№ 23045
гр. ****, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110102687 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „************” ЕООД, ЕИК *********, против „************”
ЕООД, ЕИК ********, която е редовна и предявените с нея искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 41 ЗС са допустими.
Във връзка с правната квалификация следва да се посочи, че
отношенията между собствениците в етажната собственост относно
поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на
сградата се уреждат съгласно правилата на чл. 41 ЗС. Всеки собственик,
съразмерно на дела си в общите части е длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото
събрание. Материалноправното задължение на етажен собственик да
възстанови припадащата му се част от средствата за необходима техническа
поддръжка на общите части, заплатени от друг етажен собственик, произтича
именно от разпоредбата на чл. 41 ЗС, като това задължение възниква
независимо дали е прието решение на общото събрание на етажната
собственост (Определение № 50134 от 19.06.2023 Г. по гр.д. № 3981/2022 г. на
ВКС; Решение № 160 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 948/2019 г., I г. о.;
Решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2014 г., II г. о.).
Етажният собственик, заплатил от свое име такива необходими разноски, а не
етажната собственост, е легитимиран да претендира от другите собственици
припадащата им се част от тези разноски.
1
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба, е
постъпил в срок отговор от ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства, които следва да се
приемат като относими към спора.
Не следва да бъде допуснато за съвместно разглеждане в процеса
предявеното от ответника възражение за прихващане, квалифицирано като
такова с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД по следните съображения: за да се
допусне за съвместно разглеждане възражение за прихващане ответникът
следва да има спрямо ищеца едно установено насрещно, ликвидно и
изискуемо вземане, с конкретни установени параметри. От заявените
твърдения в отговора на исковата молба не следва извода, че ответника има
такова насрещно, ликвидно и изискуемо вземане, а претенция за вземане,
която не следва да се предявява по реда на насрещно възражение и подлежи на
доказване и разглеждане по общия ред.
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства
по искане на ответника чрез разпит на посочения от него свидетел за
установяване единствено на първата група сочените в отговора на исковата
молба обстоятелства - а именно по осъществяване на техническа поддръжка
на общите части за периода от 01.12.2023 до 31.12.2023г.
Относно предявеното от ответника искане за спиране на
производството, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК за това. Вземанията, претендирани от ищеца в настоящото
производство, се отнасят за периода 01.12.2023 г. – 31.12.2023 г., и не са
предмет на оспорваните от ответника протоколи, които са приети в по-ранен
период – 2016-2022 г. Поради това изходът от това оспорване не е от значение
за правилното разрешаване на настоящия спор.
Предвид реда на разглеждане на производството по делото следва да
бъде приложено ч. гр. д. № 39890/2024 г. по описа на СРС, 176 състав.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 39890/2024 г. по описа на СРС, 176 състав.
ДОПУСКА разпит на свидетеля на ответника **********. при режим
на довеждане за установяване на първата група сочените в отговора на
исковата молба обстоятелства - а именно по осъществяване на техническа
поддръжка на общите части за периода от 01.12.2023 до 31.12.2023г.
2
Неявяването на свидетеля в първото ОСЗ без доказани уважителни
причини влече последващо недопускане на доказателственото средство, както
и по преценка на съда налагане на глоба на страната за неоснователно
отлагане на делото.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ заявеното от
ответника с отговора на исковата молба възражение за прихващане с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на
настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че не е представил по делото Протоколи от общото
събрание на етажните собственици от 14.09.2023 г. и от 22.12.2023 г., на които
се позовава в исковата молба, както и на по-късно издадени Протоколи.
УКАЗВА на ответника, че не е приложил към отговора на исковата
молба посочените в нея доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.09.2025г.
от 10.10 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца
и препис от писмения отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
41 ЗС за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 271,43 лева, представляваща заплатена от
ищеца припадаща се на ответника част от разходи за техническа поддръжка на
административна сграда с адрес в гр. **************** (високо тяло) за
периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г., изчислена пропорционално на
притежаваните от ответника 27,3% идеални части от общите части на
сградата., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 24027/01.08.2024 г. по ч. гр. д. №
3
39890/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав, срещу която
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Направено е
искане сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото
производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът притежава право
на собственост върху 54,42 % идеални части от УПИ I – за административни
сгради, кв. 106, местност „*******“ по плана на гр. **** с площ от 4900 кв.м.,
заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и
осми етажи в построената в поземления имот единадесет-етажна
административна сграда, с адрес гр. **************** (високо тяло) заедно
със 72,7% ид.ч. от общите части на сградата, а ответникът притежава право на
собственост върху обособена част, състояща се от девети, десети и
единадесети етажи, заедно с 27,3% ид.ч. от общите части на
административната сграда. Ищецът поддържа, че основната дейност на
страните в процеса е свързана с отдаване под наем на собствени на двете
дружества обекти в процесната административна сграда. За техническата
поддръжка на цялата сграда, включително общите й части, се грижи служител
на ищеца „************" ЕООД. Ищецът твърди, че в периода 01.12.2023 г. до
31.12.2023 г. е заплащал разходите за техническа поддръжка на цялата сграда,
изразяващи се в трудовото възнаграждение на служителя, ангажиран с тази
дейност, в размер на 994,26 лв. Посочва, че е извършил тези плащания на
основание чл. 21 от Правилника за вътрешния ред на административната
сграда, като съгласно тази разпоредба ответникът е задължен да заплати
припадащата му се част от тези разходи, съответстваща на идеалните му части
в етажната собственост, а имено 271,43 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди, че ищецът не е легитимиран да води настоящия иск, а
той може да бъде предявен единствено от етажната собственост,
представлявана от нейния управител. Навежда подробни аргументи за
недължимост на търсените от ищеца разноски за възнаграждение на
служителя, отговарящ за техническата поддръжка на сградата. Сочи, че бил
лишен от достъп до сградата и не ползвал общите части през процесния
период, като ищецът трайно му създавал пречки да упражнява правото си на
собственост.
4
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между
страните, че ищецът е собственик на 1-8 етажи от процесната сграда в режим
на етажна собственост и на 72,7 % ид.ч. от общите части на сградата, а
ответникът – на 9-11 етажи и на 27,3 % ид.ч. от общите части на сградата.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422
ГПК установителен иск с правно основание чл. 41 ЗС е да установи при
условията на пълно и главно доказване извършването на разноски,
необходими за поддържането и/или възстановяването на процесната сграда,
по-конкретно – на разноски за техническа поддръжка за посочения период и в
твърдения размер; че работата е предприета уместно, в интерес на етажните
собственици и че припадащата се на ответника сума е в претендирания размер
съобразно дяловете му от общите части на сградата.
В тежест на ответника и при установяване на горепосочените
обстоятелства е да докаже обстоятелствата, на които основава оспорванията
си, както и погасяване на дълга.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и
ответника следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за
което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено
решение срещу него или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може
5
да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6