Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261420 10.05.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13271 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „АСС- Синко“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Перущица, Стопански Двор № 1, представлявано от *** А.А.С., чрез пълномощник адв. И.С., Община Перущица, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Перущица, ул. „Отец Паисий“ № 2, представлявана от *** М.В.-В., иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3988/ 23.07.2020 г., издадена по частно гр. дело № 8905/ 2020 г. на ПРС, ІX гр. с-в, сумата в размер на 21 600 лева- главница, представляваща незаплатена сума по фактура № 1293/ 17.05.2019 г. за извършено машинно събиране, товарене, извозване и претоварване на сметосъбирачен автомобил на отпадъци от зелени площи, пазар и нерегламентирани сметища по протежение на главен напоителен канал, северно от кв. „****“- гр. ****, описани в протокол от 17.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда- 22.07.2020 г., до окончателното й изплащане и разноските по делото в общ размер на 1 320 лева.
В исковата молба се твърди, че ответникът възложил на ищеца почистване на нерегламентирани сметища по главен напоителен канал северно от кв. „****“- гр. ****, общински пазар и зелени площи, като на 08.05.2019 г., 09.05.2019 г., 10.05.2019 г., 13.05.2019 г., 14.05.2019 г., 15.05.2019 г. и 16.05.2019 г. се извършило машинно събиране, товарене, извозване и претоварване на сметосъбирачен автомобил на отпадъците от зелени площи, пазар и нерегламентирани сметища по протежението на оградата на главен напоителен канал северно от кв. „****“- гр. ****. На 11.05.2019 г., 12.05.2019 г. и 17.05.2019 г. ищецът товарил транспортирал и запръстявал почистената площадка в града. За услугата се издала фактура № 1293/ 17.05.2019 г. на стойност от 21 600 лева с ДДС, както и приемо- предавателен протокол, подписан от кмета. През 2019 г. с писмо общината посочила, че задълженията й към ищеца възлизали на обща стойност от 92 370, 28 лева, част от която била и процесното задължение. Поради неплащане на сумата, за събирането й се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образувало частно гр. дело № 8905/ 2020 г. на ПРС, ІX гр. с-в, се издала заповед за изпълнение. Длъжникът в срок възразил, поради което се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските в процеса. С допълнителна молба посочва, че между страните нямало сключен договор по реда на ЗОП, а бил сключен само неформален договор за услуга от 06.05.2019 г. за дейностите, описани в приемо- предавателния протокол, като цената на услугата оставала неплатена до момента. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва. Твърди се, че сумата по фактурата не била дължима. След проведена процедура за изпълнител по реда на ЗОП били надхвърлени праговете по закона и не била провеждана нова процедура, като не можело да се извърши плащане с основание вече приключила процедура, защото то щяло да е незаконосъобразно. В този смисъл моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора, като допълнително представя и писмена защита.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Видно
от фактура № 1293/ 17.05.2019 г. на стойност от 21 600 лева с ДДС ищецът е
извършил в полза на ответника следните дейности- машинно събиране, товарене,
извозване и претоварване на сметосъбирачен автомобил на отпадъци от зелени
площи, пазар и нерегламентирани сметища по протежение на главен напоителен
канал, северно от кв. „****“- гр. ****, описани в протокол от 17.05.2019 г.
С приемно- предавателен протокол от
17.05.2019 г. за извършена услуга, по възлагане на ответника ищецът е изпълнил
гореописаните дейности на дати- 08.05.2019 г., 09.05.2019 г., 10.05.2019 г.,
13.05.2019 г., 14.05.2019 г., 15.05.2019 г. и 16.05.2019 г., като услугата е
приета без забележки и е възлизала на стойност от общо 21 600 лева с ДДС.
Протоколът е подписан от законните представители на страните.
С две писма, съответно от
27.12.2019 г. и от 31.12.2020 г., ответникът е потвърдил задълженията си към
ищеца по фактура № 1293/ 17.05.2019 г. на стойност от 21 600 лева с ДДС.
За събиране на сумата е било
образувано заповедно производство, като длъжникът в срок е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, а заявителят е предявил настоящият
установителен иск за вземането си.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор между страните по
делото за това, че ищецът е извършил в полза на ответника възложена му услуга,
обективирана в процесната фактура, по която обаче не е извършено плащане. Дори
тези обстоятелства изрично са признати за безспорни в първото по делото с.з.,
като те се установяват и от приетите по делото писмени доказателства. Също така
няма спор, че за съответната услуга освен фактурата, е съставен протокол,
подписан от законните представители на страните, съответно- управителят на
дружеството и кметът на общината, в който са описани извършените работи по
почистване на сметища, с посочена за тях цена и количество, като липсват
забележки по изпълненото, поради което плащане за възложеното следва да се
дължи, но такова няма, въпреки признатия дълг.
Спорният въпрос по делото е
поставен от ответника в отговора, като тезата на страната е, че плащане не се
дължи поради основанието, на което се претендира сумата, защото след приключила
процедура по ЗОП, не била проведена нова и евентуално плащане щяло да надхвърли
праговете по ЗОП, с което да се допусне законово нарушение. Ответникът обаче в
хода на процеса не представя доказателства за това, че действително между
страните е имало предходно правоотношение по възложена обществена поръчка, че
са възложени допълнителни дейности по договора, които ще надхвърлят праговете
по ЗОП и т.н., като едва в писмената защита вече се цитират конкретен договор
по ЗОП, анализират се клаузи в него, посочва се разменена кореспонденция на
финансов контрольор и юрист по въпроса. Тези обстоятелства, дори и да са били
осъществени, не могат да бъдат обсъждани по делото, доколкото страната е имала
възможност да ангажира съответните доказателства в процеса, но не го е
направила, а с писмената защита е недопустимо да се въвеждат за пръв път нови
факти, за които не е имало пречка да бъдат посочени по- рано. В този смисъл
следва да се приеме тезата на ищеца- между страните няма договор по ЗОП,
фактурата не е издадена по такъв договор, а въз основа на протокол за възложени
и извършени дейности, като предвид изпълнението, плащане по услугата се дължи.
В писмен документ, изходящ от общината (и то на два пъти) е видно, че
задължението по процесната фактура не е било погасено, поради което ищецът има
право да получи своето възнаграждение за извършената работа. Отказът за плащане
е неоснователен, като дори и да се приеме, че с подобно плащане би се нарушил
ЗОП, то това обстоятелство по никакъв начин не може да се отразява
неблагоприятно или в тежест на изпълнителя на работата, на когото
възнаграждение се следва за извършеното. Приемане на противното, би означавало
да се допусне неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и
възложителят да се възползва от извършеното в негова полза, без да дължи
насрещна престация, което е недопустимо от правния ред и принципа за добросъвестно
изпълнение на задълженията по договора. В случая е налице именно такъв
неформален договор, обективиран в протокола, който съдържа всички необходими
реквизити на съглашение по услуга- възложена, приета и изпълнена, за която се
дължи съответно възнаграждение, за което поради липсата на доброволно плащане е
предприет съдебен ред за присъждането му.
В
заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, обективирано в процесната фактура, по отношение на което
вземане вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането
за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да
се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение.
С
оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски
в пълен размер. Същите се претендират и макар за тях да не е представен списък
по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за реалното им извършване- внесена държавна
такса в размер на 432 лева (лист 3 от делото). Не се представят доказателства
за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, поради което и
такива не могат да се присъдят. Направените пък разноски от ответника за адвокатско
възнаграждение на неговия пълномощник си остават за сметка на страната.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3988/ 23.07.2020 г., издадена по частно гр. дело № 8905/ 2020 г. на ПРС, ІX гр. с-в, Община Перущица, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Перущица, ул. „Отец Паисий“ № 2, представлявана от *** М.В.-В., ДЪЛЖИ на „АСС- Синко“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Перущица, Стопански Двор № 1, представлявано от **** А.А.С., сумата в размер на 21 600 (двадесет и една хиляди и шестстотин) лева- главница, представляваща незаплатена сума по фактура № 1293/ 17.05.2019 г. за извършено машинно събиране, товарене, извозване и претоварване на сметосъбирачен автомобил на отпадъци от зелени площи, пазар и нерегламентирани сметища по протежение на главен напоителен канал, северно от кв. „****“- гр. ****, описани в протокол от 17.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда- 22.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Перущица, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град Перущица, ул. „Отец Паисий“ № 2, представлявана от *** М.В.-В., да заплати на „АСС- Синко“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Перущица, Стопански Двор № 1, представлявано от ***** А.А.С., разноските в заповедното производство в размер на 432 (четиристотин тридесет и два) лева- за държавна такса и на 900 (деветстотин) лева- за адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: сумата в размер на 432 (четиристотин тридесет и два) лева- за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД