РЕШЕНИЕ
№ 1457
гр. Варна, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лазар К. Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело №
20213110105248 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „***" ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу Б. СТ. Т. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 99,96 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от 22.09.2016 г.,
за която сума е издадена Фактура № *** г. за периода от 01.01.2018 г. до
31.01.2018 г., като договорите са сключени между длъжника и „***" ЕАД,
като вземането е цедирано на „***" ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018 г., а
последното е цедирало вземането на ищеца с Договор за цесия от 01.10.2019
г.; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на Районен съд - ***, ***състав.
Ищецът твърди, че между „***" ЕАД и ответника бил сключен Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от
22.09.2016 г., съгласно който на абоната била предоставена мобилна услуга за
номер *** при условията на тарифен план „***", с месечен абонамент от
39,99 лева с включен ДДС за срок от 24 месеца.
Поддържа, че за потребените от абоната услуги за периода от 01.09.2017
г. до 02.08.2018 г. са издадени съответни фактури. Заявява, че поради
1
неизпълнение на задължението на ответника по процесния договор с Фактура
№ *** г. на същия са начислени задължения за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, на основание чл. 50, вр. чл. 43, т. 1 от Общите
условия към същия, в размер на 99,96 лева.
Твърди, че са сключени два последователни договора за цесия - първият
от 16.10.2018 г., сключен между „***" ЕАД и „***" ЕАД, а вторият - от
01.10.2019 г., сключен между „***" ЕАД и ищеца. Поддържа, че с връчването
на препис от исковата молба, с приложени към нея уведомления за
извършените цесии, следва да се счита, че ответникът е надлежно уведомен за
прехвърлените вземания по договора.
По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции.
Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Последната се оспорва по основание
и размер. Оспорва се активната материална легитимация на ищеца с
твърдения за недоказаност на прехвърлянето на процесното задължение на
същия и липсата на уведомяване на ответника за извършените цесии.
В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество,
редовно уведомено за насроченото заседание, не се явява и не се
представлява. Процесуалният му представител е депозирал писмено
становище по същество на спора, в което поддържа иска си, като намира
същият за доказан по основание и размер. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез назначения си особен представител моли искът да бъде
отхвърлен поради два факта, а именно че въпреки разпределената
доказателствена тежест, ищецът не е доказал основанието на иска си, не са
представени доказателства за индивидуално договаряне на клаузите, нито
доказателства за прекратяване на договора.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна
престация по съществували между страните договорни отношения. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – *** с-в, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника
при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет
между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято
2
дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника,
нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: да е налице
валидно сключен договор за цесия между ищеца и мобилния оператр, чийто
клиент е ответника, ответникът да има качество на потребител на мобилни
услуги за процесния период и абонатен номер; цедентът в качеството му на
доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между
страните договорно отношение, да е прекратил отношенията между страните
съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради
което се дължи плащане на неустойка съобразно посочения във фактурата
размер.
От представения по делото договор с клиентски номер *** от 22.09.2016
г. се установява, че между „***“ ЕАД и ответника са възникнали
облигационни правоотношения. От представените по делото договори за
цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. се установява, че „***“ ЕАД е
цедирало вземанията си към ответника на „***“ ООД, а сповследствие „***“
ООД е цедирало вземането на ищцовото дружество.
Спорно между страните е било обстоятелството дали договорите за цесия
са порадили ефект по отношение на длъжника, доколкото не са налице
доказателства за действителното прехвърляне на вземането от първоначалния
кредитор на последващите такива.
Така въведеното възражение е неоснователно, доколкото видно от
доказателствата по делото, а именно Извлечение от приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019г. (лист 28) и Потвърждение за прехвърляне на
вземане (лист 29), *** ЕАД е потвърдило писмено, че е прехвърлило
вземането към ответника на *** ООД, а последното е цедирало същото на ***
ООД. Предвид горното съдът намира, че по делото са представени
доказателства за действителното прехвърляне на вземанено към длъжника от
първоначалния кредитор на първия цесионер, респективно от първия
цесионер на втория такъв, който се явява и ищец в настоящия процес.
Тъй като вземането е надлежно прехвърлено и договорите за цесия са
породили целения от цедентите и цесионерите ефетк, то следва да се приеме,
че *** ООД е правоприемник на *** ЕАД, поради което между ищеца и
ответника са налице валидно възникнали договорни правоотношения, така,
както са посочени в исковата молба.
Неоснователно е и възражението на ответника, въведено от особения му
представител, че не е надлежно уведомен за сключените договори за цесия.
Към приложенията на исковата молба в настоящото производство е
приложено и Уведомление за цесия, което да бъде вречено на ответника
заедно с книжата по делото. Предвид това, доколкото исковата молба е
надлежно връчена на ответника чрез особения му представител, съдът счита,
3
че надлежно е връчено и уведомлението за цесия. Съдебната практика
последователно застъпва становището, че уведомлението за цесия може да
бъде връчено редовно заедно с исковата молба, като по този начин правата на
длъжника не са нарушени, а последният е уведомен за прехвърлянето на
вземането и знае на кой кредитор следва да плати.
Съдът счита, че е налице и едностранно волеизявление от страна на
мобилния оператор, че счита сключениете с ответника договори за развалени,
на основание Договора за мобилна услуга, в който е предвидено, че ако
споразумението между страните бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане
на дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява. В договора е предвидено, че при нарушение на задълженията по
споразумението, *** ЕАД има право незабавно да прекрати споразумението, а
абонатът дължи неустойки за предсрочното прекратяване.
От представения по делото Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 22.09.2016 г., се
установява, че на абоната е била предоставена мобилна услуга за номер ***
при условията на тарифен план „***", с месечен абонамент от 39,99 лева с
включен ДДС за срок от 24 месеца.
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че между страните валидно е
бил сключен договорът, посочен в исковата молба, като се установява и
размерът на дължимите месечни вноски за мобилни услуги – който е и
основата за изчисляване на предвидената между страните по договора
неустойка.
Доколкото обстоятелствата, които ищецът е следвало да установи са
доказани по безспорен начин по делото, то в тежест на ответника е да
установи, че е платил дължимите от него суми. Доказателства за извършено
плащане на дължимата договорена между страните неустойка, не са
ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този факт,
претенцията за присъждане на същата се явява основателна.
По отношение на възражението на ответника, че ищецът не е доказал
валидността на неустоичната клауза, съдът намира следното:
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга
могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на
срока, по волята на която и да е от страните или на една определена от тях.
Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
4
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – така т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването
на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати,
но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на
всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на бившия мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Предвид изложеното съдът приема, че
уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД в този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016
по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС , I т.о.
В случая обаче се претендира заплащане на неустойка в трикратния
размер на месечни абонаментни такси, поради което съдът намира, че така
претендираната неустойка не противоречи на изискването за
добросъвестност. Доказани са основанията за възникване на неустоечното
задължение, а именно клаузите от сключения между страните договор. Ето
защо предявеният иск за дължима неустойка е основателен и следва да бъде
уважен
По отношение на неговия размер съдът намира следното:
Както беше посочено по-горе, по делото е представен договорът, въз
основа на който са възникнали облигационните отношения между страните.
От същия се установява, че месечната абонаментна такса, която ответникът се
е задължил да заплаща е в размер на 39.99 лв. с включен ДДС. Предвид това,
трикратният размер на неустойката следва да се изчисли върху тази сума, но
без в него да се калкулира дължим ДДС, тъй като сумата не е за реално
доставена услуга. При изваждане на дължимия ДДС от сумата от 39,99 лв. се
5
получава сумата в размер на 31.99 лв., а трикратният размер на тази сума е
95,98 лв. Предвид това, съдът счита, че размерът на дължимата неустойка при
така събраните по делото доказателства възлиза на сумата от 95,98 лв., а за
разликата до пълния размер на исковата претенция от 99,96 лв. искът следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, които
съобразно представените доказателства възлизат в общ размер на 505 лв., от
които 25 лева заплатена държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение
и 300 лева депозит за вещо лице. При този изход на спора, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част на иска
именно сума в общ размер на 484,89 лв., от които 24 лв. за държавна такса,
172,83 лв. адвокатско възнаграждение и 288.06 лв. за депозит за особен
представител.
На основание т.12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство, за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и 180лв.
адвокатско възнаграждение, т.е. в общ размер на 205 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Б. СТ. Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***
дължи на „*** ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, сумата от 95,98 лв. /деветдесет и пет лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
с клиентски номер *** от *** г., за която сума е издадена Фактура № ***г. за
периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - ***,
*** състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за разликата над сумата от 95,98 лв.
/деветдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ до пълния предявен
размер от 99,96 лв. /деветдесет и девет лева и деветдесет и шест
стотинки/.
ОСЪЖДА Б. СТ. Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
***, да заплати на „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 484,89 лв. /четиристотин осемдесет и четири
лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща сторени в исковото
производството съдебно-деловодни разноски, от които 24 лв. за държавна
такса, 172,83 лв. адвокатско възнаграждение и 288.06 лв. за депозит за особен
6
представител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. СТ. Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
***, да заплати на „*** ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/, представляваща
сторени в заповедното производството съдебно-деловодни разноски, от които
25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7