Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 07.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и осми януари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                             и в присъствието на

прокурора Стоил Томов                               като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                                                 гр. дело № 12788

по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А.В.Т. срещу П.на Р.Б., с която е предявила обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ и чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.

Ищцата твърди, че с постановление от 24.06.2008 г. била привлечена в качеството на обвиняема по ДП № 94/2007 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр. № 48130/2007 г. на СРП по обвинение за извършено престъпление по чл.211, пр.1, вр. с чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. с чл.20, ал.4 от НК и наложено мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 5000 лв.“, намалена от съда на 2000 лв. Твърди се, че с постановление от 27.06.2008 г. на ищцата й е наложена и забрана за напускане на пределите на Р.България, която не е отменена до месец юли 2011 г., въпреки многократните молби за това до съда. Поддържа се, че през месец юли 2008 г. ответникът внесъл обвинителен акт и образувано н.о.х.д. № 7853/2008 г. на СРС. Поддържа се, че наказателното производство срещу ищцата приключило с влязла в сила на 05.08.2017 г. оправдателна присъда. Поддържа се, че през цялото време на наказателното производство ищцата била изключително подтисната и подложена на неимоверен стрес. Твърди се, че ищцата била злепоставена в обществото и било опозорено доброто й име, животът й се променил изцяло. Вследствие на наказателното производство сериозно се влошило и здравословното й състояние-психическо и физическо-не можела да спи, получила хронично обострено главоболие, станала депресивна, не искала да излиза от дома си, възпрепятствано било участието й магистърски и стажантски програми в чужбина. Твърди се, че ищцата претърпяла и имуществена вреда в размер на 5000 лв. равняваща се на заплатения адвокатски хонорар.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв., представляваща претърпените от нея неимуществени вреди и сумата от 5000 лв.-имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 и т.3, във връзка с чл.201, вр. с чл.20, ал.2, вр.с ал.1 от НК, за което е призната за невиновна с влязла в сила на 05.08.2017 г. Присъда № 107 от 13.04.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 2000/2016 г. на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-05.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

         На основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Р.Б.на 16.10.2018 г.

В законоустановения едномесечен срок на 29.10.2018 г. е постъпил отговор от ответника. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан с твърденията, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди. Твърди, че ответникът не може да носи отговорност за вреди от разпространяването на обвинението по медиите. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 5000 лв. в наказателното производство и поддържа, че същото следва да е в минималния размер предвиден в Наредба № 1/2004 г.    В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира направените по делото разноски.

         Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         От ангажираните от страните писмени доказателства се установява, че с Постановление от 24.06.2008 г., предявено на ищцата на същата дата, ответникът я привлякъл като обвиняема по ДП № 94/2007 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр.№ 48130/2007 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл.22, пр.1, вр. с чл.209, ал.1, пр.1 и пр.2, вр.чл.20, ал.2 НК. Спрямо ищцата е определена и мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв. С определение на съда от 21.03.2011 г., постановено по в.н.ч.д.№ 962/2011 г. по описа на СГС, НК, ХІV въззивен състав мярката е изменена на 2000 лв.

         С Постановление от 27.06.2008 г. спрямо ищцата е определена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.България“ и на 04.07.2008 г. издадена заповед от МВР за прилагането й. Тази мярка е отменена през месец юли 2011 г.

         На 26.06.2008 г. са предявени материалите по воденото досъдебно производство, а през месец юли ответникът е внесъл в Софийски районен съд обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 7853/2008 г. по описа на СРС, НО, 103 състав. С разпореждане от 11.07.2008 г. съдебното производство е прекратено и върнато на П.за отстраняване на констатираните от съда процесуални нарушения.

         След повторното внасяне на обвинителен акт в съда, е образувано н.о.х.д.№ 1446/2009 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, по което и на 03.02.2014 г. е постановена осъдителна присъда.

         По жалба на подсъдимата е образувано в.н.о.х.д.№ 452/2015 г. по описа на СГС, НО, 9 въззивен състав, приключило на 13.03.2015 г. с оправдателна присъда, протестирана от ответника. С Решение № 27/22.04.2016 г., постановено по н.д.№ 56/2016 г. на ВКС, първо наказателно отделение, е отменена въззивната присъда по .н.о.х.д.№ 452/2015 г. по описа на СГС, НО, 9 въззивен състав и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия на съдебното заседание.

         След връщане на делото е образувано в.н.о.х.д.№ 2000/2016 г. по описа на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав приключило окончателно с влязла в сила на 05.08.2017 г.  оправдателна Присъда № 107/13.04.2017 г.

         От представения договор за правна защита и съдействие от 05.06.2009 г. се установява, че за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по н.о.х.д.№ 1446/2009 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, ищцата е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв.

         Пред настоящата съдебна инстанция са събрани показанията на свидетелите Б.Б.С.и Л.Д.Р..

         Свидетелят Б.Б.С.установява, че познава ищцата от много отдавна и до ден-днешен поддържа много добри връзки с нейните родители и с нея, и нейния приятел, с който тя в момента живее. Лично от тях знае, че през 2008 г. имало образувано срещу нея наказателно дело за присвояване на средства. От разговорите, които провеждали, когато тя си идвала в Кюстендил, свидетелят разбрал, че ищцата била силно притеснена, нарушено било психическото й равновесие, здравословно също не била добре. Ищцата се затворила в себе си, не контактувала с хората, не излизала. Притеснявала се, какво ще стане с нея, ако влезе в затвора, какво ще се случи с живота й. Още повече я притеснявал фактът нейните родители как ще реагират. Ищцата и родителите й имали положение и авторитет в града и много се притеснявали от това наказателно производство. Започнали скандали, родителите на ищцата се развели. Всичко това се отразило много зле на нейната психика. Към този момент ищцата била студентка в София в Университета по архитектура и следвала специалност строителен инженер. Заради воденото наказателно дело срещу нея, ищцата престанала да контактува с колегите си като студентка, по-често започнала да си идва в Кюстендил, затваряла се вкъщи. Преди наказателното производство, ищцата била много ведро момиче, известна спортистка в Кюстендил, играела във волейболния клуб в града, имала много приятели и спортисти, които контактували с нея. Образуваното наказателно дело срещу ищцата, някак си я сломило и тя се затворила вътре в себе си, а и най-вече в началото на делото излезли и писания във вестниците, в медиите и това още повече смачкало семейството й. Случилото се, което ищцата претърпяла около 10 години я дистанцирало от колегите й, но въпреки това тя била много добра студентка, отлична студентка и завършила университета с отличие. Отворила й се възможност да отиде на обменни начала по студентска програма с подобен университет в Германия, но поради забраната да напуска страната, всичко това пропаднало.

Свидетелят Л.Д.Р., установява, че живее заедно с ищцата и бил заедно с нея обвиняем по същото наказателно дело. В началото, когато започнали разпитите, ищцата си мислела, че това е някаква грешка. Впоследствие нещата станали по-сериозни, ищцата била обвинена и претърпяла сериозен стрес, изпаднала в депресия. Имало писания във вестниците и по-точно във вестник „24 часа“ и в интернет. Това хвърлило огромно петно върху нея. Тя се срамувала, депресирала се и не желаела да излиза навън. През този период тя била студентка. Не желаела да контактува с никой. Здравословното й състояние се влошило. Денонощно не спяла, имала главоболие, плачела и била изключително притеснена от това, какво може да се случи. Налагало й се постоянно да обяснява на близки, познати и колеги, че общо взето тя не е виновна и че това е някаква грешка. Познатите й се дистанцирали от нея. Ищцата преживяла изключителен стрес и шок, когато получила осъдителна присъда на първа инстанция. Периодът от 20 до 30 годишната й възраст, преминал по заседания. По време на следването, ищцата имала забрана да напуска страната. Тази забрана, както и самите заседания й попречили да се развие кариерно като студент и специалист, тъй като не могла да се възползва от предложение в университет в Германия, както и от стажове и практики. Имало е моменти, в които тя не присъствала на лекции, включително и на изпити, тъй като особено на първа инстанции заседанията се точели-всеки месец имало по едно или две заседания, свидетели не идвали, отлагало се за дълъг период от време самото дело и тя реално имала дати, на които нямало как да се явява на изпити, а се явявала на заседания. Семейството й също претърпяло сериозен шок. В момента, в който разбрали родителите й, не приели добре нещата. Тя колкото и да им обяснявала, че всичко това не е истина, те се отдръпнали и и в семейството им имало скандали, кой крив и кой прав за това дъщеря им така да се развие. Родителите на ищцата се развели.

         При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Предявеният против П.на РБ иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.

Материалноправната претенция на ищцата се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно обвинение в извършване на престъпление.

При това положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищцата трябва да докаже относно основателността на иска си:

На първо място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е установено в настоящия процес.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.

П.на Р.Б.е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.

На второ място ищцата следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинения в извършване на престъпления, за които е оправдана с влязла в сила присъда.

Този факт също е налице и се установява безспорно с ангажираните от страните писмени доказателства. Тази предпоставка на иска не е спорна.

От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо нея мярка за неотклонение.

Безспорно се установява, че в резултат на взетите срещу нея мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв. и мярка за процесуална принуда за период от около три години от м.юни 2008 г. до месец юли 2011 г.-забрана да напуска пределите на Р.България, ищцата е претърпяла значително по-големи неудобства, включително и невъзможност да участва в обменна програма в Германия и стажове в чужбина, във връзка с образованието й.

На следващо място ищцата безспорно с ангажираните гласни и писмени доказателства установи и фактът на причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, което сринало ищцата психически, депресирало е. Ищцата следва да бъде обезщетена за преживените от нея изключителен стрес и шок при постановяване на осъдителна присъда на първа инстанция, за притесненията й какво ще стане с нея, ако влезе в затвора, какво ще се случи с живота й, за това, че се затворила в себе си, не контактувала с хората, не излизала, за притесненията й как ще реагират нейните родители, чието единствено дете била тя, за това, че в най-прекрасната възраст на човека между 20 до 30 години, че в студентските си години, животът й преминал по заседания и съдебни зали. Вместо да се съсредоточи в творческата си реализация и личностно израстване, и споделени моменти с приятели и колеги, ищцата се е явявала на съдебни заседания в очакване на присъдата си. И всичко това продължило около осем години и девет месеца.

 Настъпването на неимуществени вреди не се презюмира по силата закона, поради което установяването на този факт е в доказателствена тежест на ищцата.

Ищцата доказа при условията на пълно и главно доказване претърпени от нея и описани по-горе неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение и само за тези доказани вреди следва да бъде обезщетена.

И на последно място ищцата следва да докаже вида на претърпените от нея вреди – неимуществени и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.

Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.

Софийски градски съд намира, че предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 20 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира претърпения от ищцата стрес.

При определяне на горния размер съдът съобразява и продължителността на наказателното производство около осем години и девет месеца, както и че спрямо ищцата са били взети мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда.

Предвид горното искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 20 000 лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен.

Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.

По претенцията за имуществени вреди. Същата е основателна и доказана и следва да бъде уважен в пълен размер.

Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ищцата е била обвинена и на първа инстанция осъдена за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 и т.3, пр.2, във връзка с чл.201 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години. Производство пред СРС, за което е заплатено адвокатското възнаграждение е продължило над четири години, проведени са множество съдебни заседания, поради което и сумата от 5000 лв. очевидно не се явява прекомерна.

По претенцията за лихви. Съобразно задължителната за съда съдебна практика, лихви се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда, в случая 05.08.2017 г.-това е и денят на увреждането, поради което тази претенция следва да бъде уважена.

  С исковата молба и в хода по същество, ищцата заявява искане да й бъдат присъдени направените от нея разноски за държавна такса в размер на 10 лв.

Ответникът дължи разноски на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Съобразно уважената част от иска, на ищцата се дължи сумата от 4 лв. за внесена държавна такса.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „*****, Съдебната палата, да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ на А.В.Т., ЕГН **********,***-5 сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./-имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 и т.3, пр.2, във връзка с чл.201 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 05.08.2017 г. Присъда № 107/13.04.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 2000/2016 г. по описа на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от 05.08.2017 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., да заплати на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и сумата от 4 лв. /четири лв./ разноски за държавна такса, съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: