Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 2009 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми април Година
2009
в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: С.Ч.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 891 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е брачен
иск за развод с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК, обективно съединен с
искове по чл. 106, ал. 1 и чл. 103 от СК.
Ищцата С.Г.Г. твърди в исковата си молба, че с ответника сключили
граждански брак на *** г., от които имали родено на *** г. едно малолетно дете – М.Г.Г., което живеело към настоящия момент при
ищцата. В началото на съвместния им живот съпрузите живеели в дома на брата на
ищцата на адрес гр. ***, ул. *** № ***. В началото бракът им потръгнал,
но разбирателството и любовта между съпрузите бързо отминали. Скоро след
сключването на брака между съпрузите започнали пререкания и те често се карали,
като след няколко месеца ответникът напуснал дома, в който живеели и те
заживели разделени за известно време. През
Ответникът Г.Г.Г., редовно и
своевременно призован не е подал писмен отговор, не взема становище по
предявените искове, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Дирекция “Социално подпомагане” град
Стара Загора, редовно и своевременно призована не изпраща представител. Представя
социален доклад, с който взема писмено становище по закрила правата и
интересите на роденото от брака на страните малолетно дете.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на
страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение
за спорното право, намери за установено следното:
Страните по делото са сключили
граждански брак на *** г. в гр. Стара Загора (л. 4). От него
имат родено на *** г. едно малолетно дете М.Г.Г.,
което към датата на приключване на съдебното дирене е на възраст две години (л.
5). Преди сключването на брака страните са живели на семейни начала, през време
на което им съжителство ищцата е родила детето Х.С.Г. с ЕГН **********, което
ответникът не е припознал и баща му е неизвестен, видно от социалния доклад (л.
52-53). След сключването на брака съпрузите заживели в къща от една стая и
коридор, находяща се в гр. ***, кв. ***, ул. *** № ***, която е построена незаконно, без учредено право на строеж и строителни
книжа (св. М.). Съпрузите обитавали коридора, а в стаята живеела майката и брата
на ищцата, свидетелят М., видно от съвкупната преценка на неговите показания и
социалния доклад. В началото на съвместния им съпружески живот в отношенията на
съпрузите царяло разбирателство, видно от показанията на св. М. и социалния
доклад. След около два месеца обаче ищцата установила, че ответникът има и други
деца от съвместното му съжителство с друга жена преди сключването на брака им,
което станало причина за честите им скандали, видно от съвкупната преценка на
социалния доклад и показанията на свидетелите М. и Г.. От последните се
установява още, че това неразбирателство на съпрузите е станало причина и за фактическата
им раздяла в края на
Показанията на свидетелите М. и Г.
(съответно брат и зълва на ищцата) съдът прецени в съвкупност с всички останали
доказателства по делото, като взе предвид възможната им заинтересованост. След
тази преценка намери, че не следва да кредитира показанията на тези свидетели в
частта им, в която установяват, че ищцата живее към датата на приключване на
съдебното жилище с малолетното дете на страните – М. в жилището на ул. *** № *** в гр. ***, заедно с брат си св. М., както и показанията на свидетелката Г. в частта
им, в която същата установява, че ищцата няма друго дете освен роденото от
брака на страните малолетно дете – М.Г.. В тези им части показанията на тези
свидетели противоречат на социалния доклад, от който е видно от една страна, че
след завръщането й в страната на 23.12.2008 г. ищцата живее заедно с децата си
в жилището на ул. *** № *** в ***, собственост на нейната баба по
майчина линия, както и че има и друго родено преди сключването на брака на
страните малолетно дете – Х.С.Г., чийто баща е неизвестен. В останалата им част
показанията на тези свидетели съдът кредитира, тъй като непосредствени,
последователни и логични, и не противоречат, а се подкрепят от останалите
доказателства по делото, което ги прави убедителни и оправдава напълно
доверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност в тази им част (чл.
172 от ГПК).
При тези установени по делото
обстоятелства съдът намери, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Отношенията им не се градят на взаимно уважение, разбирателство, съвместно
живеене на съпрузите и общи усилия за осигуряване благополучието на семейството
им така, както изискват чл. 15, 16 и 18 от СК. Нещо повече, възникналите два
месеца след сключването на брака им скандали между тях са довели до пълното им
отчуждение един от друг. Довели са и до първоначалната им фактическа раздяла в
края на
ПО
ВЪПРОСА ЗА БРАЧНАТА ВИНА
От момента на сключването на всеки
един брак за съпрузите възникват взаимни (чл. 14 от СК) и определени в чл. чл. 15,
16 и 18 от СК задължения. Докато този брак не бъде прекратен, никой от тях не може
да се счита освободен от тези свои задължения. В този смисъл нарушението на
един от съпрузите на брачните му задължения не освобождава другият от неговите,
а ако и той ги наруши бракът може да бъде прекратен по вина и на двамата (ППВС
№ 10/1971 г.). В случая съдът намери, че вина за настъпилото в процесния брак дълбоко
и непоправимо разстройство носят и двамата съпрузи. В явно нарушение на брачните
им задължения по чл. 15 и 18 от СК те са позволили на възникналите между тях
скандали и конфликти да надделеят, и разкъсат взаимното им уважение и
разбирателство, вместо да ги тушират. Това несъвместимо с взаимните им брачни
задължения по чл. 15 и 18 от СК поведение на всеки един от тях е оказало
сериозно отражение върху съзнанието на всеки един от тях и върху брачните им
отношения като цяло до степен, че ги е разстроило дълбоко и непоправимо. Довело
е и до първоначалната им фактическа раздяла в края на
ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Съгласно разпоредбата на чл. 106,
ал. 2 от СК водещо начало при решаването на този въпрос са интересите на децата,
в което понятие на закона се включват необходимостта от правилното им
отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка
за общественополезен труд, обезпечаване на материалните им интереси, като
жилище, битови условия, управление на имуществото, грижи за съхранението му и
прочие. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг
ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата (чл.
106, ал. 2, изр. 2 от СК). Ръководен от горното съдът намери, че упражняването
на родителските права над роденото от брака на страните малолетно дете М.Г.,
следва да се предоставят след прекратяването му на майката, а мотивите за този
извод са следните:
От съвкупната преценка на социалния
доклад и показанията на свидетелите М. и Г. се установява несъмнено, че още от
раждането му това дете се отглежда и възпитава единствено и само от ищцата по
делото, при която то живее и от която продължава да се отглежда и към датата на
приключване на устните състезания. Психическото и физическото му развитие
отговарят на възрастта му, а от добрия му външен вид изготвилите социалния
доклад работници са направили и извод, че за него се полагат от страна на
ищцата адекватни, непосредствени и ежедневни родителски грижи. Следователно това
дете следва да остане да живее при нея след развода (така р. II, б. “в” от ППВС № 1/1974 г.). Това е така и защото за разлика от
ответника, единствено ищцата е изявила готовност по делото да го отглежда и
възпитава, което е указание за сериозната й загриженост и желание да изпълни
родителския си дълг (така р. II, б. “г”
от ППВС № 1/1974 г.). Освен това от социалния доклад е видно, че това дете е и
силно привързано към ищцата, като негова майка, осигуряваща му постоянна и
ежедневна грижа. За разлика от ответника, за когото по делото има данни, че е
извършил престъпление, за което му е наложено и наказание „лишаване от
свобода”, за ищцата по делото липсват данни да е имала или да има престъпни,
противообществени или аморални прояви, което пък обстоятелство налага извода,
че тя разполага и с по-добри от тези на
ответника родителски и възпитателски качества добре да направлява в бъдеще това
свое дете, като му дава положителен пример и му внушава правилни постъпки. Всички
тези установени по делото обстоятелства, в съчетание с ниската възраст на това
дете от 2 години, налагаща непосредствени майчини грижи и препоръката в тази
насока в социалния доклад, налагат само извода, че ищцата по делото е
по-пригодна от ответника да отглежда и възпитава това дете бъдеще (л. 53).
Ето защо съдът намери, че несъмнено в интерес на същото е упражняването на
родителските права върху него да бъдат предоставени на ищцата по делото, като
негова майка. Това налага съгласно чл. 106, ал. 1 от СК съдът да определи и
режим на лични отношения на ответника с него, който от една страна да тушира
доколкото е възможно неблагоприятните последици на развода на неговите родители,
а от друга да осигури на това дете и възможност, да се среща и общува с
ответника, като негов баща. Ръководен от горното съдът намери, че предложеният
от ищцата режим на лични отношения в исковата молба е в интерес на това малолетно
дете, поради което намери, че следва да определи на ответника следния режим на
лични отношения с малолетното на страните дете: всяка първа и трета събота от
месеца от 10 часа до 17 часа.
ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪЛЖИМАТА
ИЗДРЪЖКА НА ДЕТЕТО
При решаването на този въпрос съдът съобрази от една страна нуждите от
издръжка на малолетното дете на страните, които определи съобразно обикновените
условия на живот за него и възрастта му към датата на приключване на съдебното
дирене (две години) в границите установени от Министерския съвет, тъй като по
делото липсват доказателства, от които да се установяват изключителни нужди на
това дете от издръжка по смисъла на чл. 85, ал. 3 от СК. От друга страна съдът
съобрази и възможностите на родителите му да заплащат издръжка, които определи съобразно
техните доходи, имуществено състояние и квалификация в границите на дължимата се
от всеки един от тях такава, установени от Министерския съвет (чл. 85, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 1 от ПМС № 38, обн. ДВ бр. 52/1985 г., изм. и доп.). От социалния
доклад, преценен в съвкупност с представената от ищцата декларация за семейно и
имотно състояние се установява, че същата няма завършено образование, но е
грамотна, като освен получаваното от нея парично обезщетение за отглеждането на
малолетното дете на страните не получава други доходи от трудови
възнаграждения, наеми, хонорари и свободни професии, като не притежава
недвижими имоти и МПС. По делото ответникът не е представил доказателства за
това какви доходи, имущество и образование притежава. Същият обаче не е
представил по делото и доказателства да е неработоспособен или с намалена
работоспособност. Поради това съдът намери за установено по делото, че същият
разполага с възможности да заплаща ежемесечна издръжка на роденото от брака му
с ищцата малолетно дете в границите на дължимата се от него такава, установени
от Министерския съвет (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.).
Имайки предвид тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за
задоволяване на нуждите на малолетното дете на страните – Мехмед Г. с оглед
възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание е необходима и
достатъчна общо сумата от 72 лева месечно. От последната ответникът, с оглед обстоятелството,
че е работоспособен, може да поеме заплащането на ежемесечна издръжка за това
си дете в искания размер от 30 лева, а останалата част от сумата, до
необходимите за това дете общо 72 лева месечно, следва да се поемат от ищцата
по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието му. Тази издръжка следва да бъде присъдена с настоящото решение от
датата на подаване на исковата молба в съда ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане (чл. 89 от СК).
ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛЗУВАНЕТО НА
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Независимо, че по този въпрос липсва
искова претенция, от която и да е от страните по делото, съдът в случая следва служебно
да се произнесе по него, защото от брака си те имат родено малолетно дете (чл.
107, ал. 6 от СК). Не е спорно между страните, а се установява и от показанията
на свидетелите М. и Г., и социалния доклад, че до окончателната им фактическа
раздяла през
ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
По този въпрос липсва предявена
претенция, от която и да е от страните по делото, поради което и с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, по този въпрос съдът намери, че не
следва да се произнася (чл. 6, ал. 2 от ГПК).
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА
По делото не е налице изразено
съгласие от страна на ответника ищцата да продължи да носи след развода
брачното си фамилно име - Г.. По делото не е и установено последната да е
станала известна с него в обществото. Нещо повече, ищцата е предявила претенция,
след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – М. Поради това
и с оглед установеният в нормите на чл. 103 от СК принцип на възстановяване при
бракоразвода на предбрачното фамилно име съдът намери, че следва да постанови
след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име – М. (чл.
103 от СК).
Съгласно нормата на чл. 329, ал. 1
от ГПК, направените от страните разноски по настоящото дело ще следва да останат
в тежест на всяка една от тях така, както са ги направили, защото вина за
разстройството в брака носят и двамата съпрузи. На това основание дължимата се
за производството окончателна държавна такса следва да бъде възложена в тежест
и на двете страни. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника ще следва
да бъде възложена дължимата се държавна такса върху присъдения размер на
издръжката на малолетното на страните дете.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод, като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, сключеният на *** г. в гр. ***, с акт № ***/*** г. на Община ***, граждански брак между Г.Г.Г. *** с ЕГН ********** и С.Г.Г. *** с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права над роденото от брака малолетно дете М.Г.Г. с ЕГН **********
на майката С.Г.Г. ***
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Г.Г.Г. *** с малолетното
дете М.Г.Г. с ЕГН **********: всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00
часа до 17.00 часа.
ОСЪЖДА Г.Г.Г. ***, да заплаща до
всяко пето число на текущия месец на малолетното си дете М.Г.Г. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.Г.Г. ***, ежемесечна издръжка в
размер на 30 (тридесет) лева считано от 23.06.2008 г. до настъпване на законни
основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
НЕ ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейно жилище, тъй като съпрузите Г.Г.Г. *** и С.Г.Г. *** нямат такова.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака съпругата С.Г.Г. *** да носи предбрачното си фамилно име - М.
ОСЪЖДА Г.Г.Г. ***, да заплати по
сметка на Старозагорски районен съд сумата от 50 (петдесет) лева представляваща
дължима се държавна такса върху присъдената издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса за производството в размер на 50 (петдесет)
лева, като:
ОСЪЖДА С.Г.Г. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд сумата
от 25 (двадесет и пет) лева представляваща окончателна държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА Г.Г.Г. ***, да заплати по сметка на Старозагорски районен съд сумата
от 25 (двадесет и пет) лева представляваща окончателна държавна такса за
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: