2022год. до 17,01,2023год., 249,84лева - мораторна неустойка, начислена на
основание чл.21, б.“а“ от договора, за периода 11,08,2022год. до 26,01,2023год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 03,07,2023год. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата
над 655,71лв. до 941,07лв.-договорна лихва и за периода от 18,01,2023год. до 26,01,2023год.,
за разликата над 249,84лв. до предявения размер от 784,45лв.-мораторна неустойка, както и
6
за сумата от 185,51лв.-законна лихва за забава, за периода от 05,10,2022год. до
07,10,2022год. като неоснователни.
ОСЪЖДА Й. В. А., с ЕГН **********, с адрес гр.Пловдив, ул.******* да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София, район Оборище,
ул.”*******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 3627,76лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София, район
Оборище, ул.”*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд на осн.чл.77 от
ГПК сума в размер на 938,22лв.-държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7