№ 628
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100513330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Столична община срещу решение №
10440/27.09.2022 г. по гр.д. № 50639/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 66 състав, с което
е признато за установено, че Столична община дължи на ЗАД „А.“ АД на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както
следва: 488,61 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2021 г., до погасяването, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно
събитие – ПТП, реализирано на 17.09.2016 г. в гр. София, вследствие попадане в
несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно на лек автомобил
„Мерцедес Е200“ с рег. № *******, която неравност се е намирала на кръстовището на
ул. „Ботьо Петков“ и ул. „Хан Севар“ в ж.к. „Сухата река“; 148,90 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 10.06.2018 г. до 10.06.2021 г., за които
суми в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 30.06.2021 г. по ч.гр.д. № 33208/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 66 състав.
Жалбоподателят - Столична община, твърди, че решението е неправилно. Счита,
1
че по делото не е установено мястото, където е реализирано ПТП, съответно – дали е
била налице твърдяната дупка на пътното платно. Сочи, че в исковата молба се твърди,
че ПТП е реализирано на кръстовище на ул. „Стоян Чомаков“ и ул. „Ботю Петков“, но
в гр. София не е налице такова кръстовище, тъй като улици с посочените в исковата
молба имена се намират в различни квартали. Ето защо, моли обжалваното решение да
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – ЗАД „А.“ АД, не подава отговор в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „А.“ АД с искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 488,61 лв., представляваща заплатено
по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 17.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2021 г.; сумата в размер на
148,90 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.06.2018
г. до 10.06.2021 г.
Ищецът – ЗАД „А.“ АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена
неравност на пътното платно при движение в гр. София, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил „Мерцедес Е200” с рег. № *******, на
стойност 478,61 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Столична
община като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с
плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
вземане в размер на платената сума, както и за сумата в размер на 10 лв.
ликвидационни разходи, поради което претендира същата, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването.
Претендира мораторна лихва в размер на 148,90 лв. за периода от 10.06.2018 г. до
10.06.2021 г. Претендира разноски.
С обжалваното решение № 10440/27.09.2022 г. по гр.д. № 50639/2021 г. по описа
на СРС, II ГО, 66 състав, исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
2
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът относно настъпването на
застрахователното събитие и по-конкретно, жалбоподателят - ответник в
първоинстанционното производство, твърди, че не е установено мястото, където е
реализирано ПТП, съответно – дали е била налице твърдяната дупка на пътното
платно, тъй като в исковата молба се твърди, че ПТП е реализирано на кръстовище на
ул. „Стоян Чомаков“ и ул. „Ботю Петков“, но в гр. София не е налице такова
кръстовище, тъй като улици с посочените в исковата молба имена се намират в
различни квартали.
Видно от протокол за ПТП № 1682706/17.09.2016 г., на 17.09.2016 г., около 23:50
часа, лек автомобил „Мерцедес Е200” с рег. № ******* се е движил в гр. София, като
на кръстовището между улиците „Ботю Петков“ и „Ст. Чомаков“, в близост до ул.
„Тодорини Кукли“, МПС е попаднало в необезопасена дупка на пътното платно,
вследствие на което са били повредени една от гумите и джантите на автомобила.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно: наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и
видимите щети по автомобила, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
сила.
Фактите, относими към настъпване на ПТП, се установяват и от показанията на
свидетеля Н.Г.Б., който е управлявал МПС при настъпване на ПТП. Свидетелят сочи,
че ПТП е реализирано в резултат на попадане на управлявания от него автомобил в
дупка на пътното платно, намираща се в гр. София, кв. „Сухата река“, на кръстовището
между улиците „Ботю Петков“ и „Стефан Чомаков“
Ето защо и във връзка с посочените доказателства – протоколът за ПТП и
показанията на свидетеля Н.Г.Б., съдът приема за доказан по делото следния
механизъм на ПТП, а именно – на 17.09.2016 г., около 23:50 часа, лек автомобил
3
„Мерцедес Е200” с рег. № ******* се е движил в гр. София, като на кръстовището
между улиците „Ботю Петков“ и „Стефан Чомаков“, в близост до ул. „Тодорини
Кукли“, МПС е попаднало в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което са били повредени една от гумите и джантите на автомобила
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите,
удостоверени от длъжностното лице, се намират в причинна връзка с механизма на
ПТП, описан в протокола. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на
причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в
размер на 494,21 лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са били налице
увреждания спрямо автомобила, наложили репатрирането му), носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размер на 478,61 лв. (фактът на плащане на застрахователно
обезщетение не се оспорва от ответника), който е по-малък от размера на
действителните вреди – 494,21 лв. (стойността на щетите по автомобила по средни
пазарни цени, съгласно САТЕ). Налице е основание за възникване на регресното право.
Действително, в исковата молба погрешно е посочено, че ПТП е настъпило на
кръстовището на улиците „Ботю Петков“ и „Стоян Чомаков“ в гр. София, но същото се
дължи на използваното в протокола за ПТП съкращение, като една от улиците на
кръстовището е означена като „Ст. Чомаков“. Своевременно, с оглед събраните
доказателства за точното наименование на кръстовището, на което е реализирано ПТП,
ищецът е уточнил, че ПТП е реализирано в гр. София, на кръстовището на ул. „Ботю
Петков“ и „Стефан Чомаков“ (със сегашно наименование „Хан Север“), което се явява
и установеното място на ПТП, предвид цитираните по-горе доказателства. В тази
връзка, правилно първоинстанционният съд в мотивите и диспозитива на обжалваното
решение е стигнал до фактически и правни изводи за наличието на основание за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, тъй като ПТП е настъпило в
резултат на попадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на път,
общинска собственост, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително -
да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на неравността до
премахването е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13
4
ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не претендира такива пред въззивната инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10440/27.09.2022 г. по гр.д. № 50639/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 66 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5