Р Е Ш Е Н И Е
№127
гр. Велико Търново, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Велико Търново, в съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕВТИМ БАНЕВ РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
Мария Недева |
и с участието |
|
на прокурора |
Таня Катрева |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10121 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ
управление, гр. София, чрез юрисконсулт Илмира
Илиева, обжалва като неправилно решение №124 от 14.03.2022 година, постановено
по АНД №26/2022 година по описа на Великотърновският районен съд.
Оплакването е за допуснато
нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В касационната жалба се
твърди, че районният съд неправилно е преценил субективната страна на деянието,
което е довело до нарушаване на материалния закон. В тази връзка разпоредбите
на чл.6, чл.7 и чл.28 от ЗАНН, както и на чл.11 от НК били приложени
неправилно. Съдът неправилно приел, че липсват доказателства за вина като
субективен елемент на деянието. По тези
съображения се претендира отмяна на решението на районния съд и разноски за
производството за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът,
чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба.
Ответникът по касация, Л.Г.Р.,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изтъква,
че безспорно е постъпило плащане на винетна такса.
Налице е грешка при въвеждане на регистрационния номер на МПС, но грешката не е
допусната от лицето, което е собственик, а от трето лице - служител при ОМВ
България. Насочва вниманието на съда и върху обстоятелството, че разпоредбата
на чл. 189з от ЗДвП е влязла в сила от 23.12.2021 г., т.е. след осъществяване
на деянието. Според чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Моли
решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за
производството по представен списък.
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в
сила.
Административният съд – В.
Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на
Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал.5
и ал.6, вр. с чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл. 179, ал. 3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП на Л.Г.Р. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
За да постанови този резултат
ВТРС е приел, че електронния фиш е издаден за нарушение, изразяващо се в това,
че на 25.01.2021г. в 09:05 часа в обхвата на платената пътна мрежа е установено
движение на ППС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. номер А 5223 МХ, за
което според данните от електронната
система на АПИ не е заплатена винетна такса.
Нарушението е установено в отсъствие на нарушителя, с устройство № 20532,
представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси, намиращо
се на път I-5, при
км. 107+250. В запис за нарушение /л.18/
в системата е отразено, че „няма валидна винетка“. Към отговорност е привлечен
собственикът на автомобила.
В хода на съдебното
следствие РС установил, че е заплатена винетна такса
от 97лв., категория К3 за ППС с рег. номер А 5223 МК валидна от дата
24.04.2020г. до 23.04.2021г. Според декларацията на л.10, водачът правилно е
декларирал регистрационния номер на ППС,
но според разписката за е-винетка/л.11/
служителят в бензиностанцията на ОМВ България е въвел погрешно последната буква
от номера – вместо Х е К. Установена е техническа грешка, допусната от трето
лице, което не е нито водач, нито собственик.
От правна страна ВТРС е
приел, че фактическият състав на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, във вр. с чл.139, ал.6
от ЗДвП изисква субектът на нарушението съзнателно да не е заплатил винетната такса и въпреки това да се е движел по път в
обхвата на платената пътна мрежа. Направил е извод, че такова поведение не е доказано. От обективна страна има заплатена
винетна такса и правилно декларирани данни за ППС. РС
приел, че не може да се вмени във вина на собственика, допусната от служителя
на ОМВ грешка, поради което деянието не е извършено виновно, а следва субсидиарно да се приложи чл.14 от НК. Защото деецът не е
знаел действителните обстоятелства, принадлежащи към състава на нарушението,
което е основание за освобождаване от АНО.При така установените факти и
изложени мотиви, ВТРС е направил извод, в условията на евентуалност, за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е
правилно.
В конкретния случай по
категоричен начин е установено, че от страна на собственика е заплатена
дължимата винетна такса, което се установява от
приложената по делото квитанция при правилно посочен и деклариран рег. номер на
МПС. Видно е предвид фактическият състав на санкционната правна норма на
чл.179, ал.3 от ЗДвП, че елемент на деянието от обективна страна не е
осъществен, защото таксата, в дължимия размер с оглед категорията на МПС, е
постъпила по сметка на АПИ. Задълженията, закрепени в нормата на чл.139, ал.5 и
ал.6 от ЗДвП – относно размера и плащането на таксата са изпълнени. Грешката в
последната буква от номера на МПС, допусната при ОМВ в случая не заличава факта
на извършеното плащане. Действително по времето на заснемане на МПС от камерите на АПИ, в чл. 5, ал. 3 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние е посочено, че отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната
такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса. В случая обаче собственикът
е декларирал коректно посочените данни, т.е. не е налице презумпционната
предпоставка на тази норма/закрепена понастоящем в чл. 10а, ал.3а от ЗП с
известни разлики в съдържанието/. Поради това
не може да се приеме за осъществен презюмирания
факт, че не е платена винетната такса. А ако се
допусне обратното, то пък следва извод, че доказателствата по делото оборват презумцията
за липса на плащане. Следва да се изтъкне и това, че презумпцията за липсващо
плащане по посочената норма на Наредбата, за целите на гражданския оборот, не е и не може да бъде презумпция за
осъществено нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Става въпрос за норми уреждащи
санкция и разширителното им тълкуване, включително
прилагане на тази презумпция като белег за осъществено деяние е недопустимо.
Аргументите за това са следните:
Дори и хипотетичното допуснкане, че извършеното плащане на винетна
такса не следва да бъде зачетено и от обективна страна е налице деяние -
движение на автомобил по платената пътна мрежа без заплатена винетна такса, за което се следва санкция по нормата на
чл.179, ал.3 от ЗДВП, то следва да се констатира дали е налице субективно
отношение на дееца към самото деяние и последиците от него, т.е. виновно ли е
извършено същото. Относно субективната страна на деянието безспорно правилни са
изводите на РС, че всяка форма на вина е изключена. При наличните доказателства
са установени факти, които сочат непротиворечиво, че всъщност е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. Това обстоятелство изключва непредпазливата форма
на вина, защото собственикът на МПС е направил всичко зависещо от него и е
изпълнил изискванията на закона и въпреки това са настъпили общественоопасни
последици. При това положение той не следва да носи отговорност. Грешката,
допусната от служителя на ОМВ не е елемент на това деяние и не може да се вмени във вина на Л.Р.. Същата не е могла нито да предотврати, нито да поправи
същата. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН, АНО е лична. В случая от гледна точка на
наказателното право, Р. е изпълнила законовите предписания по чл.139, ал.5 и 6
от ЗДВП, като при това не е била длъжна, нито е могла да предвиди грешката на служителя в ОМВ. Нито
е могла да коригира данните в системата на АПИ, нито да получи обратно парите
си. Дори да е извършила нарочна проверка преди пътуването, както настоява
защитата на касатора, към момента на заснемане
на нарушението /25.01.2021г./ това е било невъзможно както от
технологична, така и от правна страна. Такава възможност е дадена едва с
изменението в Закона за пътищата, обн. ДВ бр.23 от
2021г., в сила от 19.03.2021г.
Предвид горното, което сочи
наличието на предпоставки за освобождаване от отговорност в хипотезата на чл.15
от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН, то АСВТ
намира, че не следва да се обсъжда евентуално прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Следва решението да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора, на
основание чл.63д от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да се присъдят
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лв. Сумата на адвокатското възнаграждение е в предвидения минимален размер от
300,00 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид това възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното
Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №124 от
14.03.2022 година,
постановено по АНД №26/2022 година
по описа на Великотърновският районен съд.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Л.Г.Р., ЕГН ********** разноски
по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.