Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 08.05.2019 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-“В” състав в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №3899 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №271582 от 17.11.2017г.,
постановено по гр.дело №900/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 42-ри състав, са отхвърлени
предявените от Е.И.С. срещу "Т.С." ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2563.95 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.01.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 512.99 лв., мораторна лихва за периода
19.01.2015г. до 06.01.2017г.. Със съдебното решение е осъдена Е.И.С. да заплати на "Т.С."
ЕАД на основание чл.78, ал.8
вр. ал.3 от ГПК сумата от 150.00 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е
въззивна жалба от Е.И.С., чрез адв.Т.Б., с която се обжалва изцяло решение
№271582 от 17.11.2017г., постановено по гр.дело №900/2017г. по описа на СРС, І
Г.О., 42-ри състав, като са инвокирани твърдения относно неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Излага се, че
неправилно съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като липсват
доказателства, че претендираната
сума е платена от ищцата. Твърди се, че СРС не е отчел факта, че по делото няма
ангажирани доказателства извършените плащания в полза на ответното дружество да
са платени от лице, различно от ищцата, предвид на което следва да се приеме,
че последната е платила исковата сума на ответното дружество. Поддържа се още,
че доколкото в случая са налице доказателства, че ищцата в качеството на
заветник е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот,
то не е налице универсално правоприемство и като заветник не отговаря за
задълженията на придобитото имущество, респективно платените от нея суми за
полученото имущество се явяват платени без основание и подлежат на връщане. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
решението на СРС и уважи предявените искове.
Въззиваемата
страна - "Т.С."
ЕАД, не депозира
писмен отговор, в допълнителна молба взема становище относно неоснователността
на постъпилата въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Предявени са
от Е.И.С. срещу "Т.С." ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на получена без
основание сума от 2563.95 лв., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД да заплащане на сумата от 512.99 лв., мораторна лихва за
периода 19.01.2015г. до 06.01.2017г..
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивна
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението
е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от Е.И.С. срещу "Т.С."
ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на получена без
основание сума от 2563.95 лв., както
и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД да заплащане на сумата от 512.99 лв., мораторна лихва за периода
19.01.2015г. до 06.01.2017г.. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в
мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на
предявените искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
В
конкретната хипотеза фактическият състав на нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква по делото да бъде
установено по несъмнен начин получаване от ответника на престация без
основание. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на
ищеца, получаване на същото от страна на ответника, както и липсата на
основание, което е обусловило имущественото разместване. Съобразно чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да
докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова -
че е върнал полученото.
В конкретния случай при съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства първостепенния съд правилно е
приел, че при доказателствена тежест за ищцата по делото не са ангажирани
доказателство досежно правопораждащият юридически факт на плащане на процесната
сума от ищцата в полза на ответното дружество. Действително в случай ответника
не оспорва факта на получаване на процесната сума, но оспорва, че ищцата е
заплатила исковите суми. При
това положение не може да бъде споделен доводът на въззивника, че след като по делото няма ангажирани
доказателства извършените плащания в полза на ответното дружество да са платени
от лице, различно от ищцата,
то следва да се приеме, че плащанията са направени от ищцата. Настоящият
въззивен състав счита, че за доказване основателността на заявената искова
претенция ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване
твърдения от нея факт, че е заплатила на ответното дружество процесната сума,
представляваща стойност на топлинна енергия за придобития от нея недвижим имот
за период преди възникване в нейна полза на правото на собственост върху имота.
Това е така, тъй
като в хипотеза на предявен иск за връщане на суми получени без основание само ощетеното лице може да ги търси от обогатилия се, а в случая не се установи
това да е ищцата по настоящото дело. По тези съображения настоящият състав счита, че предявеният осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД правилно е бил отхвърлен, тъй като по делото не са налице доказателства, че претендираната искова сума е платена от ищцата на ответника и
като такава подлежи на връщане. Първоинстанционният съд като е достигнал до същия
правен извод и е отхвърлил така предявеният иск е постановил законосъобразен
съдебен акт, който на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден.
По иска с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
Във въззивната жалба няма
наведени конкретни оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта, в която
е отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвид на което
въззивният съд препраща към изложените от СРС мотивите, които счита за
законосъобразни, обосновани при правилна преценка на събраните доказателства и
при правилно тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение в частта, в
която е отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода от спора пред
настоящата инстанция право на разноски има въззиваемия, който прави искане в
този смисъл в депозирана молба. Съдът счита, че по делото липсват
доказателства, че въззиваемият реално е сторил разноски пред въззивната
инстанция. Следва да се отбележи и факта, че в случая доколкото по делото няма
постъпил писмен отговор от въззиваемия, както и негов представител не се явява
и в съдебно заседание, поради което в негова полза не следва да се присъжда и
юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения в полза на въззиваемия не
следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №271582 от 17.11.2017г., постановено по гр.дело №900/2017г. по описа
на СРС, І Г.О., 42-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./