Р
Е Ш Е
Н И Е №169
гр. Перник, 18.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря А. М., като
разгледа административно дело № 165/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 405 от КТ, във вр. с чл. 145 – чл. 178 от АПК.
Образувано
е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Н.Г. – управител против предписания по т. 1, т. 4, т. 5, т. 6
и т. 7, обективирани в протокол № ***г., съставен от ***– главен инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Перник и ***– инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Перник, с които на жалбоподателя, в качеството му на работодател е предписано:
да проведе извънреден инструктаж съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба №
РД-07-02/16.12.2009 г.; да осигури ефективен контрол за извършване на работата
без риск за здравето и по безопасен начин с многодисков циркуляр съгласно чл.
16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ; да осигури ефективен контрол, като в производствения
цех пътните маршрути се означат и маркират съгласно чл. 51 от Наредба № 7/1999
г.; да осигури ефективен контрол, като на обособената опасна зона до машината –
многодисков циркуляр се поставят установени знаци за безопасност, съгласно чл.
52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/1999 г.; да осигури ефективен контрол, като на
обособената зона до машината - многодисков циркуляр се приложат средства,
препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тази зона, съгласно чл. 52, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 7/1999 г.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, неправилно приложение на закона и несъответствие с
целта му. Искането към съда е да го отмени. Заявена е претенция за присъждане
на направените разноски.
Ответният
административен орган – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник е представил
писмен отговор, в който е оспорил жалбата. Изразил е становище за законосъобразност
на обжалвания административен акт. Искането към съда е да отхвърли жалбата като
неоснователна.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си – адв. Д., поддържа
жалбата. Моли оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – юрисконсулт М. оспорва
жалбата. Моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
производството и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорените
предписания, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, намира следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от административния акт.
Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалваните принудителни
административни мерки подлежат на съдебен контрол съгласно чл. 405 от КТ.
Затова е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна, по следните съображения:
Административното
производство е започнало на 28.01.2019 г., във връзка с възникнала на същата
дата злополука с работник, в стопанисван от жалбоподателя цех за
дървообработка, находящ се в гр. ***. В изпълнение на правомощията си по чл.
402, ал. 1, т. 5 от КТ на мястото на инцидента пристигнали ***– главен
инспектор в Д“ИТ“ – Перник и ***– инспектор в Д“ИТ“ – Перник. Те извършили
проверка за установяване на причините и обстоятелствата, при които е настъпила
злополуката. Резултатът от нея обективирали в протокол № ***г.
Въз
основа на посещението на място и представените по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК
писмени доказателства и обяснения, контролните органи направили извод, че на
28.01.2019 г. М. В. Ц. – работник при жалбоподателя, се намирал в опасната зона
на работещ многолистов циркуляр. Машината изхвърлила дървен материал, който
нанесъл удар в областта на главата му, в следствие на което е получил открита
рана. Независимо от оказаната медицинска помощ, работникът починал на
31.01.2019 г.
Проверяващият
екип констатирал, че в работния цех липсва означение и маркиране на пътни
маршрути, по които следва да се осъществява придвижването. Установил, че не е
осигурен ефективен контрол за извършване на работа с многолистов циркуляр без
риск за здравето и по безопасен начин, както и, че опасната зона около него не
е обозначена със съответните знаци за безопасност и не са приложени средства за
ограничаване на достъпа до нея от неупълномощени лица.
При
тази фактическа обстановка и в изпълнение на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ
служителите на ДИТ – Перник дали общо осем предписания на работодателя с цел
предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност са пет от тях – по т. 1, т. 4,
т. 5, т. 6 и т. 7.
От
приложената по делото административна преписка се установява, че пострадалият
М. Ц. работел при жалбоподателя на длъжност „общ работник“ по трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 5/31.05.2011 г.
Проведен му е първоначален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на 01.06.2011 г. и последен периодичен такъв - на
02.01.2019 г. , което е видно от служебна бележка и книга за инструктаж.
В
предприятието – работодател са утвърдени Правилник за вътрешния трудов ред и
Инструкция за работа с многолистов циркуляр.
В
хода на съдебното производство жалбоподателят е представил заповед №
1/28.01.2019 г., с която е назначил комисия за разследване на злополуката и
доклад от същата, съставен на 30.01.2019 г., в който е отразено, че тя няма
характер на трудова, тъй като осъществяваната от пострадалия дейност не е в
интерес на предприятието.
Въз
основа на подадена декларация на 15.02.2019 г. по реда на чл. 3, ал. 3 от
Наредба за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки, с разпореждане № 5/28.02.2019 г. на НОИ –
ТП – Перник, злополуката е призната за трудова. Не е спорно между страните, че
разпореждането е обжалвано от жалбоподателя по съдебен ред и не е влязло в
сила.
В хода на съдебното производство са разпитани
трима свидетели за установяване обстоятелствата обозначени ли са в
предприятието на работодателя пътните маршрути, поставени ли са знаци за
безопасност, и приложени ли са средства, препятстващи достъпа на неупълномощени
лица до опасната зона около многолистов циркуляр. Съдът дава вяра на
показанията на свидетеля Петър Петров, тъй като възприемането на фактите, за
които предоставя сведения е извършено от него, в изпълнение на служебните му
задължения, от което следва извода за проявена прецизност и внимание при
установяването им. Няма основание същият да се счита за заинтересован от изхода
на делото, което да поставя под съмнение достоверността на обсъжданите
показания. Другите двама свидетели – А. А. и Г. Г. са работник в
дружеството-жалбоподател и лице, намиращо се в трайни търговски взаимоотношения
с него и пряк възложител на работата, извършвана от пострадалото лице, в
момента на злополуката. Затова съдът счита, че противоречието в показанията им
с тези на свидетеля П. относно правно-релевантните факти, се дължи на
съществуващите между тях и ответника трудови, респективно търговски
взаимоотношения. Съдържащите се в тях
сведения, че контролните органи не са видели маркировката на маршрутите за
придвижване и знаците, указващи опасна зона, поради затрупването им от отпадъци
от производствената дейност са житейски нелогични и неподкрепени от
доказателствата по делото. В показанията си свидетелят П. изрично е посочил, че
е положил усилия да провери за наличие на маркировка под отпадъците, но не е
открил такава, или каквито и да било остатъци от нея, не е установил и
означения за опасна зона или поставяне на препятствия за ограничаването и. От
друга страна свидетелят Г. Г. съобщава, че рядко влиза в производствения цех,
като не може да си спомни кога това е станало за последен път. Тази част от
показанията му разколебава достоверността на изложеното от него, че в цеха има
маркировка и обозначения на маршрутите за придвижване и ограничения до опасната
зона.
При така установеното от фактическастрана, настоящият съдебен
състав намира, че оспорените предписания са издадени от компетентен орган, в
кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ . Чл. 404, ал. 1 от КТ
предоставя правомощие на контролните органи да прилагат принудителни
административни мерки. Съгласно чл. 339, ал. 1 от КТ контрола по спазване на
трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. От чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА
"ГИТ", следва, че инспекторът е контролен орган и има правомощия,
установени в Кодекса на труда,
включително
и тези по чл. 404, ал. 1, т. 1 – да
дава задължителни предписания на работодателите. Това изрично е посочено в чл.
21, ал. 4, т. 1 от същия правилник. В настоящия случай лицата приложили
принудителните административни мерки са „главен инспектор“ и „инспектор“ при Д
„ИТ“ – гр. Перник. Следователно те са материално и териториално компетентни да
извършат проверката и да дадат оспорените предписания.
По отношение на обжалваните принудителни
административни мерки по т. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, обективирани в протокол от
06.02.2019 г., настоящият състав намира, че е спазено изискването за форма и
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Те са писмени, посочен е
издателят им, индивидуализиран е адресатът им, изложени са фактическите и
правните основания за издаването им, дадено е ясно и конкретно разпореждане,
датирани и подписани са.
Неоснователени са оплакванията на жалбоподателя
за отсъствие на задължителни реквизити в оспорения административен акт.
Голословно е твърдението му за посочване на две дати за издаване на същия.
Видно е, че датата на издаване на предписанията е 06.02.2019 г. Тогава с тях е
запознат и управителя на дружеството-жалбоподател, което е отразено надлежно в
протокола. Посочените две дати в него - 28.01.2019 г. и 06.02.2019 г. отразяват
времето на извършване на проверките, съответно на място - в производствения цех
на работодателя и по представени от него документо в Д "ИТ" - Перник.
Неподкрепено от материалите по делото е и
твърдението на жалбоподателя, че в административния акт не е посочен адресат на
предписанията. Видно от обстоятелствената част на протокол от 06.02.2019 г., това
е „***“ ЕООД. Между страните не е спорно и се установява от приетите писмени
доказателства /трудов договор № 5/2011 г./, че дружеството има качеството
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и съответно може да бъде
адресат на принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ.
Настоящият съдебен състав, обаче намира, че
предписанието по т. 4 от протокол от 06.02.2019 г. не съответства на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК за посочване на фактическите
основания за издаването му и определяне на задълженията на адресата и начина на
изпълнението им. С посочената принудителна административна мярка
административният орган е разпоредил работодателят да осигури ефективен контрол
за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин с
многодисков циркуляр. Така разпореденото преповтаря нормата на чл. 16, ал. 1,
т. 6 от ЗЗБУТ. С него не е дадено конкретно, ясно и точно предписание, което да
подлежи на изпълнение. Не са конкретизирани, вменените задължения на адресата и
начина, по който трябва да ги изпълни. Отсъстват и мотиви за издаване на
предписанието. Фактическите обстоятелства, с които админстративният орган е
обосновал приложената принудителна административна мярка са: настъпила
злополука при работа с многодисков циркуляр. Не са посочени конкретните
обстоятелства, даващи основание да се приеме, че работодателят не е изпълнил
задължението си за осугряване на ефективен контрол за осъществяване на работата
без риск за здравето и по безопасен начин. По тази причина даденото предписание
е немотивирано. Посоченото, както и остътвието на яснота и конкретност на
предписанието, обосновава незаконосъобразността му и представлява основание за
неговата отмяна, поради неспазване на изискванията за форма и съдържание.
Останалите
принудителни административни мерки са приложени при спазване на
административно производствените правила. При извършване на проверката е
присъствал управителя на дружеството - работодател. На същия е дадена
възможност да ангажира доказателства за правно-релевантните факти. Връчен му е
препис от протокола, в който са обективирани предписанията.
Те са и материално законосъобразни.
Чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2/2009 г.
вменява задължение за работодателя да проведе извънреден инструктаж при
настъпване на трудова злополука по чл. 55 от КСО. Разпоредбата е императивна и
не са предвидени изключения. Целта и е предотвратяване на последващи нарушения
на правилата за безопасно извършване на трудовата дейност, водещи до настъпване
на злополуки. В конкретния случай са налице фактическите основания за прилагане
на принудителната административна мярка. При извършване на проверката
контролният орган е установил настъпването на внезапно травматично увреждане на
здравето на работник по време на работа, от което е последвала неговата смърт.
Обстоятелството, че е разпореждането на ТП на НОИ - гр. Перник, с което
злополуката е приета за трудова е оспорено по съдебен ред от работодателя и не
е влязло в сила, е неотносимо към настоящия спор, тъй като то не е послужило
като основание на административния орган да издаде обжалваното предписание.
Фактическите основания за последното са установени в хода на извършената от
контролните органи проверка в изпълнение на правомощията им по чл. 402, ал. 1,
т. 5 от КТ за установяване на причините и условията за настъпване на
злополуката. В хода и са събрани писмени доказателства и сведения от
неучастващи в произвоството лица по реда на чл. 44 от АПК. От тях по
категоричен начин се установяват предпоставките за издаване на предписанието -
по време на работа/в рамките на работното време и в производствения цех на
работодателя/ е причинено травматично увреждане на работник, което е довело до
смъртта му. Събраните в хода на съдебното производство доказателства не
опровергават констатаците на административния орган. Не са наведени твърдения и
ангажирани доказателства, работодателят да е изпълнил задължението си за
провеждане на извънреден инструктаж преди издаване на предписанието. Предвид
изложеното съдът приема, че е налице предвидената в чл. 16, ал. 1, т. 6 от Наредба РД-07-02/2009 г.
предпоставка за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Тя
е издадена и в съответствие с целта на закона, посочена в чл. 404, ал. 1 от КТ
- предотвратяване нарушения на трудовото законодателство. Това е и целта на
предвиденото в чл. 16, ал. 1, т. 6 от Наредба РД - 07-02/2009 г. задължение.
Ал. 4 на чл. 16 предвижда, че програмата на извънредния инструктаж се определя
в зависимост от причината, наложила провеждането му. Т. е. неговото
предназначение е да предотврати бъдещо нарушение на трудовото законодателство и
правилата за здравословно и безопасно осъществяване на трудовата дейност. Тази
цел се постига и с прилагане на оспорената принудителна мярка. Провежаднето на
извнреден инструктаж, със съдържание, съобразено с причините и обстоятелствата,
при които е настъпила злополука при извършване на трудова дейност обективно
допринася за отстраняване на условията довели до увреждане здравето и живота на
работниците.
Чл. 51 и чл. 52, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с
чл. 1, ал. 2 от Наредба № 7/1999 г. предвиждат, че в предприятията, в които се
осъществява трудова дейност, пътните маршрути се означават, маркират,
поддържат и контролират, а за работните
места, които съдържат опасни зони са поставят установените знаци за безопасност
и се прилагат средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тез зони.
Не е спорно по делото и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства , че в цеха, находящ се в гр. *** се осъществява производствена
дейност по обработка на дървен материал от работници на
дружеството-жалбоподател. Затова задължение на последния, с цел осигуряване на
безопасни условия на труд, е изпълнението на изискването на чл. 51 от Наредба №
7/1999 г. за означаване, маркиране, поддържане и контролиране на пътнити
маршрути. Към момента на извършване на
проверката от контролните органи, то не е било изпълнено. Свидетелят Петров, в
качеството си на инспектор при Д"ИТ" - Перник е установил, че в
производствения цех на жалбоподателя не са нанесени и маркирани пътните
маршрути, по които осъществяването на придвижването на работниците би било
безопасно. Съдът е изложил съображения за обстоятелствата, поради които не
кредитира показанията на свидетелите Георгиев и Арсов в противния смисъл и не
следва да ги преповтаря. Констатацията на административния орган за
неизпълнение на задължението, вменено с чл. 51 от Наредба № 7/1999 г. не е
оборена в съдебното производство, затова настоящият състав намира, че даденото
предписание за означаване и маркиране на пътните маршрути в производствения цех
на работодателя е при наличие на предпоставките за това, поради което е
материално законосъобразно. То е и в съответствие с целта на закона за
предотвратяване на нарушения на трудовото законодателство, тъй като с
изпълнението му се изпълнява нормативното изискаване за осигуряване на
минимални безопасни условия на труд.
Видно от утвърдената от работодателя инструкция
по БХТПО за работа с многолистов циркуляр - чл. 4 и чл. 5, посочената машина
съдържа опасна зона, престоят, в която по време на осъществяна на трудовата
дейност, създава риск за здравето и живота на работника. Това е периметърът, в
който е възможно преминаването на изхвърлен назад материал или отчупени късове
от него. Затова в случая е относимо въведеното в чл. 52, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 7/1999 г. задължение за поставяне на установените знаци за
безопасност и прилагане на средства, препятстващи достъпа на неупълномощени
лица в опасната зона. То ще бъде изпълнено, когато знаците са поставени на
видно място и ясно указват опасността, а препятствията са от естество обективно
за предотвратят или значително да затруднят преминаването на неупълномощени
лица. В конкретния случай не се установи наличието на обозначения или средства
указващи, ограничаващи или препятстващи навлизането в опасната зона.
Показанията на свидетеля П. в този смъсъл за категорични и по посочените
по-горе съображения изцяло се кредитират от съда. Сведенията, дадени от другите
двама свидетели за наличие на указателни знаци, които вероятно не са били ясно
видими за контролните органи, поради замърсяването на пода в предприятието от
производствени отпадъци, не се възприемат от съда, поради изложените по - горе
причини. Освен това, както вече се посочи, предвид същественото значение на
процесните обозначения и средства за препятстване на достъпа, за здравето и
живота на работниците, за да е изпълнено изискването на чл. 52 от Наредбата, те
следва да са поставени по начин, който да позволява възприемането им,
респективно обективно да препятства достъпа до опасната зона. В случая това не
е налице - указващи опасността знаци липсват, а използваните от работодателя
палета с дървен материал и готова продукция са неефективно средство за ограничаване
достъпа до опасната зона. Това е така, тъй като тяхното местонахождение там е
предопределено от естеството на трудовата дейност и не представлява ясен и
недвусмислен сигнал за неупълномощените работници, че преодоляването ми, би
поставило в риск здравето и живота им. Те не представляват и непреодолимо
препятствие за достъп до опасата зона, в който случай би могло да се приеме, че
независимо, че нарочната им цел не е такава, тя е изпълнена от естеството им.
Фактът на настъпване на злополуката в опасната зона и то с работник, който не е
упълномощен да работи с оборудването, от което е причинена, налага категоричния
извод, че обезопасяването не е ефективно. По изложените съображения съдът
намира, че дадените предписания по т. 6 и т. 7, обективирани в протокол от
06.02.2019 г. са материално законосъобразни и в съотвествие с целта на закона -
предотвратяване на нарушения на трудовото законодателство.
Предвид посочените до тук съображения, настоящият
съдебен състав намира, че приложената принудителна административна мярка по т.
4 следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а жалбата срещу тези по т. 1,
т. 5, т. 6 и т. 7 отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143,
ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, въвв р. с чл. 144 от АПК, във вр.
с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
жалбата, а именно 160 лв.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски, съразмерно с
уважената част от жалбата. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие то е в размер на 1000 лв.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният такъв е 500 лв. Независимо от това, обаче в
конкретния случай заплатеното възнаграждение от 1000 лв. не е прекомерно, тъй
като жалбата е подадена срещу общо пет принудителни административни мерки, а
делото е протекло в две открити съдебни заседания със събиране на писмени и
гласни доказателства. Следователно фактическата и правната му сложност е
по-висока от обичайните дела, с такъв предмет. Затова с оглед уважената част от
жалбата, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на
200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Административен съд -
Перник
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
принудителна административна мярка, обективирана в т. 4 от протокол № ***г.,
съставен от инж. ***– главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Перник и ***– инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, с която
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Н.Г. – управител е дадено предписание да осигури ефективен
контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин с
многодисков циркуляр съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Н.Г. – управител против принудителни административни мерки,
обективирани в т. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 от протокол № ***г., съставен от инж. ***–
главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник и ***– инспектор
в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник, с които са дадени предписания на
работодателя, както следва: да проведе извънреден инструктаж съгласно чл. 16,
ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-02/16.12.2009 г.; да осигури ефективен контрол, като
в производствения цех пътните маршрути се означат и маркират съгласно чл. 51 от
Наредба № 7/1999 г.; да осигури ефективен контрол, като на обособената опасна
зона до машината – многодисков циркуляр се поставят установени знаци за
безопасност, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/1999 г.; да осигури
ефективен контрол, като на обособената опасна зона до машината - многодисков
циркуляр се приложат средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в
тази зона, съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/1999 г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на Дирекция "Инспекция
по труда" - гр. Перник, с адрес: гр. ***сумата от 160 лв. /сто и шестдесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената
част от жалбата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Дирекция "Инспекция по труда" -
гр. Перник да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** сумата от 200 лв./двеста лева/, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: