РЕШЕНИЕ №
гр. Русе,
26.03.2018г.
Русенският ........ окръжен съд ............... наказателна
... колегия в публично
заседание на ........ осми март….…….......................................
през двехиляди и осемнадесета...............година
в състав:
Председател: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
Членове: РАЛИЦА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ………...Ева
Димитрова........................в присъствието на
прокурора ……Николай Николов.......………... като разгледа докладваното от съдията Пейчева …ВНОХ дело
№ 17 по описа за 2018 г.,
съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 31/07.11.2017г.,по
НОХД № 258/17 на Беленския районен съд подсъдимият К.Р. Г. е признат за виновен
в това,че на 15.04.2017г.,
в с.К.,
обл.Русе, по ул.“*** управлявал
МПС - лек автомобил „Опел Астра“ с per.
№ *** , с концентрация
на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда - 2,48 на хиляда, установено
по надлежния ред - Наредба № 30 / 27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите
на МПС, поради което и на
основание чл.343б ал.1 от НК
и чл.54 от НК е осъден на една
година лишаване от свобода и глоба в размер на
200 лева.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено
наказанието лишаване от
свобода да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим.
На основание чл.68
ал.1 от НК е привеедно
в изпъленние наказанието в
размер на една година лишаване
от свобода, наложено на подсъдимия по НОХД № 204/14
на РС-Ямбол, като е постановено изтърпяването му при първоначален общ режим.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез
упълномощения му защитник адв.Р.И. ***, с твърдения
за постановяване при нарушение на материалния
закон и необоснованост, навеждат се доводи за нарушена процедура при вземане на
кръвната проба, по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се отмяна на
осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава. Подсъдимият не се
явява в съдебно заседание и не взема становище по делото. Упълномощеният му защитницк излагат подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията си.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна
и изразява становище, че присъдата следва да бъде потвърдена, по подробно
изложени съображения.
Като съобрази доказателствата
по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на решението,
Окръжният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено, че подсъдимият К.Р.Г.
е роден на ***г. в гр.Г.О., български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, не работи, живее в с.К., обл.Велико Търново.
Подсъдимият
е неправоспособен водач на МПС. Наказван е четири пъти по административен
ред за нарушения
по ЗДвП, три от които
за нарушение на чл.150 от ЗДвП- управление
на МПС без да е правоспособен водач на МПС.
Подсъдимият
К.Г. е осъждан веднъж- с Присъда № 194/17.11. 2014г., по НОХД
№ 204/2014г.по описа на PC-
Ямбол, за престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Наложено му е наказание
лишаване
от свобода за срок от
една година.
На основание чл.66 ал.1 от НК наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години.
Присъдата
е влязла в сила на 06.03.2015г.
Вечерта на 15.04.2017г подсъдимият употребил алкохол.
Около 23,30ч. с
управлявания от него лек автомобил
„Опел Астра“ с per. № ***,
се намирал в с.К.,
обл.Русе, като се движел по
ул.“***“, в близост до манастира
„***“, където се събирали много
хора за вечерната
великденска служба.
Районът
около манастира се охранявал от
полицейските служители на РУ Полиция гр.Бяла-
св.М. Д. и св.Н. С., които осъществявали пътен контрол и извършвали проверка на МПС в селото. Към тях приближил лекия автомобил, управляван от подсъдимия и спрял
на място, определено за гостите
на манастира. Полицейските служители се насочили
към него за извършване на
проверка. При излизане от автомобила подсъдимият представил само лична карта, като заявил, че не притежава
СУМПС. Извършената по телефона справка с ОДЧ потвърдила липсата на правоспособност
на водача.
При
разговора с подсъдъмия полицейските служители усетили мирис на алкохол. За извършване на проверка за алкохол
с техническо средство на място пристигнали
полицейските служители св.Й. Т.
и Г. Г. На подсъдимия били дадени указанията за извършване на
проба за алкохол с техническо средство, въпреки това той направил 7-8 неуспешни опита.
На
16.04.2017г. в 00.55 часа св.Т.
издал на
подсъдимия талон за медицинско изследване /приложено на л.5 от ДП/.
Същият бил придружен до ФЦСМГ гр.Бяла от полицейските
служители Д. и С..Там в присъствието на св.Н. -
лекар ординатор в ЦСМП в
01,15ч. подсъдимият дал кръвна проба
за химически анализ. За извършеното
медицинско изследване бил съставен протокол /приложен на л.6 от ДП/. На подсъдимия бил съставен АУАН за нарушения по ЗДвП.
По случая било образувано
ДП № 829/2017г. по описа на ОД МВР гр.Русе. От назначената и изготвена съдебно-химическа експертиза в БНТЛ при ОД МВР Русе е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия Г. е била 2,48 промила.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена по безспорен
начин според показанията на свидетелите: Д., С., Т., Г., Н. Кредитираните от
съда гласни доказателства кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства: талон за медицинско
изследване, протокол за медицинско изследване, справка за нарушител от Сектор
„ПП” при ОДМВР-Русе, справка за съдимост, химическа ексепртиза,
копие от медицински журнал, автобиография, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от подсъдимия и други.
Първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства. Законосъобразно
и правилно е кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели, като ги
е отчел за обективни, последователни, непротиворечиви. Тези показания взаимно се
потвърждават и допълват и кореспондират с писмените доказателства и със
заключението на приетата по делото химическа експертиза. Въз основа на
доказаните факти изводите на първоинстанционния съд
за авторството и начина на извършване на деянието, са правилни и
законосъобразни и се споделят от насотящата инстанция.
По делото е безспорно установено, че
подсъдимият е седял на шофьорското място на л.а. „Опел Астра“ с per. № *** и е управлявал автоомбила
на горепосоченото време и място, до момента, в който към него са се насочили полицейските служители
за извършване на проверка. В тази
насока са всички гласни доказателства, както и отразеното в писмените такива. С
оглед на това е налице управление на МПС, по смисъла на ЗДвП и НПК и е
категорично установено, че л.а. е управялван именно
от подсъдимия.
По делото е безспорно установено, че подсъдимият е бил употребил
алкохол към момента, в който е управлявал МПС и е бил спрян за проверка. В тази
насока са показанията на свидетелите Д. и С.- полицейските служители, които са
спрели подсъдимия и са усетили мириса на алкохол; показанията на свидетелите Т.
и Г.- полицейските служители изпробвали, неуспешно, подсъдимия с техническо
средство; отразеното в протокола за медицинско изследване и заключението на
химическата експертиза. С оглед изложеното съдът намира за категорично
установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била в посочения
в експертизата размер, а именно 2,48 промила.
Съдът намира, че правилно по настоящето дело са приложени
разпоредбите на Наредба № 30
/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на
МПС, която понастоящем е отменена /с новата Наредба
№1/19.07.2017г., в сила от 29.09.2017г./, тъй като тя е била в сила към момента
на извършване на дянието и по предвидения в нея ред е
взета кръвната проба от подсъдимия.
Спорният по
делото въпрос е спазен ли е реда, предвиден в Наредба № 30/27.06.2001г. при
вземане и изследване на кръвната проба на подсъдимия и дали посочената концентрация на алкохол е
установена по надлежиня ред, предвиден в Наредба № 30.
Съдът намира, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е установена по надлежиня ред, при
спазване на предвидените в Наредба 30/2001г. изисквания и възраженията на
защитата в тази насока са неоснователни.
Неоснователно е възражеинето,
че кръвната проба е взета от некомпетентно лице.
От доказателствата по делото е видно, че пробата е взета
от фелдшер, в присъставието на лекар. Безспорно
фелдшера е медицинско лице и медицински специалист. С оглед на това кръвната
проба е взета от медицинско лице, от правоимащо лице,
в присъстивето на лекар, което не сочи на нарушение
или опорочаване на кръвната проба. Това е така и предвид цялостния анализ на разпоредбите
на Нарадба 30/2001г., в различни текстове на която е
предвидено „лекар или медицински специалист“ да извършват различни действия
предхождащи и съпътстващи вземането на кръвна проба /чл.5, чл.8 от наредбата/,
което налага извода, че вземането на кръвната проба от фелдшер е извършено от оправомощен медицински специалист, още повече, че това е
станало в присъстивето на лекар.
Неоснователо е възражението за нарушение, свързано с обработката на шишенцата, в които
е поставена кръвната проба.
Както правилно е приел районният съд е недоказано, че шишенцата, в които се вземат
пробите не са били дезинфекцирани по предвидения начин, както и че в тях не
е имало поставен предварително 0,5 грама суха субстанция натриев флуорид за всеки 10 куб см от обема
им. От разпита на св.Н.
се установи,
че използваното за пробата шишенце
е било стерилно, като лично тя
след вземане на пробата от
медицинския фелдшер не е поставяла нищо в него. С оглед на това съдът пирема
за категорично установено, че кръвната проба е съхранена и пренесена при необходимите условия, тъй като
няма данни, че предварително шишенцето, в което е поставена пробата не е било обработено
по необходимия начин. Аргумент в тази
насока е факта, че Наредба 30/2001г. е била издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието, като въз основа
на същата са вменени задължения
на службите от посочените ведомства
да следят спазването й. Подготовката на съдовете за съхраняване
на кръвните проби е задължение на Министерство на здравеопазването и за съда няма
съмнение, че то е изпълнено законосъобразно. Това, че св.Н. нищо не е сложила в шишенцето не означава,
че то предварително
не е обработено, така както е изискването
на Наредбата. Няма никакви данни за обратното, поради което няма
съмнение, че съдовете, в които се съхраняват и пренасят кръвните проби отговарят на изискванията.
Неоснователни са възраженията
свързани с изминал период от време по-дълъг от 120 минути от спирането на
подсъдимия до момента на вземане на
кръвната проба и за нарушения на наредбата във връзка с това.
Безспорно в с.К.,
където е спрян подсъдмия няма Център за спешна помощ
или филиал на такъв център, поради което подсъдимият е бил отведен в гр.Бяла,
където има такъв. Именно там му е била взета кръвна проба.
Подсъдимият е предаден
на съд по обвинителен акт, в обстоятелствената част на който е посочено, че той
е спрян за проверка на 15.04.2017г. около 23,30 часа. Този час се установява от
показанията на разпитаните полицейски служители. Въпреки че пред първата инстнация свидетелите сочат по-голям период от време- след
23,00 часа /св.Д. л.35 от делото на БРС/ или 22- 23 часа /св.Т. л.54 от делото
на БРС/, на ДП те са по-конкретни, а именно: св.Д.- около 23,30 часа /л.25 от
ДП/, св.Т.- около 23,30 часа /л.5 от ДП/, св.С. -около 23,30 часа /л.29 от ДП/.
Въпреки че не са прочетени показанията на посочените свидетели, настоящият състав
намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в тази насока, тъй
като на практика няма противоречия в свидетелските показания, досежно часа на спиране на подсъдимия и по-общите им показаиня пред съда кореспондират с по-конкретните данни за
часа от ДП. С оглед изложеното настоящата инстанция приема,че подсъдимият е бил
спрян именно в 23,30 часа. Този час напълно кореспондира с отразеното в
протокола за медицинско изследване /л.6 от ДП/,в който по данин
на подсъдимия е отразено, че той е употребил алкохол в 22, 00 часа и с показанията
на полицейските служители относно изминалото време, през което са били
проверени докуменитте на подсъдимия; била е
извършвана справка дали той е правоспособен водач на МПС; били са повикани служители от КАТ, които да го изпробват за
употреба на алкохол с техническо средство; подсъдимият е направил 7-8 неуспешни
вдишвания в техническото средство и му е бил издаден талон за медицинско
изследване.
От отразеното в
талона за медицинско изследване /л.5 от ДП/ видно, че този талон е връчен на
нарушителя в 00,55 часа на 16.04.2017г. От отразеното в медицинсикя
журнал /л.45 от делото на БРС/ и в химическата експертиза е видно, че кръвната
проба е взета в 01,15 часа на 16.04.2017г.
При тези доказателства,
съдът приема за установено, че подсъдимият е бил спрян на 15.04.2017г. около
23,30 часа, а кръвната му проба е била взета в 01,15 часа, вече на 16.04.2017г.,
с оглед на което е спазен предвидения в Наредба 30/2001г. краен срок от 120
минути за явяваен на лицето за медицинско изследване.
Този срок следва да се счита от спирането на лицето в 23,30 часа и изтича в
01,30 часа, поради което не е допуснато соченото от защитата нарушение в тази
насока.
Неоснователни са
твърденията на защитата за допуснати процесуални нарушения, свързани с
явяването пред първоинстанционният съд на прокурор
различен от този, който е изготвил обивителиня акт и явяването
на различни прокурори, в различните проведени съдебни заседания.
Няма законово изискване за неизменност на
представителя на порукратурата, при явяване на дела
пред първонистнационинят съд, нито изискване за явявяане само и единствено на прокурора, който е изготвил обивинтелиня акт. Такова изискване за неизменност на
състава е налице само за съдебния състава,т.е. за съдията и съдебните заседатели,
но не и за прокурора. Това обостятелство е пряко
свързано със структурата на прокуратурата и зваимната
заменяемост на отделните прокурори.
С оглед
изложеното, съдът намира възраженията на защитата за неоснователни, а извършеното
от подсъдимия престъпление за доказано по категоричен начин.
Подсъдимият е осъществил от обективна страна признаците на състава на чл.343
б ал..1 от НК, тъй като 15.04.2017г. в с.К., обл.Русенска,
по горепосочената улица, е управлявал моторно превозно
средство – л.а. ,,Опел
Астра” с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,48
на хиляда, установено по надлежния ред
- по реда на Наредба
№30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.
Изпълнителното деяние е осъществено
с действие, изразяващо се в управление на моторно превозно средство. Налице е управление след употреба
на алкохол, с концентрация на алкохол
над 1,2 на хиляда- в случая 2,48 на хиляда.
Тази концентрация е
установена по надлежния ред, който
е определен в Наредба № 30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и
МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, с оглед изложените по-горе мотиви.
От субективна
страна престъплението е извършено
виновно, с пряк умисъл. Подсъдиимят е съзнавал, че е
забранено управлението на МПС след употреба на алкохол. Въпреки това употребил значително количество алкохол, след
което привел в движение МПС и управлявал
лекия автомобил. Към момента на деянието и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетен и
психически здрав. Той съзнавал обществено
опасния характер на деянието,
предвиждал неговите обществено опасни последици и искал настъпването им-да шофира след като е пил алкохол.
Законосъобразно
и правилно подсъдимият е признат за виновен по горепосоченото обвинение и настоящият
състав споделя изцяло изложените от районния съд съображения. Правилно е приложен материалния закон. Безспорно не са налице
предпоставките на чл.78а от НК,тъй като подсъдимият е осъждан.
Неоснователни са възраженията за явна несправедливост на
наложеното наказание.
Районният съд е определил на подсъдимия наказание при
условията на чл.54 от НК.То е индивидуализирано при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства към предвидения в текста мининум
от една година лишаване от свобода, въпреки че са налице повече отегчаващи
отговорността обостоятелства, отколокто
смекчаващи такива.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства районният съд
е отчел направеното от подсъдимия признание и изразеното съжаление, в разпита
му ДП. Към тази група следва да се добави и обсотоятелството,че
подсъдимият полага грижи за едно непълнолетно дете. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства са взети предвид: високата
алкохолна концентрация;
факта, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС;
налаганите му многобройни наказания за нарушения по
ЗДвП; наличието на предходно
осъждане.
Въпреки добавеното от настоящия състав смекчаващо
отговорността обстоятелство, не се променя баланса на двете групи
обстоятелства, които имат значение за индивидуализацията на наказанието.
При наличието на същите обстоятелства е определено и комулативно
предвиденото наказание глоба, чиито размер е определен в минималния предвиден в
текста размер от 200 лева. В тази насока е отчетено семейното и имуществено състояние на подсъдимия, видно от приложената
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.20 ДП/, отчетен е факта, че той е женен, отглежда и възпитава едно непълнолетно дете, няма недвижими имоти и МПС и не реализира месечни
доходи.
С оглед посочените смекчавакщи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, не са налице многоборйни
смекчаващи такива, нито някое от изборените се явява
изключително, по смисъла на чл.55 от НК, поради което не са налице основания за
намаляване наказанието по размер.
С оглед съдебното минало на подсъдимия, не може да намери приложение
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и правилно е постановено наказанието една година
лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Законосъобразно и на основание чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС е постановено изтърпяването му при първоначален общ режим.
Законосъобразно и правилно първоинстанционният
съд е обсъдил и разпоредбата на чл.343г от НК, вр.
чл.37, ал.1,т.7 НК и е пиррел, че на подсъдимия не
може да бъде наложено наказанието лишаване от право да управлява МПС, тъй като
той е неправоспособен водач.
Законосъобразно и мотивирано е приложена разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК. Настоящето престъпление
е извършено в изпитателния срок на предходната присъда, поради което тя е приведена в изпъленние, като е постановено подсъдимият да изтърпи наказанието по НОХД
204/2014г. по описа на РС-
Ямбол, в размер на една година лишаавне от свобода, като
на основание чл.57, ал., т.3 от ЗИНЗС е постановено изтърпяването при първоначален общ режим.
С оглед изхода на делото правилно е постановено подсъдимият да заплати и направените
по делото разноски.
При извършената служебна проверка на обжалваната присъда не
се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
предварителното или съдебното производство. Не са налице основания за нейната
отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 31/07.11.2017г.по НОХД № 258/17 на Беленския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.