РЕШЕНИЕ
№ 2447
гр. Бургас, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря М. ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20232120101947 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3, ет.4, подадена чрез
пълномощник-юк.З., против М. М. И., ЕГН **********, адрес в ***, с която
се претендира установяването дължимостта на сумата от 120,49 лева,
представляваща задължение по издадени фактури в периода 27.07.2020 г. –
25.06.2021 г. с отчетен период по фактури 26.05.2020 г. – 25.05.2021 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер от общо 26,22
лева, считано за периода от 27.08.2020 г. до 27.01.2023 г., ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2023 г.
по описа на РС-Бургас.
Основанията за дължимост на горната сума се основават на твърдения, че
ответникът е клиент на „ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и
съществуващо правоотношение, по силата на което има качеството на
потребител в отношенията си с ищцовото дружество по отношение на
1
водоснабден обект с адрес в ***, за който има открита и заведена партида с
абонатен №***. Твърди се, че в съответстве с чл.39, ал.5, т.1 от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, ответникът дължи
сумата от 120,49 лева, представляваща доставена, отведена и пречистена вода
за периода 26.05.2020 г. – 25.05.2021 г., която сума не е заплатена от
последния, поради което и се претендира ведно с обезщетение за забавено
плащане в периода 27.08.2020 г. – 27.01.2023 г. в размер на 26,22 лева, за
които ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на РС-Бургас.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител на ответника – адв.М. В., която
оспорва основателността на иска с аргумент, че ответникът не е клиент на
ищцовото дружество поради липса на доказателства за собственост на
процесния имот в ***. На следващо място възразява и счита за неправителн
начина, по който е определено количеството консумирана вода, респективно
са изчислени размерите на претендираните главници в издадените фактури.
Като аргумент в тази насока посочва липсата на водомер в обекта. Възразява
и срещу фактурирането на вода, разпределена след централния водомер,
поради липса на яснота досежно броя потребители, присъединени към
водопроводното отклонение. Ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от
ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на РС-Бургас, по
което има издадена Заповед №***/10.02.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено М. М. И. да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 120,49 лева, представляваща
главница за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер №***
по издадени фактури за периода от 27.07.2020 г. до 25.06.2021 г., с отчетен
период по фактури от 26.05.2020 г. до 25.05.2021 г., сумата от 26,22 лева,
2
представляваща обезщетение за забава за периода 27.08.2020 г. – 27.01.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 01.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
По делото е представена справка-извлечение за потребеното количество
вода на адрес ***, в която като титуляр на откритата при ищеца партида е
вписан М. М. И.. Приложени и приети като доказателства са още копия на
издадените от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД фактури за процесните
главници, като същите отново са издадени на името на ответника.
За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически
факти, по делото са представени доказателства за правото на собственост
върху водоснабдения имот –Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти, Удостоверение за наследници, изх.
№***/10.11.2023 г. и и н.а. за замяна на недвижими имоти №***, т.VI, д.
№***/*** г. на нотариус при БРС, от съдържанието на които става ясно, че в
отчетния период 26.05.2020 г. – 25.05.2021 г., ответникът е бил собственик на
1/3 ид.ч. от недвижимия имот.
Представени са още фактурите за начислената стойност на доставеното
количество вода и съставените при липса или отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице до водомера протоколи.
По делото в качеството на свидетел е разпитана К. П., от показанията на
която става ясно, че адресатът представлява къща с двор, в който има
водомерна шахта, но няма монтиран водомер, поради което и начисляването
на консумираната вода става служебно спрямо живущите, които в различните
периоди са били различни на брой, от един до двама души.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която дава заключение, че в процесния имот има подадена питейна вода, като
парцелът е свързан с водопроводната мрежа на квартала с водопроводно
отклонение. В имота няма монтирано измервателно и затова консумираните
водни количества са начислени, а не измерени. Вещото лице дава заключение,
че начисленията са правилни, цените в издадените фактури отговарят на
одобрените с Решения на КЕВР цени за съответния период и същите са
издадени в съответствие със Закона за счетоводството.
При така събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:
3
Безспорно в отношенията между страните е качеството на ищеца на
оператор по смисъла на чл.198о, ал.1 от ЗВ, който доставя на потребителя
ВиК услуги срещу заплащане.
Съгласно чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, „потребители“ на ВиК услуги са собствениците
или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти.
Установи се по делото, че в отчетния период ответникът е собственик на
процесния имот.
Съгласно чл. 61, ал.1 от Общите условия на „ВиК“ ЕАД, приложени по
ч.гр.д.№***/2023 г. по описа на РС-Бургас, при промяна на собствеността или
на правото на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател
са длъжни да подадат до „ВиК“ оператора в 30-дневен срок от датата на
промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на
партида, като представят за справка документи, удостоверяващи
придобиването или прекратяването на правото на собственост или на правото
на ползване на имота. В същият смисъл е и чл.9а от цитираната по-горе
наредба, съгласно който промяната на носителя на правото на собственост, на
строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо
оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия.
По делото няма данни това задължение да е било изпълнено от ответника в
качеството му на потребител, същият не твърди и не установява да е
уведомил ВиК оператора за промяната в собствеността, поради което и за
процесния период се явява задължено лице към дружеството, предоставящо
услугата, има качеството на „потребител“ на ВиК услуги и като такъв дължи
заплащане на процесните задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, услугите ВиК се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Отчитането на водомера се
4
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, но
когато не е осигурен достъп, служебно се начислява потребление – аргумент
от чл.24 от ОУ. Отчитането на показанията на водомера се извършва от
отчетник на дружеството посредством мобилно устройство, като служителят
въвежда ръчно показанията на измервателния уред, които е възприел.
В настоящия казус се установи, че в имота на ответника не е имало
водомер, който да отчита доставеното количество вода, поради което и на
основание чл.39, ал.5, т.1 от цитираната по-горе наредба са били начислявани
служебно по 5 куб.м.вода месечно според броя обитатели в обекта към
момента на проверката.
Установи се и това, че количествата вода са правилно фактурирани от
ищеца по определените от КУВР цени, като общото количество питейна вода,
начислено от инкасатора за периода 26.05.2020 г. – 25.05.2021 г. е в размер на
40,00 куб.м.
Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ищецът е
изправна страна по договора, а за ответникът е възникнало задължение за
заплащане на консумираната вода. След като не е изплатил потребената в
имота вода, то той се явява неизправна страна и това е основание за
ангажиране на отговорността му за сумите, представляващи задължение по
фактури, издадени в периода 26.05.2020 г. – 25.05.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни
фактури (дори и при служебно начисляване на количества), като
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ.
При липсата на твърдения и доказателства ответникът да е заплатил на
ищеца процесната главница, съдът намира, че предявеният установителен иск
в частта относно главница в размер на 120,49 лева се явява основателен и
доказан.
Основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забава върху главниците по всяка от фактурите, считано от изпадането на
ответника в забава на 27.08.2020 г. до претендираната в заявлението и в
исковата молба дата -27.01.2023 г. По изчисления на съда сборната мораторна
лихва за този период възлиза на сумата от 26,22 лева, поради което и
предявеният иск се явява основателен и доказан и в частта относно
5
претендираната от ищеца мораторна лихва.
На основание чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
01.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по
чл.422 от ГПК е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в
размер от 625 лева, от които 75,00 лева за платена държавна такса, 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, 200 лева възнаграждение за вещо лице и
250 лева възнаграждение за особен представител.
С оглед задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съдът
следва да се произнесе по сторените от страните разноските и в заповедното
производство, в което ищецът е сторил разноски в размер на 75,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. И., ЕГН **********,
адрес в ***, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.„Победа“, ул.
„Генерал Владимир Вазов“ №3, сумата от 120,49 лева, представляваща
задължение по издадени фактури в периода 27.07.2020 г. – 25.06.2021 г. с
отчетен период по фактури 26.05.2020 г. – 25.05.2021 г., ведно с обезщетение
за забавено плащане върху главниците в размер от общо 26,22 лева, считано
за периода от 27.08.2020 г. до 27.01.2023 г., ведно със законна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 01.02.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2023 г.
по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН **********, адрес в ***, че дължи на ищеца
6
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, кв.„Победа“, ул.„Генерал Владимир Вазов“ №3,
сумата от 625,00 лева, представляваща направените от ищеца разноски в
настоящото исково производство, както и сумата от 75, 00 лева,
представляваща направените от него разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7