Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2130 28.06.2017 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХVІІI граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи май две хиляди и седемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16822 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от Г.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ № 19, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че без да има причина за това, издадените на името на
ищеца дебитни карти от „Общинска банка” и „Пощенска банка” по поръчка на Дирекция
„Социално подпомагане”, първата, от която е за превод на социална пенсия, а
втората - за месечни надбавки по Закона за интеграция на хора с увреждания,
били задържани от банкомат собственост на ответното дружество. Твърди се, че
преди около две години е била задържана първата карта, издадена от „Пощенска банка”, а втората е била задържана
на 07.10.2016 г. И в двата случая се твърди, че ищецът се е опитал да осъществи
контакт по дадения телефон на банкомата, като оператор му е казал, че трябва да
отиде до съответния клон на банката и да заяви, че картата му е задържаната от
банкомата и да поиска от съответните служители да изпратят екип да бъде взета
картата. Твърди се, че той е сторил това веднага, въпреки затрудненото му
движение. Това му е коствало неимоверни усилия, обособено когато се е наложило
да отиде в централния офис на банката на улица „Х. Г. Д.”, който е
труднодостъпен за хора с увреждания. От банката му е било заявено, че няма как
да му бъде върната картата и че трябва да отиде до съответната банка да подаде
съответното заявление за издаването на нова карта, което счита за недопустимо,
поради което предявява и настоящата претенция. Твърди, че ответникът е нарушил
негови права, установени със закон. Твърди, че за това, че са го принудили до
ходи до офиса многократно, без да му предоставят нужното съдействие, претендира
изплащане на сумата от 6000 лева и за отказа да му върнат картите по 2000 лева
за всяка карта претендира неимуществени вреди. Също така се навеждат твърдения,
че банкоматът, който е задържал картите е един и същ и се намира в сградата на
„Ц. п.” в град П. и е собственост на ответника. Банкоматът е задържал първата
карта преди две години – пролетта на 2014 г., а втората на 07.10.2016 г., без
да е имало основание за това задължение. Твърди се, че картите са били валидни
и ответникът е отказал съдействие при връщане или възстановяване на картите,
което е довело до неблагоприятни последици за ищеца.
С
оглед гореизложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се осъди
ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени му в резултат на задържане на издадени на
името на ищеца дебитни карти, издадени от „Общинска банка“ и от „Пощенска банка“.
В срока
по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от „Банка ДСК” ЕАД, с
който оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърди, че липсва
противоправно поведение от банката. Липсва причинно-следствена връзка между
твърдените вреди, както и противоправност. Претендира разноски
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приетото
по делото като писмено доказателство писмо от „Принтек България“ ЕАД с изх. №
17-085/10.02.2017 г., се установява, че АТМ устройството, инсталирано на адрес:
гр. П., пл. „Ц.“ № * е било посетено от сервизен специалист, за копиране на
сервизна информация и проверка на техническото състояние. В резултат на
проверката било установено, че на посочения адрес, считано от 17.06.2016 г.
било инсталирано АТМ устройство ***. Преди тази дата на мястото имало друго АТМ
устройство. При неговата замяна, информацията от него била изтрита, поради тази
причина не може да се предостави информация за извършени на устройството
операции през 2014 г. Операцията от 07.10.2016 г., при която била задържана
карта *******, била извършена на намиращото се на този адрес и към настоящия
момент АТМ устройство. Проверката на сервизната информация установила, че
причината за задържане на картата при посочената транзакция била изтичане на
предвидения времеви интервал за получаването й от картодържателя.
По
делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, а и неоспорено от
страните. От посоченото от експерта се установява, че след
извършена проверка чрез фирмата поддържаща банкомата – „Принтек България“ ЕАД,
в логовете на банкомата се намира информация, която води до извод, че причината
за задържане на картата при транзакцията на 07.10.2016 г. в 12:08:27 часа е
изтичане на предвидения времеви интервал от 60 сек. за получаването й от
картодържателя. В открито съдебно заседание, проведено на 31,05,2017 г., вещото
лице сочи, че от банката могат само да блокират картата, но не и да я извадят,
а като се блокира картата се издава нова. Картата била блокирана, за да не
стават злоупотреби и след това е изпратена към издаващата банка. Банкоматът не
бил повреден.
Събрани
са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца
/протокол от с.з. от 31.05.2017 г./. Св. М. С. – живуща на семейни начала с
ищеца, посочва, че била с ищеца, когато банкоматът задържал картата. Отишли до
„Пощенска банка“, от където му казали, че ще му дадат картата след известно
време. Ходили и до „Банка ДСК“, където също им казали, че ще му дадат картата
след известно време. Картата била издадена от „Пощенска банка“. Минало известно
време и отново отишли да попитат за картата в „Банка ДСК“. Твърди, че тогава
ищецът не можел да върви, като му било трудно ходенето. От банката не му дали
картата. Установява, че до „Пощенска банка“ ходили два – три пъти. Служителите
на банката се държали грубо с ищеца, като в клона на „Банка ДСК“ до „Д.“ не
искали да му съдействат. И двата случая на задържане на картите се случил на
банкомата на Пощата. Този банкомат бил на „Банка ДСК“. Трябвало да се издаде
нова карта, която се издала от „Пощенска банка“, защото била невалидна. Втория
случай, отново се държали лошо с ищеца. Трудно му било ходенето. Първия път
трябвало да тегли интеграционни, а втория път – пенсията. Два – три месеца
ходил да си получава на ръка от „Пощенска банка“ интеграционните. Това му
коствало големи усилия, едва изкачвал стълбите, щял да падне. През 2014 г. ходили
до главния офис на „Банка ДСК“. Говорили със служителка на име М.. Тя им
казала, че ще дадат картата и да я потърсят в офиса на ул. „К. Р.“, но не са
ходили до този офис на банката. През 2016г. ходили в офис на банката срещу „Д.“.
Там им казали, че не може да извадят картата. Сочи, че писмено искане не било
подавано от ищеца.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
За
да бъде ангажирана отговорността по чл. 49 ЗЗД, е необходимо да са налице
няколко предпоставки. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е субсидиарна. Тя
съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е
възложена работа. При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите
действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата. Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност на възложителя. За възникване
отговорността по този текст от закона е необходимо възникналите вреди да са
причинени от действия, съставляващи изпълнение или по повод изпълнението на
възложената работа. За да носи възложителят на работата гражданска отговорност
по чл. 49 ЗЗД, необходимо е вредите да са причинени виновно от лицето, на което
е възложена работата. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и
настъпва при наличието на следните кумулативни
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите
да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника и работникът да има вина за причинените вреди.
В настоящият казус нито един
от тези елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е
налице.
Това е така, тъй като на първо
място не се касае за извършено противоправно действие или бездействие на служителите
на ответника. Установи се, че на 07.10.2016 г. е извършена операция, при която
карта с № *******е била задържана от АТМ устройството, находящо се в гр. П.,
пл. „Ц.“ № *. Установи се както от писмо с изх. № 17-085/10.02.2017 г. от
„Принтек” България“ ЕАД, с което дружество ответникът „Банка ДСК“ ЕАД има
сключен договор за поддържане на АТМ-устройствата, така и от заключението на
СТЕ, че причина за задържане на картата е изтекъл времеви интервал от 60 сек.
за получаване на картата от картодържателя. От показанията на свидетеля,
ангажиран от ищеца, не се установи безспорно и категорично бездействието на
служителите на ответника за възстановяване на картите. Следва да се посочи, че
свидетелските показания в тази насока са бегли, повърхностни и косвени.
Свидетелката споменава посещения на офисите на ответника и банката – издател на
картите, както и грубо и лошо отношение към ищеца от страна на служители на банката,
без да ги конкретизира, като по този начин не внася нужната яснота по въпроса,
кога точно е посещаван офис на ответника, с кой конкретен служител е
разговаряно, в какво точно се изразява виновното му поведение, причинило
твърдените вреди, основанието за отказа на служителя да предостави картите и
т.н. Стана ясно от показанията на свидетеля и че писмено искане от страна на
ищеца до банката ответник за възстановяване на картите не е подавано.
Не са налице и следващите
елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД, защото не е
доказана вреда за ищеца, както и причинна връзка с конкретно твърдяното
поведение на служители на ответника. Липсват каквито и да е данни, ищецът да е
преживял негативни емоции, вследствие соченото от него задържане на банковите
му карти.
И щом по делото не са доказани
елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 52
от ЗЗД, предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Следва
да се посочи и, че за разпределението на доказателствената тежест, ищецът е бил
осведомен от подробния доклад по чл. 146 от ГПК, но не е събрал доказателства в
подкрепа на твърденията си в исковата молба.
Само с оглед пълнота на
изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба № 3 от
16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и
за използване на платежни инструменти, банковите карти са собственост на
банката-издател. Същото е записано и на гърба на картите, видно от
представените по делото копия на кредитните карти /л. 24 и 25/. В този смисъл
съдът намира, за неоснователно и твърдението на ищеца за това, че картите са
негова собственост.
По изложените съображения
съдът намира предявените искове за неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
По отговорността за
разноски:
С
оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и доколкото такива са претендирани в
отговора на исковата молба, то и такива следва да му бъдат присъдени в размер
на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 100 лева – депозит СТЕ. Юрисконсултското
възнаграждение съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.), съгласно която
разпоредба в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Изменението на тази
законова разпоредба важи и за настоящия случай, тъй като юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда при постановяване на съдебния акт, а не
представлява предварително платена сума. На основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсулстко
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Г.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска“ № 19 обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на задържане на
издадени на името на ищеца две дебитни карти, издадени от „Общинска банка“ и от
„Пощенска банка“, от които сумата от 6000 лева, затова, че ответникът принудил
ищеца да ходи до офиса му многократно, без да му предостави нужното съдействие
за връщането на банковите му карти, както и сумата от по 2000 лева за всяка задържана
карта, представляваща неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Г.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 100 лева /сто лева/ – депозит за СТЕ,
както и сумата от 100 лева /сто
лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала.
РЦ