№ 10919
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110103114 по описа за 2023 година
Производство е образувано по предявен от Б. Г. Б., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/,
ЕИК *********, искове с правно основание чл. 26, ал.1, пред.1 и пред.3 от ЗЗД за
прогласяване за нищожна на клаузата по чл. 11, ал.1 от Договор за потребителски кредит №
726924/27.08.2022г., сключен между страните.
В исковата молба се твърди, че на 27.08.2022г. ищецът сключил с ответното
дружеството процесния кредит № 726924/27.08.2022г. по силата на който му бил отпуснат
кредит в размер на 1100,00 лева, платим на 37 седмични вноски, при ГПР от 50%.
Поддържа, че в чл. 5 от договора страните са се договорили кредитът да бъде обезпечен с
банкова гаранция или поръчител, като са поставени множество условия за това – при един
поръчител да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а
при двама поне 4 и др., което обезпечение трябва да се предостави в 3-дневен срок от
сключването на договора. Посочва, че в чл. 11 от договора било уговорено още, че при
неизпълнение на задължението ищецът ще дължи неустойка в размер на 974,99 лв.
Поддържа, че така уговорената неустойка представлява неравноправна клауза, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
същевременно води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Наред с това излага съображения за нищожност на процесната
клауза, поради това, че ЗПК не допуска кредитора да иска от кредитополучателя никаква
неустойка при неизпълнение, още повече неустойка за необезпечаване на кредита. Твърди,
че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция, същата е прекомерна, поради което е в противоречие с добрите нрави.
Излага твърдения, че противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
доколкото размерът на неустойката следва да намери отражение при изчислението на ГПР, а
такава информация не е предоставена на потребителя при сключването на договора за
кредит. Ето защо моли съда да уважи иска, като прогласи клаузата на чл. 11, във вр. чл. 5,
ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 726924 от 27.08.2022 г.за нищожна на
посочените основания.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
исковата претенция не се оспорва, а изрично се признава.
В съдебно заседание ищецът Б. Г. Б., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 78352/08.03.2024г. поддържа исковата молба, като с оглед
позицията на ответника още с молба с вх. № 135489/16.05.2023г. е заявил искане за
прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне от съда с решение по признание на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 79416/11.03.2024г. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема следното:
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови
решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска още преди въззивния контрол
на първоначално постановеното решение, предмет на възз.гр.д. № 9258/2023г. по описа на
СГС, II-Г състав.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай
съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва
осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства и с изрично
волеизявление прави признание на иска. С оглед приетите като доказателства по делото –
договор за потребителски кредит № 726924 от 27.08.2022г., приложение № 1 към договора и
погасителен план, искът се явява основателен. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3
ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на
иска, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.1, пред. 3 от ЗЗД за
основателен и като такъв следва да бъде уважен. Следва да се посочи, че при множество
заявени основания за нищожност на процесната клауза, съдът може да прогласи същата на
едно от посочените от тях, като в случая съдът намира, че следва да прогласи клаузата за
нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. Настоящият
съдебен състав не споделя доводите на ответника, че същият не е дал повод за завеждане на
делото. Това е така, защото самият предмет на спора изключва наличието на кумулативните
предпоставки на чл. 78, ал.2 от ГПК – ответникът признава иска, но уговарянето в договора
на нищожни клаузи не индикира на обстоятелства, сочещи, че същият не е дал повод за
завеждане на иска. На ищеца следва да се присъдят заплатените от него разноски за
държавна такса в размер на 50,00 лева. Отделно доколкото се установява по делото, че
ищецът е уговорил с /ФИРМА/, БУЛСТАТ ********, с адрес на управление в
*****************************, оказване на правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата, то в полза на /ФИРМА/ следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, като за един предявен иск към минималния размер от 480,00 лева с ДДС, на
основание чл. 7 ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в настоящото производство. На ищеца следва да се присъдят и разноските
за заплатена държавна такса във въззивното производство. В производството по обезсилване
на първоначално постановеното решение съдът не се е произнесъл по същество, поради и
2
което не са присъдени разноски. По тази причина реализираните разноски по обжалване на
решение № 7889/17.05.2023г. следва да бъдат присъдени при повторното гледане на делото
от друг съдебен състав при СРС. Така в производството по ревизия на първоначално
постановеното решение на /ФИРМА/, БУЛСТАТ ********, с адрес на управление в
***************************** следва да бъдат присъдени разноски от още 480,00 лева с
ДДС на основание чл. 9, ал.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Или на /ФИРМА/, БУЛСТАТ, следва да му бъдат присъдени
общо разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 лева, а на ищеца Б. Г. Б.
общо в размер на 75,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл. 11, ал.1 от сключения между /ФИРМА/,
ЕИК ********* и Б. Г. Б., ЕГН ********** договор за потребителски кредит №
726924/27.08.2022г., като уговорена при противоречие с добрите нрави на основание чл. 26,
ал.1, пред.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Б. Г. Б., ЕГН **********,
сумата в размер на 75,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, БУЛСТАТ
********, с адрес на управление в *****************************, сумата в размер на
960,00 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3