№ 3989
гр. Варна, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100502196 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 48336/14.07.2022г. на А. С.
А.,чрез процесуален представител против Решение № 1975/17.06.2022г. по гр.д. №
16386/2021г. на РС- Варна, 41св. , с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника
срещу „Димитров Билд" ООД, с ЕИК ..... и седалище и адрес на управление гр. Варна, ......, М.
С. М., с ЕГН ********** и адрес гр.Варна, ...... и Е. Ю. Мустафова, с ЕГН ********** и адрес гр.
Варна, ...... иск с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС за изкупуване на 26.70 кв.м. ид.ч. от ПИ № .......
по КККР на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-18-64/ 16.05.2008г. на Изп. Директор на АГКК,
последно изменение касаещо недвижимия имот от 04.04.2017г., с адрес гр. Варна, район Младост,
..., целият с площ от 215 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор ...., номер по предходен план
253, квартал 1086, парцел Х, при съседи: имоти с ид№ № 1......
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да
бъде уважен като доказан и основателен. Претендира присъждане на разноски за две
инстанции.Оспорва се извода на съда , че предварителното дадено съгласие на
съсобствениците по чл.33 от ЗС касае свободно разпореждане и с идеални части от ПИ,
когато същите не са прилежащи към някой от обектите. Излага ,че съгласно волята на
договарящите страни същите са учредили на ответника „Димитров Билд“ООД единствено и
само право на ползване върху описаните обекти, а именно паркоместа № 1, № 2, № 3, както
е посочено в т.4 от нотариален акт № 78, том III, рег. № 8562, нот. дело № 431/2012г., а правото
на ползване е лично и не може да се отчуждава.Излага , че паркомястото не може да бъде годен
обект на прехвърлителна сделка/цитира съдебна практика/.Твърди, че в хода на процеса не е
установено, че прехвърлените от първия ответник на другите двама права на собственост върху
26.70 кв.м. ид.части от ПИ са свързани с разполагането на паркоместата в имота. Излага, че
цената, на която ответниците са придобили идеалните части – паркоместа не е предложена на
ищеца, поради което е нарушена разпоредбата на чл.33 от ЗС.Въвежда твърдение за нищожност на
посочената в т.4 от процесния договор клауза, относно даденото право на всяка от страните по
договора да може свободно да се разпорежда с „ ......както и с учреденото й право на ползване,
върху описаните по-горе обекти, исе съгласяват всеки от тях да продавана трети лица вещните си
права ......“.Наведени са твърдения , че след изграждане на сградата, ПИ е претърпял съществени
изменения, като площта му от 233 кв.м. реално е 215 кв.м. , което поставя под съмнение самото
1
съществуване на тези паркоместа. В тази връзка е направено доказателствено искане за допускане
на поисканата пред първа инстанция СТхЕ, по която вещото лице даде заключение за площта на
имота преди застояването и към настоящия момент. Да отговори дали е възможно обособяването
на паркоместа в имота за всички съсобственици и възможно ли е да се ползват обособените
паркоместа с оглед необходимото пространство за преминаване и маневриране.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемия „Димитров Билд" ООД , чрез
процесуален представител е депозирал отговор на жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно
и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Излага
, че правилно съда е приел, че с процесния договор страните са дали предварително
съгласието си, всеки от тях да продава на трети лица вещните си права при самостоятелно
определени условия и цени, а предмет на сделката между ответниците са именно
притежавани от въззивника ид.част от ПИ. Излага , че в същото време по делото е останал
неизяснен пълно и главно, момента , в който ищеца е узнал за продажбата , като за
доказване на твърденията си, че това е станало преди 10.09.2021г. е поискал допускане на
гласни доказателства чрез разрит на едни свидетел при режим на водене. Не е взел
становище по доказателственото искане на въззивника.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемия М. С. М. и Е. Ю. Мустафова, чрез
процесуалните си представители са депозирали отговори на жалбата, в който е изразено
становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което
намират за правилно и законосъобразно. Претендират потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.Твърдят, че съда се е произнесъл в рамките на търсената защита ,
поради което наведените в жалбата твърдения извън спорния предмет са неотносими и
преклудирани в настоящото производство. Недопустимо е също на този етап на
производството да се навеждат твърдения за нищожност на клауза от договора за
суперфиция. Противопоставят се на доказателственото искане на въззивиника като
неотносимо към предмета на настоящия правен спор.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Доказателственото искане на въззивника за назначаване на СТхЕ , като неотносимо
към правния спор и поради липса на предпоставките чл. 266 ал.3 от ГПК, следва да бъде
оставено без уважение.
Искането на въззиваемия „Димитров Билд“ ООД за допускане в негова полза на
гласни доказателства – един свидетел при режим на водене за опровергаване на твърдението
на ищеца , че е узнал за процесната сделка на 10.09.2021г. , както и за доказване, че това е
станало в по-ранен момент е допустимо при условията на чл.266 ал.3 от ГПК, поради което
следва да бъде уважено.
Във връзка с направеното от въззивника възражение за нищожност на клаузи част от
т.4 от нотариален акт № 78, том III, рег. № 8562, нот. дело № 431/2012г. и съгласно Решение
1/2020г. от 27.04.2022г. по ТД № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, съда следва да укаже на
страните,че ще разгледа въпроса за нищожността, както и да им даде възможност за
становище и ангажиране на доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 48336/14.07.2022г. на А. С.
А.,чрез процесуален представител против Решение № 1975/17.06.2022г. по гр.д. №
2
16386/2021г. на РС- Варна, 41св.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за
назначаване на СТхЕ , като неотносимо към правния спор и поради липса на
предпоставките чл. 266 ал.3 от ГПК.
ДОПУСКА в условията на чл.266 ал.3 от ГПК гласни доказателства – един свидетел
при режим на водене в полза на въззиваемия „Димитров Билд" ООД, за доказване на
твърденията му , че А. С. А. е узнал за процесната продажба преди твърдения от него
момент, а именно - 10.09.2021г.
УКАЗВА на страните , че съгласно Решение 1/2020г. от 27.04.2022г. по ТД №
1/2020г. на ОСГТК на ВКС при решаване на делото съда ще разгледа въпроса за
нищожността на клаузи част от т.4 от нотариален акт № 78, том III, рег. № 8562, нот. дело
№ 431/2012г.
ДАВА възможност на страните в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение с писмена молба с копие за насрещната страна да изразят становище и да
ангажират доказателства в защита на тезите си.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 28.11.2022г.
от 14.30ч. за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3