О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1349 18.11.2015г.
гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на осемнадесети ноември
през
две хиляди и петнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
като
разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 386 по
описа
за
2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от Н. Кирев К. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***-2, адв.Е.М. против „Домино“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 7, ет.4, офис 12,
представлявано от управителя Кирил Стоянов Желев, със съдебен адрес:***, адв.Милен
Козарев от АК-Бургас да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи
заплащането на сумата от 200 000 лв. към 25.05.2015г. по запис на заповед
от 15.01.2014г., ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от 25.05.2015г.
до окончателното й изплащане, както и да заплатят направените в заповедното
производство 4000лв. и в настоящото производство разноски. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства. Направени са доказателствени
искания.
В дадения срок по чл.367 от ГПК, ответното дружество
чрез процесуалния си представител подаде писмен отговор с изявление, че записа
на заповед е невалиден документ, тъй като Дончо Желязков задължава дружеството
да плати, а не че дружеството се е задължило да плати на ищеца.Записът на
заповед не е бил предявен на дружеството според чл.491, вр.чл.537 от ТЗ, поради
което и не се дължи лихва, след като „Домино“ ЕООД не е изпадало в забава.
Записът на заповед обезпечава изпълнението по друго правоотношение между
страните, каквото не съществува. Записът на заповед е антидатиран и като такъв
е бил създаден след като подписалото го лице Дончо Желязков вече не е бил
управител на дружеството и следователно е издаден без представителна власт.
Записът на заповед не е и подписан от посоченото в него като издател лице,
което го прави неавтентичен. Записът на заповед е нищожен като противоречащ на
закона /постигане на забранена цел – неоснователно обогатяване/ и на добрите
нрави /издаден е по несъществуващи правоотношения/, след като липсва
отразяването му в счетоводството на дружеството. Щом като е неоснователен
основният иск, такъв е и акцесорния за заплащане на лихва. Направено е искане
за присъждане на разноски. Приложени бяха писмени доказателства. Бяха направени
доказателствени искания.
В дадения срок по чл.372 от ГПК, ищецът подаде
допълнителна искова молба, с изразено становище, че при записа на заповед като
абстрактна сделка, основанието за плащане не е условие за действителност на
менителничния ефект, като според ТР № 4/ 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г.
всеки е длъжен да докаже съществуването на правоотношение, от което черпи
изгодни за себе си факти. Подписалият записът на заповед Дончо Желязков е действал
като управител на дружеството и е задължил него, а не трето лице. Записът на
заповед е платим на посочена дата – 31.01.2015г. и не е необходимо да се
предявява на издателя, за което е цит. ТР № 1/ 28.12.2005г. на ОСГК на ВКС по
т.д.№ 1/2004г. Оспорени бяха всички възражения на ответната страна като неотговарящи
на истината. Записът на заповед не се осчетоводява, а това се прави за
стопанската операция, заради която е бил издаден. Не бяха приложени нови
доказателства.
В срока по чл.373 от ГПК, постъпи отговор на допълнителната
искова молба от ответното дружество, в който поддържа направените възражения и
искания с отговора на исковата молба. Записът на заповед винаги следва да
обслужва конкретно правоотношение и не може да е напълно абстрактна сделка.
Затова се твърди отрицателния факт, че не съществува сделка между страните,
изпълнението на която да се гарантира от процесната ценна книга. Записът на
заповед следва и да бъде отразен счетоводно, тъй като има две страни – издател,
същевременно и платец и поемател, който е кредитор.
Предвид извършените от страните процесуални действия,
представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира следното:
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е
дължимата държавна такса.
Искът е с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 от ГПК.
По делото от ищеца с исковата молба са приложени: препис
от запис на заповед; определение; квитанция за довнесена държавна такса.
Записът на заповед е приложен към ч.гр.д.№ 3375/2015г. по описа на РС-Бургас.
Към отговора от „Домино“ ЕООД е приложено пълномощно.
Представените писмени доказателства са допустими и
относими за изясняване обстоятелствата по делото и следва да бъдат приети.
На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът предлага писмен
проект за доклад по делото в следния смисъл. Производството по настоящото дело
е образувано по повод искова молба от Н. Кирев К. с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***-2, адв.Е.М. против „Домино“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 7, ет.4, офис 12,
представлявано от управителя Кирил Стоянов Желев, със съдебен адрес:***, адв.Милен
Козарев от АК-Бургас да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи
заплащането на сумата от 200 000 лв. към 25.05.2015г. по запис на заповед
от 15.01.2014г., ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от
25.05.2015г. до окончателното й изплащане, както и да заплатят направените в
заповедното производство 4000лв. и в настоящото производство разноски. Според
изложеното в исковата молба, на 15.01.2014г. е бил издаден запис на заповед от
Дончо Желязков като управител на „Домино“ ЕООД, което се е задължило в полза на
Н.К. за сумата от 200 000 лв., с падеж 31.01.2015г. Поради неплащане на
посочената дата, е било образувано ч.гр.д.№ 3375/2015г. по описа на РС-Бургас,
спряно с определение на съда поради направено възражение от ответното
дружество. И към настоящия момент „Домино“ ЕООД не заплатило дължимата по
записа на заповед сума. От датата на завеждане на заявлението пред РС-Бургас – 25.05.2015г.,
се дължи и лихва върху главницата, която също е предмет на исковата претенция.
Ответното дружество чрез процесуалния си представител
подаде писмен отговор с изявление, че записа на заповед е невалиден документ,
тъй като Дончо Желязков задължава дружеството да плати, а не че дружеството се
е задължило да плати на ищеца.Записът на заповед не е бил предявен на
дружеството според чл.491, вр.чл.537 от ТЗ, поради което и не се дължи лихва,
след като „Домино“ ЕООД не е изпадало в забава. Записът на заповед обезпечава
изпълнението по друго правоотношение между страните, каквото не съществува.
Записът на заповед е антидатиран и като такъв е бил създаден след като
подписалото го лице Дончо Желязков вече не е бил управител на дружеството и
следователно е издаден без представителна власт. Записът на заповед не е и
подписан от посоченото в него като издател лице, което го прави неавтентичен.
Записът на заповед е нищожен като противоречащ на закона /постигане на
забранена цел – неоснователно обогатяване/ и на добрите нрави /издаден е по
несъществуващи правоотношения/, след като липсва отразяването му в
счетоводството на дружеството. Щом като е неоснователен основният иск, такъв е
и акцесорния за заплащане на лихва. Направено е искане за присъждане на
разноски.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че при
записа на заповед като абстрактна сделка, основанието за плащане не е условие
за действителност на менителничния ефект, като според ТР № 4/ 18.06.2014г. на
ВКС по т.д.№ 4/2013г. всеки е длъжен да докаже съществуването на
правоотношение, от което черпи изгодни за себе си факти. Подписалият записът на заповед Дончо Желязков е действал
като управител на дружеството и е задължил него, а не трето лице. Записът на
заповед е платим на посочена дата – 31.01.2015г. и не е необходимо да се
предявява на издателя, за което е цит. ТР № 1/ 28.12.2005г. на ОСГК на ВКС по
т.д.№ 1/2004г. Оспорени бяха всички възражения на ответната страна като
неотговарящи на истината. Записът на заповед не се осчетоводява, а това се
прави за стопанската операция, заради която е бил издаден.
В отговора на допълнителната искова молба, ответното
дружество поддържа направените възражения и искания с отговора на исковата
молба. Записът на заповед винаги следва да обслужва конкретно правоотношение и
не може да е напълно абстрактна сделка. Затова се твърди отрицателния факт, че
не съществува сделка между страните, изпълнението на която да се гарантира от
процесната ценна книга. Записът на заповед следва и да бъде отразен счетоводно,
тъй като има две страни – издател, същевременно и платец и поемател, който е
кредитор.
Искането на ищеца да бъде приложено ч.гр.д.№ 3375/15г.
по описа на РС-Бургас, беше уважено и делото следва да се приобщи към
доказателствата по делото.
Съдът указва на страните, че съобразно чл.154 ал.1 от ГПК всяка следва да докаже твърдените от нея положителни факти. Ищецът че е
налице редовен от външна страна запис на заповед, удостоверяващ задължение за
плащане на претендираните суми. Ответникът че поетите със записите на заповед
парични задължения са изцяло или частично погасени или недължими на друго
основание.
Мотивиран от горното и на
основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените: препис от запис на заповед; определение;
квитанция за довнесена държавна такса; пълномощно, както и ч.гр.д.№ 3375/2015г. по описа на РС-Бургас,
като доказателства по делото.
ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение.
НАСРОЧВА делото за 28.01.2016г. от 14.30ч., за която дата да се
призоват страните.
На страните да се връчи и препис от настоящото
определение включващо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис от
отговора на допълнителната искова молба.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: