РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 17.09.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 4405/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 84865/22.06.2016 г., предявена от С.Д.Х., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Г. Ф., с адрес: ***.
Ищцaтa,
твърди, че на 01.10.2014 г., в с. Орлов дол, Общ. Т., Й.П.Н., при управление на
лек автомобил „Лада Нива”, с рег. № *******с прикачено към него ремарке без
регистрационен номер, нарушил правилата за движение по пътищата, ремаркето се
откачило, качило се на тротоара, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП), с движещата се по тротоара пешеходка С.Д.Х..
По
повод процесното ПТП, било образувано
досъдебно производство № ДП-134/2014 г. по описа на РУ „Полиция“ – гр. Т.,
пр.пр. № 1251/2014 г. по описа на РП - Т., което било прекратено на основание
чл. 343, ал. 2 НК.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП
са й били причинени следните травматични увреждания: закрито счупване
на бедрените кости на двата крака в отдалечените
им краища, довело до трайно затруднение на движението на двата долни крайника.
Лечението на ищцата продължило през продължителен период от време, тъй като се
наложило да й бъдат извършени няколко операции за открито наместване и
фиксиране с винтове на костите.
В резултат на причинените й телесни
увреждания, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, както и
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението й.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати следните суми:
- сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
(01.10.2014 г.) до окончателното плащане;
-
сумата от 2 666.57 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение;
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът
Г. Ф., е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете
с възражението, че са неоснователни. Оспорва и описания в исковата молба механизъм
на ПТП, като заявява, че ищцата не е представила доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата при които е възникнало произшествието.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
изразяващо се в движение на около един метър в ляво на пътното платно по
посоката на движение при наличието на тротоар. Оспорва претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, което счита за завишено и несъобразено с
понятието „справедливост“. Г. Ф. оспорва началната дата, от която ищцата
претендира лихва. Сочи, че задължението му за лихва за забава се пораждало от
изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице по арг. от
чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.).
Третото
лице помагач на страната на ответника – Й.П.Н., оспорва исковете с
възражението, че са неоснователни, евентуално – завишени по размер.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл.
288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ -отм., но приложим в конкретния случай, тъй като
правопораждащият факт е настъпил при действието му (в този смисъл: Решение № 208/02.09.2013 г. по т.д. № 364/2011 г. на ВКС,
ІІ ТО, Определение № 240/31.03.2011 г. ч.т.д. № 223/2011 г. по описа на
ВКС, І ТО, в което е прието, че релевантен за
приложимия закон по отношение на отговорността наГ.Ф., е моментът на настъпване
на ПТП като застрахователно събитие, а оттук и релевантността на наличието или
липсата на застраховка към този момент, и др.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), Гаранционният Ф. изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди, причинени от
пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно от законовата разпоредба, за да бъде
уважен искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички
кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние,
вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на
извършителя/; непозволеното увреждане да
е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Съгласно чл. 264, ал. 1 КЗ (отм.), за целите на
задължителното застраховане по тази глава моторно превозно
средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със
собствен двигател, като за моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и
полуремаркетата. Следователно, за тегленото от лек автомобил ремарке следва да
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, което следва и от разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 3 от
Закона за движение по пътищата, предвиждаща, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи и документ
за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото
от него ремарке.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 01.10.2014 г. (датата на
процесното ПТП), за прикаченото към лек автомобил „Лада Нива”, с рег. № *******ремарке
(без регистрационен номер), управляван от Й.П.Н.,
не е имало застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респ.
гражданската отговорност на Й.П.Н., при управление на ремаркето,
не е била застрахована.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 01.10.2014 г., в с. Орлов дол, Общ. Т., Й.П.Н.,
при управление на лек автомобил „Лада Нива”, с рег. № *******с прикачено към
него ремарке без регистрационен номер, е нарушил правилата за движение по
пътищата, вследствие на което ремаркето се е откачило, в резултат на което е
било реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП), с пешеходката С.Д.Х..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на Й.П.Н. се установява от
представените по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 01.10.2014 г. от разследващ полицай при РУ – Т.. Протоколът за
оглед на ПТП е съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК и има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № ДП-134/2014 г. по описа на РУ–Т., пр.пр. № 1251/2014
г. по описа на Районна прокуратура - Т..
С постановление от 26.02.2015 г. на прокурор от
Районна
прокуратура - Т., наказателното производство по ДП № 134/2014 г. на РУ–Т.,
пр.пр. № 1251/2014 г. на Районна прокуратура - Т., е било прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 199 НПК.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, която не
е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно. Вещото лице по АТЕ, след като се е запознало
със събраните по делото доказателства, е приело, че процесното ПТП е настъпило при следния
механизъм: Лек автомобил „Лада Нива”, с
рег. № *******с прикачено товарно ремарке, се е движил в дясната пътна лента, на
прав пътен участък, по ул. „Хаджи Димитър”, в с. Орлов дол, Община Т., със
скорост на движение 40 км./ч. Вещото
лице е посочило, че ул. „Хаджи Димитър” се състои от едно платно, и е
предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има
по една пътна лента. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. При приближаването към мястото на настъпване на
процесното ПТП, прикаченото ремарке се е откачило самоволно от лекия автомобил
и движейки се под ъгъл на дясно е ударило пешеходката от задната й страна,
вследствие на което тя е паднала върху тротоарната площ. Автомобилът е
продължил движението си в първоначалната му посока, като водачът е задействал
спирачната система на автомобила и той се е установил в близост до мястото на
удара.
Видно
от заключението по АТЕ, водачът е имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП, ако не е прикачил към управлявания от него автомобил технически
неизправно ремарке.
По делото са събрани гласни доказателства (по делегация) чрез разпита на
свидетеля П.А.К.. При настъпване на процесното ПТП, П.К. е бил пътник в лек автомобил „Лада Нива”, с рег. № *******.
Свидетелят сочи, че ПТП е настъпило към 9.00 часа сутринта, било е светло, при
нормална видимост, нямало е дъжд или мъгла, нямало е пясък или камъни по
пътното платно, нито други автомобила на пътя. В дясно от лекия автомобил се
движела ищцата С.Д.Х. и още една жена. На около 15 метра, след като подминали
двете жени, водачът Н. и свидетелят видели, че ремаркето се е откачило. Н.
веднага спрял автомобила и двамата слезнали от него. Свидетелят заявява, че не
е видял удара между ремаркето и ищцата, а я е видял, когато вече е била паднала.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Възраженията на
ответника, в тази връзка, са неоснователни. Виновен за настъпването
на процесното ПТП е бил водачът на лек автомобил „Лада Нива”, с рег. № *******и
прикаченото към него ремарке - Й.П.Н., който е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбите на
чл. 9, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „м“ от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата и чл. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) – управлявал е технически неизправно моторно превозно средство
и тегленото от него ремарке, тъй като е било неизправно теглително-прикачното
устройство на автомобила и ремаркето, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждаща, че с всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Поради това, съдът приема, че събраните по делото
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 288, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), Гаранционният Ф., дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени и имуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадала се явява С.Д.Х..
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
По делото е прието заключението по извършената съдебно – медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като
обективно, мотивирано и компетентно. Вещото лице по СМЕ, след като се е
запознало с представената по делото медицински документи и след личен преглед
на ищеца, е приело, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила следните
увреждания: счупване на двете бедрени кости – многофрагментни
фрактури
в долния край, закрито. На 03.10.2014 г., под обща анестезия с два оперативни достъпа (латерален на ляво бедро и медиален на
дясно коляно), на ищцата е била извършена оперативна
интервенция с метална
остеосинтеза и винтове. Лекувана е с анти коагулантна
профилактика със Зибор. Ищцата е била на легло
около 2 месеца, като пред това време е имала нужда от чужда помощ, като след
30-ия ден се е придвижвала с инвалидна количка. Постепенно е започнала да се
предвижва с патерица, които е носила до 6-ия месец. Провеждала е рехабилитация в домашни условим.
Няма данни за получени усложнения. Периодът за възстановяване е бил около 10
месеца, тъй като се касае за многофрагментно счупване в долната трета на двете
бедра, което е затруднило придвижването и рехабилитацията на ищцата. Механизмът за причиняване
на подобни телесни увреждания е силен директен удар в областта на двете бедра. В
открито съдебно заседание на 26.03.2018 г., вещото лице по СМЕ уточнява, че счупването
на двете бедра е едно от най-тежките
счупвания в човешкия организъм, както и че ищцата ще има затруднения в
походката и болки при натоварване и при промяна на времето, които ще останат за
цял живот.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.Г.К. (по
делегация). Съдът прецени със засилена критичност показанията на свидетеля К.,
предвид най-близката му връзка с ищцата
(свидетелят е неин син). След като взе предвид, обаче, че показанията на разпитания свидетел са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, почиващи на непосредствени впечатления и
кореспондиращи на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
съдът им даде вяра и ги кредитира (в частта, с която свидетелят възпроизвежда
собствените си възприятия). Свидетелят сочи, че след настъпване на процесното
ПТП, ищцата е била настанена за лечение в болница „Тракия“ в гр. Стара Загора,
където й била извършена оперативна интервенция. Ищцата останала в болницата 2
седмици. След като била изписана, за ищцата се грижели двамата й сина и
съпругите им. Ищцата не можела да става, не можела сама да извършва елементарни
битови дейности и било необходимо постоянно да има човек до нея, който да я
обслужва. Една година след ПТП, ищцата започнала да се движи с патерици, но с
придържане от един човек, тъй като я било страх да не падне. Свидетелят
заявява, че „сега“ (разпитът е проведен на 07.02.2018 г.) е започнала да се
придвижва с бастун, но имала болки в краката и в таза и все още не била възстановена.
Преди настъпването на ПТП, ищцата се грижела за „двора“ и животни. „Сега“ била
трудно подвижна.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д. №
60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение №
78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, определение № 682 от
5.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО) и отчете вида и
характера на доказаните уврежданията, възрастта на ищцата към датата на ПТП, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора, общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията които е
търпяла ищцата, прогнозата за здравословното състояние на ищцата, начина, по
който ПТП се е отразило на психиката на ищцата (решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО),
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2014 г.)
и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на С.Д.Х., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 38 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди:
По
делото е представена фактура № 18374/02.10.2014 г., издадена от „МБАЛ Св. И. Р.“
ЕООД, като доставчик на описаната стока „консуматив – заключ.плака“, за сумата
от 1390 лева, с получател С.Д.Х..
Видно от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е била
заплатена.
Представени
са и: фактура № **********/16.10.2014 г., издадена от „МБАЛ Св. И. Р.“ ЕООД за
„потребителска такса“, за сумата от 11.60 лева, с получател ищцата,
фактура № **********/09.10.2014 г., издадена от „МБАЛ Св. И. Р.“ ЕООД за „избор
на лекар“, за сумата от 210 лева, с получател ищцата, фактура № 221/01.10.2014 г. за предоставена
услуга „транспорт болен до Стара Загора“ за сумата от 140 лева, фактура №
**********/09.10.2014 г., издадена от „МБАЛ Св. И. Р.“ ЕООД за „потребителска
такса“, за сумата от 46.40 лева, с получател ищцата, фактура №
18445/16.10.2014 г., издадена от „МБАЛ Св. И. Р.“ ЕООД за „избор на лекар“, за
сумата от 230 лева, с получател ищцата, фактура № 6215/13.10.2014 г.,
издадена от „Р.Б.“ ООД за „колянна ортеза и компресивен чорап“, общо за сумата
от 259.75 лева, с получател ищцата.
Сумите
по факторите са били заплатени – видно от представени фискални бонове към тях,
сборът от сумите по които е 2287.75 лева.
Представени
са и 13 бр. фискални бонове за заплатени медикаменти и медицински консумативи.
От същите следва да се изключи фискалния бон от 09.10.2014 г. (16.45 ч.), тъй
като е представен в нечетлив вид, съществено накърняващ доказателствената му
стойност относно заплатената сума. Сборът от сумите по останалите 12 бр.
фискални бонове е 476.68 лева.
В
открито съдебно заседание на 26.03.2018 г., вещото по СМЕ - д-р В.С., е заявил,
че всички разходи са в причинна-връзка с процесното ПТП и имат връзка с
проведеното лечение.
Поради изложеното, и с оглед диспозитивното
начало, искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е доказан
за сумата от 2 666.57 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът твърди, че ищцата е допринесла за
настъпването на ПТП, тъй като се е движела на около един
метър в ляво на пътното платно по посоката на движение при наличието на
тротоар.
Ищцата твърди, че се е движела по тротоара.
По делото е представен протокол за разпит на
свидетел, съставен от разследващ полицай при РУ–Т. по ДП № 134/2014 г. по описа на РУ–Т., за извършения на 31.10.2014
г. разпит на С.Д.Х., като свидетел. При разпита, последната е заявила, че е вървяла по
десния тротоар на улицата.
Представени са и протоколи за разпит в
досъдебното производство на Й.П.Н. (л. 17 и л. 31 от ДП), който е
заявил, че при настъпване на ПТП, С.Д.Х. е вървяла на самото пътно платно.
Протоколът
за разпит на свидетел в наказателното производство удостоверява единствено, че е съставен на
посочената в него дата от посоченото длъжностно лице, извършило разпит на
свидетеля, които факти
обаче са неотносими към предмета на спора. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се събират пряко
и непосредствено пред съда. Доколкото посочените протоколи са подписани
от С.Д.Х. и от Й.П.Н., които са страни в настоящото производство, същите
представляват изходящи от страните
документи, които биха могли да представляват извънсъдебно признание на страна в
настоящото производство, ако съдържат неизгодни за автора си факти. Такива,
обаче, в протоколите не се съдържат.
По
изложените съображения, съдът не обсъжда и не основава изводите си на
останалите протоколи за разпит, съставени в досъдебното производство.
Свидетелят П.А.К. (разпитан в настоящото производство по делегация),
който при настъпване на ПТП е бил пътник в лек автомобил „Лада Нива”, с рег. № *******сочи:
„С. беше на пътното платно, а другата жена беше на тротоара. С. вървеше в края
на пътното платно“. Свидетелят заявява, обаче, че не е видял самия удар, къде е
настъпил, както и с коя част на ремаркето е била ударена ищцата.
В заключението по АТЕ, след като е съобразило
данните от протокола за оглед, вещото лице е приело, че ударът между
ремаркето и пострадалата пешеходка е настъпил върху десния тротоар за посоката
на автомобила, и по-точно - на около 0,5 м. вдясно от десния бордюр по посока
на движението на автомобила и по дължина на платното за движение. В
заключението е посочено, че при приближаването на мястото на настъпване на
процесното ПТП, пострадалата пешеходка се е движила върху тротоарна площ от
дясно на платното за движение, в посоката на автомобила. Автомобилът преди да
достигне до пешеходката, прикаченото ремарке към него се е откачило самоволно и
движейки се под ъгъл на дясно е достигнало до тротоарната площ и се е качило
върху тротоара. Реализирало се е ПТП. Ремаркето е ударило пешеходката от
задната й страна, вследствие на което тя е паднала върху тротоарната площ. Пострадалата
пешеходка не е имала възможност да предотврати настъпването на удара от
ремаркето, тъй като се е намирала в динамичния коридор на ремаркето, който обхваща
и част от тротоарната площ. Освен това, тъй като ремаркето се е качило върху
десния тротоар, удар с пешеходката е щял настъпи независимо дали тя се е
движила върху тротоара или по платното за движение.
Както беше посочено, заключението по АТЕ не е
оспорено от страните и се кредитира от съда, като обективно, обосновано и
компетентно.
С
оглед на така установените от него факти, възражението за съпричиняване е
неоснователно, поради което и определените по-горе обезщетения не следва да бъдат
намалявани.
Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 38 000 лева, а за
имуществени вреди – за сумата от 2 666.57
лева. За разликата до пълния предявен размер, искът
за неимуществени вреди следва да се отхвърли.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./, ГФ дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице, като
срокът не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията.
Няма спор между страните, че Гаранционният Ф. се е произнесъл по подадената молба от ищцата от 28.04.2016 г. с Решение от 11.05.2016
г. В случая, обаче се установява, че ГФ е отказал да изплати обезщетение по
образуваната щета, въз основа на представените доказателства и е поискал
пострадалата да представи доказателства за претендираното от нея право.
С
оглед на така изложеното, съдът счита, че лихвата върху обезщетението следва да
бъде определена по реда на чл.288, ал.2, т.7 от КЗ /отм./, а именно от датата
на изтичане на тримесечния срок за окончателно произнасяне от страна на Ф.а - 28.07.2016 г. (В тази насока е и Определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014
г., ТК, ТО на ВКС, Определение № 105 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1537/2014 г.,
ТК, ТО на ВКС и др.). Следователно, обезщетението за неимуществени вреди е
дължимо ведно със законната лихва, считано от 28.07.2016 г. до окончателното им
плащане.
Относно разноските:
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата – адв. П.Б.Х., сумата от 1474.90 лева, съразмерно
на уважените части от
исковете (3010 лв. х 0.49).
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 153 лева от общо направените разноски в размер на 230 лева (300 лв.
х 0.51) - депозит за АТЕ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 153 лева (300
х 0.51) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1773.66
лева,
които включват: 1626.66 лева
– държавна такса (40666.57 лв. х 4%)
и 147 лева (300 лв. х 0.49) –
депозит за вещи лица, от внасянето на които съдът, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., с
адрес: ***, да заплати на С.Д.Х., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
-
на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ -отм., сумата от 38 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от С.Д.Х. неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 01.10.2014 г., в с. Орлов дол, по вина на лице, управлявало лек
автомобил „Лада Нива”, с рег. № *******с прикачено към него ремарке без
регистрационен номер и без сключен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
произшествието, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2016 г. до
окончателното плащане,
-
на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ -отм., сумата от 2 666.57 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените от С.Д.Х. неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 01.10.2014 г., в с. Орлов дол, по вина на лице, управлявало лек
автомобил „Лада Нива”, с рег. № *******с прикачено към него ремарке без
регистрационен номер и без сключен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
произшествието, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
-отм., за разликата над 38 000 лева до пълния предявен размер от 80000 лева, и претенцията
за законна лихва върху сумата от 38 000 лева, за периода от 01.10.2014 г. до 28.07.2016
г.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: ***, да заплати на адвокат П.Б.Х., с адрес: ***, офис 9, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1474.90 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.Х., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Г. Ф., с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
153 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 153
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1773.66 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на Й.П.Н., с ЕГН **********,
с адрес: *** - трето лице помагач на
ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: