Р Е Ш Е Н И Е
№ V-46
01.06.2021г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Галя Белева
2.Мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър
Муртев в. гр. д. № 307 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София,
сгр. 14, депозирана чрез юрк. Николета Матева, против Решение № 260842 от
12.12.2020г., постановено по гр.д. № 1436/2020г. на Районен съд – Бургас.
С
обжалваното решение са изцяло отхвърлени исковете на дружеството- жалбоподател
за приемане на установено по отношение на ответника Р.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че на основание чл.422, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. с
чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК същият дължи на ищцовото дружество следните
вземания съгласно сключен договор за револвиращ кредит по кредитна карта *** № *** от ***., а именно: сумата от 2490.02 лв. – главница, усвоена за периода от
16.05.2017г. до 15.03.2019г., сумата от 446, 08 лв. – възнаградителна лихва за
периода 01.11.2018г. – 03.04.2019г., сумата от 132, 64 лв. – мораторна лихва за
периода 03.04.2019г. – 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението на 29.10.2019г. до окончателното й изплащане, за
които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4084 от 30.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9207/2019г. по описа на БРС.
С депозираната жалба
се оспорва като неправилен решаващият извод на БРС за липса на доказано
кредитно правоотношение. В тази връзка се сочи, че по делото е представено
приложение, носещо подписа на служител на кредитора, съгласно което кредиторът
отпускал на кредитополучателят револвиращ кредит, като чрез издадена кредитна
карта Мастъркард същият осъществявал отдалечен достъп до отпуснатият му
револвиращ кредит. Приложението съдържало и съществените елементи от
договорното правоотношение за отпускане на револвиращия кредит – лихвен процент
на договорната лихва, такси за теглене и обслужване, размер на обезщетението за
забава и др. Обстоятелството, че кредитната карта е връчена на длъжника се
доказвало от приложената по делото товарителница № 919051714807318, подписана
от ответника и неоспорена от него, в номера на която бил инкорпориран номер на
договора за кредит ***. Сочи се, че съгласно представената товарителница Р.М.
получил кредитната карта на ***., а на 24.05.2017г. извършил първата си
трансакция с кредитната карта, посредством която я и активирал – заплатил сума
в размер на 31,23 лв. Жалбоподателят сочи, че по кредита били направени общо 13
плащания в общ размер на 2609,21 лв., което поведение според него би било
правно и житейски нелогично в случай, че не било налице облигационна
обвързаност между страните по договора за кредит.
Навеждат се доводи,
че доколкото не бил оспорен подписа на кредитополучателя, положен на
товарителницата, удостоверяваща получаването на кредитната карта и с оглед
установения факт на реално ползване на сумата по кредитния лимит не
можело да се отрече съществуването на облигационна връзка между страните по
делото, възникнала по силата на договора за револвиращ кредит. Цитира се съдебна
практика.
С оглед изложеното се
прави искане обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде
постановено друго, по силата на което предявените искове да бъдат уважени
изцяло. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на
основание чл.78, ал.8, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от НЗПП.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Снежана Николова,
назначена за особен представител на ответника в първоинстанционното
производство по реда на чл.47, ал.6 от ГПК.
Оспорва като
несъстоятелни доводите на банката, че едностранно подписания документ е в
състояние да създаде задължения за друго лице, само предвид факта, че в същия
било изписано името му. Сочи, че предоставянето на банков кредит става чрез
двустранна сделка, независимо от това, което е посочила банката в договора си.
Кредитополучателят е следвало да бъде запознат с всички условия на договора, да
се съгласи и да го подпише, за да бъде обвързан от него.Навеждат се доводи, че
дори да се приеме, че пратката, за която била издадена въпросната товарителница
действително е получена от Р.М. и че тя съдържа Приложението към процесния
договор, то подписването на товарителницата само потвърждавало факта, че той е
получил приложението със съществените условия по пощата, че не е бил запознат
със съдържанието му към момента на сключване на договора и не е давал изричното
си съгласие да бъде обвързан от него. В тази връзка излага, че подписването на
товарителницата не означава изразяване на съгласие със съдържащите се в
куриерската пратка документи.
Застъпва се становище
за липса на каквито и да било доказателства, че банковата карта е била
получена от ответника. Връчването на
приложението чрез куриерската пратка също по никакъв начин не означавало, че
картата е връчена и то на същото лице. В тази връзка се посочва, че номерът на
картата е различен от номера на приложението и не е инкорпориран никъде в
товарителницата. Сочи, че по делото не били ангажирани никакви доказателства,
че кредитната карта е получена именно от ответника и че той е извършвал
тегленията и погасяванията по нея. Твърди, че погасявания по една картова
сметка може да прави всяко трето лице, което държи картата и знае номера й.
Претендира се възнаграждение за процесуално представителство.Никоя от страните
не заявява доказателствени искания.
Предявени са искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Въззивната жалба е редовна по смисъла
на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно
разпоредбата на чл. 269ГПК са: да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, поради което е валидно.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по делото е образувано по
искова молба на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“,чрез
пълномощник –юрк. Николета Матева, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът Р.Б.М., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на ищеца следните суми: сумата от 2490,02 лева, представляваща главница по револвиращ
кредит, сумата от 466,08 лева, представляваща договорна лихва за
периода 01.11.2018г. до 03.04.2019г., сумата от 132,64
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 03.04.2019г. до
11.10.2019г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за които има издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4084/30.10.2019 г. по ч.гр.д. № 9207/2019 г. на БРС. Ищецът излага, че при
сключване на Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № ***/23.01.2017г., ответникът Р.Б.М. дал съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта ***. Твърди се, че
търговецът е предоставил на ответника кредитна карта с максимален кредитен
лимит от 2500 лева, която е активирана от кредитополучателя на ***. Кредитният
лимит се усвоявал посредством транзакции, като върху усвоената сума се
начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно
определения годишен лихвен процент. Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
ответника е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Твърди, че кредитополучателят е преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.11.2018 г., на която дата е
извършено последното от страна на ответника плащане, поради което кредиторът е
блокирал използването на картата. Тъй като ответникът не е погасил задължението
си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е депозирал заявление и
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в
законоустановения срок сезира съда с искане за установяване спрямо
длъжника дължимостта на претендираните с исковата молба суми, в условията
на евентуалност- за осъждането му да заплати задълженията, произтичащи от
договора за револвиращ потребителски кредит.
С уточнителна молба от 19.03.2020г. ищецът
посочва, че не поддържа предявените при условията на евентуалност осъдителни
искове срещу ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответната
страна, чрез назначения й от съда особен представител – адв. Снежана Николова, депозира писмен отговор на исковата
молба, в който искът се оспорва по основание с твърдението, че ответникът е
сключил договор за предоставяне на потребителски кредит, но не и за револвиращ
кредит и кредитна карта. Възразява се ищецът да е представил валидни
доказателства за съществуване на вземането си по договора за револвиращ кредит.
Позовава се на разпоредбата на чл.22 от ЗПК, поради възражения за липса на
задължителни реквизити в договора за кредит по чл.11, ал.1, т.7, т.8, т.9а,
т.10, т.11 и т.20 от ЗПК, както и на наличие на неравноправна клауза съгласно
чл.143, ал.2 от ЗЗП. Сочи, че на ответника изобщо не е връчвана кредитна карта,
нито е получил покана за изпълнение. По подробно изложените в отговора
съображения моли за отхвърляне на исковете.
Установява се от приетите по делото и
неоспорени от страните доказателства, че на 23.01.2017г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като
кредитор, и Р.Б.М. като кредитополучател, е сключен взаимноразписан Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***,
съгласно който страните са уговорили предоставянето на потребителски кредит за
стоки в размер на 599,00 лв. Като размер на кредита по същия този
договор е посочена сумата от 622,96 лева, а като обща стойност на
плащанията (с първоначална вноска) – сумата от 641,64 лева. Страните са
договорили изплащането да е на вноски - 3 на брой, всяка от които в размер на
213,88 лева при средно месечно отклонение на вноска до една стотинка. ГПР е
договорен в размер на 15,95 %, а лихвения процент - в размер на 14,88 %.
Към договора е приложен погасителен
план, от съдържанието на който е видно, че първата дължима вноска е с
падежна дата 05.03.2015 г., а втората и третата падежни дати са съответно на
05.04.2017г. и 05.05.2017 г.
В чл.12 от Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** страните са договорили, освен усвоения кредит за
покупката на смартфон, марка ***, модел ***, на кредитополучателят да бъде отпуснат и револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000 лева, задълженията по нея да възникнат само след активирането й. В
тази връзка, договорено е още договорът да е безсрочен, а всяка трансакция с
кредитната карта, чрез въвеждане на ПИН, да представлява усвояване по него.
Според чл.16 от договора, за ползването на кредитния лимит кредитополучателят
се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредита, както и
такси за ползване на картата, като техният размер ще бъде визиран в
приложението по т.2.1 от договора, а според чл.19 от същия, кредиторът може да
преразглежда техните стойности всеки месец. Договорено е между страните и това
платежният документ да бъде връчен на кредитополучателя ведно с документ-
приложение, който е неразделна част от договора и съдържа всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата, както и
правото на кредитора да я блокира при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски, а в случай, че не последва престиране на
дължимото в рамките на два месеца от последното плащане, да се приложи
разпоредбата на чл.3 от договора, според която при забава кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. Според чл.24 от договора, с подписването му кредитополучателят е
потвърдил, че е запознат, разбира и приема условията на договора, екземпляр от
който ответникът е декларирал, че е получил.
Към договора от 23.01.2017г. е съставено
Приложение /л.21-22 от делото на БРС/, носещо подписа на служител на
кредитора, съгласно което кредиторът отпуска на кредитополучателя Р.Б.М. револвиращ кредит
в размер на 2500лв., като чрез издадена кредитна карта Мастъркард кредитополучателят осъществява отдалечен достъп до
отпуснатия му револвиращ кредит. Приложението съдържа и съществените
елементи от договорното правоотношение за отпускане на револвиращия кредит –
главница, лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и обслужване,
размер на обезщетението за забава и др.
По делото на БРС /лист 28/ е представена
товарителница изх.№ ********* с дата 22.05.2017г., с която от БНП Париба Пърсънъл Файненс до Р.Б.М.
е изпратена пратка, получена на ***. на изпратения адрес в ***/А.Й./ № 51 от ответника,
лично.
Пред исковия съд е назначена и изслушана ССчЕ, която
след извършена справка с представени по делото от ищеца месечни извлечения по
кредитна карта с титуляр Р.Б.М., издадена по договор за револвиращ кредит от 23.01.2017г.,
установява,че в периода 29.05.2017г. -30.10.2018г. е усвоена сума в общ размер
на 4030,51 лева, а до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК са извършени
погашения в размер на 2609,21 лева, като към 28.10.2018 г. е налице неплатен остатък
в размер на 3068,74 лева. Вещото лице сочи, че неплатения остатък от главницата
е в размер на 2490,02 лева, възнаградителната лихва за периода от 01.06.2018г.
до 03.04.2019г. - в размер на 446, 08, а лихвата за забава върху главницата за
периода 03.04.2019г. до 11.10.2019г. възлиза на 132,64
лева. Ищецът заявява, че е блокирал използването на
кредитната карта, както и че е поканил длъжника да плати. Доказателства за
връчване на поканата обаче липсват по делото.
По делото е приложено ч.гр.д. № 9207/2019
г. по описа на РС-Бургас, образувано на 29.10.2019 г. по заявление на ищеца в
настоящето производство, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с № 4084/30.10.2019 г., с която е
разпоредил длъжникът – ответник в настоящето производство да заплати на
кредитора сумата от 2490,02 лева – главница, 446,08 лева –възнаградителна лихва за периода 01.11.2018г. – 03.04.2019г. и сумата от 132,64
лева – мораторна лихва за периода 03.04.2019г. – 11.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.10.2019г. до
изплащане на вземането.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД във,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника, по което ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото
основание, както и твърденията относно размера на дължимата от ответника сума и
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на
ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Процесният договор за паричен револвиращ
потребителски кредит чрез използване на кредитна карта е консенсуален, поради
което, макар и при постигане на съгласие между страните относно поетите с него
субективни права и правни задължения да е породено правното действие на тази
възмездна двустранна сделка, за да възникне договорното задължение за връщане на
предоставения кредит от ищеца на ответника, ведно с уговорените възнаградителни
лихви и други съпътстващи използване на кредитната карта такси, следва в
процеса на доказване да се установи по несъмнен начин, че кредиторът е изпълнил
своето договорно задължение за отпускане на картодържателя на съответен паричен
кредит чрез използването на съответната кредитна карта.
Доколкото не е оспорен подписа на
кредитополучателя, положен на всяка страница на договора на 23.01.2017г., както
и с оглед установения факт на реално ползване на сумата по кредитния лимит,
отпуснат с револвиращия кредит, следва да се приеме за доказано съществуването
на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** и приложение към него,
представени и приети по делото. В случая по делото по безспорен начин се
установява облигационната връзка между страните във връзка със сключеният между
тях в гр. София на 23.01.2017г. в писмена форма Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта ***, както и факта на ползване на сумата по
договора за револвиращ кредит от ответника М.. Анализирайки датата на
получаване на пратката, изпратена от ищцовото дружество с товарителница
от ***. на ответника М., със заключението на вещото лице Лазарова, от което се установява, че към 29.05.2017г. е била вече
изтеглена и усвоена първата сума по Договора за револвиращ кредит от ответника М.,
съдът намира за безспорно установено по делото предоставянето на кредитната
карта на кредитополучателя М., с която са извършени впоследствие и 13 плащания
от негова страна за погасяване на задълженията му/ вж. таблица на
в.л. Лазарова по извършената пред
БРС експертиза/.
По своята същност, обратната разписка и
заключението по ССчЕ, разгледани поотделно, са косвени доказателства досежно
факта на получаване на кредитната карта, но разгледани в съвкупност водят до
единствения възможен извод, като изключват всяка друга възможна версия, а именно
– въззивникът в изпълнение на договорните си задължения е предоставил на
въззиваемия процесната кредитна карта с кредитен лимит до 2500 лева. Наличието
на договор и изправността на кредитодателя, налага извода за пораждането на
задължението за връщане на заетата главница ведно с произтичащите от него
акцесорни задължения за заплащане на възнаградителна лихва, мораторна лихва и
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Конкретният договор за кредит е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ,
бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му от 29.07.2016 г.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Анализирано съдържанието на договора
отговаря на изискванията на чл.11, ал., т.1 – 10 и т.20 ЗПК, тъй като съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП и
ГПР, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
като е уредена и възможността за упражняване на отказ от договора.
Безспорно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК налага
императивното изискване ДПК да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
конкретния случай обаче, доколкото за целия срок на договора е договорен
фиксиран лихвен процент, липсва задължение погасителния план да съдържа
информация за последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. С договора е установен фиксиран лихвен процент, поради което
не е необходимо да се съдържа и методика за изчисляване на референтен процент,
съгласно чл. 33а от ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/.
В случая разпоредбите на чл. 12 от ЗПК са неприложими към настоящия
договор, доколкото кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Предвид спецификата на револвиращия кредит,
за него не се изготвя погасителен план, тъй като не е известно какъв ще бъде
размера на сумата, която ще бъде усвоявана и съответно ще се прави частично или
цялостно плащане, вкл. и датата, на която ще се бъдат теглени сумите, както и
датата на погасяване.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страните се
подписва от страните по него, но доколкото ДПК съдържа установеното от закона
задължително съдържание, липсата на ОУ не обосновава недействителността му.
Следователно, процесният договор е
действителен по аргумент на противното основание, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Установява се от заключението на вещото
лице Лазарова, че последната вноска по кредита е отразена в
месечното извлечение от 30.09.2018г., при което общо извършените погашения са в
размер на 2609,21 лева, а към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК дължимата сума възлиза в общ размер от 3068,74
лева, от които главницата е 2490,02 лева. Вещото лице изчислява, че възнаградителната
лихва за периода 01.06.2018г. – 03.04.2019г. за периода 01.06.2018г. –
03.04.2019г. възлиза на сумата от 446, 08 лв., а лихвата за забава върху
главницата от 2490,02 лева, изчислена за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г.,
възлиза на 132,64 лева.
Не се установява по делото кредиторът да е
извършил уведомяване на длъжника за обявяване на целия дълг за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, от която дата
по арг. от чл.422, ал.1 от ГПК специалният установителен иск се счита предявен.
На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5, с оглед охрана интересите на ответника на последния
се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Изхождайки от
цитираните разпоредби съдът намира, че изявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на ответника по
иска едва с преписа от исковата молба, на неговия особен представител на
04.08.2020 г. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на ВКС, I т. о.
Съгласно разясненията дадени в т. 2 на Т.
Р. № 3/2017 г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019 г. размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
В настоящия случай, предвид гореизложеното
и изхождайки от датата на връчване на исковата молба ведно с книжата, включващи
и изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем,
предсрочната изискуемост следва да се счита за настъпила на 04.08.2020 г.
(датата на която книжата са връчени на особения представител).
Предвид изложеното и при съобразяване с
данните от заключението на вещото лице, дължими на кредитора са задълженията за
главница в размер на 2490,02 лева, както и за възнаградителна лихва в размер на
446, 08 лв. начислена за периода 01.11.2018г. – 03.04.2019г. Законна лихва
върху главницата се дължи от датата на настъпване на предсрочната изискуемост,
която дата е 04.08.2020г. до окончателното й изплащане, поради което
искането за присъждането на такава за периода от подаване на заявлението на
29.10.2019г. до дата 04.08.2020г. е лишено от основание.
От ищцовата страна не бе установена по основание претендираната сума
за мораторна лихва в размер на 132, 64 лв., тъй
като претенцията касае периода 03.04.2019г. – 11.10.2019г., който период предхожда
датата 04.08.2020г., на която вземането на кредитора е станало изискуемо.
По изложените по-горе съображения
решението на районния съд , в частта, в която е отхвърлен иска за
установяване дължимостта на обезщетение за забава в размер от 132,64 лева за
периода от 03.04.2019г. – 11.10.2019г., както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до 04.08.2020г., като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските: Резултатът от спора налага
отмяна на решението в съответната част с присъждане на разноски в полза на
търговеца съобразно уважената част, както следва: сторените разноски в
заповедното производство в размер на 106, 55 лева /за ДТ и юрк възнаграждение/,
в исковото производство в размер на 696,77 лева /за ДТ, юрк възнаграждение, определено на 100 лева,
възнаграждение за особен представител и вещо лице по ССчЕ/ и във въззивното производство в размер на 382,52 лева /за
ДТ и юрк възнаграждение, определено
на 100 лева, и възнаграждение на особения представител/.
В хода на производството
ответникът е представляван от назначения му на разноски на ищеца особен
представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с
особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР
6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието
си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги
възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. С.Н. от БАК следва
да й бъде изплатена сумата от 200 лв. от бюджетните средства на съда – арг. от
разп. на чл. 83, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260842/10.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 1436/2020г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон България, гр. София, КТЧ с ЕИК ********* –
клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14, представляван от Димитър
Тодоров Димитров, срещу Р.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК за
установяване съществуване на вземане за сумата от 2490, 02 лв. /две хиляди четиристотин и деветдесет лева и две
стотинки/, представляваща главница по револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта ***, съгласието за който е
обективирано в Договор от 23.01.2017г. за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX -14410205 от 23.01.2017г., както и сумата от 446,
08 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и осем стотинки/ – възнаградителна лихва за периода 01.11.2018г. –
03.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.08.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4084 от 30.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9207/2019г. по описа на БРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон България, гр. София, КТЧ с ЕИК ********* –
клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14, представляван от Димитър
Тодоров Димитров, сумата от 2490, 02 лв. /две хиляди четиристотин и деветдесет лева и две стотинки/, представляваща непогасена главница по револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта ***, съгласието на който е обективирано в Договор от 23.01.2017г. за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ***, и сумата от 446, 08
лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и осем стотинки/ – възнаградителна лихва за периода
01.11.2018г. – 03.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 04.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
4084 от 30.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 9207/2019г. по описа на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260842/10.12.2020г., постановено по гр.д.№ 1436/2020г.
по описа на РС-Бургас, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, гр. София, КТЧ с ЕИК ********* – клон България, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София,
бл.14, представляван от Димитър Тодоров Димитров, срещу Р.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9
от ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата от 132, 64 лв. /сто тридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода
03.04.2019г. – 11.10.2019г. и вземането за законна лихва върху главницата за
периода от 29.10.2019г. - датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК
до 04.08.2020г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост, за които
има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4084 от 30.10.2019г., издадена по ч. гр.д. № 9207/2019г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
Р.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на ""БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. клон България, гр. София, КТЧ с ЕИК ********* –
клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к. “Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14, представляван от Димитър
Тодоров Димитров, сторените разноски в заповедното производство в размер на 106,
55 лева /сто и шест
лева и петдесет и пет стотинки/, в
исковото производство в размер на 696, 77 лв. /шестотин деветдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ и във въззивното производство в размер на 382,52 лв. /триста осемдесет и два лева и петдесет и две стотинки/.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Снежана Николова от БАК, възнаграждение в размер на 200,00
лв. (триста лева) за осъществената до момента правна помощ – процесуално
представителство на ответника във въззивното производство, от депозитните
средства за това, внесени на 01.04.2020г. от ищеца (спр. л.35), за
което да се извърши надлежно отбелязване по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: