Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр.Габрово, 28.01.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 137 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405а, ал.7 от Кодекса на труда КТ/. Образувано е по жалба с вх. № 1019/14.06.2021г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на ***** „****“ със седалище *********, ул. ********** № **, представлявано от Х. Г., чрез адв. И.С.,***, против Постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение от 25.05.2021г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово.

            В жалбата се твърди, че преди проверката извършена от органи на ДИТ – Габрово, заведението на дружеството било затворено поради пандемията. Управителят се опитал да го отвори сам и да работи по този начин, но клиентите се оказали повече от предвиденото, поради което той помолил К. С. да му помогне при отварянето и в обедните часове, когато се струпвали клиенти. Тя не искала да работи за постоянно, защото имала други ангажименти. По тази причина на 3.05.2021 г. сключили граждански договор. Лицето не искало да работи постоянно и затова дошло да му помогне на 5.05.2021г. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., който поддържа депозираната жалба, допълнително развива съображения, че за да е налице трудово правоотношение е необходима трайност в отношенията между страните, каквато в случая липсвала.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата, излага доводи в подкрепа на обжалвания административен акт, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори между страните, че по време на извършена на 5.05.2021г. на място проверка в обект, стопанисван от дружеството – жалбоподател, е установено от контролните органи, че лицето К. С. С. е изпълнявала функциите на сервитьор в заведението – приемала е поръчки, изпълнявала е същите и е получавала заплащането от страна на клиентите. Във връзка с извършената проверка и по време на същата С. е декларирала саморъчно /л. 5/, че работи в предприятието от 3.05.2021г. като сервитьорка с работно време от 11.00 до 18.00 часа, почивни дни – събота и неделя. Изрично в декларацията е посочено, че не е сключен трудов или граждански договор и не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Декларацията носи информация относно основните елементи на едно трудово правоотношение, а именно: наименование на работодателя, длъжност, почивни дни, работно място и работно време. По делото безспорно е установено, че тя е извършвала работа на определено от жалбоподателя работно място, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ, където е извършвала типичните за длъжността сервитьор дейности, описани по-горе, които е реализирала с личния си труд.

Видно от свидетелските показания на служителите при ДИТ – Габрово, извършили проверката, по време на същата не са им били представени нито трудов, нито граждански договор, сключен между дружеството и С.. Самата С., разпитана като свидетел по искане на жалбоподателя, заявява, че приложения към преписката граждански договор /л. 6/ е сключен след проверката. Макар, договорът носи дата 3.05.2021г., с оглед изричното изявление на С., факта че в декларацията попълнена на 5.05.2021г. изрично е посочила, че няма сключен граждански договор, следва да се приеме, че такъв договор не е съществувал между страните към момента на проверката и че същият е съставен единствено и специално за нуждите на защитата на жалбоподателя.

Отделен е въпроса, че този граждански договор не покрива изискванията нито за договор за поръчка, нито за договор за изработка и по тази причина не е в състояние да дерогира извода че е налице прикрито трудово правоотношение. Предмет на гражданския договор за изработка или за поръчка, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен резултат, свързан с полагането на лични усилия, за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на споразумението и действителната воля на страните. В случая обаче не е договорено постигането на определен резултат, а точно обратното – договорено е предоставянето на работна сила.

Управителят на дружеството лично писмено е обяснил, че нямал възможност да назначи миячката на чинии и сервитьорката в обекта си „поради почивните дни“ и първо искал да ги изпробва дали се справят с „работния процес“ – т.е. у самия него още в началото е битувало съзнанието, че на практика става въпрос именно за работен процес и за трудово правоотношение. Трудовото законодателство е предвидило специален ред за „изпитване“ на новонаети работници – трудов договор със срок за изпитване по чл. 70 от КТ, който в случая е следвало да се ползва при наемането на такива лица на работа. КТ предоставя широки възможности за оформяне на едно трудово правоотношение по законен ред – трудов договор за работа през определени дни от месеца; трудов договор за непълно работно време. Изискването обаче е винаги отношенията да се оформят като трудови, посредством писмен трудов договор, когато обект на договаряне е предоставяне на работна сила. Датата 5.05 не е почивен ден, пада се в сряда – работен ден. Освен това видно от попълнената от С. декларация, тя е започнала работа два дни по-рано, на 3.05.2021 г. /понеделник/ и  работодателят е имал достатъчно време и възможност да сключи с нея трудов договор, да го регистрира и да й връчи екземпляр от договора и уведомлението. Дори и започването на работа да е по време на официален празник или в почивен ден, това не е пречка да се сключи писмения трудов договор и работникът да получи своя екземпляр от него. Това си остава задължение за работодателя, което е налице, независимо от това какъв ден се пада започването на работата.

По делото са приложени и извлечения от Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, в които и двете работнички са се подписали за проведени им такива инструктажи на 5.05.2021 г. При наличие на гражданско правоотношение такива инструктажи не се правят, т.к. работата се извършва „на риск“ за изпълнителя, на когото възложителят не е задължен да осигури „безопасна и здравословна работна среда“.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ относно уреждането на предоставяне на работна сила като трудово правоотношение е императивна. Желанието или нежеланието на страните да сключат трудов договор не е предпоставка за определяне на отношението като трудово. Гражданският договор, приложен по делото, не отговаря на реалните отношения между страните, които по естеството си изискват оформянето им като трудоводоговорни съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като са свързани с предоставянето на работна сила, а не се дължи "изработка на нещо" или друг краен резултат /какъвто не е договорен изобщо/ и то конкретно – като вид и количество, по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. По тази причина и съдът приема, че в случая действително са били налице прикрити трудови правоотношения със С., т.к. тя е работила в обект на дружеството, с определено работно време, с определени почивни дни, а самото естество на работата не предполага граждански договор за поръчка или изработка, т.к. обслужването на заведение от типа на процесното изисква постоянното наличие на сервитьор. Такова лице не е било наето официално и назначено на трудов договор в обекта, въпреки че той е отворил и функционирал в деня на проверката като заведение за обществено хранене, в което се обслужват клиенти на място. Видно от свидетелските показания не е имало друг сервитьор в този ден. На практика управителят не е бил изправен пред непредвидима ситуация, която да е налагала спешно да се обади на случайни хора за конкретен ден и час, които да извършат конкретна работа. Той е отворил заведението очевидно още към 3.05.2021г. /съгласно попълнената от С. декларация/, с цел именно то да работи, за да се обслужват клиенти, а това предполага наличието на постоянен за работните дни на обекта персонал, обхващаш такива, именно, длъжности – мияч и сервитьор.

Следва да се посочи, че показанията на С. дадени пред съда в качеството ѝ на свидетел са противоречиви. От една страна тя твърди че е отишла само да помогне за един час, а в същото време няма адекватно обяснение защо е посочила, че работното ѝ време е от 11:00 до 18:00 часа, както и защо е посочила че ще почива в събота и неделя. Тези противоречия, карат съда да не давя вяра на тези свидетелски показания.

Органите на ДИТ – Габрово правилно и законосъобразно са обявили съществуването на трудовото правоотношение между посочените страни. Процесното постановление е законосъобразен административен акт, поради което оспорването срещу същото следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.  При определяне размера на възнаграждението, съдът съобрази разпоредбите на чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на Дирекция Инспекция по труда – Габрово, следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв.

 

В тази връзка и на основание чл. 172, ал. 2, in fine от АПК Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на ********* „****“ - *********, БУЛСТАТ: ***********, представлявано от Х. Г. Г., против „ПАМ – Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 25.05.2021 г.“, издадено от Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово, издадено на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, с което е обявено за съществуващо трудовото правоотношение между дружеството и К. С. С., считано от 5.05.2021г.

 

ОСЪЖДА ****** „****“, със седалище гр. *********, БУЛСТАТ: ************, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово деловодни разноски на стойност 100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване  с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне, чрез Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.             

 

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: