Определение по дело №1917/2018 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер  241                                  08.02.2019 г.                              Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, ІV въззивен състав, 

На осми февруари, две хиляди и деветнадесета година,

    В закрито съдебно заседание на осн. чл. 267 от ГПК, в следния състав:

                                                                   

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Таня Евтимова

                                                                                       Димана Кирязова-Вълкова

 

като разгледа възз.гр.д. № 1917 по описа за 2018 г., докладвано от съдията-докладчик Д. Кирязова-Вълкова, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.К.Р., подадена чрез редовно упълномощен процесуален представител, против Решение № 170/21.09.2018 г., постановено по гр.д. № 1125/2017 г. по описа на PC-Айтос, с което е отхвърлен предявения от въззивницата против К.К.Т. установителен иск по чл. 422 от ГПК – за установяване дължимостта на сумата от 3700,95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и ищцата е осъдена да заплати на ответницата съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивницата счита, че районният съд не е изследвал безпристрастно и в дълбочина събраните по делото доказателства, както и че е допуснал следните процесуални нарушения: не е посочил правна квалификация на спорното право нито в доклада си, нито в съдебното решение; не е указал на ответната страна кои твърдени от нея обстоятелства се нуждаят от доказване и по този начин я е освободила от предписаната от закона доказателствена тежест; не се е произнесъл по направеното от ищцата доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, което е довело до пропуск в доказването и до отхвърляне на иска. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск.

С разпореждане от 03.01.2019 г. въззивният съд е оставил производството по делото без движение, като е указал на въззивницата - ищца да уточни обстоятелствата, от които твърди, че произтича вземането й против ответницата, предвид наличието на неясноти и противоречия в изложените от нея твърдения в заповедното и в исковото производство пред първата инстанция. В отговор на това разпореждане, с молба от 04.02.2019 г. въззивницата е заявила, че е съдействала на въззиваемата при получаването на кредит, като е положила подписа си пред кредитната институция, но не е получила никаква част от сумата по сключения договор, както и не е била информирана дали е поръчител, кредитополучател или солидарен длъжник по договора за кредит. 

При извършената на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК проверка, съдът установи, че въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 259 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Към въззивната жалба не са приложени писмени доказателства. Поискано е на въззивницата да бъде издадено съдебното удостоверение, което да й послужи пред „ПРОФИ КРЕДИТ“ за снабдяване с друго такова, от което да е видно кой е получил сумата по отпуснатия кредит с договор № **********/26.04.2011 г. и по какъв начин (в брой, превод към банкова сметка ***.). Допустимостта на това искане е обоснована с твърдението, че то е било направено и пред първата инстанция, но съдът не се е произнесъл по него. Настоящата инстанция намира, че това доказателствено искане следва да бъде уважено, тъй като същото е направено своевременно пред районния съд – след оставяне на исковата молба без движение и след нейното уточняване, и е относимо към спора, като съдът е следвало да се произнесе по него, но не го е сторил, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид горното въззивният съд намира, че са налице условията на 266, ал. 3 от ГПК за уважаване на направеното това искане.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата К.К.Т., но същата не е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Предвид редовността на въззивната жалба, съдът намира, че делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВНАСЯ възз.гр.д. № 1917/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд за разглеждане и решаване в открито съдебно заседание на 25.03.2019 г. от 14:30 ч.

ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото от въззивницата А.К.Р. съдебно удостоверение след внасяне на държавна такса от 5,00 лв. по сметка на БОС, която следва да бъде внесена в 1-седмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

УКАЗВА на процесуалните представители – адвокати, задължението, вменено им с разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Закон за адвокатурата.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                               

                                                              

                                                        2.