О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3708 Година 28.12.2018 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми
декември Година 2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2964 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначения от съда особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно
нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а
предявените с нея искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими
и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени
документи, каквито досега ответникът не е представял по делото (чл.
183 ГПК).
Следва
да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените към нея въпроси от същата в исковата молба, както и на
следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/.
какъв е размера на предоставения от У. кредит на ответника по процесния договор
от 14.03.2016 г., на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/.
извършвани ли са от ответника и/или от други лица някакви плащания за
погасяването на този кредит, на У. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви
точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер негови
задължения по погасителния план и договора за главница, възнаградителни лихви,
неустойки, такси, обезщетения за забава, комисиони и прочие, са били погасени с
всяко от тези плащания; 3/. какви точно по съдържание и размери вземания по
този кредит, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за
забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани на ищеца от У. с подписване
на 20.07.2017 г. на приложение № 1 към посочения в исковата молба индивидуален
договор, сключен във връзка с посочения в същата молба рамков договор за цесия
от 20.12.2016 г.; 4/. обявяван ли е от ищеца и/или от У. този кредит за
предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо основание и с какво
точно негово и/или на У. волеизявление, и уведомяван ли е ответникът за тази
предсрочна изискуемост от ищеца и/или от У., на коя дата и по кой точно начин
(по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 5/. спирани
ли са плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и
останали ли са след това непогасени от ответника суми по същия кредит и с какви
точно размери - поотделно за главница, възнаградителни лихви, неустойки,
обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране
на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем или настъпване на уговорения в договора падеж за
погасяването му, на подписване на посоченото приложение към цесията, на
предявяване в съда на исковата молба на ищеца и на представяне на заключението
на вещото лице по делото, за отговор на които въпроси съдът не разполага със
специални знания в областта на счетоводната отчетност (чл. 195, ал. 1 ГПК). За
изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването
й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и
проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от
отговора на особения представител на ответника. Страните следва да се приканят
към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват
по същество в това, че на 20.07.2017 г. било подписано приложение 1 към индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от същата дата, сключен във
връзка с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., между У. и ищецът. По силата му вземането на У. срещу ответника,
което произтичало от договор за потребителски кредит № 2196116/12.03.2016 г., било
прехвърлено в полза на ищеца ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително с всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Общите условия на У. съдържали изрична клауза, която уреждала правото му да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1/20.07.2017 г. към индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г., във връзка с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., било
представено само с данните на длъжника, тъй като данните на останалите длъжници
били защитени съгласно ЗЗЛД. В изпълнение на изискванията на закона, на
ответника били изпратени 2 броя по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомления за
извършената цесия от У., съответно с изх. № УПЦ-П-УКФ/2196116/27.07.2017 г., с
известие за доставяне посредством Б., на посочения в договора за кредит адрес и
повторно уведомление за цесията с изх. № УПЦ-С-УКФ/2196116 от 04.10.2017 г.,
посредством куриерска фирма Л., с товарителница № 67432412. Уведомленията били
изпратени на посочения в договора за кредит постоянен адрес на ответника. В
случая следвало да се има предвид, че съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за
цесия, ищецът, в качеството на цесионер, се задължил от името на цедента и за
своя сметка, да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично
пълномощно от У.. Към исковата си молба представял заверени копия от
уведомленията за извършената цесия от У., които да се връчели на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея, в която насока се позовавал на
посочената в исковата му молба практика на ВКС. Процесното вземане произтичало
от одобрен на 12.03.2016 г. и подписан на 14.03.2016 г. договор за
потребителски паричен кредит № 2196116 между У., в качеството му на кредитор и ответника,
в качеството му на кредитополучател. Договорът бил сключен при спазване на
разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ, при които У. предоставяло потребителски
кредити. Цитираните ОУ били неразделна част от договора за кредит. С
подписването му, кредитополучателят удостоверявал, че му бил предоставен целият
обем преддоговорна и договорна информация от страна на кредитора, получил бил
екземпляр от ОУ, запознат бил с тях и безусловно ги приемал. При условията на договора
за кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 1137.04 лева, която сума била преведена по посочената от кредитополучателя
банкова сметка ***.03.2016 г. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят
се задължил да ползва отпуснатия кредит и го върне с начислените лихви и
разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чийто
брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който бил неразделна
част от договора. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна
погасителна вноска, включвал съответна част от главницата на отпуснатия кредит,
лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата
и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план били посочени и
падежът за погасяването на всяка вноска. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към договора,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала
с възнаградителна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок
на договора и се начислявала от датата на отпускане на кредита, като страните
договорили годишен лихвен процент в размер на 23 %. Страните договорили съгласно
погасителния план и гратисен период от 9 вноски, през който годишният лихвен
процент бил в размер на 17 %. Подписвайки договора за кредит, страните
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъдела в
общ размер на 356.15 лева. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да
върне при сключване на договора за кредит, била в размер на 1493.19 лева, която
съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 27 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, като длъжникът можел да ползва първоначален
гратисен период от 9 вноски, първата от които на 21.03.2016 г., през който
период се дължала само лихвата по кредита. След гратисния период длъжникът дължал
вноски, всяка в размер на 75.44 лева, считано от 21.12.2016 г., като последната
вноска по кредита била с падеж 21.05.2018 г., съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, в който бил посочен падежът на всяка отделна
погасителна вноска. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ, при забава в плащанията на
дължимите от кредитополучателя суми, същият дължал, освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна
лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 38.66 лева,
за периода от 21.12.2016 г. до дата на подаване на исковата молба в съда
включително. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
21.05.2018 г. - дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителния
план, като кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем. Кредитополучателят
не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била погасена до
момента, била в размер на 130.58 лева, с която била погасена съответната част
от възнаградителната лихва. За ищецът възникнал правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред, с оглед на което предявявал процесните кумулативно
обективно съединени осъдителни искове срещу ответника за следните суми, които
се дължали на краен падеж - 21.05.2018 г.: 1137.04 лева главница, с 225.57 лева
възнаградителна лихва от 21.12.2016 г. до 21.05.2018 г., с 38.66 лева
обезщетение за забава от 21.12.2016 г. до подаване на исковата молба в съда,
или сума в общ размер на 1401.27 лева.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца по посочената му банкова сметка, ***.04
лева за главница от невърнат кредит по горепосочения договор за потребителски
кредит, с 225.57 лева възнаградителна лихва от 21.12.2016 г. до 21.05.2018 г.,
с 38.66 лева обезщетение за забава от 21.12.2016 г. до 06.06.2018 г., и законна
лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 06.06.2018 г. до
изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявените искове - чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор, назначеният особен представител на ответника заема
становище, че искова молба била допустима, но недоказана по основание и размер.
Действително между ответника и У. бил сключен на 14.03.2016 г. договор за
потребителски паричен кредит № 2196116, по силата на който на същия бил
предоставен потребителски кредит в размер на 1137.04 лева. По силата на сключен
на 20.12.2016 г. рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения
/цесия/ и сключените в тази връзка индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г. и приложение 1 към него, задълженията
на ответника били в общ размер на 1401.27 лева, от които 1 137.04 лева
главница, 225.57 лева възнаградителна лихва, 38.66 лева лихва за забава, били
прехвърлени от У. на ищеца. Оспорвал предявения от него иск, който бил
неоснователен. Ответникът не бил валидно уведомен за извършената цесия, поради
което правата на ищеца да търсел прехвърлените вземанията, не били консолидирани.
Същите били непротивопоставими на ответника и ищецът не можел да претендира
изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит за главница,
договорна лихва и законната лихва за забава. Видно било от приложените към
исковата молба документи, че между ищеца и У. били сключени валиден рамков
договор за продажба и прехвърляне на парични задължения /цесия/ и подписаните в
тази връзка индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.07.2017 г. Към тези документи било приложено и пълномощно, с което цедентът
упълномощил цесионера да уведомява "всички длъжници (кредитополучатели,
поръчители, сьдлъжници, наследници), по всички вземания", съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. За да възникнело за ищеца правото да търси от ответника
гореописаните задължения, следвало да бъдат налице кумулативно три
предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника и У., възникнало
от договор за потребителски кредит № 2196116 и настъпване на падежа на
вземанията, които следвало да бъдат в претендирания от ищеца размер; валиден
договор за цесия, с който било прехвърлено процесното вземане от У. в полза на ищеца
и получено от ответника уведомяване от цедента или упълномощения в тази връзка
цесионер, за извършената цесия. В случая валидно уведомяване липсвало. Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, имало за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не било
носител на вземането. Вземането преминавало от предишния кредитор върху новия
кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера било все
още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор.
Видно било от приложените към исковата молба известие за доставяне от Б. и обратна
разписка от куриерска фирма Л., че уведомителните писма за извършената цесия не
били получени от ответника. Обратните разписки били оформени като
"неполучени" и било отбелязано, че "няма връзка с
получател." Следователно уведомяване не било извършено. В условията на
алтернативност ищецът посочвал, че ответникът следвало да се счита за уведомен
за извършената цесия с получаване на исковата молба. Във формираната с редица
решения на ВКС съдебна практика действително се приемало, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлявало надлежно съобщаване на цесията
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането пораждало
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая обаче,
уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, било
връчено не на ответника или на упълномощен от него представител, а на особения
му представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Представителната власт на последния се
изчерпвала с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско
дело, по което бил назначен и не обхващало получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител можел да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, които били свързани с разпореждане с предмета на делото
по аргумент от чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото не бил страната по
спорното материално правоотношение. В случая не било спазено изискването на чл.
99, ал. 3 и 4 ЗЗД и цесията, която била породила действие в отношенията между
стария и новия кредитор, не била породила действие в отношенията между новия
кредитор и ответника. Ищецът не бил активно материално легитимиран да търси
процесните задължения от ответника. Евентуално, договорът за потребителски
паричен кредит бил недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В раздел „характеристики
и условия на потребителския паричен кредит" били изброени характеристиките
на отпуснатия кредит, а именно чиста стойност на кредита, общ размер на кредита
(главница), обща сума дължима от потребителя, начин на усвояване, начин на
погасяване, фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/, годишен процент на разходите
/ГПР/, брой месечни вноски и месечна сума, падежна дата и първа вноска по
кредита. Кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на ГЛП по заемал и ГПР на заема. Липсвали обаче, условията за
прилагането на ГЛП и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с
първоначалния лихвен процент, не била посочена ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били
включени в него и как се формирал посоченият в договора ГПР от 21.97 %/. Съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следвало по
ясен и разбираем за потребителя начин да били инкорпорирани всички разходи,
които длъжникът щял да стори и които били пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в договора за потребителски паричен кредит
№ 2196116, яснота относно посочените обстоятелства липсвала. Посочен бил
годишен лихвен процент по заема /който бил фиксиран/, но не се изяснявало как
тези стойности се съотнасяли към ГПР по договора. Тези съставни елементи оставали
неизвестни и на практика, така се създавали предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни
компоненти, които го оскъпявали, следвало ясно да посочи какво точно било
включено в тях. Кредитното правоотношение между ответника и У. се явявало
недействително на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, и
като такова не било в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. Моли съда да остави без уважение предявения иск, като неоснователен
и недоказан, и присъди направените по делото разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на
тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички горепосочени
обстоятелства, твърдени в отговора на особения му представител, тъй като на тях
е основал възраженията си за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: декларация
за съгласие за обработка на лични данни и друга информация; копие от лична
карта; договор за потребителски паричен кредит № 2196116; ОУ на У.; погасителен
план; съгласие за директен дебит; рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г.; индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 20.07.2017 г.; потвърждение за извършената цесия на парични
вземания на основание чл. 99 ЗЗД; приложение № 1 към индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.07.2017 г. уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. с известие за
доставяне и обратна разписка; уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания (цесия) от 04.10.2017 г. с обратна разписка и товарителница; и товарителница.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводствата на ищеца и У., и там, където това стане необходимо,
да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към
тази експертиза в исковата молба и обстоятелствената част на настоящото
определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на
Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис
от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния
документ, удостоверяващи внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок
депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще
загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса,
освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.02.2019 г. от 10.30
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответника. За същата дата да се призове и вещото лице, след
внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на
експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: