№ 142
гр. София, 27.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20231001000947 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 233 ГПК.
В насроченото на 25.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото не му е
даден ход, предвид изявление на адв. И., процесуален представител на жалбоподателя-
ищец „Първа инвестиционна банка“ АД, че на 24.02.2025 г. е депозирал молба, с която
прави отказ от предявените искове срещу „Холдинг Български държавни железници“
ЕАД, по които е образувано т.д. № 1235/2019 г. на СГС, VI-11 състав, които към
момента се разглеждат пред въззивната инстанция и иска производството по делото да
бъде прекратено и да бъде обезсилено решението по т.д. № 1235/2019 г. на СГС, VI-11
състав. Процесуалните представители на „Холдинг Български държавни железници“
ЕАД не са възразили на искането и са направили изявление, че претендират разноски
при прекратяване на делото. Процесуалният представител на „Първа инвестиционна
банка“ АД е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид, че писменото изявление на
ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД с вх. № 5052/24.02.2025 г., поддържано и в
откритото заседание на 25.02.2025 г., е направено от надлежно упълномощено лице – в
пълномощното на адв. И. изрично е включено право да се отказва от иска, както и че
съобразно чл. 233 ГПК такова изявление може да бъде направено при всяко положение
на делото и като съобрази, че при надлежно направен отказ от иска съдът е десезиран,
намира, че следва да прекрати производството по делото, а след като изявлението е
направено пред въззивната инстанция, на основание чл. 233 ГПК, изр. последно,
обжалваното решение следва да бъде обезсилено.
Предвид направеното от ответника искане за присъждане на разноски и
представените доказателства за сторени такива, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
разноски се следват на ответника. Той е доказал пред въззивната инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 14 280 лева с ДДС или 11 900 лева без ДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението на противната страна за
прекомерност на това възнаграждение, е неоснователно. Платеното адвокатско
възнаграждение е напълно съобразено с цената на иска от една страна (над 183 000
лева), а от друга – с фактическата и правна сложност на делото, като в същото време
процесуалният представител на страната е проявил и съответна процесуална активност
1
по делото. Ето защо на ответника следва да се присъдят 14 280 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение пред САС.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени и
разноските, сторени пред първата инстанция. Такива са платените 6000 лева за
адвокатски хонорар.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение 260329/04.09.2023 г. по т.д.|№ 1235/2019 г. на
СГС, VI-11 състав, поради отказ от иска пред въззивната инстанция и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* да
заплати на „ХОЛДИНГ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата 14 280 лева – адвокатски хонорар пред САС и сумата 6000 лева –
адвокатски хонорар пред СГС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2