№ 350
гр. Благоевград, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
в присъствието на прокурора Е. Т. Д.
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно наказателно
дело № 20241200601219 по описа за 2024 година
Производството е инициирано с протест на РП Благоевград ТО
Сандански срещу Определение № 1000/10.10.2024г. по ЧНД № 375/2024г. по
описа на СРС. В него се настоява определението да се измени, като спрямо
осъдения да се приложи института на чл. 24 от НК и определеното му общо
наказание за наказанията по присъдите, с които е осъден, бъде увеличено с 10
месеца Лишаване от свобода, за да се изпълни специалната превенция.
Със самото определение съдът e наложил спрямо осъдения В. В. Г. ОБЩО
наказание по влезли в сила присъди, измежду деянията, за които е осъден с
присъди по НОХД №1460/2023 г. по описа на Окръжен съд гр. Благоевград и
НОХД № 529/2023г. на РС Сандански, в размер на най-тежкото от тях, а
именно: наказание „Лишаване от свобода“ за срок 4/четири/ години и 3/три/
месеца. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието 4 /четири/ години
и 3/три/ месеца „Лишаване от свобода“ , както и е присъединил изцяло към
определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок
4/четири/ години и 3/три/ месеца и наказанието „Глоба“ в размер на 10 000
1
лева, наложено на осъдения Г. по НОХД №1460/2023 г. по описа на Окръжен
съд гр. Благоевград. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК, съдът е приспаднал от
определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок 4
/четири/ години и 3/три/ месеца, времето, през което Г. е бил задържан, както
следва: - за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице от 11.10.2023г. на
разузнавач в сектор 03 при отдел 1 на ГДБОП, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода; - с постановление от 12.10.2023г. за
задържане на обвиняем до 72 часа на ОП Благоевград; - с протоколно
определение № 666/13.10.2023г.- по ЧНД № 1203/2023г. на ОС Благоевград,
потвърдено с определение от 19.10.2023г. по ВЧНД № 1232/2023г. по описана
на САС. На основание чл.25 ал.2 от НК съдът е приспаднал от определеното
общо най[1]тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок 4/четири/ години
и 3/три/ месеца времето, през което Г. е изтърпявал наказанието лишаване от
свобода по НОХД № 1460/2023г. по описа на ОС – Благоевград, считано от
11.10.2023г. - до датата на влизане в сила на настоящия съдебен акт
Защитникът и самият осъден оспорват протеста. Излагат аргументи за
правилност и законност на определението в аспект, че в групата влизат две
присъди в голям дисбаланс, който не налага увеличение на общото наказание.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото,
становището на страните и прецени разпоредбите на Закона приема следното:
Жалбоподателят В. В. Г. от гр. Сандански, ЕГН – ********** е осъждан
пет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер. Първите
три са с присъди влезли в сила преди деянията, разгледани и от районния съд,
наказанията по тях са изтърпени, следователно не влизат в група с
предметните на определението наказания. Други две присъди, а именно
Споразумение № 50/28.12.2023г. по НОХД № 1460/2023г. на Окръжен съд
Благоевград, влязло в сила от 28.12.2023г., за деяния извършени в периода от
март месец 2023г. до 11.10.2023г. Г. е осъден за престъпление по чл. 321, ал. 6
от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година, и за деяние по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т.1, вр. с ал. 1, изр. 1, предл.
4 и 5, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и 3 /три/ месеца
и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, както и на основание чл. 23, ал.
1 от НК му е определено едно общо наказание в размер на по-тежкото от тях, а
2
именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години и 3 /три/ месеца и
глоба в размер на 10000лв. и деянието по Присъда № 20/06.06.2024 г. по
НОХД № 529/2023г. на РС Сандански, влязла в сила на 22.06.2024г., за деяние
извършено в 02.06.2023 г., Г. е осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр.2,
т.1, пр.1 о НК , за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година, при първоначален „строг“ режим, са извършени в
условията на реална съвкупност, преди за което и да е от тях да е имало влязла
в сила присъда, следователно подлежат на групиране. Правилно
първостепенният съд е приел, че в групата най- тежкото наказание е общото
наказание по НОХД № 1460/2023г. по описа на БлОС, следователно го е
наложил за изтърпяване. Погрешно е присъединил към лишаването от
свобода, глобата, тъй като същата е част от най- тежкото наказание,
следователно съдът е трябвало да приеме за изтърпяване най- тежкото
измежду наложените наказание, което е било лишаването от свобода в размер
на 4 г. и 3 м. и глоба в размер на 10 000 лв. Присъединяването на наказанието
глоба по правилата на чл. 23 ал.3 от НК касае случаите, в които наказанието
глоба е наложено като самостоятелно наказание по присъди в групата, какъвто
не е настоящият, но тъй като определението на съда следва присъдата по
НОХД № 1460/2023г- по описа на БЛОС, съдът приема, че не се налага, още
повече крайният резултат е посочения от СРС в обжалваното определение.
Настоящият състав приема за правилни и законосъобразни доводите на СРС,
с които не е приложил института на чл. 24 от НК, като е приел, че част от
наказанията “лишаване от свобода”, наложени на осъдения са изтърпени
изцяло и че процесуалното му поведение е добросъвестно, като отделно от
това посочва, че разликата в наказанията по двете групирани присъди, а
именно 1 г. ЛС и 4г. и 3 м. ЛС и глоба в размер на 10000 лв., не създава
дисбаланс в общото наказания за двете. Увеличаване на общото наказание, с
размер близък до размера на наказанието на другата влизаща в групата
присъда, би създал предпоставки за сборуване на наказанията, а не за тяхното
групиране.
При тези факти и въззивният съд приема, че с оглед разпоредбите на чл.
25 вр. с чл. 23 от НК, определението на СРС е правилно обосновано и законно,
включително и по отношение направените приспадания на времето на
задържане и на изтърпяване на част от наказанията в групата, поради което
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1000/10.10.2024г. по ЧНД №
375/2024г. по описа на СРС.
Определението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4