№ 765
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502394 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Ц. срещу решение № 2804 от 07.05.2020 г.
по гр. д. № 4169/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което съдът е признал и
допуснал на територията на Република България изпълнение на решение от 13.10.2017 г. на
Сватовски районен съд в Луганска област, Украйна, по дело № 426/1061/17, влязло в сила на
27.11.2017 г., с което А. В. Ц. е осъден да заплаща издръжка в полза на С. С. Ц. за детето им
Е. А. Ц. в размер на ¼ част от всички видове доходи (печалби) месечно, но не по-малко от
50 % от жизнения минимум за детето на съответната възраст, започвайки от 26.01.207 г. до
навършване на пълнолетие на детето, и с което А. В. Ц. е осъден да заплаща издръжка на С.
С. Ц. като неработеща съпруга в размер на 1/6 част от всички видове печалби (доходи)
месечно, започвайки от 26.01.2017 г. до навършване на тригодишна възраст на детето Е. А.
Ц..
Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради допуснати нарушения на материално-правни и процесуално-правни норми.
1
Жалбоподателят излага доводи за наличие на основание за спиране на производството, тъй
като е завел дело пред Старобилския районен съд, обуславящо изхода на настоящия спор.
Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си предпоставките в чл.
117 от КМЧП и чл. 20, т. 2 и т. 3 от Договора за правна помощ по граждански дела между
Република България и Украйна за допускане на изпълнение на украинското съдебно
решение. Счита, че е налице неопределеност на престацията, доколкото липсва посочване на
конкретна парична сума, поради което решението не можело да бъде изпълнено със
способите, уредени в ГПК. Освен това, според жалбоподателя не са съобразени
разпоредбите на чл. 149 и чл. 142 от Семейния кодекс, а именно – липсата на изрично
искане за издръжка за минало време. Искането към въззивната инстанция е да отмени
първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да не се признава
и допуска до изпълнение решението на Сватовския районен съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от С. С. Ц., която оспорва жалбата по
подробно изложените в него съображения.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези
правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Софийският Апелативен съд намира следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 119, ал. 1 от КМЧП във връзка с чл. 117 от КМЧП за
признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно решение.
Признаването и изпълнението на съдебни решения се осъществява от съда на договарящата
страна, към който е отправена молбата, по начин установен от националното
законодателство на тази договаряща страна. За допустимостта на иска е необходимо да са
налице предпоставките на чл.119, ал.2 КМЧП - да са представени препис от решението,
заверен от органа, който го е постановил и удостоверение, че решението е влязло в сила,
като документите следва да са заверени от МВР на Република България.
В случая по делото е представен заверен препис от решение от 13.10.2017 г. на Сватовски
районен съд в Луганска област, Украйна, по дело № 426/1061/17, с което А. В. Ц. е осъден
да заплаща на С. С. Ц. издръжка за детето Е. А. Ц. в размер на ¼ част от всички видове
доходи (печалби) месечно, но не по-малко от 50 % от жизнения минимум за детето на
съответната възраст, започвайки от 26.01.207 г. до навършване на пълнолетие на детето,
както и издръжка в полза на С. С. Ц. в размер на 1/6 част от всички видове печалби (доходи)
месечно, считано от 26.01.2017 г. до навършване на тригодишна възраст на детето Е. А. Ц.,
родена на *** г. На последната страница на решението се съдържа удостоверяване, че
същото е влязло в законна сила на 27.11.2017 г. При отбелязване върху самото решение, че
2
същото е влязло в сила, не е необходимо представяне на отделно удостоверение и в този
смисъл е налице една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 119 от КМЧП.
За основателността на иска за признаване и допускане до изпълнение на решения и актове
на чуждестранни съдилища и други органи е необходимо да са налице условията по чл. 117,
т.1 – т. 5 КМЧП, за които съгласно чл. 120, ал. 1 КМЧП съдът следи служебно, като
ответникът не може да се позовава на допуснати нарушения по чл. 117, т. 2 от КМЧП, които
е могъл да изтъкне пред чуждия съд. Настоящият въззивен състав намира, че предпоставките
за признаване и допускане до изпълнение на чуждестранното решение са налице.
Възражението на ответника, че присъдената издръжка в полза на детето и бившата му
съпруга не е определена и поради това не е изпълнима, е неоснователно. За да възникне
задължението за заплащане на издръжка не е нужно престацията да бъде определена -
достатъчно е да бъде определяема, т.е. да е посочен начинът на нейното определяне и
белезите, въз основа на които по-късно ще може да се стигне до нейната пълна
определеност. Видно от съдържанието на процесното решение, същата е определяема и
съответно е изпълнима. Отделно от това, даването на издръжка не накърнява несправедливо
имуществената сфера на задължения да я осигури, а напротив – недаването й несправедливо
накърнява правната сфера на този, който има право да я получи.
Неоснователно е и възражението на въззивника Ц., че първоинстанционният съд не е
съобразил разпоредбите на чл. 149 и чл. 142 от Семейния кодекс по отношение на липсата
на изрично искане за издръжка за минало време и определяне от съда на издръжката в
съответствие с минималния размер в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 149
от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
предявяването на иска. В настоящия случай, с решение от 13.10.2017 г. Старобилският
районен съд, чието признаване се иска, не е присъдил издръжка за минало време, а от
момента на подаване на исковата молба – 26.01.2017 г. Предвид изложеното, не е била
налице хипотезата на чл. 149 от СК, за да бъде съобразена същата от съда при формиране на
правните му изводи.
Въззивният съд намира, че признаването и допускането до изпълнение на процесното
решение не противоречи на българския обществен ред /чл. 117, т. 5 от КМЧП/, тъй като
производството, в което е издадено решението за присъждане на издръжка е аналогично с
това, уредено в българското законодателство. В тази връзка следва да бъде подчертано, че
под „обществен ред“ следва да се разбира не просто противоречие със закона, а нарушение
на такива императивни правни норми, които са основите на правовия ред или касаят
основни принципи на правораздаването с универсално значение. На последно място, няма
твърдения и доказателства за влязло в сила решение на български съд между същите страни
за същото искане и на същото основание /чл. 117, т. 3 КМЧП/, както и за висящ процес пред
български съд, образуван преди чуждото дело /чл. 117, т.4 от с.к./.
3
По делото е представено писмено доказателство, от което е видно, че по искане на А. Ц. на
16.12.2019 г. е открито производство „по изменение на присъдената издръжка“ с решение
13.10.2017 г. под номер 431/6857/19 пред Старобилски районен съд. Пред въззивната
инстанция е представен препис от решение на Лугански апелативен съд, с което е отменено
това на Старобилския окръжен съд и жалбата на А. Ц. за намаляване размера на
присъдената издръжка е отхвърлена като неоснователна. С оглед изложеното,
неоснователни се явяват възраженията на въззивника за преюдициалност на заведеното пред
Старобилския окръжен съд дело, отделно от това се установи, че решението му е отменено с
акт на Лугански апелативен съд.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и
допускане изпълнението на процесното решение и поради съвпадение на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 3, т.2 от ГПК решението като касаещо допускане и изпълнение на
решение по иск за издръжка, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2804 от 07.05.2020 г., постановено по гр. д. № 4169/2019 г. на
Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4