Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 07.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Снежина Чолакова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 101 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Д е.В к.“ ЕООД, ***, депозирана срещу
Решение № 260072/04.02.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
1872/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно
постановление № 27-0001132/25.09.2020г. на директора на Дирекция “ОИТ” - гр. Шумен, с което на основание чл.
416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Д е.В к.“ ЕООД, е наложена имуществена
санкция в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева, като съдът я е намалил
на 1500 /хиляда и петстотин лева/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че визираното в акта и в НП нарушение съставлява „маловажен случай“ на законово
неизпълнение, поради което приложение е следвало да намери разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
процесното наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“ – Шумен, депозира писмен отговор чрез юрисконсулт Д.В.-И.,
в който излага доводи за неоснователност на оспорването и моли за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. В съдебно заседание ответникът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 18.08.2020г. в
15.30ч. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в
шивашки цех в гр. Шумен, ул. „Тодор Икономов“ № 8 стопанисван от жалбоподателя
и на 20.08.2020г. /на документи представени в Д „ИТ“/, било установено, че при
осъществяване на дейността си в качеството му на работодател, не е изпълнил
задълженията си във връзка със спазването на трудовото законодателство с това,
че е допуснал до работа на 18.08.2020г., като „гладач“ в цитирания обект лицето Ш.М.Х., без да
ѝ е представил преди постъпването и на работа копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП гр. Варна за сключения с нея трудов
договор № 079/18.08.2020г.
Нарушението било
извършено на 18.08.2020. Предвид така констатираните обстоятелства, на
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
27-0001132/27.08.2020г., като актосъставителят счел, че е нарушен чл. 63, ал. 2
от КТ. Актът бил връчен на управителя на дружеството жалбоподател – Д.Д.В.. При
връчването били отразени възражения, но допълнителни такива не били представени
в законоустановения срок.
Въз основа на така
съставения акт, АНО издал впоследствие процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че не се констатира наличието на
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта и на НП,
опорочаващи изначално санкционната процедура. След извършен анализ на
приобщените доказателства, съдебният състав извел и решаващия си извод относно
безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение. Независимо
от това и в унисон с претенцията на търговеца, въззивният съд изменил размера
на наложената му имуществена санкция, приемайки, че наказващият орган я е
определил в необосновано завишена стойност, поради което съдебният състав я е
привел към минималния ѝ размер.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи, както и решаващото му становище
касателно безспорната установеност на описаното в акта и в НП нарушение.
Извършването му не се отрича и от касатора – по несъмнен начин се доказва, че
при осъществените проверки от длъжностните лица на Инспекцията по труда, в
обекта на търговеца е установено полагането на труд от лицето Ш.М.Х., сключило
в предхождащ проверката час трудов договор с работодателя, на което обаче не е
било предоставено копие от уведомление, заверено от ТД на НАП – Варна. С това
си поведение касационният жалбоподател е нарушил вмененото му с чл. 63, ал. 2
от КТ задължение да не допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите, определени с ал. първа от същия член, а именно копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. За нарушения от категорията на процесното
Кодексът на труда предвижда изричен санкционен текст – този на чл. 414, ал. 3,
според който подобна простъпка бива наказвана с имуществена санкция в размер от
1500 до 15 000 лв. Както правилно е отбелязал и районният съд, АНО
незаконосъобразно я е определил в размер над минималния, доколкото не са налице
обстоятелства, обосноваващи подобно решение.
Тук е мястото да се отбележи, че
процесният случай не може да се възприеме за „маловажен“, каквито подробни
доводи изтъква касатора. Неправилно същото е ценено за „маловажно“ по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН от страна на инициатора на настоящото производство. В тази връзка
следва да се отбележи, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на
„маловажно“ административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните“
нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в, ал. 1 от КТ имат два основни
признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на
КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При
това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.
В чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Това означава, че
за нарушенията по посочените законови текстове /в т.ч. и процесното такова/,
привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и
да са налице визираните в него условия, т.е. тези нарушения не могат да се
квалифицират като „маловажни нарушения“ по смисъла на цитираната разпоредба. А
както беше посочено по-горе, неприложима се явява и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При това положение наказващият орган е следвало да приложи съответния
санкционен текст и да ангажира отговорността на юридическото лице, както е
постъпил.
Поради изложеното и с
оглед безспорната установеност на приписаното на касатора неизпълнение от
обективна и субективна страна, настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Касационната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
и с оглед отправената претенция, на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен, на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото в минимален размер от 80
/осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260072/04.02.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1872/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„Д е.В к.“ ЕООД, *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен разноски в
размер на 80 /осемдесет/лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.06.2021 г.