О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№113
гр. Силистра, 05.03.2014 год.
Силистренския окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година
като разгледа докладваното от съдията докладчик въззивно търговско дело № 113/2013 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е инициирано от молба с правно основание чл. 248 от ГПК, подадена от процесуалния представител на „Студенти” ООД, и „Дунавпорт” ООД, който моли съда по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, да допълни постановеното по делото Решение № 17 от 11.10.2013г. в частта относно разноските. Молителят изтъква доводи в подкрепа на молбата си, като посочва, че ищецът и въззивник в настоящото производство „С.Г.груп” ООД, не е представил в първоинстанционното производство доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение и списък по чл. 80 от ГПК. По конкретно с молбата се иска съда да осъди ищеца да заплати на ответника „Дунав порт” ООД, сторените пред двете съдебни инстанции разноски, тъй като искът по отношение на него е отхвърлен изцяло. Позовавайки се на обстоятелството, че първоначално исковата претенция е била в размер на 25000 /двадесет и пет хиляди/ лева, а в последствие размерът на иска е бил изменен на 14608 /четиринадесет хиляди четиристотин и осем/ лева, представителят на ответниците иска съответните на тази разлика разноски за доверителите си, посочвайки в молбата, че искът на ищеца спрямо него в тази си част бил отхвърлен от въззивната инстанция. В молбата се иска още ОС да допълни решението си, като се произнесе по отмяната на възбрана върху недвижим имот наложена от първоинстанционния съд, като обезпечения на предявения пред него иск.
След преглед на материалите по делото и становищата на страните, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна
Производството по делото е образувано по въззивна жалба срещу Решение № 547 от 28.02.2013 г. постановено по гр. дело № 812/2012г. СРС, е отхвърлил, като неоснователен и недоказан частичния иск предявен от „С. Г.груп” ООД, ЕИК *********, против „Студенти” ООД, с ЕИК *********, и „Дунавпорт” ООД, ЕИК *********. С атакуваното решение СРС е осъдил ищеца да заплати сторените от двамата ответници деловодни разноски. Сезиран с въззивна жалба с решението си ОС е приел, че иска предявен срещу ответника „Студенти” ООД, е основателен и е отменил първоинстанционното решение в частта в която същия е отхвърлен, като вместо нея е осъдил дружеството да плати на ищеца претендираната сума. Предвид изхода от въззивното производство ОС е отменил първоинстанционното решение и в частта с която ищеца „С. Г.груп” ООД, е осъден да заплати на ответника „Студенти” ООД, първоинстанционните разноски. Със същото решение ОС е осъдил въззивника „С. Г.груп” ООД, да заплати въззивните разноски на въззиваемия „Дунавпорт” ООД, за когото първоинстанционното решение е потвърдено.
От правна страна
Съдът, като съобрази установените по делото обстоятелства намира молбата за допустима само в частта относно разноските. Относно искането за вдигане на наложена от първоинстанционния съд обезпечителна мярка съдът намира, че същото не може да бъде предмет на молба по чл. 248 от ГПК, както и че компетентен да се произнесе по него е съдът наложил обезпечението. Ето защо ОС намира, че следва да остави тази част от молбата без разглеждане. Разгледана по същество в допустимата част ОС намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Процесуалният представител на молителите счита, че на доверителите му се следват разноски за частта за която искът на „С.Г. Груп” ООД, е отхвърлен. Позова се и на обстоятелството, че искът бил предявен за 25000 /двадесет и пет хиляди/ лева, а е уважен само за 14608 /четиринадесет хиляди четиристотин и осем/ лева, като в тази връзка се иска произнасяне и за разноските на „Дунавпорт” ООД, пред първата съдебна инстанция. ОС не споделя аргументите на молителите. С постановяване на първоинстанционното решение първостепенния съд отхвърляйки изцяло исковата претенция, която след допуснато изменение на иска е в размер на 14608 /четиринадесет хиляди четиристотин и осем/ лева е осъдил ищеца да заплати сторените първоинстанционни разноски на всеки от двамата ответници. След отмяна на част от първоинстанционното решение същото в частта относно претенцията срещу „Дунавпорт” ООД, е потвърдено включително и по отношение на присъдените първоинстанционни разноски. Нещо по – вече с въззивното решение е осъден ищеца „С.Г. Груп” ООД, да заплати на „Дунавпорт” ООД, и разноските направени във въззивното производство. Колкото до ответникът „Студенти” ООД, предвид изхода на въззивното производство дружеството няма право на разноски нито за първоинстанционното нито за въззивното производства. По изложените съображения ОС намира молбата за неоснователна, поради, което счита, че следва да я отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ, молбата на „Студенти” ООД, с ЕИК *********, и „Дунавпорт” ООД, ЕИК *********, за допълване на Решение № 17 от 11.10.2013г.на СОС и Решение № 1099 от 17.12.2013г. на СОС за поправка на очевидна фактическа грешка, в частта относно разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата
на „Студенти” ООД, с ЕИК *********, и „Дунавпорт” ООД, ЕИК *********, за отмяна
на обезпечителните мерки наложени с Определение № 318 от 29.02.2012г.
постановено по гр.д. № 306/2012г. на РС – Костинброд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от датата на връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1: 2: