№ 10568
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110156808 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от А. А.
А.,ЕГН **********,с адрес гр.С против „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от Н П,с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 657,56 лева,която е платена без
основание,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 20.06.2022 г. между страните е
сключен договор за паричен заем № 693817,за който ищецът А. твърди,че се
явява недействителен – поради неспазване форма и шрифт,както и поради
допуснати нарушения при посочване годишния процент на разходите. Твърди
се,че при изчисляване на ГПР не са включени всички разходи,а начисляването
на неустойка поради неосигуряване на поръчители води до нарушаване
императивната правна норма на чл.19,ал.4 от ЗПК. Изложени са и
твърдения,че договорът е недействителен поради нарушаване на добрите
нрави поради прекомерност на размера на възнаградителната лихва. В
исковата молба са релевирани твърдения,че при недействителност на договора
за заем подлежи на връщане само чистата сума. Ищецът А. претендира,че е
надплатил сума от 657,56 лева и моли съда да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище,че договорът за заем е действителен,а дори отделни договорни
клаузи да са недействителни,това не влече недействителност на целия
договор. Ответникът изтъква,че заемополучателят има правото да се откаже
от договора в срок от 14 дни. Оспорени са твърденията да са налице
неравноправни клаузи или да е допуснато нарушение на добрите нрави.
Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
1
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представено е искане за сключване на договор № *****.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че е сключен договор за потребителски кредит за
сумата от 1200 лева,при лихван процент от 40,05 % и годишен процент на
разходите 49,61 %,както и при непредставяне на обезпечение е начислена
неустойка в размер от 540,73 лева,заемополучателят е заплатил общо сума в
размер от 1857,56 лева,от които 1200 лева главница,113,27 лева
възнаградителна лихва,540,73 лева неустойка и 3,56 лева такса. При
включване на всички парични суми по договора,в това число неустойката
годишният процент на разходите възлиза на 1021,03 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи :
Искът с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД подлежи на
уважаване,ако бъде доказано,че парична сума е заплатена без основание. При
съобразяване правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл.154 от ГПК ищецът следва да проведе доказване,че е реализирал
плащане,докато в тежест на ответника е възложено доказването,че има
основание да получи плащането. От събраните в хода на производството
доказателства се установява,че ищецът А. е заплатил парична сума в общ
размер от 1857,56 лева,т.е. 657,56 лева над размера на заемната парична
сума,възлизаща на 1200 лева. По същество преценката на съда дали искът за
връщане на парична сума поради заплащането й без основание е основателен
съдът следва да реализира според това дали сключеният договор за
потребителски заем се явява действителен или е недействителен. Ако договор
за потребителски заем е недействителен,заемополучателят дължи връщане
само на заемната парична сума,т.е. паричната сума,надвишаваща заемната
парична сума се явява платена без основание,съответно подлежи на
възстановяване. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК регламентира
хипотезите,когато договор за потребителски заем се счита недействителен,а
една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера
на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е
недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени
предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и
т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК
договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата
сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на
договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за основателни
доводите на ищеца А. чрез процесуалния му представител относно наличието
на нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,в която насока съдът
намира,че следва да бъде отчетено,че при определяне на размера на ГПР не е
включена сумата,начислена като неустойка поради непредставяне на
обезпечение. В настоящия случай от приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводна експертиза се установява,че е начислена и заплатена
неустойка в размер от 540,73 лева. Софийският районен съд намира,че в
2
хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е
включена парична сума,представляваща задължение за
заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява
неточно и като последица влече недействителност на договорното
правоотношение. Съдът счита,че по този начин се достига до нарушаване на
закона като чрез посочване на годишен процент на разходите,в който не са
включени дължими по договора такси и други разходи годишният процент на
разходите се явява изчислен погрешно,а при тяхното включване се надвишава
предвидения съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК максимум. Софийският районен съд
приема за неоснователен доводът на ответното дружество,че неустойката не
следва да бъде включена,защото вземането за неустойка възниква в
момент,последващ сключването на договора за потребителски заем.
Софийският районен съд счита,че чрез изчисляване размера на ГПР,без да
бъдат отчетени възникващи за заемополучателя задължения,например за
неустойка поради непредставяне на обезпечение се достига до нарушаване
легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за
потребителя,която е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция
общ разход са всички разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с
договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с
договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в
случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. По изложените
съображения и като взе предвид,че при изчисляване годишния процент на
разходите не е включена парична сума,представляваща разход за
заемополучателя,а именно неустойката поради непредоставено
обезпечение,съдът приема,че годишният процент на разходите е изчислен
неправилно,което поражда като правна последица недействителността на
договорното правоотношение по договора за заем,т.е. искът на ищеца А. за
връщане на парична сума,заплатена без основание по недействителен договор
за паричен заем подлежи на уважаване. В тази насока съдът намира,че следва
да бъде взето предвид,че при включване размера на неустойката размерът на
годишния процент на разходите достига 1021,03 %,т.е. значително надвишава
поставения от закона императивен максимум съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК.
Предвид това,че се достига до нарушаване на правна норма с императивен
характер,съдът счита,че договорът за заем се явява недействителен,при което
заплатената парична сума,надвишаваща заемната парична сума подлежи на
възстановяване,съответно искът е доказан и по основание,и по размер.
Софийският районен съд счита,че уговарянето на клауза за неустойка,чиято
дължимост възниква при непредставяне на обезпечение в кратък срок,считано
от сключване на договора за кредит,представлява недействителна
уговорка,която не може да породи правни последици,а при съобразяване
размера на ГПР при включването й договорът за заем се явява
недействителен. Неустойката представлява договорен способ,съгласно който
страните при сключване на договора постигат съгласие за начин на обезвреда
на едната страна,ако бъде допуснато неизпълнение на договорно задължение
3
от насрещната страна и в този случай страната,в чиято полза е уговорена
неустойката може да я претендира,без да е необходимо да доказва вреди.
Типичните функции на неустойката са обезпечителна,обезщетителна и
санкционна,а ако неустойката не отговаря на тези функции клаузта за
неустойка е нищожна съгласно Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г. Съдът намира,че чрез уговаряне дължимост на
неустойка поради непредставяне на обезпечение,без да има значение дали
заемополучателят изпълнява точно или допуска неизпълнение на
задълженията си да връща заемната парична сума не се цели,нито се постига
съответствие с типичните за неустойката функции,поради което договорната
клауза за неустойка по естеството си представлява реализиране на скрита
печалба за дружеството заемодател. Следва да бъде отчетено,че преценката за
кредитоспособността и платежоспособността на лицето,претендиращо
отпускане на кредит заемодателят е длъжен да реализира преди сключване на
договора за кредит,респективно към сключване на договора за кредит да бъде
уговорено обезпечение,ако такова е необходимо,докато предоставянето на
кредит без обезпечение и уговарянето възникване на неустойка,ако
обезпечение не бъде предоставено в кратък срок след сключване на договора
за кредит,не създава гаранции за заемодателя относно изпълнение на
задължението от заемополучателя по договора за заем,а единствено
рефлектира върху общия размер на задължението по начин,който препятства
заемополучателя към датата на сключване на договора да разбере общия
размер на дълга си,както и по начин,по който общият размер на задължението
нараства – в настоящия случай размерът на неустойката е близък до размера
на половината от заемната парична сума.Начинът,по който е уговорена
клаузата за договорна неустойка и възникването на вземането за неустойка
няколко дни след сключване на договора цели да бъде заобиколена
разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Регламентирането с императивна правна
норма на максимален размер на ГПР цели предоставяне защита на
заемополучателя потребител като гарантира,че общият размер на
задължението не би могъл да нараства неограничено. Принципно в ГПР
следва да бъдат включени всички разходи по кредита,в това число всички
разходи,пряко свързани с договора за кредит,както и разходите за допълителни
услуги. В настоящия случай посоченият в договора за кредит ГПР формално
съответства на закона – 49,61 %,но същевременно ако бъде отчетена
неустойката поради непредоставяне на обезпечение ГПР значително
надвишава допустимия по закон размер,защото достига 1021,03 %. По тази
причина съдът намира,че чрез уговаряне на неустойка,възникваща ако не бъде
предоставено обезпечение или ако предоставеното обезпечение не отговаря на
поставените в договора условия,заемополучателят заобикаля императивна
правна норма,уредена съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК,а предвид това,че размерът
на ГПР,ако неустойката бъде включена,нарушава императивната правна
норма,както и при съобразяване разпоредбата на чл.11,ал1,т.10 от ЗПК
договорът за заем се явява недействителен,а заплатената парична сума от
657,56 лева,представляваща разликата между общо заплатената парична сума
и заемната парична сума подлежи на възстановяване. Развитите съображения
мотивираха съда да счете,че исковата претенция на ищеца А. А. подлежи на
уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът А. претендира
4
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 700 лева – 50 лева държавна такса,350 лева
депозит за експертиза и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение. За да
приеме,че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
300 лева,съдът взе предвид,че ответникът възразява срещу размера на
адвокатското възнаграждение,отчете цената на иска,фактическата и правна
сложност на делото,както и отчете решение на СЕС по дело № 438/2022
г.,според което съдът не би могъл да бъде обвързан от минимален размер на
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
на А. А. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от 657,56 лева ( шестстотин
петдесет и седем лева петдесет и шест стотинки ),която е платена без
основание по недействителен договор за потребителски заем № 693817,ведно
със законната лихва,считано от предявяване на иска – на 25.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „С К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Н П да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на А. А. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от
700 ( седемстотин ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5