Р Е Ш Е Н И Е №

                                                    гр.Видин, 22.08.2022г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли през  две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                              Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 2136 по описа  за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба  от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – София против  А.Ц.Д. и Н.Ц.К.,*** за солидарно заплащане на парично задължение по договор за кредит – предявен иск  по чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 23.08.2010г. между Банка ДСК ЕАД като кредитор и ответника А.Ц.Д. като  кредитополучател,   е сключен договор кредит за текущо потребление, обезпечен с поръчителството на ответницата Н.Ц.К. за сумата от 10 000.00  лева със срок на издължаване от 84 месеца, считано от неговото усвояване като кредитът се усвоява еднократно по сметка на кредитополучателя  по уговорен между страните погасителен план с крайна падежна дата 23.08.2017г.  Посочено е, че страните са уговорили  лихвен процент, който  към датата на сключване на договора  е 11.95 % .

Поддържа се, че банката е изпълнила задължението си по Договора като е предоставила процесната сума на кредитополучателя  и кредитът е усвоен.

На 06.06.2012г. е сключено Допълнително споразумение към договора за кредит, в което страните са установили в отношенията си, че към датата на подписване на допълнителното споразумение, остатъкът от кредита е в размер на 8855.00 лева, срокът за издължаване се увеличава на 120 месеца, като крайната падежна дата за окончателното издължаване се определя 06.06.2022г. Лихвата по кредита е 14.95%.

Поради неизпълнение на поетите ангажименти по договора за кредит и неплащане на вноските, са настъпили предпоставките за изискуемост на кредита, но на длъжниците не е изпратено нарочно уведомление за предсрочна изискуемост.

Кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист  по ч.гр.д. № 598/2013г. по описа на РС – Видин.  Въз основа на издадения изпълнителен лист,  е било образувано срещу ответниците изпълнително дело № 966/2017г. по описа на ЧСИ Стефан Нинов. Заповедта е била обезсилена, а изпълнителното дело – прекратено.

На 27.06.2013г. Банка ДСК ЕАД с договор за покупко- продажба е прехвърлила на ищцовото дружество всичките си вземания, включително и процесното. Изпратени са уведомления до длъжниците, в т.ч. до ответниците.

След неколкократни уточнителни молби от ищеца, с последна такава от 04.03.2021г. / л. 17 и сл. от делото пред РС – Видин/, ищецът е заявил окончателните си претенции, както следва:

Иска  съдът да  осъди ответника А.Ц.Д. да заплати на ищцовото дружество като частен правоприемник на Банка ДСК ЕАД  следните суми:

сумата от 4716.88 лева –непогасена по давност главница по вноски с падежи 01.11.2015г. – 01.04.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване

сумата от 1969.14 лева – непогасена по давност редовна лихва  за периода от 01.10.2017г. до 01.04.2020г.,

сумата от 73.41 лева -  непогасена по давност  наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи  01.10.2015г. до 01.04.2020г. за периода от 01.10.2017г. до предявяване на исковата молба в съда

сумата от 1317.17 лева -  непогасена по давност  наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи  01.05.2020г. до 01.10.2020г. за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2020г.

Иска се също съдът да  осъди ответника Н.Ц.К.  да заплати солидарно с главния длъжник на ищцовото дружество като частен правоприемник на Банка ДСК ЕАД  следните суми:

сумата от 644.19 лева –непогасена по давност главница по вноски с падежи 01.05.2020г. – 01.10.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване

сумата от 2448.12 лева – предсрочно изискуема главница за вноски с падежи 01.11.2020г. до 06.06.2022г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване

сумата от 211.36 лева –  редовна лихва  по вноски с падежи 01.05.2020г. до 01.01.2020г.

сумата от 141.38 лева -  непогасена по давност  наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи  01.05.2020г. до 01.10.2020г. за периода от 01.05.2020г. до предявяване на исковата молба в съда.

            В едномесечния срок за отговор от ответника А.Ц.Д., чрез назначен особен представител е постъпил отговор на исковата молба. Направено  е възражение за нередовност на исковата молба.  Исковите претенции са оспорени като неоснователни поради изтекла погасителна давност. Направено  е възражение, че липсват доказателства вземането срещу ответника да е цедирано, както и ответникът да е надлежно  уведомен за извършената цесия. Посочено е също, че не става ясно по образуваното изпълнително дело какви суми са събрани от длъжника. Направено е възражение, че „ОТП Факторинг“ не е надлежен ищец в настоящото производство, както и възражение за изтекла погасителна давност на вземането- главница  и лихви.

В едномесечния срок за отговор от ответника Н.Ц.К. е постъпил такъв. Оспорена  е редовността на исковата молба.  Исковите претенции са оспорени като неоснователни. Направено е възражение, че не е ясно как е формирана главницата, която се претендира от ответницата. Оспорени са претенциите за лихви. Направено е възражение, че считано от обявяване на кредита за предсрочно изискуем възнаградителна лихва не се начислява. Направено е възражение за изтекли по давност претенции.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 583/2013г. по описа на РС – Видин и препис на изп.д. № 966/2017г. по описа на ЧСИ – Стефан Нинов.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа  страна:

От представения  препис на Договор за кредит за текущо потребление,  е видно, че на 23.08.2010г. „БАНКА ДСК“ ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника  А.Ц.Д. като кредитополучател в размер на 10 000.00 лева със срок на издължаване 84 месеца, считано от неговото усвояване. Посочено е в договора, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка на ответника и ще се погасява от разплащателната сметка на ответника по уговорен погасителен план. Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 01-во число на месеца.

В договора е уговорен лихвен процент в размер на 11.95 % годишно Годишният процент на разходите е 14.07%.

Съгласно приложения погасителен план, дължимата месечна вноска по кредита е 177.76 лева със срок до 23.08.2017г.

Кредитът е обезпечен с поръчителство, като на същата дата е сключен договор за поръчителство с ответника Н.Ц.К..

С допълнително споразумение от 06.06.2012г.  страните са се договорили, че остатъкът по дълга е 8855.00 лева.  Срокът за  издължаване на кредита е удължен на 120 месеца, считано от подписване на допълнителното споразумение  и е до 06.06.2022г.

Падежната дата на издължаване на месечните вноски е 01-во число на месеца. Уговорения лихвен процент е 14.95%. годишно, а ГПР е 16.02%. Съгласно приложения нов  погасителен план, дължимата месечна вноска по кредита  за времето от 06.06.2012г. до 01.05.2022г., вкл. е по 142.59 лева месечно, като последната вноска с падеж 06.06.2012г. е в размер на 62.78 лева.

Със Заповед № 457-РЗ от 29.03.2013г. по ч.гр.д. № 598/2013г. по описа на РС – Видин съдът е разпоредил длъжникът и поръчителят да заплатят солидарно на   кредитора:  „Банка ДСК”ЕАД – София, гр.София, ул. „Московска” № 19 с ЕИК *********  задълженията –главница и лихви по договора за кредит и допълнителното споразумение. На основание чл. 418 от ГПК е постановено незабавно изпълнение на издадената заповед и  е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора на 02.04.2013г., получен на 03.04.2013г.

С договор за покупко-продажба на вземания от 27.06.2013г. «Банка ДСК»ЕАД е продала на  «ОТП Факторинг България» ЕАД вземанията си по договори за кредит, измежду които е и процесното, видно от представения приемо – предавателен протокол от 06.08.2013г.

 «ОТП Факторинг България» ЕАД  е било  упълномощено с пълномощно от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ЕАД да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания. По делото е представено потвърждение за извършената цесия.

С писмо от 06.08.2013г.  ответникът е уведомен за извършената цесия и е поканен да плати цялото задължение по договора за кредит, индивидуализирано по главница и лихви, но същото не е доставено на посочения адрес, видно от приложеното известие за доставяне, върху което е направено отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Поръчителят е уведомен за извършената цесия, както и е поканен да плати цялото задължение по договора за кредит  на 29.08.2013г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист  от 02.04.2013г. по  заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК,   е образувано изп.д. № 966/2017г. по описа на ЧСИ – Стефан Нинов на 01.12.2017г. по молба на «ОТП Факторинг България» ЕАД.

От представения препис на извлечение от счетоводните книги на  «Банка ДСК» към 27.03.2013г. , е видно, че банката е приела, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 04.03.2013г. поради допусната забава в плащанията над 90 дни.

Длъжникът А.Ц.Д. е уведомен за задълженията си с  покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, връчена му на  основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, считано от 21.02.2018г.

Солидарният длъжник Н.Ц.К. е уведомена на задълженията по договора за кредит както от кредитора «ОТП Факторинг България» ЕАД  - с уведомлението за извършената цесия на 29.08.2013г., така и с ПДИ от съдебния изпълнител на 02.01.2018г.

С определение от 19.09.2018г. и  от 01.03.2018г.  съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение против длъжниците.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е  посочило, че сумата по договора за кредит за текущо потребление от 23.08.2010г.  в размер на 10 000.00 лева е постъпила по разплащателна сметка на кредитополучателя с посочено основание – усвояване на кредит за текущо потребление.

За периода от 23.08.2010г. до 27.08.2012г. ответниците са внесли по сметката сумата в общ размер на 3415.01 лева, с които са погасени 1569.26 лева – главница, 1832.21 лева – договорни лихви, 13.54 лева – наказателни лихви.

Според заключението, плащането по кредита е преустановено на 27.08.2012г., когато са внесени  286.04 лева и са платени 82.93 лева – главница, 202.25 лева -  договорна лихва и 0.86 лева наказателна лихва с падежи 01.07.2012г. и 01.08.2012г.

Вещото лице е посочило също, че към 07.10.2020г. – подаване на исковата молба в съда, неплатените вноски с настъпил падеж са 97 броя на обща стойност 13 983.69 лева. Към този момент  задължението по кредита е както следва: непогасена главница за период от 01.09.2012г. до 20.04.2020г. – 6 323.32 лева, непогасена договорна лихва – 7660.37 лева, непогасена наказателна лихва – 2046.46 лева.

Вещото лице  е посочило размера на задължението и във вариант към момента на получаване на препис на исковата молба от ответника, чрез особен представител, както и към момента на изготвяне на заключението. Съдът намира, че в тези варианти, посочените задължения са ирелевантни за спора.

От приложения към заключението табличен вид на задълженията по кредита, се установява, че за исковия период - 01.11.2015г. – 01.04.2020г. размерът на дължимата главница  е 4072.71 лева, размерът на договорната лихва за периода от 01.10.2017г. до 01.04.2020г. е 1757.77 лева.

Вещото лице е посочило и размерите на сумите претендирани по отношение на солидарно задължения длъжник за посочените в петитума на исковата молба периоди.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск по  чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ,  чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в Закон за потребителския кредит.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че  на ответника  е предадена заемната сума по договора по посочена от него разплащателна сметка.

С договор за за покупко-продажба на вземания  от 27.06.2013г. кредиторът по договора  «Банка ДСК»ЕАД е продала на -  «ОТП Факторинг България»  вземанията си по кредита, като ответницата – солидарен длъжник поръчител Н.Ц.К. е надлежно уведомена за това на 29.08.2013г. Съдът приема, че кредитополучателят А.Ц.Д. е надлежно уведомен за извършената цесия с получаване на ПДИ от съдебния изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 21.02.2018г.   Така, с извършената цесия ищцовото дружество като частен правоприемник,  се явява кредитор на ответниците по договора за кредит за текущо потребление и сключеното допълнително споразумение от 06.06.2012г., като съгласно последното срокът  за издължаване на кредита е 06.06.2022г.

В този смисъл неоснователни са възраженията на ответника А.Ц.Д., чрез особения му представител  в отговора на исковата молба, че  «ОТП Факторинг България» ЕАД  са ненадлежен ищец. Действително в договора за текущо потребление липсва клауза, която да предвижда възможността правата по договора да бъдат прехвърляни на трети лица, но такава възможност е предвидена в Общите условия. С подписване на договора, кредитополучателят се е съгласил, че ОУ са неразделна част от договора, така както е посочено в  чл. 14.

Спорът между страните е  налице ли е предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит към момента на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2020г.

Ищецът е изложил съображения, че са настъпили обективните предпоставки на чл. 19.2, параграф VII „Отговорности и санкции“ от ОУ към допълнителното споразумение от 06.06.2012г. за изискуемост на кредита и поради това на длъжниците не е изпращано нарочно уведомление от банката – кредитор, с което да бъде обявена предсрочната изискуемост. Позовал се е на т. 18 от ТР№ 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г.  на ОСГТК на ВКС и е заявил, че с връчване на исковата молба обявява на ответника А.Ц.Д. настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита.

Ответницата Н.Ц.К. е направила възражение, че кредитът й е бил обявен за предсрочно изискуем веднъж с уведомлението за извършената цесия на 29.03.2013г., втори път с получаване на ПДИ от съдебния изпълнител на 02.01.2018г. и трети път с връчване на препис от настоящата искова молба. Посочила е, че срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е преклузивен  и с изтичането му, правата на ищеца са преклудирани по отношение на нея.

Преценката дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем и от кой момент е станало това, е решаваща за изхода на делото и за приложението на императивната разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на поръчителя.  С решение  № 6/04.04.2019г. по т.д. № 917/2019г., на ВКС, ТК, I т.о. е даден отговор на въпроса: Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД ?.  Съдебният състав е приел, че волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем  може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба. Това е така, защото липсват  строги изисквания към документа, с който се обявява предсрочната изискуемост на кредита, т.е. уведомлението до длъжника може да изхожда пряко от банката-кредитор или  да е  възпроизведено от трето лице.  Поради това, отговорът на поставения въпрос е, че уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице.

Изявлението, че счита кредитът за предсрочно изискуем, банката е инкорпорирала в извлечението от счетоводните книги   към 27.03.2013г. и това е именно документът, послужил за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. В този документ е посочено, че банката е приела, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 04.03.2013г. поради допусната забава в плащанията над 90 дни.  Способът по който изявлението може да достигне до длъжника (доколкото препис от заявлението по чл.411, ал.1 ГПК не се връчва) може да бъде различен и и да  бъде опосредствен чрез друг документ и/или чрез друг правен субект, който да го възпроизведе.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на ищеца, че  уведомяването на длъжника А.Д. и поръчителя Н.К. за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е станало с връчването на препис от исковата молба по настоящето дело.  Волеизявлението на банката-кредитор е от 04.03.2013г.. След тази дата, на 27.06.2013г. е сключен договорът за цесия, като видно от съдържанието му, „Банка ДСК”ЕАД е прехвърлила цялото вземане, считайки го за предсрочно изискуемо. От представеното по делото пълномощно (л.53 – делото на РС - Плевен) е видно, че цедентът „Банка ДСК”ЕАД изрично е упълномощил цесионера „ОТП Факторинг България”ЕАД да уведоми от негово име длъжника и поръчителя за цесията, както и да подпише съобщенията по чл.99 ал.3 ЗЗД.  Съобщенията по чл.99 ал.3 ЗЗД (л.59 и л.63) са детайлни, посочено е придобиването на вземането в неговата цялост като освен общата дължима сума от 10484.72 лева, в четири отделни пункта са посочени съставните части на вземането - цялата главница, възнаградителната лихва, законовата лихва и разноските. Т.е. съдържанието на съобщенията по чл.99 ал.3 ЗЗД възпроизвежда волеизявлението на банката-цедент за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело пък възпроизвежда сумите по извлечението от счетоводните книги от 27.03.2013г. и съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. От представения препис на изпълнителното дело, е видно, че главният длъжник А.Д. е надлежно уведомен  за предсрочната изискуемост на вземането с връчване на ПДИ по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, считано от 21.02.2018г.  Не е спорно, че поръчителят е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането в по-ранен момент, но с оглед приложение на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, който изисква редовно уведомяване на главния длъжник,  съдът приема датата 21.02.2018г.  за релевантна и от този момент тече шест месечния срок за предявяване на иска против главния длъжник.  Към момента на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2020г., срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД на който се позовава ответницата  Н.Ц.К. е  бил изтекъл.

С оглед на това, исковата претенция по отношение на ответника А.Ц.Д. се явява основателна за главницата в размер на 4072.71 лева за исковия период - 01.11.2015г. – 01.04.2020г., претенцията за възнаградителна лихва се явява основателна за периода от  01.10.2017г. до 21.02.2018г.  в размер на 312.52 лева. В останалата част исковите претенции са неоснователни. След настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, възнаградителна лихва не се дължи, тъй като кредиторът се е възползвал от правото си да изиска от длъжника плащането на целия дълг. Същият има право да претендира лихви за забава и поради това, основателни се явяват   претенциите за сумата от 73.41 лева -  непогасена по давност  наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи  01.10.2015г. до 01.04.2020г. за периода от 07.10.2017г. до предявяване на исковата молба в съда -07.10.2020г., както и за  сумата от 1317.17 лева -  непогасена по давност  наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи  01.05.2020г. до 01.10.2020г. за периода от 07.10.2017г. до 30.04.2020г. В този смисъл възражението на ответника за погасени по давност претенции, е неоснователно, тъй като от една страна това възражение е направено общо без никаква конкретика и обосновка, от друга страна, при предявяване на исковете, ищецът е съобразил тригодишния давностен срок за лихвите, а по отношение на главницата погасителната давност е пет годишна.

Исковата претенция по отношение на солидарния длъжник – поръчител ответника Н.Ц.К. се явява неоснователна, тъй като от една страна по начина по който е предявена, липсва идентичност на сумите и периодите, за които е ангажирана отговорността на главния длъжник. Твърдението на ищеца за солидарна отговорност на този ответник, се разминава с направеното искане в петитума на исковата молба. От друга страна, както бе посочено по-горе, по отношение на този ответник е настъпила преклузията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Ищцовото дружество е следвало да предяви иск против длъжника в течение на шест месеца, считано от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.е. в срок до 21.08.2018г. Този срок е краен и преклузивен, и за разлика от погасителната давност, с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. За него съдът следи служебно и с изтичането му, отговорността на поръчителя отпада.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК  ответникът А.Ц.Д. ще следва да заплати на ищеца разноски за платена държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 231.03 лева, разноски за вещо лице в размер на 107.27 лева, разноски за особен представител в размер на 286.05 лева. Ищецът има право и на разноски за процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100.00 лева.

Ответницата Н.Ц.К. също има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че същата е представлявана от адвокат на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА. В такъв случай, разноски ще следва да се присъдят на адвокат пълномощника П.Б., които изчислени съгласно НАРМВ възлизат на сумата от 471.15 лева.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА А.Ц.Д.  с ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз А. Дондуков» № 19, ет. 2,  представлявано от И.Г.Д.– М.в качеството на цесионер на „Банка ДСК” ЕАД гр. София по  Договор за кредит за текущо потребление от 23.08.2010г. и Допълнително споразумение от 06.06.2012г.  сумата от 4072.71 лева  –непогасена по давност главница по вноски с падежи 01.11.2015г. – 01.04.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 07.10.2020г. до окончателното издължаване, сумата от 312.52 лева – непогасена по давност редовна лихва  за периода от   01.10.2017г. до 21.02.2018г., сумата от 73.41 лева -  непогасена по давност  наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи  01.10.2015г. до 01.04.2020г. за периода от 07.10.2017г. до предявяване на исковата молба в съда – 07.10.2020г. , сумата от 1317.17 лева -  непогасена по давност  наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи  01.05.2020г. до 01.10.2020г. за периода от 07.10.2017г. до 30.04.2020г., като исковите претенции над посочените размери  и периоди – ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз А. Дондуков» № 19, ет. 2,  представлявано от И.Г.Д.– М.в качеството на цесионер на „Банка ДСК” ЕАД гр. София против Н.Ц.К. с ЕГН ********** с адрес: *** искове за солидарно заплащане с А.Ц.Д. на следните суми:

сумата от 644.19 лева –непогасена по давност главница по вноски с падежи 01.05.2020г. – 01.10.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване

сумата от 2448.12 лева – предсрочно изискуема главница за вноски с падежи 01.11.2020г. до 06.06.2022г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното издължаване

сумата от 211.36 лева –  редовна лихва  по вноски с падежи 01.05.2020г. до 01.01.2020г.

сумата от 141.38 лева -  непогасена по давност  наказателна лихва върху главниците по вноски с падежи  01.05.2020г. до 01.10.2020г. за периода от 01.05.2020г. до предявяване на исковата молба в съда, като неоснователни.

ОСЪЖДА А.Ц.Д.  с ЕГН ********** с адрес: ***  да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз А. Дондуков» № 19, ет. 2,  представлявано от И.Г.Д.– М.разноски по делото в общ размер от 724.35 лева.

ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз А. Дондуков» № 19, ет. 2,  представлявано от И.Г.Д.– М.да заплати на адвокат П. С.Б. разноски за процесуално представителство на Н.Ц.К. на основание чл. 38, ал.1 от ЗА в размер на 471.15 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: