Решение по дело №15031/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261346
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20205330115031
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                  

 

 

 

 

                          Р Е Ш Е Н И Е      261346

 

                                      гр. Пловдив, 27.04.2021 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 07.04.2021 г., в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 15031 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от Л.С.С. срещу Национално бюро за правна помощ, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължат на ответника сумата в размер на 300 лева представляващи разноски за възнаграждение за правна помощ, за които е издаден изпълнителен лист по НОХД № 2417/2014г. по описана Районен съд - Пловдив, въз основа на който е образувано ***.        

В исковата молба се твърди, че по посоченото наказателно делото ищецът е осъден да заплати на НБПП сума в размер на 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. За тази сума е издаден и изпълнителен лист  на 29.06.2015 г. Изпълнително основание въз основа на което е издаден ИЛ, а именно Определение № 915 от 17.03.2015 г. по НОХД № 2417/2014 г. по описа на ПРС, е влязло в сила на 25.06.2015 г. Счита, че от тази датата е започнала да тече погасителна давност за вземането, която безпрепятствено е изтекла на 26.06.2020 г. Излагат се твърдения, че ***, въз основа на ИЛ е образувано на 18.09.2020 г. към която датата вече е изтекла погасителна давност за вземането. Поради тази причина иска е предявен срещу НБПП, както и поради обстоятелството, че вземането представлява частно държавно вземане, за което намира приложение ЗЗД

С оглед изложеното за ищеца се е породил интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноски.

 В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Прави възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Пловдив, иска делото да бъде прекратено и да се изпрати на Районен съд – София, тъй като седалището и адреса на управление на ответника е  там. На следващо място счита, че искът е недопустим, доколкото правомощията по принудително събиране на вземанията на НБПП принадлежи на НАП, поради което последната може да прецени дали да инициира *** производство. В случая легитимиран ответник по иска би следвало да бъде НАП, доколкото спрямо него следвало да се отрече правото да събере вземането срещу ищеца и липсвал правен интерес от предявяване на иска срещу НБПП. Наред с това счита, че искът е неоснователен, доколкото не е изтекла предвидената в закона 5 – годишна давност, като се вземе предвид, че в периода на извънредното положение 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност не е текла. Иска се отхвърляне на исковете. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По доводите за недопустимост на иска:

В исковата молба са изложени обстоятелства от ищеца за недължимост на процесната сума, присъдена на ответника. Титуляр на вземането се сочи именно ответника. Наред с това се излагат твърдения, че вземането е погасено по давност преди образуване на *** производство. С оглед твърденията на ищеца, който обуславя интереса от водене на исковете, интересът му е именно да установи недължимост на вземането на ответника.

Искът не е недопустим и следва да се разгледа по същество.

По същество:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

С Определение от 28.01.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 29.06.2015 г., въз основа на влязло в сила Определение № 915 от 17.03.2015 г. по НОХД № 2417/2014 г. по описа на ПРС за сумата в размер на 300 лева представляващи разноски за възнаграждение за правна помощ, въз основа на който изпълнителен лист е ***.  Безспорно е, че определението въз основа на което е издаден изпълнителния лист е влязло в сила 25.06.2015 г.

Няма спор, ***.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания и от кога същата тече, легитимиран ли е ответника материално-правно да отговаря по иска.

Предвид обстоятелство, че вземането по делото е присъдено с влязъл в сила съдебен акт, то съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Давността за вземането започва да тече от влизане в сила на съдебния акт, с който е присъдено, в случая от 25.06.2015 г.

Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, считано от 13.03.2021 г. до отмяна на извънредното положение давностните срокове спират да текат.

Съгласно същият закон спрелите срокове започват да текат 7-дни след обнародване на изменението на закона от 14.05.2020 г. а именно считано от 21.05.2020 г.

Предвид изложеното и като се вземе предвид цитирания Закон, давностният срок за процесното вземане изтича на 03.09.2020 г.

Ответникът не доказа, че за периода от влизане в сила на съдебно определение, с което са присъдени разноските са извършвани действия, които да водят до спиране /освен посочения закон/ или прекъсване на давностния срок, поради което вземане е погасено по давност, считано от 04.09.2020 г.

Безспорно между страните е отделено, че принудително изпълнение за вземането е образувано на 18.09.2020 г., тоест след изтичане на давността.

Следва да се посочи, че именно ответника е пасивно-материално правно легитимиран да отговаря по иска, доколкото е титуляр на вземането, което е безспорно. В случая НАП е единствено процесуален субституент, съобразно ДОПК да събира държавни вземания, каквото е процесното, но това не го прави носител на вземането. 

С оглед изложеното искът е доказан по основание и следва да бъде уважен.

       По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца. Същият е направил своевременно искане в тази насока и доказа разноски както следва – 50 лева, платена държавна такса и 300 лева, платено адвокатско възнаграждение, реалното плащане на което е представено доказателство, разписка, обективирана в приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.8. Адвокатското възнаграждение на ищеца е определено съобразно минимума предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение - чл.7, ал.2, т.1. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца са в размер на 350 лева.

       Така мотивира, Пловдивският районен съд

                                                      Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***8 НЕ ДЪЛЖИ НА Национално бюро за правна помощ, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Развигор“ № 1, сумата в размер на 300 лева представляващи разноски за възнаграждение за правна помощ, за които е издаден изпълнителен лист от 29.06.2015 г., въз основа на Определение № 915/17.03.2015 г. по НОХД № 2417/2014г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа на който е образувано ***, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА Национално бюро за правна помощ, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Развигор“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА Л.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата в размер на 350 лева – разноски по делото.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ