Р Е Ш Е Н И Е № 261346
гр. Пловдив,
27.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 07.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15031 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от Л.С.С. срещу Национално
бюро за правна помощ, с която е предявен
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължат на ответника сумата в размер
на 300 лева – представляващи
разноски за възнаграждение за правна помощ, за които е издаден изпълнителен
лист по НОХД № 2417/2014г. по описана Районен съд - Пловдив, въз основа на
който е образувано ***.
В исковата молба се твърди, че по посоченото
наказателно делото ищецът е осъден да заплати на НБПП сума в размер на 300 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение. За тази сума е издаден и изпълнителен
лист на 29.06.2015 г. Изпълнително
основание въз основа на което е издаден ИЛ, а именно Определение № 915 от
17.03.2015 г. по НОХД № 2417/2014 г. по описа на ПРС, е влязло в сила на
25.06.2015 г. Счита, че от тази датата е започнала да тече погасителна давност
за вземането, която безпрепятствено е изтекла на 26.06.2020 г. Излагат се
твърдения, че ***, въз основа
на ИЛ е образувано на 18.09.2020 г. към която датата вече е изтекла погасителна
давност за вземането. Поради тази причина иска е предявен срещу НБПП, както и
поради обстоятелството, че вземането представлява частно държавно вземане, за
което намира приложение ЗЗД
С оглед изложеното за ищеца се е породил интерес от
предявяване на настоящия иск.
Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Прави възражение за местна
неподсъдност на делото пред Районен съд – Пловдив, иска делото да бъде
прекратено и да се изпрати на Районен съд – София, тъй като седалището и адреса
на управление на ответника е там. На
следващо място счита, че искът е недопустим, доколкото правомощията по
принудително събиране на вземанията на НБПП принадлежи на НАП, поради което
последната може да прецени дали да инициира *** производство.
В случая легитимиран ответник по иска би следвало да бъде НАП, доколкото спрямо
него следвало да се отрече правото да събере вземането срещу ищеца и липсвал
правен интерес от предявяване на иска срещу НБПП. Наред с това счита, че искът
е неоснователен, доколкото не е изтекла предвидената в закона 5 – годишна
давност, като се вземе предвид, че в периода на извънредното положение
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност не е текла. Иска се отхвърляне на
исковете. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По доводите
за недопустимост на иска:
В исковата молба са изложени обстоятелства от ищеца за
недължимост на процесната сума, присъдена на ответника. Титуляр на вземането се
сочи именно ответника. Наред с това се излагат твърдения, че вземането е
погасено по давност преди образуване на *** производство.
С оглед твърденията на ищеца, който обуславя интереса от водене на исковете,
интересът му е именно да установи недължимост на вземането на ответника.
Искът не е недопустим и следва да се разгледа по
същество.
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените
суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното
си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност. В тежест
на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването
на предвидения в закона давностен срок.
С
Определение от
28.01.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца,
в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 29.06.2015 г., въз основа на влязло в сила Определение №
915 от 17.03.2015 г. по НОХД № 2417/2014 г. по описа на ПРС за сумата в размер
на 300 лева –
представляващи разноски за възнаграждение за правна помощ, въз основа на който
изпълнителен лист е ***. Безспорно е, че определението въз
основа на което е издаден изпълнителния лист е влязло в сила 25.06.2015 г.
Няма спор, ***.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания и
от кога същата тече, легитимиран ли е ответника материално-правно да отговаря
по иска.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото е присъдено
с влязъл в сила съдебен акт, то съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, срокът на новата давност
е всякога 5 години.
Давността за
вземането започва да тече от влизане в сила на съдебния акт, с който е
присъдено, в случая от 25.06.2015 г.
Съгласно
чл.3, ал.1, т.2 от Закона за
мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, считано от 13.03.2021
г. до отмяна на извънредното положение давностните срокове спират да текат.
Съгласно
същият закон спрелите срокове започват да текат 7-дни след обнародване на
изменението на закона от 14.05.2020 г. а именно считано от 21.05.2020 г.
Предвид
изложеното и като се вземе предвид цитирания Закон, давностният срок за
процесното вземане изтича на 03.09.2020 г.
Ответникът
не доказа, че за периода от влизане в сила на съдебно определение, с което са
присъдени разноските са извършвани действия, които да водят до спиране /освен
посочения закон/ или прекъсване на давностния срок, поради което вземане е
погасено по давност, считано от 04.09.2020 г.
Безспорно
между страните е отделено, че принудително изпълнение за вземането е образувано
на 18.09.2020 г., тоест след изтичане на давността.
Следва
да се посочи, че именно ответника е пасивно-материално правно легитимиран да
отговаря по иска, доколкото е титуляр на вземането, което е безспорно. В случая
НАП е единствено процесуален субституент, съобразно ДОПК да събира държавни
вземания, каквото е процесното, но това не го прави носител на вземането.
С
оглед изложеното искът е доказан по основание и следва да бъде уважен.
По отговорността за
разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се
пораждат за ищеца. Същият е направил
своевременно искане в тази насока и доказа разноски както следва – 50 лева,
платена държавна такса и 300 лева, платено адвокатско възнаграждение, реалното
плащане на което е представено доказателство, разписка, обективирана в
приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.8. Адвокатското
възнаграждение на ищеца е определено съобразно минимума предвиден в Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждение - чл.7, ал.2, т.1. Общо разноски, които ще се присъдят на
ищеца са в размер на 350 лева.
Така мотивира, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***8 НЕ ДЪЛЖИ НА Национално бюро за правна помощ, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Развигор“ № 1, сумата в размер на 300 лева – представляващи разноски за
възнаграждение за правна помощ, за които е издаден изпълнителен лист от 29.06.2015 г., въз основа на Определение № 915/17.03.2015 г. по НОХД № 2417/2014г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа
на който е образувано ***, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА Национално бюро за
правна помощ, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Развигор“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ НА Л.С.С., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в размер на 350 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ