РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Радомир, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730101158 по описа за 2022 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45,
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба и доразвити в съдебно заседание от ищеца
обстоятелства и съображения, е предявен иск от ищцата В. К. А., ЕГН **********,
непълнолетна, действаща със знанието и съгласието на майка й А. Г. А. ЕГН ********** и
двете с адрес: град Р., ж.к. "Т." бл.., ап., вх.. ет.., чрез адвокат С. И. от АК- П., със съдебен
адрес: град П., ул."О. П." № ., офис № ., ет.., срещу ответника Община Р., гр. Р., пл. “С.“ №
20, ЕИК: ., с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да й
заплати сумата в размер на 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
травматични увреждания - ухапване от безстопанствено куче на 18.04.2022 г. в град Р., в
района на ВиК град Р., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на
увреждането- 18.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди
община Радомир с БУЛСТАТ ., с адрес: град Р., пл.„С." № . представлявана от Кмета П. С.
А. на осн. чл.49, вр. чл.45, ал.1 и чл.84, ал.З от ЗЗД, да заплати на В. К. А., ЕГН **********,
със знанието и съгласието на майка й А. Г. А. ЕГН ********** и двете с адрес: град Р.,
ж.к."Т." бл.., ап.., вх.., ет.., чрез адвокат С. И. от АК- П. със съдебен адрес: град П., ул."О.
П." N., офис № ., ет.., сумата в размер на 20.00 лв. /двадесет лева/, представляваща
обезщетение за претърпени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в направени разходи
за съдебно-медицинско удостоверение, вследствие на травматични увреждания - ухапване от
безстопанствено куче на 18.04.2022 г. в град Р., в района на ВиК град Р., ведно със законната
1
лихва върху главницата, смятано от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е била ухапана от бездомно куче на
18.04.2022 г., в района на ВиК- Р., като отговорността на общината се претендира на
основание чл.49, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД.
В съдебно заседание, чрез процесуалната си представителка- адв.С. Г. от АК- П.,
поддържа исковата молба.
Ответната община Р., чрез упълномощената Б.Г. Г. - старши юрисконсулт, в
попадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор, е оспорила изцяло иска, като е изразила
становище, че искът е неоснователен. Твърди се, че не е налице бездействие от страна на
Община Р., тъй като са взети мерки относно намаляване популацията на бездомните кучета.
На 06.06.2021 г. бил подписан договор за изпълнение на услуга: “Овладяване на
популацията на бездомните кучета на територията на Община Р.“ с доктор А.П. В.. По
силата на този договор. Община П. заплаща на доктор В. да залавя, транспортира, кастрира,
маркира, ваксинира/против бяс включително/ и обезпаразитява безстопанствените кучета на
територията на общината.
В съдебно заседание, чрез процесуалната си представителка- ю.к.М., поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент,
настъпил на 18.04.2022 г., в района на ВиК- Р., около 16.00 часа, когато, прибирайки се към
вкъщи, била нападната от две бездомни кучета, като едното било светло кафяво, а другото-
бяло с кафяви и черни петна, двете около 20 кг. Светло кафявото куче я захапало за крака.
Минувач се притекъл на помощ и кучетата избягали.
Ищцата била силно стресирана и претърпяла множество болки и страдания
както по време на увреждането, така й по време на лечението.
Искането е да бъде присъдено на ищцата обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, предвид бездействие на служители на общината, относно
задължението за овладяване на популацията от бездомни кучета, както и имуществени
вреди, свързани с лечението.
По делото са разпитани двама свидетели при режим на довеждане от страна на
ищцата. Според преценените по реда на чл.172 ГПК показания на свидетелката А. Г. А.,
майка на ищцата, инцидентът бил миналата 2022 година, през месец април. Дъщеря й
ходела всеки ден на училище в гр.П., кв.“М.“ в Строителния техникум. Пътувала с влак при
връщане от училище към 16.00 часа й се обадила по телефона, плачела и не можала да й
каже какво се е случило. След това й казала, че е имало две кучета пред „В и К“. Това се
случило в ж.к.„Т.“ в гр.Р., където двете живеят. Кучетата взаимно са се гонили, били са две
настървени кучета. Излезли от „В и К“, след което едното се нахвърлило и я хванало за
2
крака отзад и я наранило. Тя се уплашила и е започнала да вика. Съвсем случаен човек от
блока е излязъл и е изгонил кучетата. Едното било бяло на петна, а другото- светло кафяво,
доста голямо. Тези кучета още са си там и са бездомни. След това свидетелката била на
работа, помолила работодателката да я освободи и извикала по телефона Бърза помощ. След
това я откараха с Бърза помощ в гр.П.. Раната й кървяла и тя куцала. Не била спокойна.
Треперела и пищяла, много дълго време след това не искала да вижда кучета. Тя отишла с
нея в Бърза помощ. Там й промили раната и на другия ден я изпратили в Радомир да й бият
инжекция. Седем дни била на лекарства и не ходила на училище. Имала огромен белег на
крака към настоящия момент. Антибиотик приемала, защото раната не можела да се затвори
и не спирало да кърви. След тези 7 дни не излизала, била стресирана, купен бил и кучегон и
с него излизала на вън. Когато видела куче много се страхувала. Не била спокойна и вкъщи,
пищяла и плачела. Свидетелката работи в магазин „К.“, който се намира на центъра в гр.Р..
И на центъра имало кучета, при фонтана, както и в техния квартал пред големия супер.
Свидетелката е виждала тези кучета и преди инцидента в района на ж.к.„Т.“. Поведението
на кучетата било еднакво. Жълтото куче го видяла, имало ушна марка. На момента на
ухапването не е била там. Дъщеря й изпратила снимка на кучето, светло кафяво-
жълтеникаво. Имало и друго голямо, бяло на петна куче и двете излезли от входа на „В и
К“. Имало и други хора и деца, като кучетата лаят постоянно по тях. Кучетата били
безстопанствени, нямало няма хора и те били пуснати свободни. След инцидента отново
видяла тези кучета. Тя била дълго време с марля, лекарят описал какво е раната на ищцата. „
Според свидетелката на ответника д-р А. П. В., която е регистриран
ветеринарен лекар на Община Р. и има сключен договор с Община Р., тя доста често
обхожда града, и населените места в общината. Тя обработва кучета, които е видяла и
такива, за които са й подадени сигнали. На улицата на района на „В и К“ имало 4 кучета. Те
били обработени, три от тях е заловила в двора на „В и К“. По принцип имало хора, които
ги хранят, но не може да каже конкретен човек, но и живеещите в квартала полагали грижи
за тях, иначе не биха оцелели. Имало черно възрастно куче, кафяво, бяло, женско възрастно
куче, което е майка на мъжко кафяво и женско бяло кафяво, било изхвърлено бременно на
това място. Не е получавала сигнал за ухапване от куче на това място. Сигналът, който
получила е от общината за нови кучета. След това отишла, заловила кучетата и ги
кастрирала.
По делото е допуснато изслушване на комплексна съдебномедицинска
експертиза на вещите лица д-р К. С. Ч. - специалист по съдебна медицина и д-р Р. М. К.,
лекар-психиатър. Експертите, след запознаване с приложените писмени доказателства, след
извършен преглед на пострадалата и след изслушване на свидетелите, са дали следните
отговори на поставените въпроси:
В приложената към делото медицинска документация на името на В. К. А.
относно прегледите извършени на 18.04.2022 г. и на 19.04.2022 г., били установени и
описани следните травматични увреждания: Две повърхностни наранявания на целостта на
кожата /рани/ в областта на лява подбедрица.
3
В медицинската документация са налице данни за това, че нараняванията са
били обработени чрез първична хирургична обработка и е поставена противотетанична
ваксина - ТАП - 1 ампула, предписано било антибиотично лечение.
Описаните увреждания в областта на лява подбедрица е възможно да са
получени в резултат от ухапване от куче - от действието на островърхи предмети каквито
представляват и кучешки зъби и отговарят да са получени по начин и по време, за които се
съобщава в исковата молба и в медицинската документация цитирани по-горе.
Уврежданията в областта на ляв долен крайник, в този си вид, в тази степен и с
тези характеристики са осъществили критериите на медико-биологичния признак страдание.
Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на
около три седмици.
В резултат от уврежданията ищцата е търпяла физически болки и страдания в
периода на възстановяване, като същите са били по- интензивни в първите часове и дни след
получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на възстановителния
период.
Не са налице данни в материалите по делото относно настъпили
неблагоприятни последствия за физическото здраве на ищцата.
След зарастването си нараняванията ще оставят ръбци, които представляват
козметични дефекти.
В. К. А. с ЕГН: ********** е получила в резултат от преживения тежък дистрес
по време на нападението над нея от бездомно куче Остра стресова реакция, която е
отзвучала в рамките от няколко часа до едно денонощие. Впоследствие при нея се разгръща
Посттравматично стресово разстройство, като същото продължава и до настоящия момент,
макар и отслабено, и е в пряка причинно-следствена връзка с преживения инцидент -
предмет на производството.
Настоящото психично заболяване при О. - Посттравматично стресово
разстройство се изразява в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и
устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като състоянието й е
свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване на устата.
Възстановяването на О. от получения силен стрес и като резултат-
Посттравматично стресово разстройство може да продължи от няколко месеца до години,
като съществува вероятност да премине в Разстройство в адаптацията в зависимост от
индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или
наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този
период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.
От правна страна.
Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.
4
/Постановление № . от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.
Определение № . от 15.12.2012 г. по гр. д. № ./2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени и
имуществени вреди от виновното бездействие на община Радомир да упражни
задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са й
нанесли ухапванията.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета,
изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ,
физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато
е пострадала ищцата- 18.04.2022 г., е налице задължение на общината да осъществява
надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето,
обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.
Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
5
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината;
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
От доказателствата по делото се установи, че на 18.04.2022 г., в района на ВиК-
Р., около 16.00 часа, ищцата е била нападната от две бездомни кучета. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че кучетата, нападнали и ухапали ищцата са
безстопанствени, познати са в района и не е установен техен стопанин. От друга страна
самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради
което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от
ГПК, ответникът следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое
лице се намира животното. Такива твърдения ответната община не е релевирала, съответно
не са събирани доказателства по тях. Фактът, че ищцата е нападната от кучета на улицата, и
за което е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е негов
собственик, води до извода, че кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни
общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на
скитащи кучета в изолатори. Отнася се до фактически действия, възложени на общината със
закон.
Съдът намира, че е налице доказано бездействие на длъжностни лица на
общината във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места.
Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за
спазване, както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на
съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са
взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо
от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата
кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на
територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответната община. Ищцата е получила от ухапването от
безстопанствено куче следните увреждания: Две повърхностни наранявания на целостта на
кожата /рани/ в областта на лява подбедрица. Същата страда към настоящия момент от
Посттравматично стресово разстройство се изразява в тревожност, нарушения на съня и
апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях,
като състоянието му е свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване
на устата.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът за неимуществени вреди
е основателен. По отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено,
съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД– по справедливост, което
6
не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като
характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено и т.н. /в този см. Постановление № ./23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.
Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на
причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на
болките и страданията на ищеца /по естеството си инцидентът предизвиква стрес и
негативни душевни преживявания у пострадалия/, съдът намира, че искът за неимуществени
вреди следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да заплати сумата от 3 500 лв.
Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане-
18.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Този размер би възмездил по
справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха.
Същото се отнася и до иска за имуществени вреди. Видно от представените
писмени доказателства- фактура № ./19.04.2022 г., ищцата е направила разноски за лечение в
размер на 20 лв. и в този смисъл искът за имуществени вреди следва да бъде уважен в
пълния му претендиран размер.
Следва да бъде присъдена и лихва за забава върху главницата от деня на
непозволеното увреждане- 18.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото, съразмерно с уважената част на
иска. Съгласно приложения списък по чл.80 ГПК ищцата е направила разноски в общ
размер на 920 лв., от които- 170 лв.- внесена държавна такса и 750 лв.- адвокатско
възнаграждение. Предвид това, че исковете са уважени в пълен размер, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца цялата сума.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Р. сумата от 400
лв.- изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица, поради освобождаване
на ищцата от разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № ., да заплати на В. К. А.,
ЕГН **********, непълнолетна, действаща със знанието и съгласието на майка й А. Г. А.
ЕГН ********** и двете с адрес: град Р., ж.к. "Т." бл.., ап.., вх.., ет., чрез адвокат С. И. от
АК- П., със съдебен адрес: град П., ул."О. П." № ., офис № 3, ет.З, сумата от 3 500 /три
хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на травматични увреждания -
ухапване от безстопанствено куче на 18.04.2022 г. в град Р., в района на ВиК град Р., ведно
7
със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането- 18.04.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № 20, да заплати на В. К. А.,
ЕГН **********, непълнолетна, действаща със знанието и съгласието на майка й А. Г. А.
ЕГН ********** и двете с адрес: град Р., ж.к. "Т." бл.., ап.., вх.., ет.., чрез адвокат С. И. от
АК- П., със съдебен адрес: град П. ул."О. П." № ., офис № ., ет.., сумата от 20 /двадесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за съдебно-медицинско удостоверение, вследствие на травматични увреждания -
ухапване от безстопанствено куче на 18.04.2022 г. в град Радомир, в района на ВиК град
Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането-
18.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК ., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № . да заплати на В. К. А.,
ЕГН **********, непълнолетна, действаща със знанието и съгласието на майка й А. Г. А.
ЕГН ********** и двете с адрес: град Р., ж.к. "Т." бл.., ап.., вх.., ет.., чрез адвокат С. И. от
АК- П., със съдебен адрес: град П., ул."О. П." № ., офис № ., ет.. сумата от 920 /деветстотин
и двадесет/ лева- направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК . с адрес: гр.Р., пл.“С.“ № . да заплати на по сметка на
РС- Р. сумата от 400 /четиристотин/ лева- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8