РЕШЕНИЕ

Номер  1 4 5 5                             01.08.2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На дванадесет и осми май                 двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер     2415  по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 396456-F423006/10.01.2019г. на *** на ТД на НАП Пловдив, с което на П. В.А., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. с чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.

          Жалбоподателя  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения  изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

 

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Жалбоподателката била **** на търговско дружество  „Сънрайз 13“ ЕООД. Като такъв следвало до 30 юни на годината следваща предходната да подаде заявление и публикува в Търговския регистър годишен финансов отчет. В конкретния казус следвало до 02.07.2018г. да стори това по отношение ГФО за 2017г. Това обаче не станало, а бил заявен за вписване едва на 08.11.2018г. Същевременно горното било констатирано при проверка осъществена от свид. С.С.Х. *** при извършена от нея проверка във връзка с подадена информация от Агенция по вписванията на 07.08.2018г. Ето защо тя съставила срещу жалбоподателя А. АУАН № F423006/12.10.2018г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелката С.С.Х. - разпитана в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства представени по делото- АУАН, ГДД за 2017г., които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но сочи неправилно прилагане на закона като не било отчетено наличието на обстоятелства по чл.28 б.а ЗАНН от наказващия орган. Твърди се, че се касае за маловажен случай на администартивно нарушение, тъй като АУАН бил съставен след подаване на ГФО, а освен това липсвали други вредни последици.

Не е основателно възражението според настоящата инстанция, защото нарушението е била извършено още юли месец и закъснението е значително до месец ноември. От друга страна законодателят не предвижда настъпването на някакви резултатни последици при извършване на нарушението. Достатъчен е факта на неподаване на информацията в срок и нейното огласяване. Ето защо не е било допуснато соченото от жалбоподателя нарушение.

Правилно при това фактическо положение актосъставителя е квалифицирал извършеното като нарушение по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч, съгласно който всички търговци по смисъла на Търговския закон  чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година предприятията публикуват годишния финансов отчет. Безспорно управителя на предприятието се явява ръководител по смисъла на чл.16, ал.1 от същия закон. В случая чрез бездействие е осъществено административното нарушение от жалбоподателя. Нарушението е ясно описано в акта и НП, поради което не са били нарушени правата на жалбоподателя да организира защитата си. Налице е словесно и цифрово съответствие на вмененото нарушение и жалбоподателя е могъл да разбере обвинението, а ако не е сторил това, то причината е чисто субективна и не може да бъде в тежест на правоприлагащия орган. Не е основателно възражението, че нарушението е могло да бъде установено по-рано от данъчна администрация поради публичния характер на вписаните/респективно невписани и непубликувани обстоятелства в Търговски регистър. Чл.34 ЗАНН въвежда срокове изискващи установяване на нарушението, а не възможност това да бъде сторено. За да се установи наличие на нарушение, а от там и установяване на нарушител, безспорно е нужно да бъде извършена проверка от съответната администрация. Ето защо в процесния казус няма данни данъчна администрация да е установила на по-ранна дата от 07.08.2018г. нарушението и да е пропуснала сроковете по чл.34 ЗАНН.

По отношение санкцията според съда правилно наказващия орган я е определил по вид – глоба, както и по размер. Законодателят е предвидил минимум от 200 лева с нормата на чл.74, ал.1, който е и наложен в случая и под него не може да се слиза съгласно правилото на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка съда констатира, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 396456-F423006/10.01.2019г. на *** на ТД на НАП Пловдив, с което на П. В.А., ЕГН **********, адрес ***  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. с чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.