Определение по дело №676/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е с правно основание чл.250 и чл.251 от ГПК.

Депозирана е от адв. А. Й., като пълномощник на ищеца „Р. 98” , Г.К., молба, с която моли да бъде допълнено постановеното по делото решение № 192/10.08.2012 г., тъй като съдът не се бил произнесъл в диспозитива си по предявените искове за периода: 1/ 08.02.2007 - 09.03.2009 г., за който претендира, че не дължат 45 402.96 лв. ; 2/ 01.08.2003 - 07.02.2007 г., за който претендира, че не дължат 49 175.42 лв., 3/ 08.02.2007 - 09.03.2009 г., за който претендира, че не дължат 45 402.96 лв., 4/ 01.08.2006 - 09.03.2009 г., за който претендира, че не дължат 56 693.32 лв. и 5/ 01.08.2007 -09.03.2009 г., за който претендира, че не дължат 34 957.87 лв. Твърди, че съдът не се бил произнесъл и по въпроса за законните лихви, които били присъдени на ответната страна върху всяка отделна претенция от 01.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумите. Изтъква съображения.

С молбата се прави и искане с правно основание чл.251 от ГПК за тълкуване на решението в частта му относно „общия период” и за недължимостта на сумата за този период.

В дадения надлежен по реда на чл.250, ал.2 от ГПК срок, отговор от ответника по делото О. К. не е постъпил.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия по повод депозираната молба, приема за установено следното :

Ищецът „Р. 98” , Г.К. с предявената си искова претенция с правно основание чл.424 от ГПК,е поискал от съда да бъде установено по отношение на ответника О. К., че той-ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издадена заповед № 475 от 07.04.2009 година по ч.Г.д. 391/2009 година по описа на Кърджалийски районен съд във връзка със сключен приватизационен договор, а именно: общата сума от 435 286.92 лв., представляваща неустойка за всеки просрочен ден за периода от 04.04.2002 г. до 09.03.2009 г. върху сумата от 395 583.95 лв., от които 25061.39 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 45 402.96 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 49 175.42 лв. за периода 01.08.2003 -07.02.2007 г. и 45 402.96 лв. за периода 08.02.2007 г. - 09.03.2009 г. /вкл./- / общо сумата в размер на 94 578.38 лв./ , 100 164.23 лв. за периода 01.08.2004 - 09.03.2009 г. /вкл./, 78 428.77 лв. за периода 01.08.2005 -09.03.2009 г. /вкл./, 56 693.32 лв. за периода 01.08.2006 - 09.03.2009 г. /вкл./ и 34 957.87 лв. за периода от 01.08.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. С цитираната заповед за изпълнение на парично задължение № 475/07.04.2009 г., издадена по реда на чл.417 от ГПК по образуваното ч.Г.д. № 391/2009 г. по описа на РС, Г.К., е разпоредено на длъжника–ищец „Р. 98” , Г.К. да заплати на кредитора О. К., сумата 435 286.92 лв., представляваща неустойка за всеки просрочен ден за периода от 04.04.2002 г. до 09.03.2009 г. върху сумата от 395 583.95 лв., от които 25 061.39 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 45 402.96 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 49 175.42 лв. за периода 01.08.2003 -07.02.2007 г. и 45 402.96 лв. за периода 08.02.2007 г. - 09.03.2009 г. /вкл./ , 100 164.23 лв. за периода 01.08.2004 - 09.03.2009 г. /вкл./, 78 428.77 лв. за периода 01.08.2005 -09.03.2009 г. /вкл./, 56 693.32 лв. за периода 01.08.2006 - 09.03.2009 г. /вкл./ и 34 957.87 лв. за периода от 01.08.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

Окръжният съд със свое решение № 192/ 10.08.2012 г. е признал за установено по отношение на О. К., че „Р. – 98” , със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”И. В.” №, ЕИК *********, не дължи сумата в размер на 151 143.62 лева, от която 21 312.35 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 47 118.61 лв. за общия период 01.08.2003 - 09.03.2009 г. /вкл./, 40 090.29 лв. за периода 01.08.2004 - 09.03.2009 г. /вкл./, 42 622.37 лв. за периода 01.08.2005 -09.03.2009 г. /вкл./, съставляваща част от общо присъдената НЕУСТОЙКА в размер на 435 286.92 лв. със Заповед № 475 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.04.2009 г., издадена по ч.Г.д. № 391/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 435 286.92 лв. и за предявените периоди.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище.

По молбата с правно основание чл.250 от ГПК.

Непълнота на решението е налице ако съдът не се е произнесъл по така формулираното пълно искане на страната. Съдът намира, че се е произнесъл по цялото искане на страната. Съпоставяйки посочените в исковата претенция периоди, тези посочени в процесната заповед за изпълнение на парично задължение № 475/07.04.2009 г. на РС, Г.К., вземайки предвид решение №202/16.08.2010 г. по Г.д. № 42/ 2010 г. на КОС и разбира се изготвеното по съдебно-счетоводната експертиза заключение, прието в о.с.з от 05.07.2012 г., кредитирано като по-пълно и по-точно, съдът е обсъдил дължимостта, респ. с оглед отрицателния характер на установителния иск недължимостта на задълженията на ищеца за неустойка по договора за приватизационна продажба от 17.12.1998 г., за конкретните периоди и суми. За сумите и периодите, за които не е приел недължимост, съдът е отхвърлил исковата претенция до пълния й предявен размер и за останалите предявени периоди. Т.е. налице е пълно произнасяне по направеното от ищеца искане. Появилото се у ищеца съмнение за отсъствие на пълно произнасяне, предизвикало и депозирането на стоящата в основата на това производство молба, се обуславя от обстоятелството, че периодът 08.02.07 г. – 09.03.2009 г. относно сумата 45 402.96 лв. е посочен два пъти както в исковата молба, така и в процесната заповед за изпълнение и още веднъж както в исковата молба, така и в процесната заповед за изпълнение същият период 08.02.07 г. – 09.03.2009 г. фигурира, но вече за друга сума - 25 061.39 лв. Освен това изрично и в исковата молба и в процесната заповед за изпълнение за периодите от 01.08.03 г. – 07.02.2007 г. и от 08.02.2007 г. - 09.03.2009 г. е посочена като недължима, респ. дължима и обща сума от 94 578.38 лв. Именно това общо посочване е мотивирало и съда в своя съдебен акт да посочи търсения период като ОБЩ, т.е. като такъв от 01.08.2003 г. -07.02.2007 г. и от 08.02.2007 г. - 09.03.2009 г. с обща недължима сума.

А ако ищецът все пак открива несъответствие между търсения и неуважения размер на претенцията, негово право е да предизвика въззивно обжалване. Същото право принадлежи и на ответника, включително и чрез насрещна въззивна жалба.

А що се касае до твърдението, че съдът не се е произнесъл по въпроса за законните лихви, които били присъдени на другата страна върху всяка отделна претенция от 01.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумите, следва да се посочи, че същите се следват само и доколкото са дължими главници по процесната заповед за изпълнение. Т.е. такава лихва се следва досежно само така приетите за дължими главници, което обстоятелство пък следва от отхвърлената част на предявения отрицателен установителен иск. Още повече, че в процесната заповед за изпълнение на парично задължение № 475/07.04.2009 г., издадена по реда на чл.417 от ГПК по образуваното ч.Г.д. № 391/2009 г. по описа на РС, Г.К., изрично е записано, че законната лихва се следва върху общата главницата /формирана от сбора на отделните дължими главници/, считано от датата на подаване на заявлението 01.04.2009 г. до окончателното й изплащане.

По молбата с правно основание чл.251 от ГПК.

Съдът намира предявената молба с правно основание чл.251 от ГПК за недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. И това е така защото на тълкуване подлежат само влезлите в сила съдебни решения. Решение № 192/10.08.2012 г., чието тълкуване се иска определено не е влязло в сила изцяло/налице е въззивна жалба с вх.№ 3399/31.08.2012 г./, а поисканото т·лкуване предполага тълкуване на диспозитива като цяло, нещо което с оглед разпоредбата на ал.1 на цитирания чл.251 от ГПК се явява недопустимо, като преждевременно направено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искането на „Р. – 98” , със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”И. В.” №, ЕИК, с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на решение № 192/10.08.2012 г., постановено по Г.д.№ 94/2012 г. по описа на КОС, като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Р. – 98” , със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”И. В.” № , ЕИК, с правно основание чл.251 от ГПК за тълкуване на решение № 192/10.08.2012 г., постановено по Г.д.№ 94/2012 г. по описа на КОС, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА настоящото производство тази му част.

Допълнителното решение в частта му, с която е отхвърлено искането с правно основание чл.250 от ГПК, подлежи на обжалване по общия ред- пред Апелативен съд, Г. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните. Допълнителното решение в частта му, с която е оставено без разглеждане искането с правно основание чл.251 от ГПК, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд, Г. Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: